You are here: Home // БСП, България, европейски съюз, политическа криза // ГРОЗЕН И УРОДЛИВ СЪДЕБЕН СЛУЧАЙ С ПРОКУРОРА ЦАЦАРОВ

ГРОЗЕН И УРОДЛИВ СЪДЕБЕН СЛУЧАЙ С ПРОКУРОРА ЦАЦАРОВ

Случаят, за който сега ще стане дума, не е толкова трагичен, колкото прочутото дело Борилски. Нито толкова заплетен, колкото нашумялото дело САПАРД.

Но пък е още по-абсурден, защото има връзка с избора на Цацаров за главен прокурор.

През януари 2010 година 27-годишен пловдивчанин, баща на двегодишно дете, компютърен специалист със собствен бизнес, добри доходи и чисто съдебно минало влиза в квартално магазинче, където е редовен клиент, за да си купи цигари и кафе. Там обаче го причакват полицаи, които без никакви разяснения го арестуват. На опита му да обясни, че е станала грешка, му отговарят с респектиращото: „Млъквай бе, наркоман”.

ДА СМАЧКАШ ЕДНО ОБИКНОВЕНО СЕМЕЙСТВО

Чак на другия ден той разбира, че е задържан, защото продавачката е „разпознала” в него човека, който седмица по-рано я заплашил с нож и взел 484 лева от оборота на магазина. Нападателят бил с качулка, а жената била, естествено, стресирана и с 4 и половина диоптъра късогледство. Въпреки това и въпреки всички опровергаващи доказателства, нейните показания се оказват достатъчни за задържането на компютърния специалист.

Той остава зад решетките цели ПЕТ МЕСЕЦА и едва след това е осъден.

През цялото това време прокурори и съдии отказват категорично да изпълнят множеството искания на защитата и да обърнат внимание на оневиняващите го доказателства.

Десетина души свидетелстват, че по време на обира обвиняемият е бил на работното си място.

Незнайно защо е отказана проверка на клетките на мобилните оператори, която би показала същото.

Няколко охранителни камери са заснели както истинския, така и набедения нападател и на записите ясно се вижда, че единият е с 12 сантиметра по-висок от другия, с различни телосложение и походка.

Намерените в дома на обвиняемия и „припознати” от продавачката нож, тениска и обувки са съвсем различни.

ПРОКУРАТУРАТА и СЪДЪТ ОТКАЗВАТ да ПРЕГЛЕДАТ ЗАПИСИТЕ!

ИСТОРИЯТА Е ЕДНА ФРАПИРАЩА СЪДЕБНА ГРЕШКА!

След преживяни ужаси и ходене по мъките, едва на втора и трета съдебна инстанция обръщат внимание на тези доказателства и компютърният специалист е оправдан.

Две години от живота му обаче са непоправимо съсипани. Съсипан е и живота на семейството му.

Виновните магистрати за престъпното нехайство и бездействие ще останат ненаказани. Същото важи и за истинския нападател на кварталния магазин, когото всъщност никой не е търсил.

Грозно, уродливо и противозаконно е отношението на прокуратурата към този случай. А дали е само към този? 

Съдебни грешки стават навсякъде по света.

Тази грешка обаче, според юристи, е не толкова плод на случайно стечение на обстоятелства.

Тя е закономерна последица от характерен стил на работа, позволил на правораздавателните институции в Пловдив, затваряли си години наред очите за явните безобразия на Цар Киро, координирано, с лекота и без доказателства ДА СМАЧКАТ ЕДНО ОБИКНОВЕНО СЕМЕЙСТВО!

Основна „заслуга” за всичко това имат разследващите и прокурорите по този случай.

Специалисти определят действията им като фрапиращ пример за често срещания отказ на тези институции да събират оневиняващите доказателства, което също е тяхно задължение. В случая те очевидно са имали основания да се надяват на благосклонност и единомислие от страна на съда. И са ги получили.

Ключова роля за драстичното потъпкване на човешки права и на върховенството на закона изиграват и двама съдии.

Единият е произнеслият осъдителната присъда.

Другият е съдията, наложил по изключително формален начин мярката за неотклонение и оставил един абсолютно невинен човек пет месеца зад решетките.

Този човек е самият председател на Окръжния съд – най-високопоставеният и влиятелен съдия в района. Неговото мнение е решаващо, а за да не накърнят авторитета му, следващите съдебни състави отказват да променят мярката за неотклонение – въпреки рухващите доказателства на обвинението.

Този съдия е СОТИР ЦАЦАРОВ – днес главен прокурор на република България.

Пловдив – неговият съдебен район е известен с рекордно малкия брой оправдателни присъди. Което очевидно е резултат от „по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив”, с която съдията публично се хвали.

Нито съдът, нито прокуратурата обаче могат да зависят от каквато и да било или чиято и да било политика – те зависят единствено и само от закона.

Последиците иначе са грозни и уродливи, като продължилия две години тормоз срещу пловдивския компютърен специалист.

ФАВОРИТИТЕ НА ВЛАСТИМАЩИТЕ 

Там, където съдът си има своя „политика“, а политиците си имат свои фаворити в съда

Предпоставената „по-твърда наказателна политика на съдилищата в Пловдив” естествено не се приема от Европейския съд по правата на човека, което многократно е водило до осъдителни и скъпи за България решения. Както най-вероятно ще стане и в случая с пловдивския компютърен специалист. И българският данъкоплатец ще плаща за грешките, прищевките или безотговорността на ПРОКУРОРИ и СЪДИИ.

Тази „политика” обаче очевидно се харесва на управляващите политици, които не крият, че пловдивският съдия е техен фаворит. Вицепремиерът например го определя като „най-стабилния съдия”.

А след издигането на кандидатурата му за Главен прокурор той направо заяви, че пловдивският съдия „има безупречна репутация в Пловдив и това е достатъчно, за да бъде избран.“ Премиерът пък го нарече „най-добрият окръжен съдия”.

Въпросният съдия беше избран за Главен прокурор и това всъщност не е никак учудващо.

През последните 1-2 години редица ключови места в съдебната система бяха заети от хора, посочени от властимащите.

Впрочем , произнеслият присъдата срещу пловдивския компютърен специалист ЦАЦААРОВ, след това рязко израсна в йерархията и е издигнат в заместник-председател на Специализирания наказателен съд. Сега е редът и на другия „проявил се” в случая съдия.

Политиката винаги е играла роля при назначенията по съдебните върхове. Тази традиция обаче никога не е изглеждала толкова грозно и уродливо.

Политическите назначения никога не са били толкова неприкрити и същевременно лицемерни, толкова очевидно разминаващи се с критериите за професионализъм и толкова нагло представяни като съдебна реформа.

Автор: Ясен Бояджиев 

DW.DE



 

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.