You are here: Home // КГБ, КПСС, Преходът, Русия, СССР // КГБ – РУСКОТО СТРАШИЛИЩЕ НАДЖИВЯ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

КГБ – РУСКОТО СТРАШИЛИЩЕ НАДЖИВЯ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

centrala KGB

КГБ се запази при всички руски промени, защото винаги вървеше послушно след всяка новата власт в Русия.

Първа част.

След разпадането на Великия Съветски съюз, КГБ – „ЩИТЪТ И МЕЧЪТ“ на партията единствен се запази почти непокътнат, докато могъщата КПСС се раздроби и стопи.

Но „КАНТОРАТА“ КГБ – както чекистите обичат да я наричат, остана непроменена. 

След кървавата Октомврийска социалистическа революция през 1917 година, руските тайни служби под името ЧК – „Чрезвичайная комисия“ организирани от полския евреин Феликс Дзержински, налагаха новата власт с терор и убийства. 
В продължение на десетилетия, особено след като Русия се превръща в най-голямата държава в света – СССР, съветските тайни служби вече са огромна армия, която продължава да играе същата роля – да бъде страшилището, което зорко наблюдава и контролира многолюдната и многонационална руска държава. 
ЧК, преименувана в НКВД при Сталин и после КГБ – Комитетът за държавна сигурност, продължава да бъде верният страж и гарант на властта на Комунистическата партия в Съветската държава. За ръководители на КГБ, ЦК на партията винаги е определяла верни свои висши кадри, но също така отблизо ги е контролирала, защото още от време на Сталин партията се е страхува от тяхната сила.
AndropovЗлатният период на КГБ настъпва, когато за ръководител на службата е определен Юрий Андропов.Той е най-дългогодишният ръководител на КГБ – 15 години и по негово време службата се разраства – става огромна. С неограничената си власт, КГБ вербува многобройна агентура, включително и в бастиона на партийната власт – Кремъл. Така тя контролира всички партийни и държавни лидери. Дори и личният лекар на Брежнев е бил агент на самия Андропов.
Чрез огромната силова машина на КГБ, Андропов успява да ликвидира силната партийна конкуренция и да наследи Брежнев. И когато става президент на СССР, Андропов продължава да използва силата и властта на КГБ.

Според достоверна информация на западните разузнавателни служби, по брой на служители КГБ е превъзхождала всички западни разузнавания, взети заедно.

Многохилядните служители на КГБ по подобие на създадената през 1917  г. от Дзержински болшевишка тайна полиция ЧК,  продължават да се наричат и то с гордост „чекисти“.

През пролетта на 1991 г.Русия изпада в много тежка икономическа, социална и политическа криза. Съветският съюз се разпада и бъдещето на огромната служба КГБ е несигурно и пълно с неизвестности.

През този период в огромния Съветски съюз фактически съществуват два центъра на властта: на Михаил Горбачов – генералният секретар на КПСС и все още първи човек в държавата. И центърът на неговия сериозен опонент Борис Елцин, който през май 1990 г. е избран за председател на Върховния съвет на Руската федерация. Елциновата федерация всъщност е държава в държавата Съветски съюз.

По настояване на Елцин, федерацията трябва да има собствени тайни служби и той държи те да се състоят предимно от служителите на КГБ. 

Горбачов преценява, че най-важната задача в този момент е да се осуетят опитите на т.нар. демократична опозиция начело с Елцин, да създаде своя собствена тайна служба. А старите кадри на КГБ са единодушни, че трябва да се направи всичко възможно, за да бъде избегнат най-лошият сценарий – възникването на нова тайна служба, създадена с помощта на западни съветници или да се премине към варианта ГДР. 

КГБ е все още под командването на Горбачов, но популярността му и най-вече властта му бързо намаляват поради нарастващия недостиг на стоки от първа необходимост и най-вече от безпомощното състояние на държавната власт в Русия. „Източногерманският вариант“ за закриване на КГБ е абсолютно неприемлив за руските чекисти, а както Горбачов, така и Елцин също не желаят подобно развитие, преценявайки, че това ще бъде опасна за Русия авантюра. 

През май 1991 г. между Горбачов и Елцин се постига споразумение, чийто отпечатък е видим и до днес.

Sporazumenieto

Съгласно това споразумение, подписано не само от Горбачов и Елцин, но и от тогавашния шеф на КГБ Владимир Крючков, Руската федерация получава право да има свои собствени тайни служби, съставени предимно от служителите на КГБ. Те няма да са подчинени на съветското КГБ и на Горбачов, а на Борис Елцин.

Така през лятото на 1991 г. огромната машина КГБ почти цялата преминава на подчинение на новия Федерален център за управление. Всички отдели на КГБ действащи на територията на Руската федерация или зад граница вече са на подчинение на Елцин. Той печели все повече симпатизанти сред обикновените руснаци въпреки, че дълги години е бил партиен функционер. Влиза в остър конфликт с партийния апарат и от комунист се превръща в убеден демократ.

