You are here: Home // Ахмед Доган, БКП, БСП, България, Държавна Сигурност, Общи, политическа криза, Преходът, СДС // ”ОНЯ СПИСЪК” – ОГЛЕДАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

”ОНЯ СПИСЪК” – ОГЛЕДАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” съвпада по време с началото на българския преход от тоталитарно към демократическо общество.

Поведението на главния герой в аферата АХМЕД ДОГАН е поведение на човекът – представител на ”силните”, на могъщата Държавна сигурност. Изпълнявайки тяхните указания, той спокойно предаде в турското посолство цялото българско разузнаване – служители и агенти, явни и на прикритие и им ги поднасе на тепсия. А за да спечели още повече турското разположение, предава им и други документи, включително и за т.н. ”възродителен процес”, в който той също е ”главен герой” и също така изпълнява двойна роля – тази на агент на Държавна сигурност, но и ролята на борец срещу ”възродителния процес”, за утвърждаване каузата на турците като самостоятелна политическа сила.

Колкото и странно да звучи, Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” е по-малката злина, която АХМЕД ДОГАН – агент ”САВА” нанася на България. Още повече, че той изпълнява важна задача на ДС, която предаде своите разузнавачи и агенти, за да не загуби икономическата сила – парите си зад граница. Така ДС създаде много олигарси – новите представители на старото „статукво“. Всъщност ДС като гущера“скъса опашката си“ .

Истинската предателска роля на АХМЕД ДОГАН се изразява в това, че благодарение на него БСП и ДС свалиха първото демократично правителства на СДС и прекъснаха демократичното развитие на България.

А с поставянето от ДОГАН на марионетното правителство на ЛЮБЕН БЕРОВ, той обрече  българският преход в ”дълга мъчителна агония и трагедия”.

Ще се убедите в това като разберете кой е истинският АХМЕД ДОГАН и каква роля изпълнява на две разузнавания. И как умело успява по-най добрия начин да осребри тази своя роля.

Българската комунистическа партия – основният фактор за поддържане на авторитарната власт, в края на 1989 година е имала сериозно влияние със своите 900 хиляди членове. Но независимо от силните позиции на партията, още през 80-те години се появяват първите демократични тенденции, които са повлияни от съветската ”перестройка” , която създаде илюзия за намерения на КПСС за промени в Съветския съюз.

Малко известен е фактът, че инициаторът на руската перестройка са съветските специални служби.

Начаникът на всесилната КГБ – ЮРИЙ АНДРОПОВ е оглавявал най-важното и най-голямо управление на КГБ – Първо главно управление – външното разузнаване.

Използвайки неговите големи възможности да придобива икономическа информация, той прави категоричният извод, че съветската икономика катастрофално изостава от западната и са необходими спешни реформи. Но тези реформи не трябва да променят идеологическата същност на социалистическата система.

Под ръководството на АНДРОПОВ, в пълна тайна от другите съветски ръководители, той създава специално секретно звено от млади специалисти в областта на икономиката и ги изпраща нелегално в Австрия да изучават особеностите на пазарната икономика и възможността от прилагането им в условията на съветският социализъм. Преждевременната му кончина проваля намеренията му, но нуждата от промени вече бързо печели привърженици, особено в разузнаването, които познават напредъка Запада.

Необходимостта от промени в съветското общество се оказа много по-силна от самата социалистическата система. Идеята за „перестройка“, като верижна реакция влияе положително на цялата европейска социалистическа система.

Последиците от този процес е падането на историческата”Берлинската стена”, която разделяше света на изостаналия Изток и развития Запад и от там  започна необратимият процес на демократчни промени.

ГОРБАЧОВ беше избраникът на КГБ и АНДРОПОВ да осъществи перестройката и да спаси Съветския съюз от икономически провал, но той не оправда доверието и очакванията на съветската върхушка.

У нас първите реформатори също се оказаха разузнавателните служби, прилагайки съветският опит – прилагане на умерени икономически промени, но задължително да не противоречат на социалистическата същност на държавното управление.

