You are here: Home // Без категория, Втората Световна Война, КГБ, Русия, САЩ, СССР, ФБР, ЦРУ // МРЕЖАТА „АТОМНИ ШПИОНИ“!

МРЕЖАТА „АТОМНИ ШПИОНИ“!

В края на Втората световна война руската военна мощ непрекъснато расте, от там нараства и агресивността им. Намеренията им да завладеят повече територии вече не били прикривани.
Американското военно ръководство веднага след капитулацията на Германия пристъпва към демобилизация на войските си, докато Червената армия не показва никакви намерения да прави това.
Япония отказва да капитулира.
Ето защо, американските военни специалисти преценили, че трябва да ускорят създаването на атомна бомба, която да респектира руснаците.
Принудени са да предприемат едно изключително по мащаби и с внушителен финансов ресурс активизиране на проекта ”Манхатън” за създаване на бомбата.
За размера на това активизиране говори фактът, че в неговата реализация участва една огромна армия от около 130 000 души, а цената на проекта възлиза на над 30 милиарда долара, по сегашни цени.

През Втората световна война съветското разузнаване създава огромна шпионска мрежа с цел да се добере до атомните тайни на Великобритания, Канада и преди всичко на САЩ.

САЩ възлагат на армията да обезпечава сигурността на проекта Манхатън, но се оказва, че тази задача е най-големия провал на американските специални служби.
Основната грешка е в това, че отговорникът за Манхатанския проект бригаден генерал Лесли Гроувс, привлича няколко учени с комунистическо минало или връзки с комунистите. Най-яркият пример е Юлиус Опенхаймер, когото Гроувс назначава за ръководител на ядрената лаборатория в Лос Аламос-Ню Мексико, а там се изработва атомната бомба. През 30-те години Опенхаймер е привлечен от комунистическата партия и редовно помага със средства за каузи, поддържани от комунистите. Жена му, приятелите им и брат му са били членове на комунистическа партия.
И независимо от всичко това Гроувс избира Опенхаймер да ръководи проекта за атомната бомба. Няма свидетелства, че той е предал доверието му, въпреки че дружи с известни комунисти.

Още към края на 1941 г. НКВД получава информация за интереса на американци и британците към атомната бомба. Източник е Джон Кеърнкрос от кеймбриджката”петорка”.
Кеърнкрос е секретар на лорд Морис Ханки – председател на британската правителствена комисия за ядрена енергия.
Юрий Модин – руският агент, който е ръководил „петорката” в мемоарите си пише:
„Без да преувеличавам, мога да твърдя, че ние в СССР знаехме абсолютно всичко за техническите и политическите аспекти по създаването на атомната бомба.“
Съветското разузнаване успява да придобие или внедри и други шпиони освен Кеърнкрос на места, където има секретна информация за атомната бомба. Основните шпиони са Клаус Фукс и Дейвид Грийнглас, които разработват техническите аспекти на бомбата в Лос Аламос. Използват се също Алън Мей и Бруно Понтекорво – учени, които са работели и в Канада. Доналд Маклийн от „петорката”, от 1944 г. е първи секретар в британското посолство във Вашингтон. И той е включен в мрежата атомни шпиони.

За по-добра организация в работата с тези агенти, руснаците създават в САЩ мрежа от куриери, агенти за връзка и вербовчици.
Докладите и урановите проби, доставени от Мей, са били изпращани директно на ръководителя на Комисариата на вътрешните работи (НКВД) Лаврентий Берия. Той успява да събере и да предостави на Сталин и на съветските учени подробности от проекта на атомната бомба, включително плана за изпитания.
На конференция на съюзническите лидери в Потсдам през юли 1945 г., президентът Труман казва на Сталин, че Съединените щати притежават нова бомба с огромна мощ. Сталин показва, че е незаинтересован.

След това той се връща в резиденцията си на Кайзерщрасе и се обажда на Берия.
Сталин: „Здравей Лаврентий. Да знаеш нещо за американските опити с атомната бомба”?
„Да, другарю Сталин. Според нашата информация трябва да са проведени преди 2 седмици, но все още нямаме резултатите от експерименталната детонация”.
„Нещо ти е грешна информацията” – казва Сталин.
„Опитът с атомната бомба е бил преди 2 дни.

„Труман се опитва да упражнява натиск, да доминира. Отношението му към Съветския съюз е особено агресивно. Разбира се, факторът атомна бомба работи за Труман. Но политиката на изнудване и заплахи е абсолютно неприемлива за нас. Затова не позволихме да проличи, че сме уплашени.
Лаврентий, не трябва да позволяваме на нито една страна да има военно надмощие над нас. Кажи на другаря Курчатов, че трябва да побърза с „пакета“, и го попитай от какво имат нужда нашите учени, за да се ускори работата”.
Курчатов оглавява съветския проект за атомната бомба.

