You are here: Home // БСП, България, Държавна Сигурност, КГБ, Русия, шпионаж // ИГРИТЕ НА ПАРТИЙНИТЕ ВЕЛИЧИЯ И РОЛЯТА НА РАЗУЗНАВАНЕТО

ИГРИТЕ НА ПАРТИЙНИТЕ ВЕЛИЧИЯ И РОЛЯТА НА РАЗУЗНАВАНЕТО

БОРИС ВЕЛЧЕВ Е ПОЖЕРТВАН ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ПИРИНСКИЯ КРАЙ.

Извадки от секретни партийни и разузнавателни телеграми!

Преди повече от 35 години българското разузнаване осуетява опит на Брежнев да подари Пиринския край на Тито. 

На 21 януари Юрий Андропов пише писмо до Политбюро, в което подчертава, че ЦРУ на основа на аналитични прогнози е разработило планове за разлагане на социалистическото общество.

От наша страна, казва шефът на КГБ в личен разговор с генералния секретар, трябва да нанесем съкрушителен удар на Щатите и Запада.

Ако вие, другарю Брежнев, успеете да върнете Югославия в Източния блок, това ще бъде венецът на живота ви.

Два месеца по-късно Брежнев разговаря на четири очи с Йосип Броз Тито. Готов е да даде повече от 30-те милиарда долара, получени от вожда на Югославия от САЩ през 1948 г., за завръщането на Тито –  Блудният син в Социалистическата общност.

Тито отвръща: „Аз не съм националистът Тодор Живков! Нито откачената му щерка. Аз пари не искам! Искам онова, което и в Академията на науките на СССР знаят, че е наше. Искам си Пиринска Македония.

Ако пък смятате, че Тодор Живков е незаменим, ще ви покажа човек, достоен за негов заместник – Борис Велчев.

Върнете на Югославия Пиринска Македония, което още Сталин е смятал за редно и федерацията е отново в социалистическата общност!“ 

Брежнев е изненадан. Не може да даде отговор веднага. Тито го успокоява: ще чакам месец-два. 

Апетитът на Югославия за Пиринска Македония не е секвал вече 33 години.

В геостратегическите планове на Кремъл, България въпреки всички уверения на думи, е била бита карта в сравнение с Югославия. В това отношение съветската социалистическата държава следва изконната политика на руските царе.

Само проявяваните, при необходимост “ своеволия“ през главата на Москва от българска страна са спасявали няколко пъти присъединяването на Пиринска Македония към Скопие.

В протокол от среща на Сталин с Димиторв, Коларов и Трайчо Костов от 5 юни 1946 г. е записано, че бащата на народите заявява:

Сърбите са завзели Западните покрайнини по стратегически съображения. Невъзможно е по политически причини да бъдат върнати на България. На Пиринска Македония трябва да се даде на първо време автономия – първа крачка към присъединяването на Македония. Че нямало развитие на македонското съзнание у населението, това нищо не значи…“. 

Започват ожесточени битки между София и Белград, но с променлив успех.

Нито веднъж официално София не получава подкрепа от СССР, нито от която и да било друга страна по македонския въпрос.

В Академията на науките на СССР се оформя силна македонска секция, такива откриват и някои други социалистически страни.

Официална Москва дори приема, че светите братя Кирил и Методий са съставили азбуката на основата на македонския говор. 
А московският патриарх Кирил е казал, че светите братя са били създали славянска азбука на базата на славянския език, от който били произлезли впоследствие други езици.

През 1963 г. сръбски националисти влизат под кожата на Хрушчов и Москва приема теза, неотговаряща нито на историческата, нито на фактическата действителност.

Но Живков, през главата на Хрушчов провежда пленум без осведомяване на Кремъл. След пленума се провежда референдум в Пиринския край и поставя пред свършен факт Москва – над 97 процента от населението се самоопределя като българско. 

Хрушчов не тръгва на конфронтация с Живков – има си други грижи, краят му наближава. Но решенията на пленума и референдумът не получават поддръжка от никъде. България е в пълна изолация в резултат от развиването на теориите на македонската секция в Академията на науките на СССР за македонска нация, култура и история.

През 1973 г. ножът опира до кокала. Тогава Живков кани Брежнев на старателно подготвен лов в стопанството във Воден. След внушителните ловни успехи генсекът е впечатлен и от трапезата, и от подготвеното вече присъждане на звание „герой на НРБ“. Темата „Македония“ влиза неусетно в разговора и Брежнев е спечелен за българската кауза.

