You are here: Home // Втората Световна Война, СССР // ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ИЗТОЧНИЯТ ФРОНТ, СССР (6/8)

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ИЗТОЧНИЯТ ФРОНТ, СССР (6/8)

wwii_6На 22 юни 1941 година, в изпълнението на плана ”Барбароса”, рано призори Хитлеровата армия напада Съветския съюз на много широк фронт, в три посоки: Ленинград, Москва и Киев. В нападението участват 153 германски дивизии, а също така и 37 италиански, унгарски, румънски и финладски – общо около 4 милиона души. Почти цяла Европа под нацистки ботуш работи за въоръжаването на Германия и за обличането и изхранването на огромната й армия.

Напразно съветските агенти в тила на противника, много прогресивни антинацистки настроени хора, в това чсло и немският посланик в Москва Шуленбург са предупреждавали Сталин за намеренията на Хитлер, но той упорито отказвал да повярва. На 14 юни 1941 година съветското правителство обявява, че ”слуховете за германско нападение са лишени от всякакво основание.”

Когато войната започва, Червената армия била след ”чистка и репресии” сред висшия офицерски състав. Частите били или с новоназначени офицери, или неокомплектовани, пръснати в дълбочина до 400 километра и германците почти не срещали съпротива. Само на 22 юни – първият ден на войната германците са унищожили 1200 самолета, 800 от които на летищата без да излетяли.

За първите 7 месеца немската армия окупира много съветски градове и взема много пленници. През юни при Минск и Бялисток са пленени 329,000, до средата на юли при Смоленск – 310,000, При Киев – 665,000, при Брянск и Вязма – 663,000. До края на 1943 година пленените червеноармейци и цивилни граждани са почти 6 милиона, от които повече от половината са избити, или загиват в лагери и заводи в Германия.

За съветския народ започват месеци и години на най-сурови изпитания, на глад, болести и смърт. Нацистите, ръководени от престъпната си идеология за расово превъзходство на германската нация, планомерно изтребват поробеното население.

Но хитлеристкото нападение превръща войната за народите на Съветския съюз в ”отечествена” – война, в която родината е повече от човешкият живот. Въпреки тежките загуби и отстъпление чак до Москва, плановете на Хитлер за ”блиц крига” пропадат. На много места съпротивата на Червената армия е до последния човек. Брестката крепост се отбранява един месец, Одеса издържа два месеца, Севъстопол – осем месеца. Ленинград издържа немската блокада 900 дни. Умрелите са един милион и пак не се предава.

В тила на германските армии се разгръща силно партизанско движение и се превръща в силен ”тилов фронт”. Почти една десета от германските армии са въвлечени в боеве с партизаните.

Англия и САЩ независимо,че осъждат комуннизма като идеология, обещават и оказват помощ на Съветската армия. На 12 юли 1941 година Великобритания и Съветския съюз сключват Споразумение за съвместна вайна срещу Германия.

Един от най-важните документи, подписан по време на войната е т.н. ”Атлантическа Харта”, подписана от Чърчил и Рузвелт на 14 август. 1941 година. В Хартата се определят военните цели на Великобритания и САЩ и принципите за демократичното устройство на света след победата над нацистката тирания. Хартата признава правото на всички народи на самоопределение. На 24 септември 1941 година Съветският съюз се присъединява към Хартата и фактически са положени основите на антихитлиристката коалиция.

В тежката битка за защитата на Москва участват самолети, танкове и оръдия получени от САЩ и Великобритания. След ожесточени боеве в предградията на Москва немската съпротива е сломена и съветските войски минават в контранастъпление и нанасят първото голямо поражение на считаната за непобедима германска армия.

Победата при Мосва на Червената армия има голямо психологическо значение. Тя повишава духа и самочуствието, както на Червената армия, така и на съветския народ. Боевете за Москва започват на 30 септември 1941 година и завършват в средата на април 1942. Немската армия е изтласкана на 350 километра от Москва. В битката са взели участие една трета от пехотата на армиите и близо три четвърти от всичката бойна техника, самолети,танкове и моторизирани дивизии.

Независимо, че Хитлер не иска да признае поражението си при Москва, германското настъпление започва да губи тактическата инициатива, а сред германският гениралитет се чуства неувереност, особено след като Хитлер поема еднолично ръководството на ваенните операции.

Победата при Москва създава реални предпоставки за кантранастъпление на Червената армия, която през юни 1942 година провежда успешни операции и успява да обгради огромната армия на фелдмаршал Паулус при Сталинград. Битката при Сталинград се води от юли 1942 година, до февруари 1943. Тя е повратен момент в хода на Втората световна война. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история, белязан с жестокост и от двете страни. Жертвите на немската армия са около 1 милион, а на руснаците милион и сто и тридесет хиляди.

Макар и предшествана от друга голяма битка, тази за Москва, Сталинградската победа поставя началото на изтласкването на германските армии от съветската територия, окупирана от тях през 1941-1942 година. По приблизителни данни войските на Германия и съюзниците й – Италия, Румъния и Унгария в Сталинградската битка губят една четвърт от личния си състав, който воюва на Източния фронт. Загубите на Съветския съюз са над един милион.

Немската стратегия, или по-точно тази на главнокомандващият Хитлер, след анализ на ситуацията на Източният фронт, стига до извода, че Червената армия също е понесла големи загуби и е изтощена. Прави се фаталната преценка, че около Курск се създава благоприятна ситуация немската армия да премине в контранастъпление и да си върне стратегическата инициатива. Така се оформя третата гиганска битка в историята на Втората световна война на Източният фронт – битката при Курск. Тя се води от 5 юли до 23 август 1943 година. Германските армии са в състав около 900,000, разполагат с около 3000 танка, 2000 самолета и 10000 оръдия. Червената армия има около 1 милион войници, 3600 танка, 2800 самолета и около 20000 оръдия.

Германските войски започват настъплението и в първите дни имат известен успех. Но след включване на стратегическите резерви на Червената армия настъпва прелом. При Курск се води едно от най-големите танкови сражения не само във войната, но въобще във военната история. Земята е треперела от грохота на над 1500 танка.

В битката при Курск германците губят повече от половин милион хора, 2900 танка и 1400 самолета. Загубите на Червената армия са още по-големи.

Битката при Курс решава окончателния изход на вайната на Източния фронт. Въпреки отчаяната съпротива, германската армия търпи поражение след поражение и съветската територия е окончателно освободена. Това е началото на краха на нацистка Германия.

След толкова много жертви, които дава във вайната съветския народ и толкова много мъки и страдания, остава една единствена утеха, окончателното поражение на нацистка Германия.

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.