You are here: Home // Германия, европейски съюз, Русия // БЪЛГАРИЯ – ВСЕ ОЩЕ НЕАСОЦИИРАНОТО СИРАЧЕ НА ЕВРОПА

БЪЛГАРИЯ – ВСЕ ОЩЕ НЕАСОЦИИРАНОТО СИРАЧЕ НА ЕВРОПА

Istina li eГерманската преса пише обидни думи за погрешното и неуспешно асоцииране на България и Румъния в Европейския Съюз .

И хвалебствия към дръзкия агресор Путин.

Може би синдромът „руския ботуш“ още живее у немалко германци, които все още се страхуват от Русия!

 

Защо толкова много хора разбират Путин – пише „Die Zeit“?

chekistut

Защо много хора в Германия, а не само там разбират Путин? Нима всички те са изгубили ненадейно рефлекса си за демокрация?

И каква общо има това с неуспешната интеграция на България и Румъния?

С кримския си удар Путин успя да разедини Западния свят. Покрай този конфликт стана пределно ясно, че Западът очевидно се е отказал от силовата политика. Но означава ли това, че ще се откаже и от изконните си ценности?

И какво място заема в този пъзел неуспешната интеграция на България и Румъния?

В отговор на тези въпроси Ви предлагаме няколко неочаквани тези. В началото – част от обширния анализ на Бернд Улрих в „Ди Цайт”, който обяснява защо общественото мнение в Германия се разминава с оценката на политиците и медиите:

„Ако вярваме на различните допитвания, в момента две трети от германците заемат противоположна позиция спрямо четири пети от политическата класа, тоест – застават срещу правителството, срещу огромното мнозинство депутати и срещу повечето медии в Германия. Това е почти шокиращо, защото става дума не за друго, а за конфликта между един агресивен автократор и западните демокрации. Общественото мнение настойчиво поставя под въпрос валидността на международното право и в същото време взима насериозно националистическо-империалистката идеология на Путин.

То се вслушва в приказките за „руската земя”, сякаш подобен аргумент може да бъде валиден днес. Представете си само какъв скандал ще избухне, ако някой – опазил Бог! – заговори днес за „германска земя”!

Какво става? Нима само за няколко седмици мнозинството германци са изгубили демократичния си рефлекс? Та нали повечето хора, които днес проявяват разбиране към руската имперска политика и са съгласни с анексирането на Крим, в реалния живот не биха „анексирали” дори някое паркомясто за инвалиди?

Не удовлетворява обяснението, че мнозинството е уплашено или пък че реагира така, водено само от икономически егоизъм. (Той, впрочем, действително е движеща сила, но главно за част от бизнеса.)

Не върши работа и предположението, че за част от германците Русия се е превърнала в нещо като консервативна Утопия (силен лидер, дълбока вяра, хомосексуалните изтикани в периферията и т.н.), защото такива хора очевидно са в малцинство. Следователно – трябва да търсим обяснението много по-надълбоко.

Последните 13 години

Да, историята играе важна роля, но не историята от миналия и по-миналия век, а тази от последните 13 години. Тъкмо през тези 13 години преживяхме толкова безсилие и толкова авантюризъм, че днес дори един Владимир Путин може да мине за относително нормален лидер.

От 11 септември 2001 година насам Западът води войни, за които с огромно усилие се търси морална аргументация. Въпреки това обаче те се оказват или напразни (Афганистан), или плод на чиста измама (Ирак). Нека само да си припомним патоса, с който навремето Буш и Блеър се изстъпиха пред света. И как в крайна сметка всичко се оказа измама и разочарование.

Тогава донякъде ще разберем меката реакция на мнозина към Путин.

Много западни политици направо обезцениха думата „свобода” – защото я използваха, за да защитят с нея войните си. Така че днес, когато чуят тази дума, хората автоматично си мислят за война. Когато едните говорят за демокрация, другите начаса си представят излитащи Ф-16. През същите тези години, впрочем, се утвърди и отрицателното отношение към санкциите. В случая с Ирак например те послужиха не като заместител на войната, а като нейна начална фаза.

Bush mladshi

Човекът, започнал опустошителната война в Ирак

Доскоро се надявахме, че опустошителното въздействие на ерата Буш-Блеър е останало в историята, след като в Белия дом вече пет години седи човек, който се опитва да снижи имперската възбуда на своята страна. В същото време обаче и Обама се движи в сивата зона на международното право, разрешавайки операциите с безпилотни самолети. Тези операции могат да се обяснят и защитят, но въпреки това си остават нещо твърде съмнително. Още по-тягостен е ефектът от аферата с подслушванията, извършвани от АНС. В този случай глобалната арогантност на САЩ почти достига равнището си от епохата на Буш, макар и без военни средства.

В отговор на европейските протести Вашингтон просто повдига рамене, а за мнозина това означава само едно: всичко си е по старому, САЩ творят историята, а ние сме просто неин обект.

Това може и да звучи опростено, но не е изцяло невярно. Или най-малкото обяснява разсъждението на мнозина: тук се прекрачват всички граници, Меркел не може да се противопостави, значи остава Путин. А той пък много умело се възползва от създалия се вакуум – не случайно Едуард Сноудън се скри тъкмо в Москва. С две думи: когато руският президент казва, че Западът надценява правата си, опитвайки се да го притиска, мнозина от гражданите на същия този Запад си казват: да, така е, и нас ни притискат.

По същия модел функционира и подмолният консенсус между мнозинството руснаци от една страна и мнозинството германци и европейци от друга.

Путин твърди, че ЕС не му е оставил никакъв друг изход, настоявайки за асоциирането на Украйна. Можем да се обзаложим, че повечето граждани на ЕС са останали не по-малко изненадани от новината, че отново някой ще бъде асоцииран.

Можем да го формулираме и по-грубовато и популистки:

„Ако бяха попитали европейците дали ще приемат с отворени обятия някоя нова Румъния, България или Гърция, те със сигурност щяха да кажат НЕ“!

ЩЯХА ДОРИ ДА ИЗКРЕЩЯТ!

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.