You are here: Home // еврозона, Русия, САЩ // РУСИЯ И САЩ ПРЕГОВАРЯТ ЗА БЪДЕЩЕТО НА УКРАЙНА

РУСИЯ И САЩ ПРЕГОВАРЯТ ЗА БЪДЕЩЕТО НА УКРАЙНА

Putin i Obama

Анализ на частната американска разузнавателна компания „Stratfor“.

Втора част.

Важността на преговорите

Най-интересното в цялата ситуация е, че руснаците и американците се обръщат един към друг за изиграването на следващото действие. Руснаците говорят с европейците, разбира се, но когато разговорите достигат етап определяне на бъдещето и вариантите, Лавров се обажда на Кери, а Кери вдига телефона. Това ни казва нещо важно за начина, по който функционира светът. Обясних слабостта и на двете страни, но дори изправени пред тази слабост руснаците знаят, че не могат да се измъкнат от кризата без съдействието на американците, а САЩ разбират, че ще трябва да разговарят с руснаците и че не могат просто да наложат изход, както понякога правеха в региона през 90-те години на миналия век. Част от това може би са навици, усвоени по време на Студената война. Но има нещо повече. Ако руснаците искат да постигнат решение на украинския проблем, което защитава националните им интереси, без да ги тласка към рискове отвъд равнището, смятано от тях за приемливо, единствената страна, с която могат да говорят, са САЩ. В Европа няма един човек, който да говори от името на европейските държави по въпрос от такова значение. Британците говорят от името на британците, французите – от името на французите, германците – от името на германците и поляците – от името на поляците. При преговори с европейците първо трябва да позволиш на европейците да преговарят помежду си. След преговорите отделни страни или може би ЕС, биха могли, например, да изпратят наблюдатели. Но Европа е абстракция, когато става дума за силова политика. Руснаците се обаждат на американците, защото разбират, че колкото и САЩ да са слаби в този момент и на това място, потенциалната им сила е значително по-голяма от тяхната. По въпрос от такова значение за руснаците игнорирането на САЩ би било опасно, а разговорите първо с тях би бил най-добрият път за разрешаване на проблема. Американско-руско споразумение за разрешаване на кризата вероятно ще включва германците и останалите. Германия иска решение, което не нарушава отношенията с Русия и не поставя под напрежение отношенията с Централна Европа. Германците се нуждаят от добри отношения с централноевропейците в контекста на ЕС. Американците искат добри отношения, но в момента не са особено зависими от Централна Европа. Поради това те потенциално могат да дадат повече, отколкото европейците, дори ако европейците успееха да се организират за водене на преговори. На последно място САЩ имат глобални интереси, които руснаците могат да засегнат. Иран е най-очевидният. Поради това руснаците могат да обвържат проблеми в Украйна с проблеми в Иран, за да изтръгнат по-добра сделка със САЩ. В преговорите със САЩ има минимален икономически компонент и максимални политически и военни компоненти. Има места, където САЩ искат руската помощ по подобен род проблеми. Те могат да преговарят.

Различни американски притеснения

Най-важното е, че САЩ не са наясно какво искат от руснаците. Отчасти те искат създаването на конституционна демокрация в Украйна. Впрочем, руснаците не са против това, ако Украйна не се присъединява към НАТО или ЕС, но те също така са наясно, че изграждането на конституционна демокрация в Украйна е трудно и вероятно безполезно начинание. Те знаят, че правителството е изградено върху опасно подвижни икономически и социални пясъци. Някои кръгове в американската администрация са обезпокоени, че Русия се очертава като регионален хегемон, а други кръгове, все още вманиачени по Близкия Изток, виждат руснаците като предизвикателите в региона, трети виждат в тях потенциални партньори. Както понякога се случва в САЩ, има сложно идеологическо и институционално разнообразие. Държавният департамент и министерството на отбраната рядко виждат нещата по един и същи начин, освен това има и Конгрес. Това в известен смисъл прави САЩ толкова трудни за преговори, колкото европейците. Но също така открива благоприятни възможности за манипулация в хода на преговорите. Но в случаите с най-високо национално значение, колкото и различни възгледи да има, в крайна сметка президентът или някоя друга доминираща фигура може да говори авторитетно. В този случай това изглежда е Кери. Той може да говори от името на единствената сила, която може да влезе в споразумение и да създаде коалицията в Европа и в Киев, която да приеме споразумението. Русия преживя огромно връщане назад, след като бившият украински президент Виктор Янукович беше свален. Тя предприе действия не толкова, за да спре поражението, колкото, за да моделира представи за силата си. Властта на Москва е действителна, но недостатъчна, за да спре директно събитията, окупирайки Киев. Тя ще трябва да използва икономическата слабост на Украйна, политическата фрагментация и ще се нуждае от време, за да опита да заздрави отново позициите си. За да постигне това, Русия се нуждае от договорено решение, което ще се надява събитията да променят. За да постигне това решение, Москва се нуждае от значим партньор в преговорите. САЩ са единственият избор. И колкото и да е сложно и странно, ако бъдат убедени да действат, самите те могат да осигурят стабилната платформа, от която Русия сега се нуждае. САЩ не са готови да признаят, че са навлезли в период, в който конкуренцията с Русия ще бъде определящ елемент във външната им политика. Тяхната вътрешна логика не е насочена към Русия. Някой може да каже, че не е в интерес на САЩ да слагат край на украинската криза, че ако оставят Русия да затъне в украинското тресавище, това ще подкопае силата й и ще осуети зараждащата се конкуренция още преди тя да започне наистина. Но САЩ се ръководят от свои собствени процеси и все още не са готови да мислят от гледна точка на отслабване на Русия, а предвид относителната им изолация, отлагането не е лоша идея. Поради това преговорите са обещаващи. Но по-важното е, че руснаците ни показаха как продължава да функционира светът. Когато е необходимо да се свърши нещо, номерът, на който трябва да се позвъни, все още е в САЩ. Автор:  George Friedman – основател и директор на Stratfor


« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.