You are here: Home // арабски страни и събития, Ахмед Доган, България // НЕООСМАНИЗМЪТ – НОВИЯТ ПЪТ НА ПРЕМИЕРА ЕРДОГАН И ТУРЦИЯ

НЕООСМАНИЗМЪТ – НОВИЯТ ПЪТ НА ПРЕМИЕРА ЕРДОГАН И ТУРЦИЯ

Турция – велика нация – велика сила!

ТОВА Е МОТОТО НА ПРОВЕДЕНИЯ В АНКАРА КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА НА ЕРДОГАН. 

Войнстващият НЕООСМАНИЗЪМ на Турция неотдавна се появи в една стряскаща реч на премиера Реджеп Ердоган в град Кешан, като част от тридневната обиколка на министър-председателя в Тракия, за местните избори в страната.

В речта си той преднамерено акцентира върху значението на Тракия за Турция:

“Тракия е и Солун, и Ксанти, Делиормана – Кърджали, Вардар.  Дори и ако се върнете в Скопие, в Прищина, Призрен, Сараево”.

 „Тракия е жив свидетел на нашата история“.

„Този район е представителен за цялата ни история.”

Това е многозначителната и предизвикателна реч на премиера Ердоган за миналото величие на турската нация, с ясен намек към Балканските страни, част от турската империя в далечното минало.

 Речта на Ердоган предизвика международен скандал и гневни реакции в няколко балкански държави, като най-остри бяха реакциите от гръцка страна и най-плахи от българска.

НЕООСМАНИЗМЪТ – новата политическа доктрина на Турция е резултат от икономическия напредък на страната, в резултат на което самочувствие на турската управляващата класа, на елита и на нацията като цяло нараснаха неимоверно.

НЕООСМАНИЗМЪТ намери израз в амбициозни геополитически планове, при това не само в ислямския свят.

На първо място неоосманизмът на Турция и Ердоган разкрива имперските си намерения спрямо Балканските страни и най вече спрямо България. Защото в България Турция има силна „пета колона“ в лицето на многолюдните турци. Имат и националистическата партия ДПС, която в момента дори  фактически държи властта в България.

Авторитетното американско списание „Тime”, след като обяви, че Ердоган убедително е избран за личност на годината, преди две години писа:

„За последната година турският премиер Ердоган изведе страната си до най-висок икономически ръст сред страните в Европа, издигна собствения си престиж и този на страната си и Турция се превърна в сериозен геополитически фактор с активна роля и в „Арабската пролет”.

Премиерът Ердоган, получил самочувствие вече убедено твърдеше, че страната му само след едно десетилетие ще заеме място в първата десятка на най-развитите страни в света. 

Външният министър Ахмед Давутоглу самодоволно декларира, че страната му е наследник на велика сила – Османската империя и водещата роля на Турция в световните дела й се полага. И това вече не са само празни приказки.

Парламентарната асамблея на съвета на Европа има председател мюсюлманин, Мевлут Чавушоглу – турски дипломат от кариерата.

Управляващите неоосманисти не пропускат да подчертаят, че в недалечното минало турската ислямска империята е имала граници до Виена и е нормално сега страната им да участва в Европейските дела, наравно с Великите сили.

С огромната си армия от над 660 000 д. Турция се счита за най-силният и верен съюзник на САЩ и Западните страни, и е призната за основен стълб на НАТО.

САЩ и Западът отстъпиха на Турция да играе първостепенна роля при решаване на проблемите в страните от „арабската пролет”, за което след време сигурно ще съжаляват.

Свалените режими в Египет,Либия и Тунис бяха доскорошни турски конкуренти. На път е да падне властта в Сирия и там също ще се приложи новата турска доктрина –  неоосманизма.

Турските фирми вече се включват във възстановяването на рухналите размирни арабски страни и се готвят да извлекат големи печалби. Несъмнено, покрай икономическото проникване, турските неоосманисти извършват и сериозна политическа инвазия.

Турция действително участва не само в европейските, но и в световните дела наравно с Великите сили, което повишава ролята и значението й особено в разбунения арабски свят. Там национализма и ислямския фундаментализъм са водещите идеологии, а те са най-добрата почва за турския неоосманизъм.

Западът за сега гледа на икономическия и политически възход на Турция с одобрение и насърчение, защото Турция е единствената ислямска страна, чиято политическа система отговаря в немалка степен на западните стандарти и разбирания за демокрация.

Но НЕООСМАНИЗМЪТ несъмнено ще промени политическата система наТурция?

В Доклад на американското посолство в Анкара, разсекретен от WikiLeaks, неоосманизмът само е посочен като проблем, но не и за сериозен.

