You are here: Home // Русия, турция // ЗАСЛУГАТА НА СЛАВЯНИТЕ ЗА РУХВАНЕТО НА ТУРСКАТА ИМПЕРИЯ

ЗАСЛУГАТА НА СЛАВЯНИТЕ ЗА РУХВАНЕТО НА ТУРСКАТА ИМПЕРИЯ

Osmanlii ot turski serial Втора част.

Източната криза и нейното влияние върху Турция, Русия и Великите европейски сили.

Векове след поробването на християните от турците и две години до обявяването от Русия на поредната – десетата война срещу Турция, в политиката на някои европейски страни се заговори за необходимостта от предоставяне на религиозна свобода и национално самоопределение на поробеното от турците християнско население на Балканите. До този извод Великите сили в Европа бяха стигнали след като се убеждават, че се задават масови славянски бунтове и въстания, от които отново най-много ще се възползва Русия.

През лятото на 1875 г. първо в Херцеговина, а по-късно и в Босна възникват бурни вълнения, които прерастват във въстания. Поводът е поредното решение на турските  власти да увеличат отново данъците, които и без това са непосилни за християните. Въстаниците получили подкрепата на княжествата Сърбия и Черна гора, които се стремели да извършат национално обединение с териториите си. Те все още били под турско владичество.

Въстанието е подкрепено също от широко доброволческо движение в Хърватско и Словения. Благотворителна дейност развили и комитети създадени от демократична общност в Англия, Швейцария и др. страни. Българското настоятелство също е събрало значителни суми от емигрантите ни в Румъния и чрез сръбския дипломатически представител в Букурещ, ги предоставяли на „въстаналите братя“ от Босна и Херцеговина.

Европейските държави също се раздвижили, но отново техните правителства се стараели да повлияят едновременно на Високата порта и на въстаниците да постигнат споразумение и да прекратят военните действия. Целта им била да се избегне евентуалната намеса на Сърбия и Черна гора в подкрепа на въстанието в Босна и Херцеговина, което вещаело непредвидими обстоятелства. Поради нежеланието на Турция да извършва реформи, за да облекчи тежкото положение на поробените християни, обстановката в окупираните славянските територии ставала все по-взривоопасна. Трите велики сили – Русия, Германия и Австро-Унгария решили, че imperatorska sreshtaтрябва да се намесят. През август 1875 г., по инициатива на Русия във Виена е създаден Координационен център, за съгласуване на политиката между трите правителства, във връзка със ситуацията на Балканите. Руската позиция в координираната политика е следната: „Става дума не да се бъркаме във вътрешните работи на Турция, а да въздействаме на двете страни, т. е. да подтикнем въстаналите към покорство, а турците към милосърдие и справедливост”, обяснил позицията на своето правителство заместник-министърът на външните работи на Русия, барон Александър Жомини. „Императорът на Русия не желае по Източния въпрос да се различаваме от своите съюзници Германия и Австро-Унгария” – уточнил пък руският канцлер княз Александър Горчаков. Съставът на държавите, участници в евентуални съвместни действия за оказване на натиск върху вътрешната политика на Портата, бил определен от клаузите на Парижкия мирен договор от 1856 г. Освен Русия, Германия и Австро-Унгария, според договора участвали още Англия, Франция и Италия. Шестте европейски държави настояли за реформи и резултатът бил издаване на султанско „ираде”, даряващо християнските поданици с известни данъчни облекчения, равноправие с мюсюлманите в съда и по-добро административно устройство. През декември 1875 г. е издаден и ферман на султана, който предвиждал по-нататъшно развиване на съдебната и административна реформи, за правата на християните в империята. Ферманът бил продължение на предишния указ -„ираде“. Съмнението в турските обещания давани с двата султански акта идвало от това, че те ще се реализират от мюсюлманската администрация, а религията им отхвърля категорично равнопоставеността на християни и мюсюлмани – едните правоверни, другите рая. „Ирадето“ и султанският Ферман всъщност били пореден опит на Турция, да отклони намесата на европейските държави във вътрешните работи на империята и в отношенията на Портата със славяните. 

Турция извършва промени, които влошават още повече положението на поробените славяни.

