You are here: Home // банки, Германия, гръцка криза, Гърция, еврозона, европейски съюз // ФАТАЛНИЯТ ИЗБОР НА ЦИПРАС – „ПОДЧИНЕНИЕ“ ИЛИ „КАТАСТРОФА“!

ФАТАЛНИЯТ ИЗБОР НА ЦИПРАС – „ПОДЧИНЕНИЕ“ ИЛИ „КАТАСТРОФА“!

dilemata

             Между подчинението и катастрофата

               (Μεταξύ υποταγής και καταστροφής.)

Анализ на гръцкия журналист Костас Ступас в икономическото издание capital.gr

Stoupas (1)„Алтернативите пред гръцкия премиер и правителството му са много ограничени. Г-н Ципрас трябва да реши дали ще приеме едно унизително споразумение на пълно подчинение или ще пристъпи към разрив.

Първият избор ще има катастрофални последствия за него и страната, но ще позволи тя да запази членството си в Еврозоната. Вторият избор също ще бъде катастрофален за него, но последствията за страната ще бъдат много по-тежки“.

Подписването на споразумение ще означава политическо самоубийство не само за него, но и на целия основан на противопоставянето на меморандума популизъм, който властваше в политическите дебати в Гърция през последните години.

Разривът ще доведе до излизане от Еврозоната и вероятно от Европейския съюз и до катастрофални икономически, политически и геополитически последствия за страната.

Добирането на г-н Ципрас до властта може да бъде оприличено като „скока на умрялата котка” от периода след възстановяването на демокрацията в Гърция. Имам предвид усилията на партийните клиенти, лентяите на държавна заплата, така наречените синдикалисти, пенсионерите под 60-годишна възраст, неомъжените дъщери, „контрабандистите” от безплатните системи за здравеопазване и образование, които съставят политическото мнозинство и искат да запазят своите привилегии за сметка на обществото и перспективата за възобновяването на една продуктивна икономика.

Тази система не е устойчива, дори ако вместо данъци в размер на 8 – 12 милиарда за срок от 18 месеца, правителството предложи или приеме данъци за 20 или 30 милиарда евро.

Частната икономика е на смъртен одър и тези данъци така или иначе няма да бъдат платени. Фактът, че през последните години стойността на неизплатените данъци скочи от 25 до почти 80 милиарда евро доказва това.

В Гърция имаме 3 милиона пенсионери и малко под 1 милион служители, често наети без никакви критерии, които получават пенсии и заплати от държавния бюджет. Хората, които осигуряват техните доходи са 2,5 милиона служители в частния сектор и 1,5 милиона безработни. Този баланс е нестабилен и в момента, в който ще се стопят и последните банкови влогове, ще бъде въпрос на време да се срине.

Левицата на г-н Ципрас, г-н Варуфакис и прочие повярва, че ще може да задържи права тази обратна пирамида по два начина.

Tsipras i Varufakis

Единият беше ограбването на влоговете (много от които са продукт на сивата икономика) чрез налагането на много тежки данъци и вторият – изнудването на „глупавите франки” с вероятния удар, който би нанесло на еврото излизането на Гърция от Еврозоната с цел да отвоюват някакъв „пакет за развитие” през следващите години.

Изтичането на влогове от банките и екстремното покачване в броя на необслужваните кредити изключиха първото. Очевидно твърдата линия на кредиторите спрямо правителството на Андонис Самарас не целеше властта да премине в ръцете на г-н Ципрас, за да му дадат нещата, които не даваха на предишните правителства.

Ако правителството на СИРИЗА се задържи до края на годината и приложи това, което представя като програма броят на безработните ще надхвърли 2 милиона и повечето от малкото останали в Гърция големи компании ще изнесат данъчните си седалища извън страната.

Вследствие на всичко това правителството, като най-отявлен представител на „фронта срещу меморандума” се намира в безизходица.

Ако подпише споразумение ще извърши политическо самоубийство и ще е въпрос на време тоталното ѝ оттегляне и подчинение. В този случай ще започнат да намаляват държавните разходи и високите пенсии на хората, които не са навършили пенсионна възраст. Пазарите и професиите ще се либерализират и печалбите им ще намалеят в полза на потребителите и икономиката.

Ако избере разрива, излизането от Еврозоната и вероятно от ЕС ще е въпрос на време. Тогава средните заплати и пенсии ще спаднат до нивото, на което са в България и други балкански страни, тоест покупателната им способност ще е съответно 350 и 120 евро. Днес средните стойности на заплатите и пенсиите са между 900 и 1000, а по-ниските – между 500 и 600 евро.

Ако правителството избере разрива ще трябва да обяви предсрочни избори. Ако на тях се обяви в полза на напускане на Еврозоната, поставяйки подобни на посочените по-горе дилеми, при затворени банки и с несигурност около изплащането на заплати и пенсии, ще бъде трудно да ги спечели.

От друга страна ще бъде парадоксално да избере разрива и отиде на избори с реторика в полза на оставане в Еврозоната.

Ако стигне до споразумение и обяви избори, ще трябва да поеме отговорността за неуспеха на преговорите. Ако подпише споразумението, до есента приходите в държавните каси и пенсионните фондове ще са го „предали”.

Единственият изход, с който разполагаше правителството на Алексис Ципрас бе веднага след изборите на 25 януари да подпише споразумението, до което беше стигнало предишното правителство и да проведе мащабни реформи в посока либерализиране на икономиката и държавния сектор, съчетани с мерки за социална солидарност към по-слабите граждани. Тоест изходът, който както бях написал в началото на неговото управление бе той да се окаже Лула вместо Мадуро без петрол.

Но, като се има предвид профилът на членовете на кабинета и интересите, които го доведоха до властта, това изглежда, че беше невъзможно. Гръцката левица извърши политическо самоубийство за пореден път в резултат на собствената си неспособност и липса на гъвкавост. През следващите 50 години отново ще прочетем стотици книги за великия „щурм към небето” и силите, които са го преустановили… А те не са други от страдалческите убежища на една победена и безплодна идеология”.

Часовникът отброява последни минути за гръцкото решение.

bankruptcy

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.