Получена е партийна санкция от ЦК за създаване на задгранични дружества с държавен капитал. Започва нейното бързо реализиране посредством най-проверените и доверени хора – служителите на разузнаването, които успоредно с това ”партийно поръчение” заблуждаваха, че решават и задачите на разузнаването. Те също като руските разузнавачи първи почувстваха, че социализмът е колос на глинени крака.

Една от първите фирми, която ДС създаде беше ”ТЕКСИМ” начело с ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ – полковник от Първо главно управление.

Опитът на тази фирма беше повече от успешен. Тя разшири дейността си, изгради предприятия в България, голям търговски флот и мощна банка – ”ТЕКСИМБАНК” и доказа предимствата на пазарната икономика съчетана с българска предприемчивост.

Успехът на ”ТЕКСИМ” ускори създаването на много български задгранични дружества и фирми, които успешно навлязаха на свободния пазар, особено когато се включиха в контрабандният бизнес.

Една друга бързоразвиваща се фирма – ”КИНТЕКС” се специализира в търговията с оръжия, военни снаряжения и материали и премина на директен отчет към ЦК на БКП. Оръжейният бизнес, особено нелегалният, се оказа златна мина както за партийните каси, така и за частните джобове.

Българските разузнавателни служби и техните дружества и фирми зад граница поеха и една много важна функция.

Те трябваше да прехвърлят зад граница големи дялове от държавни средства, които после да преминат в частни ръце на висшите служители на службите или на представители на управляващата върхушка.

Този процес се засили, когато стана ясно, че дните на тоталитарната система вече са преброени. И не е случайно това, че точно в този период държавният дълг на България нарастна с няколко милиарда долара.

Много преди 10 ноемвр 1989 година в България беше започнала трансформацията на икономическата власт в частни ръце. А нароилите се над 400 задгранични дружества и фирми, които се ръководеха предимно от служители на българското задгранично разузнаване, обезпечаваха безпрепятствено прехвърляне на капитали зад граница.

Силната БКП със своята огромна маса от 900 хиляди членове, със силата на икономическата си мощ и не на последно място с помощта на огромният апарат на Държавна сигурност задушаваше политическата опозиция в България още в зародиш. Ето защо, с голямо закъснение в България се появиха и първите плахи десидентски прояви, които коренно се различаваха от силните десидентски движения в Унгария, Чехословакия или Полша.

На 10 ноември 1989 година българският преход от тоталитарно към демократично общество започна по най-необичайният начин – чрез”ВЪТРЕШНО ПАРТИЕН ПРЕВРАТ”. 

На 7 декември 1989 година се създава Съюзът на демократичните сили – СДС, дясна българска политическа партия, като коалиция от неправителствени организации, сдружения и възстановени стари партии с цел отхвърляне на комунистическата тоталитарна система и установяване на демокрация в България.

В коалицията участват около 15 сдружения и партии. СДС се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ, а за секретар ПЕТЪР БЕРОН.

В периода януари – март 1990 година се провежда т.н. ”кръгла маса”, която трябва да очертае процесът на демократизация на политическия живот в страната. Решава се провеждане на избори за Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция.

Изборите за Велико народно събрание (ВНС) са изгубени от СДС със значителна разлика. Твърди се и много е вероятно изборите да са били манипулирани. Въпреки сериозните пререкания и противоречия между СДС и БКП, бившите комунисти налагат мнението, че изборите са законни и се пристъпва към изработването на нова Конституция.

При гласуването на Конституцията в 7-то ВНС настъпва сериозен разрив. 39 народни представители от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект за Конституция. Въпреки това, тя е гласувана и влиза в сила.

Трудно и мъчително се изгражда обединението на българската опозиция. Икономическите лостове са в ръцете на преименуваната вече партия – БСП. Държавна сигурност използва активно внедрените агенти сред опозицията, както и досиетата на огромния си агентурен апарат и така парализира действията на опозицията.

