You are here: Home // Германия, гръцка криза, Гърция, еврозона, европейски съюз // БЛУМБЪРГ – АНАЛИЗ НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ГЪРЦИЯ

БЛУМБЪРГ – АНАЛИЗ НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ГЪРЦИЯ

ofisut na Blumburg v Niu Iork

На снимката е 55 етажната гигантска централа на Bloomberg в Ню Йорк 

Bloomberg e една от най-големите частни медийни и информационно-аналитични служби в света.

Запознайте се с част от Анализа на Bloomberg за сложната и опасна ситуация, в която е изпаднала Гърция с огромната си зъдлъжнялост и неплатежоспособност.

Финансово затруднената Гърция трябва да плати почти 1,6 млрд. евро на Международния валутен фонд (МВФ) през следващия месец, задължение, което според вътрешния министър Никос Вутсис страната не може и няма да удовлетвори, Nikos Vutciasако не се стигне до споразумение за отпускане на следващия транш от спасителния заем.

Гърция трябва да плати на МВФ около 20 млрд. евро главница през следващите 9 години за спасителния заем, който получи. 

Крайните срокове за изплащането на четирите вноски на Гърция на стойност 1,6 млрд. евро изтичат през следващия месец.

Първата дата е 5 юни с вноска от 308 млн. евроНа 12 юни Гърция дължи 347 млн. евро,  578 млн. евро трябва да плати на 16 юни и последните 347 млн. евро на 19 юни.

Плащанията към МВФ се деноминират в специални права на тираж (СПТ), виртуална резервна валута, което значи, че сумите в евро са приблизителни и зависят от обменния курс на еврото спрямо СПТ.

Гърция загуби достъп до пазарите на облигации и разчита единствено на спасителните заеми от еврозоната и МВФ, за да рефинансира дълга си. Коалицията, която е против икономии в страната, е блокирана в преговори с кредиторите си относно условията по тези спасителни заеми.

Въпреки, че не са правени спасителни плащания от миналото лято насам, правителството успя да изплати външните си задължения чрез комбинация от мерки, включително неусвояване на бюджет, на просрочени задължения към доставчици и търговци, просрочени стимули на данъчни споразумения и изземване на парични резерви от местните правителства, болници, университети и дори от фонда за рекапитализация на банките, използвайки средствата за краткосрочни финансови операции на държавата.

Според Bloomberg, политическо ще бъде решението дали коалицията на Ципрас ще избере да използва своите изчерпващи се резерви, за да изплати задълженията си към МВФ, или ще избере да обяви дефолт, ако не успее да сключи сделка с кредиторите.

Говорителят на гръцкото правителство Габриел Сакеларидис заяви в понеделник, че държавата Gabriel Sakellaridisсе опитва да изплаща всички външни и вътрешни задължения за възможно най-дълго време, добавяйки, че проблемите с ликвидността на страната са добре познати.

Той отказа да коментира дали държавната хазна има достатъчно средства за плащанията през юни докато в същото време правителството в Атина заяви на няколко пъти, че приоритет са плащанията на пенсиите и зплатите.

Гърция и друг път си е играла с идеята за просрочване на плащанията си към МВФ. Вътрешният министър на страната Никос Вуцис, който няма никакви правомощия за взимане на икономически решения, заяви в неделя, че плащанията към МВФ за юни не могат да бъдат осъществени и няма да бъдат направени, ако междувременно не се стигне до споразумение за отпускане на последния транш от спасителния заем.

На 1 април Spiegel Online цитира думите на Вуцис, според които Гърция трябва да отложи вноската за 9 април към МВФ, но плащането беше направено.

По-рано този месец гръцкият министър-председател Алексис Ципрас каза на premier Ciprasкредиторите в писмо, че неговото правителство не може да си позволи вноската на 12 май. В крайна сметка страната плати на МВФ, използвайки резервите на собствената си СПТ партида в МВФ.

Източник, който добре познава ликвидността на страната, заяви, че Гърция има достатъчно средства поне за вноската на 5 юни. Навременно плащане тогава ще спечели още една седмица на представителите на Гърция и кредитните институции, през която да се опитат да договорят споразумение, което ще отключи спасителния заем и ще реши проблема, преди да дойде следващият краен срок.

Сакеларидис заяви, че правителството цели сделка с кредиторите до края на този месец или в началото на юни, докато все още няма проблеми за плащането на пенсиите и заплатите на държавната администрация в края на май. Международен представител, част от преговорите по гръцкия заем, заяви по-рано този месец, че Гърция може да остане на повърхността вероятно до последната седмица на юни, и то ако източи всичките си резерви.

Ситуацията с ликвидността на страната обаче е толкова сериозна, че може да се появи проблем по всяко време. Ако приходите от данъците, например, се окажат по-ниски от прогнозните, правителството може да осъзнае, че не е възможно да направи плащане, но вече да е твърде късно.

