You are here: Home // България // ПОСВЕЩЕНИЕ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ

ПОСВЕЩЕНИЕ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ

Christo Fotev

Христо Фотев  

                                    България

                        Благодаря ти за голямото търпение

                        и за голямото мълчание, Българийо!

                        В прозорците на тъмните ти влакове

                        душата ми се радваше на себе си…

                        В прозорците живота ми приличаше

                        на истински – приличаше на щастие!

                        Но се разбиха в тъмното прозорците

                        и вятъра ти ми разкъса дрехите..

                        Студено ми е – приеми ме в своите

                        обятия на селска Богородица!

                        Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме

                        и помогни ми да не лъжа повече!

                        Не позволявай да умра –

                        закриляй ме

                        от страшната магия на красивите

                        предмети и красивите подаръци…

                        Усмихвай се на масата ми дървена –

                        единствената маса на живота ми.

                        Не позволявай да умра – завинаги

                        да си запазя вярата в приятели…

                        Закриляй ми усмивката – помагай ми

                        да задържа до края добротата си!

                        И извади ме от кръга на многото

                        безименни жени – съпротивлявай се, –

                        за да заплача пред една-единствена

                        и майка тя да бъде на децата ми.

                        Не позволявай да умра –

                        закриляй ме

                        от страшното приятелство на хората,

                        които те изгубиха – показвай ми

                        измамата на техните ласкателства, –

                        не ме убивай с тяхното признание!

                        Сближавай ме със болките си, вдигай ме

                        с ръцете на внезапните си радости,

                        аз ще докосна своите съзвездия –

                        ще ги положа тихо пред нозете ти.

                        И приеме ме – издържа ли дългото

                        пътуване към тебе, съхранявай ме

                        в унесените устни на децата си,

                        за да живея – да живея истински!

                        Не позволявай да умра –

                        сближавай ме

                        и отсега с дълбоките си корени,

                        със корените плахи на цветята си,

                        с дърветата си отсега сродявай ме,

                        за да не мисля за смъртта – без никаква

                        уплаха да се върна във земята си,

                       да й прекрача прага с облекчение

                       и да замлъкна в тихите обятия

                       на майка ми!

                       Благодаря ти за голямото търпение

                       и за голямото мълчание, Българийо!

turpenie

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.