След избирането на Елцин за президент на Руската федерация, някои служители от КГБ подозират, че дните на комунистическата власт са преброени. Има немалко комунистически и държавни ръководители, носталгията на които по старата власт е все още много силна, а нямат доверие в Горбачов. Те смятат, че той е деградирал и ги предава, затова решават да действат организирано за неговото сваляне от власт.

В Русия настъпват  объркани, смутни времена със сериозни за страната последици.

Prevratut

На 19 август 1991 г. носталгично настроените партийни и държавни ръководители, в това число и висши кадри на КГБ организират преврат срещу Горбачов, който по това време прекарва отпуската си на полуостров Крим. Сред превратаджиите е и шефът на съветското КГБ Крючков. 

По указания на Елцин, никой от командваното от него КГБ не трябва да изпълнява указанията на Крючков, който предвиждал службите да окажат подкрепа на преврата.

Елциновата служба КГБ изпраща телеграми до всички свои поделения, в която   нарежда да не се подкрепят заговорниците. Така най-могъщата организация в СССР – КГБ бездейства и превратът не само, че се проваля, но и ускорява предаването на властта от Горбачов на Елцин.

Elcin na tankЕлцин се качва на танк в желанието си да спре кръвопролитията и с този акт става национален герой за руснаците. 

Така през декември 1991 година. се стига до разпадането на великия СССР 

За много от служителите на руските тайни служби бурните събития в Русия ги объркват и те мислят, че настъпва краят на  КГБ.

Предизвикващите ужас и страх сред руснаците чекисти сега са объркани от неизвестността, защото техният ръководител Кючков е сред организаторите на преврата и е арестуван.

В месеците след опита за преврат, Елцин неколкократно е реорганизирал и преименувал КГБ, но той не предприема нито нейното разпускане или  съкращаване на служителите.

“Кантората”, както продължават чекистите да я наричат и след преврата остава на практика почти непокътната, въпреки вълната от непредвидими събития през кризисната 1991 година.

Предприетата от Елцин реформа се състои в това, КГБ да се преименува на Федерална служба за сигурност (ФСБ) и сваляне бронзовата статуя на основателя на съветска тайна служба ЧК Феликс Дзержински, от площад „Лубянка“ в центъра на Москва, непосредствено срещу централната сграда на КГБ. Московската историчка Ирина Щербакова пише: „Провал на опитите за реформи“.

chekist„Хората, работили в КГБ изпитваха големи страхове. Те се опасяваха, че ще ги сполети съдбата на Щази в бившата ГДР. Имаше и опити за реформи от страна на Елциновата власт – нови назначения и преименувания. Очакваха се реформи, защото трябваше да се разчлени апарата на тайните служби“.

„Според мен имаше добри шансове това разчленяване да бъде проведено. А по този начин да се сложи и окончателно край на неограничената власт на руската тайна служба. Но това не се случи“.

Днес, 18 години по-късно, „чекистите“ отново са вездесъщи.

„Представителите на тайните служби от някогашните структури на КГБ са навсякъде: сред чиновничеството, в правителството, в администрацията на Кремъл. Имат присъствие навсякъде“, казва историчката и продължава:

„Демократичните мечтания след августовския преврат през 1991 година бързо отстъпват място на суровата реалност. Първо рухва съветската икономическа система, а заедно с нея и снабдяването със стоки от първа необходимост. Следва галопираща инфлация и проведена през куп за грош приватизация, вследствие на която много хора остават без средства за съществуване. Това е добре дошло за тайната служба, още повече, че и първият демократично избран президент е доста колеблив спрямо тайните служби. Борис Елцин така и не успява да освободи руското общество от тяхното влияние“.

bez milostВ тези смутни времена чекистите от КГБ тайно си мечтаят за нова здрава ръка, за силен „капитан“, който да ги изведе от бурята. Те нямаха доверие на изпадналия в алкохолна зависимост президент Елцин и с голямо облекчение приеха вестта, за назначаването на бившия чекист Путин за премиер, а скоро след това той става и президент на Русия.  

Осем години след разпадането на СССР, когато президент на Руската федерация е бившият офицер от КГБ Владимир Путин, той не само, че не съкращава руските тайни служби, но ги увеличава и им дава много повече права, следвайки опита на големия ръководител на КГБ Юрий Андропов. 

Следва втора част:  Тайните служби – оръжието, което направи Путин руски цар 

 

« | »

2 коментара to " КГБ – РУСКОТО СТРАШИЛИЩЕ НАДЖИВЯ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ "

  1. Една поправка към „приеха вестта за назначаването…“. Предполагам, че КГБ не приемат, а създават вестите!

  2. Пазел ме Бог да коментирам КГБ !

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.