You are here: Home // България, гръцка криза, Гърция, еврозона, европейски съюз // ВЪЗМОЖНА ЛИ Е БЪЛГАРИЗАЦИЯТА НА ГЪРЦИЯ

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е БЪЛГАРИЗАЦИЯТА НА ГЪРЦИЯ

budeshteto

ПОСЛЕДНИТЕ СЪБИТИЯ В ГЪРЦИЯ – АНАЛИЗ НА ЖУРНАЛИСТА КОСТАС СТУПАС в capital.gr 

Вчера в предаването „Общество – час Mega” заместник-председателят на парламента Алексис Митропулос говори за българизацията на гръцкото общество

Гърция изглежда е последният съветски режим, който ще рухне в Европа. Не съм спирал да подчертавам тази констатация от началото на кризата през 2010.

От доста години посочваме, че Гърция има много по-висок стандарт от това, което съответства на конкурентоспособността на икономиката й.

От гледна точка на нейния Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението Гърция е сред 40-те най-богати страни, а според конкурентноспособността – на 80-то място.

Гръцкото общество вместо да подобри конкурентоспособността, за да запази колкото е възможно по-голяма част от високия си стандарт, последва демагозите политици, които обещаваха продължаване на благоденствието със заеми.

Връх в награждаването на демагозите е Алексис Ципрас, в чиито ръце се случи да се озове страната.

Гърция и гърците бяха очаровани от чистия националпопулизъм и псевдосоциализъм на просперитета без конкурентна работа и свободен пазар.

Всеки път, когато през последните години посочвах опасността от българизация на гръцкото общество, бивах подиграван и обвиняван, че всявам страх.

В класацията за доход на глава от населението България се намира на 78-о място, а Гърция – на 38-мо (данни от 2014). А в класацията за конкурентоспособността България заема 54-а позиция, а Гърция – 81-а.

В България средната заплата е 350 евро, а средната пенсия – 120 евро.

Сметката

Времето за получаване на сметката за мястото, което ще заеме гръцката икономика, започна да тече вече официално след затварянето на банките в понеделник, 29 юни.

В последните 6 месеца ситуацията в гръцката икономика се е влошила в сравнение с признаците от 2014 за обръщане на дългогодишната рецесия от последните години. Икономиката се върна към рецесията, а първичният дефицит се изпари.

От 29 юни насам ситуацията се е променила драстично към по-лошо. За да получим представа за размера на случващото се през последните дни в икономиката е достатъчно да хвърлим един поглед върху следните параметри.

Според изявленията на представители на стопанските камари, икономическата дейност в повечето отрасли е намаляла с 80-90% след налагането на капиталов контрол.

През 2014 Брутният вътрешен продукт (БВП) на Гърция е около 180 милиарда евро. Ако  разделим БВП на 365 дни, това означава 493 милиона евро на ден.

От 29 юни до днес са минали 15 дни, следователно с 80% спад имаме загуби в размер на 6,1 милиарда евро, или спад на БВП с 3,3%. И това само за 15 дни...

Тъй като капиталовият контрол ще остане дълго време, както ще остане и ударът върху доверието към банките и икономиката, този шок се очаква да продължи.

Дори ако рецесията в размер на 3,3% от 15-дневния удар на годишна база да е прекалена оценка, и спадът на икономическата дейност да не е 80%, а например 40%, общите загуби, които ще понесе икономиката тази година, пак ще бъдат неизчислими.

Безработицата ще се увеличи рязко, заплатите ще намалеят още, дори и там, където ще продължат да се изплащат, а публичните приходи и осигурителните вноски ще се сринат.

Без значение дали ще остане еврото, или ще бъде въведена драхмата, ударът за гръцката икономика тази година ще бъде по-голям от този през петте години на меморандуми. А въвеждането на драхмата ще донесе още по-голям хаос, при това не само икономически.

През последните години Гърция усети на гърба си последиците от прилагането на грешни меморандуми, намаляване на заплати и пенсии и увеличаване на данъци. Тази година ще усети последиците и от прилагането на политиката на СИРИЗА против меморандумите.

Тъй като много частни лица, но и фирми се страхуват от орязването на депозитите, те бързат да платят задължения, данъци и вноски, така че ще бъде отчетено временно увеличаване на приходите без покритие и продължение в бъдеще…

Това обаче прилича на цунами. В началото морето се отдръпва, но после се връща и потапя всичко…

Нова Малоазийска катастрофа

Забелязва се, че на много места в Атина, и изобщо в Гърция, таверните и заведенията като цяло са пълни. Увеличеното движение в супермаркетите има друга причина.

Според мен, това положение напомня продължаването на безгрижния живот в Смирна (днешен Измир) след 13 август 1922, когато е пробит гръцкият фронт в Афион Карахисар, до 13 септември същата година, когато турците пристигат и опожаряват най-големия и процъфтяващ по това време гръцки град.

Няколко дни преди падането на Смирна местните търговци продължават да дават заявки и да пълнят складовете си. След 13 септември повечето се оказват бежанци само с дрехите на гърба си… 

GRReporter

 

 

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.