You are here: Home // България, Втората Световна Война, ЦРУ // КОЯ АМЕРИКА ПОЗНАВАМЕ?

КОЯ АМЕРИКА ПОЗНАВАМЕ?

Годината е 1947 – началото на „ Студената война” .
АЛЪН ДЪЛЕС – първият шеф на ЦРУ заявява:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза:
ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ!
Годината е 1947!

Годината е 1991!

Многозначителен коментар на Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на войските на НАТО, който убедително сподели:
Предупреждавам европейците да не вярват, че в рамките на Новия световен ред, САЩ ще имат някакви скруполи да предприемат интервенция и в Еврпа, ако интересите ни са застрашени, и то с всички средства, включително ядрено оръжие.
Като цяло САЩ ще се стремят да не променят мизерията в повечето държави с корумпиран и отвратителен режим.
Аз лично смятам, че Америка би извършила интервенция и в Западна Европа, дори и днес на някои хора това да им се струва абсурдно.
САЩ не биха търпели дълго европейска ядрена и икономическа сила“.

Виж: L’autre Jurnal, Marz 1991 – Ян Ван Хелсинг.

Годината е 1992!

Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви пред американския конгрес:
Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим в студената война срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив”.

Джеймс Бейкър признава, че Америка хвърли огромни средства, може би „всичкото си злато”, както обещаваше Алън Дълес през 1947 г.,за да се предизвика материален и духовен срив не само на СССР, но и на нас –неговите сателити.
Бейкър обаче забравя да спомене, че за неблагодарната съдба да бъдем сателит вина имат и те – американците. И би трябвало да ни помагат, да излезем от този срив, вместо още повече да предизвикват „материален и духовен срив”!

Годината е 1999!

Известният британски певец Джеймс Блънт пред телевизия Би Би Си заяви, че през 1999 г. той е получил ужасяваща заповед.
Получих заповед да застрелям руснаците, които са били завзели летището в столицата на Косово Прищина. Тогава бях начело на екип от парашутисти, които трябваше да тръгнат в атака. Бях много изненадан, че по радиостанцията говори лично ген. Уесли Кларк”.
Войниците му почти достигнали позицията на руските парашутисти и били готови да открият огън, когато идва заповедта да не се влиза в битка.

„Командващият британските войски, ген. Сър Майк Джаксън заяви, че няма да позволи на своите войници да започнат Трета световна война”.

„САЩ не биха търпели дълго европейска ядрена и икономическа сила” – това са думи на ген. Уесли Кларк.
Предупреждавам европейците да не вярват, че в рамките на Новия световен ред, САЩ ще имат някакви скруполи да предприемат интервенция и в Еврпа”.

Може би това обяснява безотговорното и дори цинично отношение на генерала, към съдбата на балканските народи и вместо да гаси пожара, като главнокомандващ на НАТО, той го разпалва!

По думите на ген. Уесли Кларк, вероятно ние сме„страна, в която САЩ ще се стремят да не променят мизерията”! И като държава с корумпиран режим, по оценка на много от американските посланици, недоумяваме защо Бъългария се смята за „голям прятел на Америка”.

И идва най-невероятната част от прегледа ни странни събития и факти:

Бившият български президент Петър Стоянов, от името на неговата фондация“Център за глобален диалог и сътрудничество”, съвсем наскоро награди ген. Уесли Кларк с висок български орден.

С какви ли чувства генералът е приел нашия орден и какъв му е приноса за диалог и сътрудничество???

« | »