Intrnational monetdry fundМВФ е предпочитан кредитор, който не преструктурира заемите си и не приема отписвания. Когато са дължими няколко плащания по главницата в течение на един месец, страната може да помоли за позволение да ги обедини в едно общо плащане. Това обединяване цели да намали бюрокрацията при обработката на плащанията, като вече има прецеденти на страни, възползвали се от тази опция.

В случая с Гърция това ще й спечели време до 19 юни, когато е крайният срок за изплащане на последната вноска. Правителството обаче ще трябва да поиска разрешение от МВФ да обедини вноските, а Сакеларидис заяви в понеделник, че тази опция не се разглежда.

Всичките три големи рейтингови фирми приемат официалните кредитори като МВФ за различен вид притежател на търгуеми ценни книжа, като например облигации. Ако Гърция не успее да изплати официалните си заеми, това не означава задължително, че ще попадне в категорията на дефолт. Вместо това може да не успее да изплати дължимото на частните притежатели на облигации.

В крайна сметка дали Гърция официално се смята за държава в дефолт може да не е толкова важно. Най-непосредственият резултат от пропусната вноска ще бъде усетена от гръцките кредитополучатели. Без достъп до капиталовите пазари гръцките банки губят депозити и разчитат на спешната помощ за ликвидност на стойност повече от 80 млрд. евро, за да успеят да се задържат на повърхността. Но Европейската централна банка (ЕЦБ) може да ограничи или да спре достъпа до този спасителен пояс като цяло, ако реши, че гръцките банки не са платежоспособни или нямат достатъчно допустими обезпечения. Много от обезпеченията, които гръцките банки са заявили в замяна на спешната помощ, са държавно гарантирани облигации и гръцки суверенни ценни книжа, включително съкровищни бонове.

Пропусната вноска към МВФ вероятно ще накара управителите на централната банка на еврозоната да решат, че тези гаранции вече не отговарят на условията за спешна помощ, тъй като гарантът не е платежоспособен. В най-добрия сценарий тогава те ще дадат на Гърция много кратки срокове, за да сключат сделка с кредиторите си и да възстановят платежоспособността си, а от там и тази на банките, както направиха в Кипър.

В друг вариант Управляващият съвет на ЕЦБ може да реши веднага да спре Evropeiska Centralna Bankaспасителната помощ, като по този начин принуди незабавно временно спиране работа на банките, последвано от драконовски контрол на капитала.

Гръцките банки не разчитат на банковите гаранции само за ликвидност. Много голяма част от техния регулаторен капитал се състои и от просрочени данъчни искове срещу държавата. Базираният във Франкфурт регулатор може да реши, че тези искания вече не са допустими. Накратко, платежоспособността на гръцките банки, най-големият акционер на гръцката държава, пряко зависи от платежоспособността на гръцкия суверен. И решението дали са платежоспособни ще бъде направено от ЕЦБ и Единният надзорен механизъм във Франкфурт.

Временно спиране работа на банките и спиране на финансовата помощ може да даде на правителството кратък прозорец, в който да постигне споразумение с кредиторите. Ако такова не се сключи обаче, гръцките банки ще фалират, нанасяйки огромни загуби на вложителите и подготвяйки страната за изход от еврозоната.

Когато минат две седмици от първоначалния срок за вноската и след инструкция от Вашингтон с призив за незабавно плащане, фондът ще изпрати друга инструкция, която да подчертае „сериозността от неизпълнение на задълженията“ и отново ще подтикне към плащане. Две седмици след това управляващият директор информира Управителния съвет, че задълженията са просрочени. В този момент започват сериозните последствия за Гърция, известни като едновременно неизпълнение и предсрочно погасяване.

Greece defaultАКО ГЪРЦИЯ НЕ ПЛАТИ НА МВФ, ТОВА ЩЕ ПОЗВОЛИ НА КРЕДИТОРИТЕ Й, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СПАСИТЕЛЕН ФОНД, ДА ОБЯВЯТ „ДЕФОЛТ НА СТРАНАТА“!

Тогава ще имат опцията да изискат незабавно плащане на всички заеми, процес, познат като „предсрочно погасяване“. Други кредитори могат да последват исканията.

Докато обявяването на дефолт запазва дължимото към кредиторите, „предсрочното погасяване” не е автоматично и именно това е болезненото. Всеки кредитор решава за себе си кога да отправи исканията си.По различна степен дългът е обвързан с мрежа от клаузи за едновременно неизпълнение и предсрочно погасяване, заради които може спокойно да се предположи, че дефолтът и предсрочното погасяване ще задействат искания за плащания от повечето, ако не и от всички кредитори.

Гръцкият дълг включва разнообразни структури с различни правила и условия, управлявани основно от гръцките и английските закони.

Задълженията включват облигации, чиито притежатели гласуваха против преструктуриране през 2012 г., ценни книжа, издадени по време на преструктурирането, серия заеми от европейската спасителна програма, включително използвания кредит за смекчаване на преструктурирането, ценни книжа, издадени през миналата година и заемите към МВФ.

 

 

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.