You are here: Home // европейски съюз, криза, Русия // ПУТИН И НЕИЗМЕННАТА РУСКА ГЕОПОЛИТИКА ЗА УКРАЙНА

ПУТИН И НЕИЗМЕННАТА РУСКА ГЕОПОЛИТИКА ЗА УКРАЙНА

grijite na Putin

Дълбоки са корените на сложните отношения между руснаци и украинци – началото е от 8-ми век. Но още оттогава Русия винаги е смятала Украйна за неотменима част от руската територия!

През последните столетия и особено през ХХ-ти век,  отношенията  между повечето страни и съюзи в света се изграждат предимно на основата на икономическа изгода. Руската външнополитическа доктрина за Украйна, особено по времето на Съветския съюз превърна Украйна не само в икономически придатък, но и в политически сателит на Русия. След разпадането на Съветския съюз бързо настъпиха демократични промени в глобален мащаб, които оказваха съществено влияние и върху Украйна. Съществуващите особеностите на национална основа в украинските отношения с Русия, вече не се прикриваха и дори прерастваха в противоречия. В Украйна бързо се създаваше и разрастваше опозиция, тя дори дръзна да се опълчи срещу вечната проруска политика, която управляващите водеха от много години, жертвайки националните интереси на страната.

В своята многовековна история, след разпадането на социалистическия лагер и на великия СССР   много от украинците повярваха, че ще могат самостоятелно да вземат решение за своето бъдеще, без руското опекунство. Но не е толкова лесно, украинското желание да се освободят от здравата руска „прегръдка“ да се сбъдне, защото това противоречи на вкорененото у всеки руснак силно национално чувство за вечната и неоспорима принадлежност на Украйна към Русия – чувство, което винаги е съществувало и се предава от поколение на поколение.

 В резултат на водената завоевателна политика от руските царе и най-вече от съветските управници след Октомврийската революция, бяха анексирани и предадени на Украйна огромни територии и тя се превърна в една от най-големите държави в Европа. Години наред руснаците считаха Украйна за най- важния член на всемогъщия СССР. Русия и сегашният руски самодържавец Путин не искат да разберат и да приемат, че Украйна – тази голяма европейска държава, след рухването на СССР е коренно различна от онази Украйна, която те държаха десетилетия наред под пълен руски контрол и диктат.

aneksirane na teritorii

Древната руска държава „Киевска Русь” основана през 7-ми век със столица Киев, се счита за създател както на съвременна Русия, така и на Украйна. Рускославянската държава обединява териториите на два главни центъра – Киев и Новгород. „Киевска Русь” е била по онова време една от най-големите държави в Европа, до превземането на Киев от татарите, които я разделят на две. След това Киев тръгва по друг път, а Новгород се присъединява към Московското княжество. Но у руснаците не избледнява споменът, че „изконните територии на цялата древна държава „Киевска Русь“, са съществували вечно като руски – такива са и днес“.

Kievska RusРуснаците смятат „Киевска Русь” за историческа сърцевина на руската нация и държавност. Те често наричат Киев „майка на руските градове” и го смятат за център на източнославянската православна цивилизация.

За руската историография руснаците са: великоруси, украинци – малоруси и белоруси – трите народообразуващи етноси на средновековната руска държава.

След края на монголо-татарското нашествие, съдбите на руския и украинския народ се разделят.

Киевска Русь се разпада и центърът на руската държавност се пренася на север, а югозападна Рус – днешна Западна Украйна е присъединена към  Жечпосполита – федеративно полско-литовско кралство с общ монарх.

При формиралата се Руска империя, през 18 век, земите на днешна Украйна отново са присъединени към Русия. През периода на Руската империя украинците са наричани „малоруси”, което в съвременен контекст се смята за обидно.

През 19-ти век започва процес на етнокултурно и езиково самоопределяне на Украйна, което полага и основите на съвременната украинска нация.

Основен проблем при формирането на съвременната украинска държава е отсъствието в исторически план на ясно обособени етно-географски граници между териториите, населявани от руснаци и украинци. В много райони населението е било смесено, при незначителни културни различия.

Днешна Украйна е била векове под властта на Русия, но украинското национално самосъзнание винаги е съществувало. Омразата между Украйна и Русия съществува отдавна, което намира израз в това, че по време на Втората световна война украинците застават на страната на Хитлер и дори се включват да му помагат. За това предателство те са били жестоко наказани и руснаците са тези, които застават начело на украинската държава след 1945 година.