Западът предпочита за сега да мълчи по този въпрос. Турция все още се възприема като пример как „мекият ислям” може да съжителства с многопартийната система и охотно се инвестират милиарди в проспериращата турска икономика. В многото индустриални зони на южната ни съседка участват големи западни фирми и концерни, като „Мерцедес”,”Бош”,”Рено” и др.

Макар и трудно, Западът и особено страните с голяма маса турски заселници, се опитват да прокарват свои пропагандни модели сред  турския елит предимно чрез изкуството, модата и киноиндустрията, като изтъкват, че те са основата на светският стил и начин на живот.

Но в лицето на неоосманизма те срещат все по-голяма съпротива, защото новата доктрина е против светския начин на живот.

Дали неоосманизма е „мек ислям” и дали Турция ще продължи с многопартийната си система на управление? Тези два големи въпроса чакат своя отговор и Ердоган е този, който трябва да отговори.

Според много специалисти, неоосманизмът, който твърдо е стъпил на корените на ислямския национализъм и фундаментализъм, трудно ще заблуди Запада, че той не се различава от  старата турска политика.

От друга страна Ердоган не може да се наложи като лидер на ислямския свят, провеждайки „мек ислям” подобен на този, на Ататюрк.

Проведеният наскоро конгрес на управляващата партия, която за трети път избра за председател Ердоган, показа, че той е признат за лидер не само на турската нация, но и на ислямския свят. Това признание идва предимно от арабската увереност, че Ердоган твърдо споделя техните разбирания за ислямската религия.

Не случайно, по време на речта на Ердоган в университета в Кайро – сърцето на организацията „Мюсюлмански братя“ студентите вдигаха лозунга „Египет, Турция – ислямски халифат”,

Ръководната роля на Ердоган в ислямския свят  беше потвърдена от висши представители на арабските страни гости на конгреса. Политическият лидер на Хамас Халил  Мошад каза: ”Ердоган е всепризнат лидер на арабско-мюсюлманския свят”. Подобни хвалебствия се чуха и от президента на Египет и от други арабски ръководители на делегации.

На конгреса единственото европейско присъствие беше българската делегация на ГЕРБ водена от вицепремиера Цветан Цветанов.

Големите европейски сили като Германия, Великобритания и Франция и останалите страни от ЕС не бяха изпратили свои официални представители на конгреса. И това не е случайно.

Специалистите ислямисти и политическите анализотари считат, че дългата реч на Ердоган от два часа и половина, всъщност постави началото на една нова политика.

Турция явно се откъсва от европейския курс провеждан до сега и чрез НЕООСМАНИЗМА поема пътя към ислямския свят с явната амбиции за ръководна роля и желание да възроди ОСМАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ. 

На конгреса имаше плакати, на които Ердоган е показан като велик падишах, което показваше не само очакванията от Ердоган, но и новият път на хегемон, който поема Турция чрез НЕООСМАНИЗМА.

Къде сме ние от Балканите на фона на войнстващия турски „НЕООСМАНИЗЪМ”?

Гърция много искаше да играе доминираща роля в бившите балкански комунистически страни, но изпадна в тежка икономическа, политическа и социална криза и понастоящем е в състояние на „реанимация”.

Турция веднага зае освободеното от Гърция място и пътят за проникване на неоосманизма на Балканите беше открит.

Ердоган умело използва икономическата сила на Турция и създаде отлични отношения с правителствата в Тирана, Скопие, Прищина, Сараево и София. Непримиримият съперник Атина и той вече търси пътища за съживяване на икономиката си чрез Анкара.

Що се отнася до България, за неоосманистите ние сме тюркски народ и е съвсем нормално, след като сме били част от Османската империя, тя да е изпълнявала и цивилизационна мисия в нашите земи. Така тя е оставила богато културно- историческо наследство, което беше посочено в една от речите на външния министър Давутоглу.

Темите за асимилацията и ислямизацията на българите в годините на турското робство са теми „табу“ не само за турската историография, но и за турското общество като цяло. В замяна на това широко се коментира Възродителния процес. 

В турската националистическа политика България винаги е заемала централно място особено по времето, когато премиер, а после и президент е Тургут Йозал.

Той е този, който използвайки безвластието в България след 10 ноември 1989 година действаше безскрупулно, включително й чрез явно и прикрито наливане на много пари. И Турция успя да организира турското малцинство у нас като политическа сила. Негови са думите:“Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим”, които при неоосманизма имат ново, много опасно звучене.

В нарушение на Закона и със съдействието на българския президент Желю Желев, в България беше извършено национално предателство, когато националистическата партия ДПС начело с Ахмед Доган беше УЗАКОНЕНА!

Ахмед Доган се превърна в политик, който 23 г. играеше и продължава да играе първостепенна роля в България! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.