Повече от три години руската страна отблъсква инсинуациите на тема „македонския народ“. Само от време на време избухва по някой друг скандал.

Веднъж, иначе верния на партийната линия Венелин Коцев, избухва срещу позволилите си отново да философстват по темата поддръжници на Тито в Москва. И това е истинската причина за неговото „отстраняване по целесъобразност“. 

Шахът, който Тито дава на Брежнев, е може би последен шанс. 

По времето, когато Андропов пише тревожното си писмо до Политбюро, Тито получава информация от югославските тайни служби, че в българското разузнаване е създаден нов отдел – Четиринадесети. Нарича се „Научно-историческо разузнаване“.

Идеята била на Людмила Живкова и срещнала пълна подкрепа от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.

Задачата на отдела била – със средства и методи на класическия шпионаж, да се издирват и придобиват от чужди страни неизвестни материали и документи, свързани с българската история.  Към отдела се изгражда специално звено по македонския въпрос.

Цели се още с научни публикации най-вече в чужбина да се дава отпор на чуждите историографи.

След разговора в Белград Брежнев се завръща в Москва и извиква Подгорни, който в Политбюро отговаря за България. От Андропов иска сведения за „акциите на Живков в София“.

И разговорът в Белград, и совалките в Москва веднага стават известни на Първо главно Управление ДС.

Нашите контраразузнавачи установяват необичайното раздвижване на съветската агентура в София . Чекисти „на градус“ подхвърлят на наши влиятелни хора въпроси от рода „не му ли е минало времето“- има се предвид македонският въпрос.

От Москва, чрез връзки на началника на Първо главно Управление Васил Коцев и на висши политици се получават информации, че там „имало вече опашки от членове на ЦК на БКП, които злословят срещу Живков“. 

В същото време – през май 1977 г. – по данни на бившия началник отдел в Първо главно полковник Ананиев, вторият човек на Югославската компартия на връщане от Куба минава през Москва и е посрещнат на летището в Белград от Тито и цялото Политбюро.

Още от стълбичката той обявява: „Другари, нося ви възможните най-добри новини от Москва. България пада на колене! Брежнев пожертва Живков! Македонците да се готвят да черпят!“ 

Благата вест е прихваната от българските разузнавачи.

Няма време за осведомяване на посланика, който и без това е бавно мислещ, няма време и за осведомяване на резидента.

На своя глава разузнавача Т. поема за София с раздрънканата Лада.

Малко след полунощ Т. е в София, разбужда генерал Коцев, а той Димитър Стоянов – единственият министър, който в тези часове може да алармира Живков. 

Живков е шокиран. „Брежнев е забравил Воден“ – е първата му реакция. Започва трескаво търсене на изход.

Димитър Стоянов предлага – „със съгласието, или без негово съгласие, да бъде пожертван Борис Велчев“.

Това е истинската причина за отстраняването на втория човек в държавата през май 1977 г.

Историите около филмовите изяви на Иля Велчев са формален повод и имат за цел единствено да се дигне повече шум и всичко да се свърже  с Борис Велчев.

Това е необходимо на „нашият човек в Москва“, както Тодор Живков нарича Милка Калинова, „за да си свърши работата“.

Милка Калинова официално е съветник в българското посолство. В действителност е български разузнавач. Тя е „постоянното присъствие“ в семейството на Брежнев. Влязла е под кожата на Галина Брежнева.

Благодарение на Милка Калинова Тодор Живков научава много от решенията на генералния секретар Брежнев, преди за тях да са научили членовете на съветското Политбюро.

Задачата на Калинова е да убеди Брежнев, че Тито хитрува и ще го излъже. Калинова се справя блестящо с тази задача.

Скоро след гръмовете и трясъците в София по повод свалянето на Борис Велчев, следва с гръм и трясък гостуване на Живков в Москва.

Червени килими, фанфари, ордени, медали, клетви за вечна дружба, нови заеми, опрощаване на стари, реки от нефт, които от Варна и Бургас заминават незнайно къде… И специален подарък за Живков от генсека:

Човекът на Белград, отговарящият в съветското Политбюро за България Подгорни е свален от всички постове.

Тито разбира, че прибързано се е радвал на  големия руския подарък  – Македония. 

Колкото и невероятно да звучи, информацията се основава на секретните партийни и разузнавателни телеграми.

Източник:http://www.desant.net/show-news/24661/

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.