След разпада на СССР през 1991 г. Украйна става самостоятелна държава и вече освободена в известна степен от руските ограничения,  украинското национално чувство започва да се развива и укрепва. Руското самочувствие изразено в това, да третират Украйна като подвластна руска територия, започва да гнети все повече украинците. Ето защо те често обръщат поглед към обединена и демократична Европа, желаейки Украйна да има място там.

Проблемът в отношенията между Русия и Украйна не произтича само от това, че има райони със смесено население в етническо и културно отношение. Дълго време страната е била разделена на две и Украйна фактически има две различни култури. По тази причина в Украйна отдавна съществеват сериозни противоречия между западния католицизъм и източното православие.

Различията между Източна и Западна Украйна се проявяват най-често в нагласите на хората, населяващи двете части на страната.

В един или друг момент от миналото, западната част на Украйна е била част от Полша, друг път от Литва. Принадлежала е и към Австро-унгарската империя. Нейното население в по-голямата си част принадлежи към униатската църква, която практикува православни ритуали, но признава върховенството на папата.

В исторически аспект западните украинци говорят украински език и са твърдо националистки настроени.

Населението от източната част на Украйна е предимно православно и в преобладаващата си част говори руски. Там действа украинският филиал на Руската православна църква.

Rusia i UkraynaВ началото на 90-те години руснаците съставляват 22 % от населението на страната, а рускоезичните украинци – 31 %. Обучението на по-голямата част от учениците в основните и средните училища на Източна Украйна се води на руски макар, че според конституцията това трябва да става на украински.

Още се спори кой трябва да е официалният език на Украйна. Част от украинските настояват да се говори само на украински, а немалко жители на Украйна искат руският език да бъде официален.

Друг елемент, който сериозно усложнява положението в страната е Кримският полуостров. Той е с преобладаващо руско население и е бил част от Съветския съюз до 1954 г., когато Хрушчов го предава към Украйна.

Основанията, които се изтъкват са това, че Русия смята Украйна за своя изконна територия, като се позовава на историята от векове назад.

След разпада на СССР новата Федерация Русия е поставена в съвсем неизгодна за нея ситуация. Със загубата на Украйна и Беларус, повечето от руската територия се намира в Азиатското географско и геополитическо пространство и по-малко в Европейското.

Украйна географски принадлежи към Европа и има важно стратегическо място на брега на Черно море. Ето защо позоваването и използването на „Киевска Рус” по отношение на Украйна е постоянен приоритет във външната политика на Русия. Последните години на дългото и царствено самодържавие на Владимир Путин, „Киевска Рось“ е неотменим пропаганда ход, за претенциите на Русия към Украйна.

EvropeiciЗападната част, която не е била под постоянно териториално и политическо владение на Русия, настоява за своята самостоятелност и иска да се асоциира с Европа. Хората и политиците там имат про-европейска ориентация. НАТО и ЕС са главните им външнополитически ориентации и приоритети. И това е една от главните причини за силното раздразнение и дори  безпокойство у Путин, а оттам и влошаване на руско-украинските отношения.

Източната част на Украйна от векове е част от Русия, населението там е смесено руско-украинско и почти няма културни или религиозни различия. Там 66 процента от населението говори руски език. Хората и политиците са ориентирани към Русия, а мнозинството са русофили. Това позволяваше на Русия и на Путин да определя и контролира години наред политиката на Украйна. Но очевидно, ориентацията на преобладаващата част от украинския народ към Европа е трайно и окончателно.

През 2004 г. президентските избори в Украйна бяха спечелени от проруския Виктор Янукович, но съдът определи изборите като подправени, което предизвиква вълна от недоволство. Това предизвиква т. нар.“ Оранжева революция“, която докарва на власт прозападният политик от опозицията Виктор Юшченко, а Янукович остана в опозиция. С намесата на Русия през 2010 г. Янукович отново е избран за президент но по-късно, когато той отказва да подпише исканият от опозицията и повечето украинци договор за асоциация на Украйна в ЕС, Янукович предизвиква остри протести и въоръжени сблъсъци между полицията и масовите протести. Проруската политика на Янукович и въоръжената разправа с разбунтуваните украинци доведе до т.нар. „революция „Майдана“ и Янукович избяга в Москва. Междувременно бяха разкрити огромните му финансови и други кражби. 

