You are here: Home // БСП, България, Русия, САЩ, ЦРУ // „БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИЯ ВЪЗЕЛ”.

„БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИЯ ВЪЗЕЛ”.

WIKILEAKS разкрива сексуалните „миражи” на посланик МАЙКЪЛДАУНИ.

„Жадна за страсти България е в леглото с мускулестата двойка на Газпром и Лукойл”.

Като въображаема порносценка са обрисувани взаимоотношенията на България с големите руски енергийни играчи – ЛукОЙЛ и Газпром. България се олицетворява като млада жена, която е поставена в едно легло между двама мускулести мъжкари. Как и какво правят те (в случая ЛукОЙЛ и Газпром) заедно и поотделно с „милата ни родина” можем богато да си представяме. „Тройката” обаче не е заради изгаряща страст, а главно по принуда и липса на избор от страна на обладаваната страна в средата.

Образната алегория е направена от Посланик Нанси Макълдауни в конфиденциален доклад през 2008 г. озаглавен „България и енергийния възел”

„Карикатурната картина, показваща жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка на Газпром и Лукой е само частично вярна – тази любовна среща се движи по-малко от страст, отколкото от осезаемата липса на алтернатива. “ – така живописно се изразява американският дипломат в телеграма от 2 октомври 2008 г. предназначена за специалния посланик на Вашингтон за енергийните въпроси на Евразия – Бойдън Грей., разсекретена от Wikileaks.   Докладът е изпратен и на  вниманието на департаментите по търговия и енергетика, както и до ЦРУ.

Енергийната зависимост на България е определена, като доста тежка и обвързваща с факта, че 70% от нуждите на петрол и 90% на природен газ за България се доставят единствено от Русия. В тази реалност, принудителното затваряне на 3 и 4 реактори на АЕЦ „Козлодуй” причиняват 1.4 милиарда загуби за българската икономика и свиване на износа за съседните държави, които предварително са откупили електроенергията. Всичко това, еволюира ролята на Русия от основен доставчик в главен „играч” на българската икономическа и политическа сцена. В доклада се описва, че Путин директно притиска както Президента, така и Премиера с енергийните си проекти. Станишев лично се е оплакал на американците от „изнудване”, а бившият енергиен министър Петър Димитров е описал руската политика, като „психологическа война”.

През януари същата година при посещение на Путин в София беше подписан меморандум за големите руски енергийни проекти, наречен от Първанов „Голям шлем“. Той беше иронично апострофиран като „Голям член“ от вестник Комерсантъ. Не е ясно обаче дали верижните метафори на Макълдауни са свързани с по-грубия еротичен подтекст на руския делови ежедневник.

Неслучайно Путин, като Президент тогава води в делегацията си, бъдещия си наследник – Медведев.

Неслучайно, според стенограмата на срещата протежето му е представено приоритетно с думите: „В състава на нашата делегация е първият вицепремиер на правителството на Руската федерация господин Медведев, който едновременно оглавява и борда на директорите на Газпром. Аз знам, че България проявява интерес за подписване на дългосрочни договори за доставки на газ и затова и Вие, и министър-председателят Станишев ще имате възможност да поговорите за това по време на вашите срещи с господин Медведев.”

По-категоричен намек за „любовна игра” по желание на едната страна, едва ли може да се изрази чрез дипломатически език в среща на най-високо равнище.

От грамата се разбира, че предстои посещение на Бойдън Грей, по молба на българската страна, която е търсила съвет за организацията на енергиен форум през април 2009 г., във формат – Евразия, европейски производители, транзитните страни и страните потребители. На срещата е обещал да присъства и Путин. България е заявила, че иска да се утвърди като регионален енергиен център, въпреки, че е прекалено зависима от руските доставки.

Макълдауни съветва Грей да помогне на българите да определят позицията си относно руските проекти, както и да даде насърчителен отговор, относно скептицизма по проекта за доставка на газ от Средна Азия – „Набуко”. Американските контра-аргументи са важни спрямо тези, които изповядват идеята, че руската енергийна зависимост няма алтернатива, се разбира от анализа. Още повече, че българите са заявили нужда от американска консултантска подкрепа и са поискали информация за енергийните ходове на Азърбайджан и Турция.

Подготвяйки посещението, Макълдауни прави подробен преглед на състоянието на българската енергетика и големите енергийни проекти: Южен Поток, Набуко, Бургас-Александруполис, междусистемните връзки (TGI) и АЕЦ Белене. Интересно е мнението дадено от посланичката за действията около „Бургас-Александруполис”. “Българите са все още уверени, че тръбата ще бъде построена и изглеждат изненадващо незаинтересовани от динамиката около СРС”. Последната абриевература е на /Каспийския петролен консорциум под егидата на Шеврон, проектиращ преноса на петрол по направлението от Бургас до Дуръс /Албания/. От доклада се разбира, че американците са фрустрирани от проекта за Гърция и определено го поставят като пречка пред другия голям проект за пренос на каспийски нефт – AMBO, който също минава през територията на България. Тази позиция се разбира и от грама на посланик Байърли.

Дадени са и кратки портрети на официалните лица, с които предстои да се срещне Грей.

Президентът Първанов, който организира енергийния форум, има тесни връзки с руските политици и е провел не по-малко от осем срещи с Путин през последните седем години. Станишев е описан като „прогресивен социалист“, прозападен и добър приятел и партньор на САЩ, който разбира българската зависимост от Русия, но не вижда много възможности за по-голяма енергийна независимост. Калфин е близък и до Първанов и до Станишев, голям поддръжник на партньорството на България със САЩ и отворен за разговори по енергийните въпроси. Ново лице е министър Петър Димитров, за когото се смята, че следва насоките в енергийната политика от бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, свързан с руските интереси и напуснал правителството след корупционен скандал.

Макълдауни препоръчва фокусът на разговорите да е върху дългосрочната енергийна стратегия, която да не е базирана единствено върху транзитът на горива и производство на електроенергия от руски ядрени източници. Като алтернатива са посочени възобновяемите източници, чистите въглищни технологии и енергийната ефективност.

С увеличаването на цената на енергията до рекордни нива, богатството породено от руските енергийни ресурси циркулира по-силно в българската икономика, правейки България още по-чувствителна за руския натиск – анализира посланик Макълдауни.

Единият инструмент за значително намаляване на руското влияние може да бъде залагането на енергийната ефективност и възобновяемите източници, а другият инструмент е прозрачността. Статусът на енергиен разпределителен център, в която и да е индустрия, е възможен само в места, които предлагат прозрачни и ефикасни услуги. Препоръките към България са да не се рекламира като тясно свързана с Русия, а като по-прозрачно място за енергийни сделки – завършва грамата.

Очевидна е добрата информираност на посланик Майкълдауни, което означава, че агентурните възможности на американското посолство в България са много големи, но бихме й препоръчали да избягва”самотата”, за да не я спохождат такива ”сексуални миражи”, които незаслужено приписва и на цяла една нация.

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.