През март 1876 г. турската държава вече e пред пълен фалит и официално обявява, че няма да изплаща облигациите, които са издадени с падеж април и юли.  Krimska voynaСлед Кримската война Великобритания, Франция и Австро-Унгария нееднократно са предоставяли на Турция значителни заеми с високи лихви, от които трупали големи печалби. Тези финансово – лихварски операции били в основата на турското разоряване. Отказът на Портата да изпълнява задълженията си по сключените заеми, както и да изпълни обещанието си да възстанови разрушените къщи в Босна и Херцеговина по време на християнското въстание, предизвикали сериозна международна реакция. Но най-силна била реакцията в самата Турция. Избухнали сериозни недоволства между мюсюлманите срещу султанските укази, разширяващи правата на християните – на раята. Недоволствата и бунтовете достигнали и турските райони близо до самия Цариград. Един инцидент в провинцията на етническо-религиозна основа бил последван от бурни политически демонстрации на недоволство в столицата, които завършили с държавен преврат. На 6-ти май в Солун фанатизирана тълпа турски мюсюлмани убили в джамията Саатли консулите на Германия – Хенри Абът и на Франция – Пол Мулен, което станало пред очите на Валията на Тесалия. Консулите се опитали да защитят пред Валията едно българско момиче, което било карано насила да приеме исляма. Консулите били пресрещнати от разярената тълпа мюсюлмани и пред очите на Валията са ги вкарани в джамията и са жестоко убити с железни пръти, изтръгнати от прозорците. На 11 май 1876 г. подстрекавани от своите религиозни водачи – улемите и моллите, тълпа от около 30 000 правоверни повечето въоръжени, се събрали пред двореца на султана и поискали отстраняването на великия везир Недим и на шейх-ул-исляма. Обвинявали ги, че били главни виновници за допускането на християнските въстанията и на финансовия банкрут на империята. sultanskiat prevratВ средата на май всъщност в Турция се извършва преврат. Европейските държави били уведомени, че по единодушното желание на населението, султан Абдул Азис бил свален от престола. Според руския посланик в Цариград граф Игнатиев, причините за преврата са не само в подстрекавания религиозен фанатизъм, а предимно в политическите страсти на едно ново военно движение „Млада Турция”, начело с Мидхат паша, който поддържал тесни връзки с Англия. Руският дипломат твърдял, че „революцията” в Турция е станала под английско влияние и е извършена от новата политическа сила“младотурците“.

Жестокото потушаване от турците на „Априлското въстание“ и неговият международен отзвук.

