You are here: Home // България, Втората Световна Война, СССР // ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (4/8)

ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (4/8)

На 7 септември 1940 година под диктата на СССР и Германия, се сключва т.н. Крайовска спогодба между България и Румъния.

На България се връща територията на Южна Добруджа, която и е била отнета след Първата световна война.

Извършва се и размяна на население.

През септември 1940 година Румъния връща на СССР Молдова и на Унгария – Северна Трансилвания.

На 8 октомври 1940 година немските войски навлизат в Румъния.

На 20 ноември 1940 година Унгария се присъединява към Тристранният Пакт-Германия, Япония и Италия.

На 23 ноември 1940 година към Пакта се присъединява Румъния, а на 24 ноември – Словакия.

През ноември 1940 година италианската армия навлиза в Гърция, но претърпява поражение и е изтласкана в Албания, която е била окупирана от Италия още през 1939 година.

На 3 декември 1940 година гръцката войска нахлува в Албания и завладява една четвърт от територията и.

На 1 март 1941 година България се присъединява към тристранния Пакт и немските войски навлизат в България.

На 25 март 1941 година Югославия се присъединява също към Пакта, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт чрез военен преврат, организиран от британското разузнаване.

В началото на април 1941 година немски войски през територията на България, Румъния и Унгария нападат Югославия.

В същото време, през територията на България германски войски нападат Гърция, където били разположени значителни британски войски.

Вермахтът за три седмици в началото на 1941 година успява да завладее Балканите. Целта на немската операция била Германия да изгони английските войски от Гърция и Югославия и да си обезпечи сигурността и свободния достъп до румънския нефт.

И не на последно място, била далечната стратегическа цел на Германия – Съветският съюз.

На 20 май 1940 година немски парашутисти правят десант и превземат остров Крит.

Германия предоставя на България администрирането на територията на Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които били населени предимно с етнически българи.

За администриране на България били предадени и други територии от Гъция и Югославия.

В периода, когато Германия е воювала с Великобритания, Югоизточна Европа не е играла съществена роля в нейните стратегически планове.

Но след промяна на Хитлеровите намерения и насочване на немските стратегически интереси към Съветския съюз, ролята и значението Югоизточна Европа нараства. Още повече,че след насилствената промяна на политическия режим в редица страни от района и поставяне на марионетни правителства, Германия си обезпечава тяхното присъединяване към Тристранният пакт.

1940 година е характерна не само с голямата дипломатическа активност на Германия и Съветския съюз, но също така и с открити техни агресивни действия.

През май Германия прегазва бързо и лесно Холандия и Белгия, после следват Люксембург и Франция.

През юли, Хитлер предлага подписване на мирно споразумение с Великобритания и когато Чърчил отказва, Хитлер заплашва, че ”ще превземе Великобритания”.

През 1940 година Съветския съюз също предприема открита агресия.

През юни сваля законните правителства на Литва, Латвия и Естония и през юли те са приети ”по тяхна молба” в Съветския съюз. В края на юли Червената армия окупира Бесарабия и Северна Буковина.

През 1940 година България е притисната от много страни. Цар Борис получава предупреждение от краля на Великобритания Джорж VІ за опасносните последици от обвързването на България с Германия.

Цар Борис получава официална покана за обвързване с Германия. Рибентроп иска България да отговори в срок от 3 дни дали ще се присъедини към тристранният Пакт.

Поканена е също ”настойчиво” от германска страна, да участва в подготвеното нападение от Италия срещу Гърция.

Положението на България се усложнява и от направеното предложение на Съветския съюз за сключване на ”съветско-български пакт за взаимопомощ” с обещание СССР да помогне на България да осъществи националните си стремежи, не само за Западна, но и за Източна Тракия.

България отхвърля съветското предложение.

В края на 1940 година Хитлер подписва плана ”Барбароса” за нападение срещу Съветския съюз.

За Германия вече било изключително важно да си осигури тила във войната, която скоро ще започне. Ето защо, значението на Югоизточна Европа нараства многократно.

Хитлер планирал нападението над Съветския съюз да започне в началото на 1941 година, но упоритата съпротива на английските войски в Югославия и Гърция, подпомогнати от силна партизанска съпротива, забавили с няколко месеца откриването на Източният фронт.

Това обстоятелство съкратило значително благоприятното време за водене на война, а Германия не била подготвена за суровата руска зима.

Близостта на Югоизточна Европа до границите на Съветския съюз предопредeля значението й не само по време на войната, но и след нейното приключване.

Много от страните, завладяни и окупирани от съветската армия по пътя й към Германия, остават под пълен съветски контрол и в последствие се превръщат в нейни сателити.

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.