You are here: Home // Без категория, Общи // ШУМЕРСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

ШУМЕРСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Шумер е първата голяма човешка цивилизация, възникнала през IV хилядолетие пр.н.е. на територията на Южна Месопотамия между реките Тигър и Ефрат, в южната част на съвременен Ирак.
Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарското, пивоварството и други.
Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна култура Убейд. В епоса на шумерите се споменава за страна, която те считали за прародина на цялото човечество — остров Дилмун (днешнен Бахрейн).
Първите шумерски селища възникнали преди около 4 хил.год.пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прераснали в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град си имал свой управник — цар или жрец и свое божество. Сред най-големите от шумерските градове били Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума. Шумерските градове били оживени търговски и занаячийски центрове. Освен по между си, те търгували и с Египет и Индия. Поради своето богатство те често ставали обект на нападения от стана на персийските и арабските племена.

Около 2600 пр.н.е. Шумер бил обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур. Следващият владетел — Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавил към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума — Лугалзагеси, разширил тези владения до Персийския залив.

През 23 век пр.н.е. голяма част от Шумер била завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) – обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.

В средата на II хил.пр.н.е.. Шумер бил погълнат от набиращата сили Вавилонска империя. Макар че шумерският език загубил статуса си на разговорен, той се съхранил през следващите столетия като литературен и културен език.
Първоначално шумерите правели своите постройки от тръстика, като впоследствие я заменили с неизпечени глинени тухли. В централната градска част бил разположен дворецът, религиозният храм, наречен зикурат и обществените сгради.
Зикуратът бил квадратен религиозен храм, по вид напомнящ стъпаловидна пирамида. Стените на храма били боядисани в бяло, червено и черно. Изградени от непечени глинени тухли, на върха им се намирал храмът на бога-покровител на града и астрономическа обсерватория, тъй като шумерите почитали и небесните тела. Следвали ги пазарите, занаятчийските работилници и къщите. Обработваемите земи се намирали извън града.

Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.н.е. и е една от най-ранните известни форми на писменост. Тя е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинени плочки. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна), а впоследствие е опростена в клинописна защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се е разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и е станал основната писменост на древните народи от Близкия изток.
За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита „Епос за Гилгамеш“ – сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език. Табличките с епоса били открити в библиотеката на цар Ашурбанипал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за дивия човек Енкиду и за търсенето на тайната на безсмъртието.
Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег.
Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш – „Когато там горе“. Името идва от началния стих на епоса. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на Ниневия и е открито от археолозите в началото на XIX в. Съдържанието на „Енума Елиш“ е записано с клинопис на седем плочки, наречени „Седемте плочи на Сътворението“

„В началото на времената, когато нито горе имало небе, нито тук долу земя, във всемира се въртели само прастарите води: Апсу, сладката вода, и Тиамат, големия солен океан. Съзидателното божествено слово все още не било призовало нищо от безименността.
От единението на Апсу и Тиамат, древните хаоси от мъжки и женски пол, се родили Лахму и Лахаму. Те дали живот на висината и дълбината — на небето и земята Ансар и Кисар. Ансар и Кисар дали живот на владетеля на небето Ану. Ану създал силния, смелия и мъдрия Еа. И Еа бил по-могъщ от своите създатели, от предишните богове”.
Този разказ за сътворението изпреварва във времето легендите на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава Битие на Библията.

Наред с писмеността, шумерите са изобретили и 60-тичната система на изчислението. Те са първите астролози, наблюдаващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.
Някои от своите божества шумерите и акадците транспонирали върху звездното небе — седемте познати за тях планети и част от неподвижните звезди. Слънцето било еманация на бог Уту (ак. Шамаш), в планетата Меркурий своето астрално проявление имал богът на писмеността и мъдростта – Набу, във Венера – богинята на любовта и красотата Инана (ак. Ищар), в Марс – богът на войната Нергал, Юпитер е бог Мардук, а Сатурн олицетворявал Нинурта – богът на постоянството, издръжливостта и победата.
Наред с тези божества шумерите се покланяли и на богове, властващи над различни природни стихии. Ану, богът на небето, Енки – бог на водите и мъдростта, покровител на заклинателите, условно наричаната Богиня — Майка, позната в различни хипостази (Нинхурсанг, Нинмах; Аруру) и други.

Шумерите имали войска, въоръжена първоначално с копия, щитове и шлемове. При изненадваща атака добре обучена войска отблъсквала нападателите преди да бъде мобилизирано населението. По-късно към въоръжението са добавени мечове, лъкове и бойни брадви.

Около 3700 пр.н. е времето на завръщането на Анунаките на Земята, твърди известният учен Захария Сичин (“Изгубени царства” стр.268).
Анакуните са описани в шумерската писминост – глинените плочки. Терминът Anunnakku (Anuna) се използвал за обозначаване на боговете на подземния свят. Всъщност, според някои учени шумерите са описали влечугоподобната раса.

http://bg.wikipedia.org/wiki/

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.