Руското правителство полагало големи усилия за мирното уреждане на въстанието в Босна и Херцеговина по дипломатически път. Затова когато в Санкт Петербург узнали за подготовка на въстание в България, реагирали остро и отрицателно. Лично руският военен министър Милютин разговарял с полковника от руската армия – българинът Иван Кишелски, който също участвал в подготовката на българската въоръжена борба срещу турците. Министърът го посъветвал да внуши на българските революционни дейци да не вдигат преждевременно въстание. Организаторите на въстанието обаче, не се вслушали в руската препоръка и през април 1876 г. в България избухнали въстания на няколко отделни места. Най-масово се разбунтували българите в Пловдивския вилает. ИЗБУХНАЛО „АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ“, УДАВЕНО ОТ ТУРЦИТЕ В КРЪВ! klaneto v BatakСпоред руското списание „Всемирная иллюстрация” въстанието било всъщност „слаби и разединени опити, произтекли в две или три български села”. Списанието подкрепя руските управници, които не са доволни от българското непослушание. Априлското въстанието избухнало преди да бъде завършена подготовката за масова и продължителна борба, не било съгласувано и с никакви външни сили или фактори и не е получило помощ отникъде. Изправени пред превъзхождащата ги турска армия, българските въстаници бързо са разбити. При потушаването на въстанията са извършени нечувани жестокости, не само от башибозуци и черкези, но и от редовната турска войска. Затова освен стотиците жертви дадени от въстаниците, загиват над 30 000 души, сред които много жени и деца. Опожарени, разрушени и разграбени са над 150 населени места.  Потушаването на българското въстание, което не намира широк отзвук в руския печат е представено като„превръщане на плодородната и богата на природни дарове България в пустиня”.  turska jestokostУдавеното в кръв българското въстание обаче, намира широк отзвук в европейския печат. Поместени са много материали за извършените жестокости над българите – мъже, жени, деца от турските войски и турското мюсюлманско население в България. Окървавеното „Априлско въстание“ на българите показало на Европа нещо много важно:  „В БЪДЕЩЕ Е НЕВЪЗМОЖНО СЪЖИТЕЛСТВО МЕЖДУ ТУРЦИ И СЛАВЯНИ“. Въстанието е постигнало също и това, че след като Европа научава за нечуваните турски зверства„БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС“, който досега съзнателно е бил премълчаван, включително и от Русея, вече влиза трайно при обсъждането на „ИЗТОЧНИЯ  ВЪПРОС“ от великите сили. GladstonВ края на август известният английски политик Уйлиям Гладстон издава брошура под заглавие: „Българските ужаси и Източният въпрос”. В нея той описва зверствата и насилията, които били извършени от турците в България и изтъква, че нови такива зверства могат да бъдат предотвратени, само като се освободят Босна, Херцеговина и България от турското управление. Англия, заедно с останалите държави, трябвало да съдейства за това освобождение. Заглавието на брошурата на либерала Гладстон  станало лозунг в политическата му кампания, насочена срещу съперника – консерватора Дизраели, който неотклонно и твърдо подкрепял Турция. Българското въстание наложило промени и в английската политика. Руския посланик в Цариград граф Игнатиев пише, че се впечатлил от завоят в английската политика: „изстъпленията и зверствата на башибозуците в България стигнаха дотам, че даже английското правителство счете за нужно под натиска на общественото мнение в Англия, възбудено от журналистическите кореспонденции и красноречието на Гладстон, да се намеси официално за да тури край на безредията и гоненията на християнското население”. Терминът „БЪЛГАРСКИТЕ УЖАСИ” за Европа става НАРИЦАТЕЛЕН!  Но Европа, в това число и Русия пак забравят за България, но се стараят да не се допуснат в Сърбия, Черна гора или Босна и Херцеговина жестокости и  кланета „като в България”.

Сръбско – турската война разкрива разделението на Европейските велики сили.