1 Response to " КОЯ АМЕРИКА ПОЗНАВАМЕ? "

  1. Кой знае … Имаше една книга „Летящите чинии, или мене, текел, фарес (уфарсин)“, от американец, комунист вероятно, може би и евреин, дали Хауард Фаст, Езра Паунд или друго име от 40-50-те години. Бях в отделенията като я четох, та не всичко разбирах. После „Джими“ от Пиер Куртад. А по радиото Пол Робсън пееше „Широка страна моя родная“. През юни 49 е давал концерт в Зале Чайковского, конферира си сам на руски. На 9 юли 49 докараха Георги Димитров в София, бях на Стъклената спирка на петицата с портрет с траурна лента, от еди коя си ЕНОПО-ОФ организация на леля и вуйчо (банков чиновник в БЗКБ и ревизор в ЦКС) на „Сталин“ и „Патриарха“ на ъгъла, еврейска етажна собственост „Златни мостове“. Събитията течаха, Корейска война, Балкански пакт, „Долу Тито“ – книжле, и Радой Ралин участваше в него, на 21 дек. 51 правихме дружинен сбор за 73-годишнина на др. Сталин, а на 5 март 53 той чухме по уличните високоговорители на „движението“ по Главната (Main street), че умрял. После разбрах, че и Прокофьев тогава си отишъл. После махнаха Маленков и убих Берия, Булганин и Хрущев ходиха в Индия при Неру – „Хинди-руси бхай-бхай“, после при Тито, после Николай Александрович оглави банка ли, колхоз ли.
    Каква ти студена война! Купонната система отпадна едновременно у нас, в СССР и във Великобритания. Италианските неореалистични филми сякаш бяха снимани у дома.
    Броях десетилетията без война в Европа. 1956 Унгария и малко ЧСНР – нищо. 1968 ЧССР – пак нищо. 1980 войната Ярузелски-Полша – чак сега нещо почна.
    Но май разликата и причината беше, че в СССР беше на власт разложена клика. Почти без евреи, освен Громыко и някои маловажни деятели. Илюстрация на легендата за Навуходоносор (Набуко), дего я учехме в V клас – колос на глинени крака.
    Така че не се знае ние ли криво се молихме, или Господ криво ни разбра. Ние лъжехме държавата, че работим, а тя, горката, също гледаше да ни залъже. Отивам 1961 студент, колеги носят бележка от Селсъвета, че N-членно семейство има доход 4 (Sic!) лева на месец. Взема стипендия, естествено. Иначе суроденците му (братя и сестри) и родителите ще измрат от глад, излиза. След още едно-две петилетки едни японци се чудят на банкета с ордените и наградите как успяваме да съществуваме. Построихте завод по японска технология, казват – много добре. Втори завод откраднаха строителите, монтажниците и пусковиците – пак добре, отива у хората. Ама защо трети завод закопахне в земята, и отде зехте пари за трите завода, като в плана имахте един само.
    А ние гордо си самоизяждахме натрупаното от капиталисти, пролетарии, кулаци и трудово селячество. Особено когато дойде на втора вахта моето поколение (децата на Тодор Живков и други акрани), по 10-ия конгрес беше.
    От 67 до 93 работих в предприятие за ядрена електроника. Към 76 беше няколко стотин души, нарекох го раково образувание, 89 го завари 3600 души. Такива бяха повечето ни работи – напълно ялови и напълно злокачествени. Едни трудоваци и парашутисти, заедно с някои други спортисти, ни отсрамваха. Е, и оперните певци, но това си е от Господа. От Мазаров, Велич, Б. Христов и Елена Николай си върви все така, на песен.
    Така че не съм убеден кой кого. Ако някога сме имали „равен старт“, то е било тогава, в началото на „студената война“. Бях като ученик все активист и много добре помня колко приказки и колко действия имаше срещу световния империализъм. Сега слушам записите на Пол Робсън от 48 г. И руски е проговорил и пропял човекът, чак „Кантата о Сталине“. Ами Световния съвет на мира (Кентърберийски архиепископ и С-ие)и всичките световни федерации на демократичните жени (Еужени Котон), на журналистите, на учените (Бертран Ръсел, Фр. Жорио-Кюри)? Ами фестивалите с прекрасните песни – за всеки си имаше. „Налево мост, направо мост“ – Варшава; „Ораш юбит Букарест“ – за Букурещкия, „Подмосковные вечера“, „Хороша ты Вена, необыкновена, хороша, хороша“, „Малката креолка от Венецуела, тя дойде с другори тук на фестивал“ – това и всичко останало колко милиарда ни е струвало?
    Правил ли е някой сметка колко струваше борбата за мир с маршовете, Крефелдското и другите възвания, подписите за мир и световните конгреси, Ленинските награди, срещите на писателите (и в парк-хотел „Москва“ тоже), дори самата цензура и завесата струваше луди пари.
    И всичкото само заради слабите ангели на редица ръководители. Дори след 1968 привържениците на конвергенцията агитираха да си построим всеки постиндустриалното общество, и като няма какво друго да правим, ще плеснем с ръце и ще се прегърнем.
    Да, ама не. Нито Ганьо, нито Иванушка Дурачок и други аркадаши им се напъваха мишци и мозък. Едни поляци и донякъде румънци напъваха, помня ги от дейности в Постоянната комисия за мирно използване СИВ. Гедерейци, унгарци чехословаци си налягаха парцалите и си ближеха раните. Простащината и „верността към идеите на марксизма.ленинизма“ добиха върхови позиции от Берлин до Младивосток. Дървари, „криминално проявени“ и „незаконородени“ потомци на първенци станаха първи заменители на „старата гвардия“.
    Е, как да стане!? Насила хубост не става, според мене. На кривата ракета винаги космосът й пречи. Лошото е, че времето мина, диполът се измести към исляма вместо към комунизма, и сега единствената контратежест на американския глобализъм е ислямът, а то хич не е хубаво. Режат хората, и глави също.
    Каквото ще бъде, ще бъде. Който ще живее, ще види.
    Alelluia brothers, alelluia sisters.

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.