You are here: Home // европейски съюз, ЕС, криза, Русия, САЩ, Украйна // НАЙ – СЛАБОТО МЯСТО НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ

НАЙ – СЛАБОТО МЯСТО НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ

Най-слабото място на Путин

Президентът на САЩ Обама „удари“ Путин в най-слабото му място. Тъй като Западът очевидно не е в състояние да отговори по ефикасен начин на действията на руския президент, Обама реши да извади психологическото оръжие.

Руският президент Владимир Путин минава не само за силов, но и за силен политик.

Дори западни медии и наблюдатели, които очевидно не взимат хонорар от пропагандния отдел на Кремъл, доскоро с респект му признаваха печеливши международно-политически ходове, като гражданската война в Сирия или ядрените преговори с Иран. След окупацията на Крим обаче тонът към Путин се промени. Най-краткото и същевременно най-разпространено определение на неговата политика днес гласи: Путин живее в много далечното минало на 19-ти век, възгледите му са архаични, а политиката му – опасна.

Както често се случва обаче, либералните западни демокрации и тяхното свободно обществено мнение продължават да търсят ако не аргументи в защита на Путин, то поне исторически и национал-психологически обяснения за неговите безцеремонни действия. Например, че“ Западът открай време не разбирал руската душа и арогантно обиждал най-голямата страна в света“.

Фракциите на привържениците на Путин

Под повърхността на медийните коментари и политическото говорене, в Европа клокочи и едно подмолно обществено мнение, привиждащо Путин като фигура, която най-после ще натрие носа на самозабравилите се западни политици и ще разбие на пух и прах техните конструкции за обединена Европа, глобален свят и наднационална политика.

В интернет-форумите думата взимат хиляди „огорчени и оскърбени”, които живеят с усещането, че този глобален свят не им предлага достатъчно голямо парче от тортата – и в упоение разпространяват антисемитските, антикапиталистически, антиамерикански и антиевропейски теории на заговора. Тъкмо за тези хора Путин се явява като мрачен и свъсен, но необходим и справедлив пророк на старото време, в което наежените нации си живеят в собствените граници и се бият със съседите си, за да защитят своите чест и достойнство. На тази спонтанно възникнала международна фракция от путинисти много трудно може да се обясни, че мирът и търговията са за предпочитане пред войната и самоизолацията.

Западните политици – и най-вече САЩ, в продължение на няколко седмици изглеждаха сякаш парализирани от действията на Путин и трескаво опипваха възможните отговори. Наложените санкции сигурно ще имат някакъв ефект, но засега масово се смятат за някакво дребно трънче в петата на кремълския автократор. Всъщност Путин добре беше изчислил възможните алтернативи: Западът или трябва да отговори с военна сила на неговата агресия, или ще изпадне в смехотворната роля на либералстващ празнодумец.

Обама и Путин по време на срещата на Г-8 през юни 2013 година

Между редовете

Европа и САЩ не искат да воюват, това е ясно, така че очевидно трябваше да се намери някакъв друг отговор – по-слаб от ядрените оръжия, но много по-силен от икономическите санкции. Отговор, който да засегне Путин в най-слабото му място.

Тъкмо този отговор сякаш намери президентът на САЩ Барак Обама. Публично и от висотата на един форум, където Путин не беше поканен, Обама каза, че Руската федерация не е нищо повече от обикновена регионална сила, която заплашва някои от съседите си – при това не от сила, а от слабост. Посланието на Обама гласи:

„Русия не е глобален фактор, за нас тя не е заплаха, ние гледаме едва ли не със съчувствие на гърчовете на Путин в желанието му да излезе на международната сцена“.

Това послание всъщност има за цел да засегне суетния и самозабравил се руски президент там, където най-много боли: в усещането му за могъщество, всевластие и световна значимост.

Ходът на Обама е опасен, защото един още по-обиден и разгневен Путин може да прати танковете си и в други съседни държави. Да не говорим, че хората в Русия масово одобряват неговата архаична политика. И все пак: Путин не е за подценяване и вероятно ще реагира по друг, политически начин. Интересно е как. 

Как ли ще реагира сега Путин?

Седемте водещи индустриални държави „изхвърлиха“ Русия от Г- 8, клуба на най-големите и най-богатите. Какво ще произтече от това? Коментар на политическия наблюдател Бернд Ригерт:

Руският външен министър е донякъде прав. На срещите на Г- 8 рядко се стига до важни решения – това е факт. Коментаторите неведнъж са поставяли под въпрос смисъла от този съюз, при положение, че Г- 20, в който участват и страни като Китай, Бразилия и Индия, междувременно е придобил много по-голяма значимост. И все пак: Г- 8 е клуб, който включва само избрани.

Заявявайки, че за Русия не е голяма беда, ако в бъдеще няма да участва в срещите на елитния клуб, руският външен министър Лавров се опита да демонстрира хладнокръвие. Само че няма как да му се вярва напълно. Пределно ясно е, че господарят на Кремъл не е очарован от факта, че в бъдеще няма да седи на една маса с Големите. Тъй като не е толкова важно какво се решава на срещите на Г- 8, важно е кой присъства на тях.

Плесница за Путин

Горбачов, Елцин, Путин – всички те държаха на членството в Г- 8 и направиха всичко възможно, за да станат част от клуба на най-богатите. Сега обаче това е вече минало. И определено е много болезнено за Путин. В дипломатически план Русия се връща към положението от 1991 година, когато страните от тогавашния Г- 7 позволиха на Горбачов да присъства на срещата им, но само като гост.

Дали всичко това ще подтикне Путин към размисъл? Повече от ясно е, че не можем да очакваме някакви радикални промени в неговия експанзионистичен курс, но дали все пак няма да се укроти малко?

Berndt RigertЗабележителната решителност на седмината останали членове на клуба, които не само осъдиха анексирането на Крим, но и заплашиха с нови санкции, би трябвало да направи съответното впечатление на руското ръководство.

Бернд Ригерт

 

Американският президент Обама застана безусловно зад Украйна, Европа и НАТО, а останалите членове на клуба одобриха позицията му.Дипломатически плюс за новия Запад и поражение, дори плесница за Путин.

Какво предстои оттук нататък

Как ли ще реагира сега Путин? Може би ще се ядоса толкова много, че ще се реши да посегне и на Източна Украйна? Или пък ще се опита да организира един вид контрасреща на върха? Нещо като среща на „желаещите“? Само че желаещи май няма – в момента Русия е без истински съюзници, дори Китай се държи резервирано. Колко дълго ще издържи Путин на тази международна изолация?

Изхвърлянето на Русия от Г- 8 няма да отмени анексирането на Крим, но пък може би ще допринесе за овладяване на кризата, предотвратявайки по този начин избухването на нова Студена война. Сега всичко зависи от Путин. И от реакцията на руското политическо ръководство. Ако руската армия навлезе в Украйна, Западът би могъл да окаже натиск, изхвърляйки Русия и от Г- 20. Дали и в този случай Лавров ще реагира така хладнокръвно?

Икономиката вече се влияе от политическите сътресения- инвеститорите изтеглят парите си от Русия. Тоест, няма нужда от икономически санкции – процесът на ерозия вече е започнал и това определено би трябвало да накара Путин да се замисли.

Но и Западът не бива да бездейства – той трябва да направи всичко, което е по силите му, за да подтикне Русия към преговори с Украйна.

Източник: Дойче Веле

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.