Въпреки това, настроенията за промени се засилват, страхът от властта започва да се преодолява, расте и консолидацията между различните опозиционни сдружения и организации.

На 13 октомври 1991 година се провеждат редовни парламентарни избори.

Вече се чуства по-осезаемо това, че обществеността подкрепя опозицията.

СДС печели изборите, макар и с малка разлика пред БСП.

С подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС) оглавявано от АХМЕД ДОГАН, СДС съставя първото демократично правителство начело с ФИЛИП ДИМИТРОВ. Правителството е нестабилно, защото ДПС не е отговорен и искрен партньор.  АХМЕД ДОГАН прави изявления, в които предрича краха на правителството. Оказва се, че в ДПС има много внедрени агенти на ДС. Самият лидер на партията е дългогодишен агент на ДС с 13 годишен опит.

На 23 юни 1992 година пред БТА АХМЕД ДОГАН прави много важно признание: ”Ако сега изкараме досиетата на агентите, във всички случаи ще има парламентарна криза. Трябва да бъдат отворени досиетата на работилите за 6–то Управление – политическата полиция. Какво е виновен този, който е работил за Първо или за Второ управление”. Какво по-голямо признание от това, че Държавна сигурност владее Парламента…
.
Точно в този период, когато БКП – вече преименувана в БСП е много силна и дългата ръка на Държавна сигурност се е чувствала навсякъде, тогава се разрази Аферата ”ОНЯ СПИСЪК”. Последиците бяха толкова силни, че разтресоха из основи СДС, цялото правителство, Председателя на Народното събрание и дори Президента.

Осъзнавайки своята слабост, ръководството на СДС принудително прие политиката на “ отстъпление” и си затвари очите пред нарушенията на Закона, от страна на АХМЕД ДОГАН и СТОЯН ГАНЕВ.

СДС плати голям данък на неразбраната ”политическа игра“ от ФИЛИП ДИМИТРОВ и негово неочаквано искане ”вот на доверие”. Много правилно, видни западни дипломати изразиха мнението си че ”Ф. ДИМИТРОВ не е политик за българската политическа действителност”.

СДС сгреши също, като смяташе, че при гласуване вота на доверие на 28 ноември 1992 година, може да разчита на лоялността на ДОГАН, когото беше спасила от даване под съд.  Но СДС не можеше да зае, че съдбата на Вота – съдбата на българския демократичен преход е в ръцете на агент ”САВА”, а той – в ръцете на Държавна сигурност.

Падането на първото демократично правителство начело със СДС само след 100 дни едва ли се дължи само на заблуда на неговото ръководство. По-скоро е израз на противоречия, слабости, липса на опит и страх сред ръководните дейци на СДС.

Но най-важната причина е умелата игра и ”направлявано поведение” на ДОГАН – агент ”САВА”, зад когото стои огромният апарат на Държавна сигурност и партията – БСП.

Основната целта е постигната – създаване на политическа нестабилност и утвърждаване на БСП като единствената партия, способна да управлява страната. Но е постигната и друга, не по-малко важна цел. Преднамерено БСП се отказва от получаване на мандат. И тогава президентът ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ  Връчва на АХМЕД ДОГАН мандат да състави българското правителство. 

Постигната е и другата важна цел на Държавна сигурност. Агент ”САВА” и ръководената от него партия стават първостепенна политическа сила в България, с която вече всички политически партии трябва да се съобразяват. 

АХМЕД ДОГАН, играейки играта на БСП под ръководството на Държавна сигурност свали правителството на СДС и нанесе най-големият удар на българският преход към демократично общество, налагайки повратното впечатление, че българската опозиция не е способна да управлява, защото не се ползва с обществена подкрепа.

На парламентарните избори през декември 1994 година БСП получи абсолютно мнозинство, докато СДС едва 69 депутата. БСП направи самостоятелно правителство начело с ЖАН ВИДЕНОВ, което докара България до Национална катастрофа. Отговорност за това носи и АХМЕД ДОГАН – агент ”САВА”.

 

я.

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.