Шпионите на Берия са предсказали, че първият опит на атомната бомба ще бъде проведен на 4 юли. Сведенията им били точни, но опитът е бил отложен за 16 юли.
Работата по съветската атомна бомба е ускорена. Берия проявява личен интерес към проекта, като поощрява или заплашва участниците и използва разузнавателните сведения, предадени от мрежата атомни шпионин.

„Атомният шпионаж е изключително ценен за нас както в политическата и дипломатическата, така и във военната област“ – пише генерал-лейтенантът от НКВД Павел Судоплатов в книгата си Специални задачи. Той е отговарял за отдел „С“, създаден за наблюдаване дейността на НКВД и ГРУ в атомното разузнаване.
Според спомените му:

Когато Клаус Фукс докладваше, той даваше ключови данни за производството на уран 235. От информацията му можехме да определим броя на атомните бомби, притежавани от американците. Разбрахме, че в началото на 50-те години САЩ не са готови за ядрена война с нас. Едва към 1955 г. преценихме, че общите американски и британски ядрени оръжия са достатъчни, за да унищожат Съветския съюз.“

Фукс е най-важният атомен шпионин за руснаците. Той предоставя техническа информация и за плутониевата бомба под кодово име „Дебелак”, включително сведения за монтажа и детонационните й особености. Тази информация ускорява развитието на съветската бомба.
Нито един съветски шпионин не е заловен, но мрежата атомни агенти започва да се разпада през 1946 г.
Радиосъобщения на съветските резидентури в САЩ до Москва, са прихванати от службата за радиотехническо разузнаване на американската армия. През лятото на 1946 г. Мередит Гарднър – криптолог успява да разчете едно от съобщенията и открива, че в него има списък от учени, които работят по проекта „Манхатън”. Операцията по дешифрирането на съобщенията получава кодовото наименование „Венона”.
Чак през 1949 г. се появяват убедителни доказателства от Венона, водещи към Клаус Фукс. Специалният отдел на Скотланд ярд започва да го разпитва и на 27 януари 1950 г. той признава, че от 1942 до 1949 г. е работил за руснаците. Сведенията на Фукс насочват ФБР към Хари Голд, който му е бил куриер. Голд е арестуван на 22 май 1950 г. по обвинение в шпионаж. Той признава вината си пред американските власти и разкрива други шпионини от Лос Аламос – Грийнглас, Мортън Собел и Юлиус Розенберг и съпругата му Етел. Грийнглас е брат на Етел Розенберг, а Собел – дългогодишен приятел на Юлиус Розенберг. Те всички са участвали в предаването на атомни тайни.

„Сталин споменаваше семейство Розенберг с топлота. И комисарят на външните работи Молотов казваше, че семейство Розенберг са оказали особено голяма помощ за създаването на нашата атомна бомба“ – разказва Никита Хрушчов в книгата „Хрушчов си спомня: гласността просветва” (Khrushchev Remembers: The Glasnost Tapes, 1990).
Всички тези членове на мрежата са съдени по обвинение в шпионаж или в конспирация за извършване на шпионаж по време на война. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на 19 юни 1953 г., останалите са изпратени в затвора.
Има и други физици и учени в Лос Аламос, с които руснаците са успели да установят контакти според Судоплатов. Но те „не са били официално вербувани като агенти“.
След ареста на Фукс британските и американските служби по контрашпионаж проучват другите учени, имащи връзки с комунисти. Понтекорво е работил по въпросите на атомната енергия в Канада, и Великобритания, но живее в Съединените щати. ФБР претърсва дома му, открива доказателства за връзките му с комунистическата партия и изпраща информацията на представителя на MИ-6 във Вашингтон Харолд (Ким) Филби. Той задържа информацията, за да може Понтекорво да избяга в Съветския съюз през октомври 1950 г.

Друг аспект от дейността на мрежата атомни шпиони е разкрит през 1946 г., когато Игор Гузенко – шифровач от съветското посолство в Отава, Канада,става изменник. Разкритията му водят до полковник Николай Заботин – резидент на ГРУ в Отава, и ученият Алън Мей. Разкрити са също така и други, които са участвали в придобиването на атомни тайни.
Мей и още 9 други, занимавали се с атомен шпионаж в Канада, са изпратени в затвора. Заботин успява да избяга в Съветския съюз.

Маклийн, който предава на руснаците важни разузнавателни сведения за ядрената политика, през 1951 г. напуска Лондон и бяга в Москва преди да го арестуват.
На 4 февруари 1944 г. военно-политическият комитет, отговарящ за сигурността на Манхатанския проект, докладва, че „опити за шпионаж от страна на Оста не са забелязани, макар че има подозрителни симптоми“.
Враговете нацисти нямат нищо общо с атомното шпиониране.
С кражбата на атомните тайни успешно работи военният съюзник на САЩ – СССР.

В периода на Студената война опитите на съветския шпионаж да се добере до американската програма за атомна и водородна бомба продължават, но на по-ниско равнище, тъй като интересът вече е насочен към западните оръжия и технологии.
От американска страна и контролът по опазване на тайните е много стриктен.

След 1949 г. комунистически Китай също се опитва да се добере до американските ядрени тайни.

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.