Така се слага край на руската ориентация на Украйна и началото на проевропейската политика, която Украйна продължава да води и досега. В отговор на това, че Украйна скъса окончателно руската обвързаност е и острата реакция на Путин и началото на въоръжена руска интервенция в Украйна, дръзко анексиране на Крим и силна военна подкрепа на т.нар.“народно опълчение“ съставено предимно от руснаци и други наемници.(Сръбски четници в Източна Украйна – Deutsche Welle)

 

Maidan pobedi

Украинската революция започнала от площад „Майдана“ победи и Украйна трайно и завинаги влезе в Европа!

 

 

 

 

 

 

 

 

« | »

1 Response to " ПУТИН И НЕИЗМЕННАТА РУСКА ГЕОПОЛИТИКА ЗА УКРАЙНА "

  1. Тигрица каза:

    Няма безусловни доказателства за великоруските твърдения, че някой от север дошъл в Къйив и го направил руска столица. Старата Рус(ия) в предполагаемите и най широки граници никога не е била еднонационална и дори няма безусловни доказателства, че това е било една държава. Никой не е виждал старите летописи, че да ги изследва за достоверност. Но дори в Повест времен. лет пише славяните дошли от Близкия Изток през Дунав – уточняват се българските и унгарски земи, а сред племената живеещи в Рус се споменават множество угро-фински. Великоруските енциклопедии признават, че москалите (московците), както правилно ги нарича Паисий Хилендарски, разграничавайки ги от русите (украинци), са нападали с огън и меч и Навгард/ Новгород, и Къйив, и беларусите (литвините), както правят и днес. А межди Литва, Беларус и Украйна (Черна, Червена Рус, Земя на косаки/ казаци) никога не е имало сериозни стълкновения. Не е имало и такива между старите руси (украинците) и власите, а и българите, с изключение на КАНас/ КНяз (от изКОНен, КАНун – началник) Светослав, носил древния балканския и български, и албански чумбас/ перчем (хохол на великоруски) , подлъган от ромейците (генетически бивши българи). Москалите се считат за русские (прилагателно, придатък на действ. стари руси) от Иван Грозния, чиято бабушка недобългарката Софья Палеолог, наследница на позорно падналия под турска власт и вяра последен ромейски басилео (басареу), погърчено василевс, им пуска мухата за Москва = Россия (гръцкото за Рус) = ТРЕТИ РИМ, ГРЕЧЕСКИЙ ПРОЕКТ, заради когото москалите самоназвали се великие русские помитат по пътя си и старите руси(ни) – украинците, и къръмлъ (кримците, кримските татари), а и българите, лансирайки че уж освобождават българите. До 17 век на европейските карти Русия или Русии са изключително Украйна, Беларус, Литва и в известен смисъл Навгард/ Новгород (последният даден от Шафарик 1842 като отделен народ от великие русские), дори на карти където Къйив е Украйна, Россия е Московия, единствен „фашисткият“ Лъвов/ Леопол(ис) е даван като RUSIA. Също има карти показващи както VKRAINE така и OKRAINA на мястото на Воронеж, така че Украйна не значи покрайнина. В-крайини в превод значи В-страната-си като разграничение от другите усвоили старото име на украинците. Старите руси най вероятно са тракийски (с новите им имена слАвени и българи) племена от Балканите, дошли в различни периоди, като най рано преди 7000г. – трипилската арх. култура, а по късно по време на римските рейдове, започнали опустошаването на Балканите от Епир. Има съвпадения на имена на епиротски племена с такива от земите на Украйна – Стара Велика България от другата страна на Дунав. Племенният съюз на българите просто възстановява своята тракийска славянска държавност на юг от Дунав освобождавайки земи от своята пра родина, окупирани от гръко-римляните. Власите са латибизирани трако славено българи. Много са елинизирани. Това се потвърждава от ДНК археология антропология етимология и древните хронисти. Българите имат 46% от хаплогрупи i2a1 & e-v13,обособени на Балканите преди 10 000г. Тоест най малко на всеки втори българин предците му са били на Балканите първото население. Точно тия гени са изнесени на североизток към Украйна – Стара Велика България, като покриват украинската етнограф. територия в по висок %, което различава украинците от великие русские, поляците и дори исторически и езиково най близките им беларуси. Генетически великие русские и поляците имат най много и повече от украинците от арийския ген