Предизвиканата от Турция Сръбско-турската война е последният опит на разпадащата се турска империя, да покаже своята сила и да даде урок на разбунтувалите се славяни на Балканите. Руското списание „Всемирная илюстрация” от май 1876 г. пише: „ Целта на Турция е чрез нахлуването в Сърбия и Черна гора да повдигне духа на мюсюлманите чрез фанатично разпалване на турско противопоставяне срещу християнското население.” Турските войски се предвижвали към Сърбия под предлог, че тя се въоръжавала, за да нападне Турция. Със започването на Сръбско-турската война, в Русия се разгърнало мощно движение в подкрепа на Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина. България отново не фигурирала в руските планове за включване в борбата на другите славяни. Пресата в Русия непрекъснато публикувала съобщения за „пожертвуванията, които правели за воюващите славяни жителите от различни места на страната“. Тези прояви не били ограничавани от властите въпреки, че официалното становище, което Русия обявила е „че не одобряват действията на Сърбия и Черна гора“. Още преди войната, сърби и черногорци  усетили голямата морална и материална подкрепа от руските неправителствени организации и населението на Русия. През 1875 г. и пролетта на 76-та,  в Русия се разгърнала мощна кампания в подкрепа на балканските славяни. Руските славянофилски организации настоявали правителството да предприеме настъпателни действия за радикално разрешаване на Източния въпрос в полза на Русия. Общественият подем е най-точно изразен от панславистът Иван Аксаков, в реч пред Московския славянски комитет: Aksakov„В миналото, когато избухваше така наречения Източен въпрос, Русия излизаше на историческата арена винаги като пряка защитничка на славянството, но това е ставало само чрез официалната власт. В сегашно време ние виждаме нещо съвсем друго. Събитията са неизмеримо по-важни, защото настъпва съдбовния час. Но кой е главният водещ, историческият фактор от страна на Русия? Откъде излиза зовът за съчувствие към въстаналите славяни, вопъла на негодувание към враговете на Христос и на славянската свобода? Кой ободри херцеговците нравствено и помогна на тяхната борба материално, осигурявайки семействата на доблестните борци? Руският народ! Не само образованите класи, но целият руски народ, включително и простолюдието“. На Аксаков принадлежат думите:“ Всяко тържество на българите е смърт за Русия“, с които показва колко ненавижда българските славяни, които и сега продължават да го почитат, като на негово име е кръстена централна софийска улица. Княжество Сърбия не е подготвена за войната нито във военно или пък във външнополитическо отношение. Постига договореност за единодействие единствено с Черна гора. В помощ на Сръбско-Турския фронт веднага се притича Русия. Тя изпраща за зимата 7 000 полушубки и 4 000 чифта ботуши, подвижна болница с 95 доктора и над 100 фелдшера и 350 донски казаци с коне и въоръжение. В сръбската армия също така има около 4 хиляди руски доброволци, от които много офицери, които заемат възловите места в сръбското командване. Към Сърбия се стичат доброволци и от другите славянски страни. Още в навечерието на войната за Сърбия заминават много български доброволци, като през септември броят им достигнал 2500 души. На 11 юни 1876 г. под командването на Мухтар паша 15 турски батальона от редовната турска армия са на сръбската граница, а 20 000 черкези са се настанили на лагер пред сръбския град Алексинац. Английският кабинет в защита на турците, започва да уговаря двете княжества да се откажат от войната. А Портата поискала от Сърбия и Черна гора пълно и безусловно разоръжаване, признаване на новия султан и изплащане на данъците, които дължат. Княжествата отхвърлили английското и турско предизвикателства и открито се намесили в подкрепа на въстаниците в Босна и Херцеговина. Но силите на Османската империя били много по-големи и надеждите, че Сърбия и Черна гора могат да спечелят войната, бързо започнали да се изпаряват. Очакванията, че към военните действия на страната на сърбите ще се присъединят и още повече християни от Балканите  не се оправдали. Русия се опитала да възпре Белград и Цетине от война с Турция, но самото руско правителство се опасявало, че и на Русия може да се наложи да се намеси във военните действия. В едно свое писмо руският военен министър Милютин казва: „Горчаков се опасява, че въпреки нашето твърдо намерение да избегнем войната, не е изключено да възникнат обстоятелства, които да я направят неизбежна.”  В Турция отново е извършен държавен преврат. За политическото положение, в което се оказала Русия след преврата и започналата Сръбско-Турска война, руският посланик в Цариград граф Игнатиев дава следната характеристика: graf Ignatiev„Сега имаме работа с мюсюлманския революционен елемент и фанатизъм, минали границите на добрите отношения установени между Русия и султан Абдул Азис. От друга страна, бяхме принудени да поддържаме войната на двете сръбски княжества още повече, че в редовете на нашите съплеменници и единоверци, вече се сражаваха много руски офицери и доброволци. Положението беше трагично.”  През юли 1876 г. английското консервативно правителството на Дизраели и поддържаната от него външна политика за твърда подкрепа на Турция, стават обект на много нападки от либералната опозиция, водена от Уйлям Гладстон. Основна тема за нападките отново били насилията и зверствата, извършени от турците при потушаване на въстанието в България. В парламента са огласени данните за турските зверства. Секретарят Бееринг от английското посолство в Цариград изпратен в България, за да проучи събитията изнася Доклад от който е  видно, че само в Пловдивския Санджак, където имало надзираващи турски чиновници, броят на християните убити от турците достигал цифрата 12 000, а броят на изгорените села над 60. Острата реакция на опозицията и на общественото мнение силно компрометирали премиера Дизраели, за намесата му в Източния въпрос в полза на Турция. Защото досега той твърдял, че насилията извършени от турците в България били незначителни. Турция непрекъснатото увеличавала армията си използвайки примирието и Русия преценила, че силите на Сърбия и черна гора са недостатъчни за отбиване на турските атаки. Напразно Русия настоявала за незабавното прекратяване на кръвопролитието.  Решението на руското правителство да извърши частична мобилизация на армията си не е целяло единствено да има сплашващ ефект. Висшите управници на Руската империя вече са предусещали, че при сложилата се политическа обстановка в Европа, бъдещата война с Турция е неизбежна. Като отговор на мирните руски намерения за спиране на войната, армията на Керим паша на 28 октомври настъпила по всички сръбски позиции и превзела Джунис. Пред нея вече се откривал пътя към Белград. Положението на Сърбия станало критично. Всички в Сърбия вярвали, че спасение можело да дойде само ако Русия обяви война на Турция. В случай на най-малко протакане, Сърбия щяла да бъде изтрита от лицето на земята и славянското дело да загине.

Сръбско-Турската война тласкала Русия към война с Турция.

Реакцията на Русия била, когато Александър ІІ на 30 октомври с телеграма заповядал на посланика си в Цариград: „да обяви на Портата, че ако тя в двудневен срок не приеме примирие, траещо шест седмици или два месеца, и ако незабавно не даде заповед за прекратяване на военните действия, то той (посланикът) с цялото посолство ще напусне Цариград и дипломатическите отношения ще бъдат прекъснати”. За да възприеме Турция сериозно заплахата, било решено да се обяви мобилизация на руската армия. Докато турската дипломация в продължение на година преговаряла за европейско споразумение, Портата се възползвала да извика от Азия и Африка военните сили на най-необузданите елементи на исламизма, да възбуди техния фанатизъм и този на мюсюлманите, за да смаже християнските народи започнали борба за своето съществуване. DizraeliВръчването на руския ултиматум на Турция накарало Англия да предприеме срочни мерки, за да отклони вниманието и да не се стигне до съвместни европейски действия срещу Турция. Поредната игра на Дизраели била, когато той е изпратил циркулярна телеграма уведомявайки, че кани великите сили на конференция в Цариград.

В голяма реч в Лондон, Дизраели направо заявил, че „ако Русия като принудителна мярка спрямо Турция изпрати войски, които да заемат турски територии, то Англия с оръжие щяла да подкрепи „справедливостта”, която била на страната на Портата. 

В реч – отговор на 10 ноември 1876 г. в Москва, руският император Александър ІІ разгневен от заплахата на Дизраели, отговорил, че „ако предстоящата конференция в Цариград не удовлетвори справедливите искания на славяните, Русия щяла да бъде принудена да вдигне оръжие и защити правата им“. Мобилизацията на руската армия започнала на 13 ноември и приключила за 17 дни. Последвали многократни заседания на конференцията в Цариград и непрекъснати протакания от турска страна, подкрепяна от Англия. На 20 януари 1977 г. Сафет паша официално оповестил отказа на Върховния съвет на турското правителство да извърши исканите от Русия реформи. Пълномощниците на великите държави в знак на протест  напуснали Цариград и декларирали, че „упорството на турското правителство прави нищожна силата на международните договори, опазващи съществуването и териториалната неприкосновеност на Отоманската империя”. Парижкият мирен договор от 1856 г. фактически повече не ги задължавал да изпълняват неговите клаузи. Руският посланик в Цариград граф Игнатиев предложил да се състави проект за съвместен протокол с предложения изгодни за Русия, но и приемливи и за останалите държави. Да се направят необходимите дипломатически усилия новият документ да бъде подписан от правителствата и на шестте държави-гаранти.

Поредният, но последен ход на турското отлагане – избор на турски парламент.

След като били проведени избори за двете камари на турски парламент, на 19 март 1877 г. той бил тържествено открит в двореца „Долма бахче” в Цариград. Още при първите гласувания проличало, че парламентът няма да допусне никакви отстъпки и реформи, насочени за подобряване положението на християните. На 10 април в циркулярна телеграма, адресирана до всички турски посланици в европейските държави, Портата отхвърля всякакви реформи за християните.  kniaz Aleksandur ІІ

На 24 април 1877 г. Русия прекратява дипломатическите си отношения с Турция и на 27 юни руските войски минават Дунав при Свищов. Започва историческата десета Руско-Турска война – която по воля на съдбата станала дългоочакваната“Освободителна война“ за България.

И БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ НА СЪРБИТЕ ЗА РУСИЯ ВОЙНАТА Е ПОБЕДОНОСНА!  

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.