r1a, тенденциозно наричан „славянски“ от великие русские, и би следвало великие русские и поляци да са по близки, но москалите нямат претенции към поляците, а обвиняват, че украинският/ беларуският език бил полонизиран, без да осъзнават, че великоруският е българизиран староруски (украински/ беларуски), който е скитски (от r1a), като беларуски, полски, чешки (ползват определена лексика, неразбираема за българи и великие русские), а българският е тракийски (от i2a1 & e-v13). След всичко това няма как великие русские да са старите руси, нито славяни, само новгородците са местни фини, усвоили словото на колонизаторите от полабския Старигард/ Олденбург венети и затова прозвали се словени, обратното на немци. Ромейският термин склави (склонени, преклонени), станало нарицателно за роби, и славени (slave in Ebglish) първо е употребявано за балканското население по долното течение на Дунав за мизи и гети (масагети). Мизи и маса значи низък/ тепсия (мизинец – кутре), а гети/ готи/ готуни/ гуцули в Украйна, от санскритското гаяте – славни. По игрек мъжка хромозома на ДНК, а род и държава за мъжки понятия, българите съвпадат на 97% с македонци, 79-96% с гърци, 92% с румънци, 89% черногорци/ сърби, 79% молдовани/ гагаузи, 60% украинци, 31% казански татари (уж волжски булгари), 30% великие русские, показващо че на Балканите + Украйна от памтивек живее един ужасно разединен народ, избиращ разединението,направило безсилието му. Следвайки ГРЕЧЕСКИЙ ПРОЕКТ великие русские преследват освобождението не на българите, а на гърците и поставянето великоруски главатар на чело на една възкресена гръцка/ ромейска монархия. През 18 и 19 век великие русские водят десетки войни срещу турците. Първата анексия на Кримското канство води до прогонването на голям брой кримски тюрки, заселили се от сам Дунав, и като ответна реакция прогонването на стотици хиляди българи оъвъд Дунав, които са били и разорени от великоруските военни действия по земите им. 1829г. великорусские издействат създаването на гръцка държава около Атина, но българите дори не се споменават, което дава по ранен старт и предимство на мегалогръцката идея, докато българите още са спали или бляли. После 1870 лошите турци дават на българите ЕКЗАРХИЯ от Епир до устието на Дунав на зло на гръкомани и гърци, западни и великоруски карти по същото време дават българи и в Албания, и в Епир, а източна Б-я и особено Добруджа – обезбългарени, 1876 великите сили на Цариградската конференция предлагат две бълг. автономни обл покриващи ЕКЗАРХИЯТА, но великие русские не се съгласяват и почват поредната война срещу турците. Досъоевски пише русские солдати били удивени колко прелестно как у Христа за пазуху (великие русские могат ли да обяснят корена на думата пазуха/ пазва???), докато във Великая Россия били крепостни роби. За нула време великие русские москали правят туй, дет лошите турци не успяват 500г. – с действията си и бездействията си водят до най голямата катастрофа на българите – губят се половината земи и население, подложено на пълномащабен ГЕНОЦИД от румънци, сърби и най вече великоруските дружки гърци булгарофаги. В документите за Берлинский трактат дори пише окупация, а не освобождение, и българите са били длъжни да си платят десетки тонове злато. Не стига това, но от Москва иде и македонизма, и комунизма, довело до поголовна корупция, тоест алчност, бездушие, безотговорност. Западът е най доброто за най много хора и затова по малкото зло. Българи, украинци не знаят кои са, не знаят правата си, но и задълженията си към себе си и цивилизования свят, чиито начало преди Потопа в Черно море е по бълг. и укр. земи, нямат утвърдена национална идея връз истинската история, не знаят за какво и как да св борят. А могат да лобират за собствените си интереси и благо пред селните на деня в цивилизования свят, не само за рвабилитирането на истинската история на югоизточна Европа, но и за натиск връз пари- и влст- имащите, от които зависи благоденствието в най бедните страни на Европа, за което не е виновен Западът, а великие русские, провалили региона, и корумпираността на местното общество. Русский мир е изкуствен и безполезен, и вреден. Светът ще узнава за това.

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.