You are here: Home // Ахмед Доган, България, Държавна Сигурност, Предатели // АХМЕД ДОГАН И „ОНЯ СПИСЪК“ – Четвърта част

АХМЕД ДОГАН И „ОНЯ СПИСЪК“ – Четвърта част

Ахмед ДоганАферата ”ОНЯ СПИСЪК” е съдбоносна за България, защото й донесе съвсем неочаквани и непредвидимо големи беди.

В резултат на силня начален тласък, който Аферата даде на АХМЕД ДОГАН, той беше изстрелян в орбити, които никой не можеше да предвиди и очаква, включително и самият той.

Аферата го наложи като неоспорим и незаменим лидер на ДПС – новосъздаденото Движение за права и свободи, което Доган бързо превърна в партия.

Ролята, която ДОГАН изигра за признаването на движението като партия, беше подпомогната предимно от Аферата ”ОНЯ СПИСЪК”, защото без реализирането на тази Афера, той не можеше да бъде едновременно ”герой” и за българите, предимно за СДС и за турските дипломати. Колкото и странно да звучи, Доган се превърна в ”герой” и за българската Държавна сигурност и за турските специални служби.

Отстоявайки успешно интереса и на двете страни, ДОГАН се превърна в най-големия ”съюзник” на СДС, като им ”помогна” да направят първото демократчно правителство, а след това и да го свали, доказвайки ролята си не само на голям, но и на изключително важен политик. Особено пред Турция.

Високата орбита, на която беше изстрелян ДОГАН, през 1992 година беше вече далече над хоризонта на окаяната българска Държавна сигурност, но много близка на турските национални интереси. Турция искаше ”движението – партия” да тръгне по пътя на турският национализъм, а от успешната игра на ДОГАН в Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” тя се убеди, че само той може да направи това.

На високата орбита ДОГАН получи и високо самочувствие. Преценявайки много добре създадените за него ”положителни тенденции”, ДОГАН съзнателно показа, че приема турското самосъзнание и турският национализъм като кауза. И разбира се, успехите му в резултат на Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” повишиха неимоверно много личната му мотивация, амбиция и високи цели.

През 1992 година, годината на Аферата, ДОГАН направи едно много голямо и много интересно интервю с журналистката ИЛИЯНА БЕНОВСКА, което след това издаде в специална брошура.

”Единственото нещо, което признавам в себе си, това е способността ми сравнително бързо да навлизам в същността на нещата ”- казва ДОГАН.

”След като станах свидетел на потъпкването на човешкото достойнство и на насилието над цяла човешка общност, ”във връзка с т.н. ”възродителен процес”, ДОГАН продължава, ”бях шокиран, преболедувах седмица две и захвърлих всичко, което беше целта и смисъла на живота ми. Вместо с метафизика, започнах да се занимавам с опасна политическа дейност насочена срещу режима. Разбира се, тогава нямах съзнанието, че започвам да правя ИСТОРИЯ. Разбрах, че правенето на история не е въпрос на наука. Необходими са само: организация, информация, опит и адекватно самонарастваща цел” – извадки от послеслов в книгата на ДОГАН ” България и новият световен ред”.

В затвора в Пазарджик, където той излежава 10 годишна присъда за ”терористична антибългарска дейност в полза на чужда държава” – Турция, ДОГАН твърди, че под негово ръководство се е оформила една група от около 160 – 170 души – ”едно ново ядро, евентуално за нова организация на нещата”. Това ядро, начело с ДОГАН от затвора, организирало ”майските събития” през 1989 година и нанесло най-големият удар срещу тоталитаризма”.

Това, че ”майските събития” през 1989 година нанесоха голям удар на тоталитаризма в България и допринесоха много за падането на режима на Т.Живков, е вярно.

Но тава, че ДОГАН има основен принос в организирането на тези мащабни действия на турското малцинство в България е абсолютна лъжа и нагла манипулация с цел самоизтъкване.

Ето няколко доказателства за присвояване и използване турската съпротива от ДОГАН, а това, че е нагло, то е ясно на всички, защото го казва един доказан агент на Държавна сигурност – хората, които организираха и проведоха ”възродителният процес”.

А не са малко документите, които доказват, че агент ”САВА” – АХМЕД ДОГАН активно е участвал в процеса.

СТЕФАН ВЪЛКОВ е един от основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека”, а също така и негов председател. То е едно от първите и най-активни антиправителствени дисидентски дружества в България.

По повод интервюто на ДОГАН през 2004 година с журналистката на в-к „ Труд” ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА, ВЪЛКОВ написва ”Открито писмо до ДОГАН”, в което го обвинява, че цялото интервю съдържа много ”НЕИСТИНИ, МАНИПУЛАЦИИ И ВНУШЕНИЯ ”.

В интервюто ДОГАН казва,че ”големият принос на турското съпротивително движение бе, че ние подготвихме майските събития през 1989 година. Именно подготовката на майските събития аз смятам за СВОЙ НАЙ-ГОЛЯМ ЛИЧЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИНОС”.

Откритото писмо на СТЕФАН ВЪЛКОВ до ДОГАН е изпратено на в-к ”ТРУД” през далечната 2004 година, но то никога не бе отпечатано.

Друг, който разобличава ДОГАН е МИХАИЛ ИВАНОВ – един от най-големите български специалисти по етническите въпроси. Бил е съветник по тези въпроси на Президента ЖЕЛЕВ през целият му 7 годишен мандат, а от 2001 до 2005 година е секретар на Националният съвет по етническите въпроси към Министерският съвет. Той е един от най-големите познавачи на ”възродителния процес”. Изготвил е много анализи и статии по този въпрос.

”Майските събития” – протести на над 25 хиляди, може би и повече български турци, започват на 19 май в Джебел, където на площада се събират над 3000 души. На 27 май протести заливат Североизточна България. Голям протестен митинг се провежда в Каолиново, участват около 6 хиляди, срещу които стоят въоръжени вътрешни войски и милиционерски части. Стига се до сблъсъци. Загинали са 9 души и десетки са ранените.

Турското национално освободително движение е създадено през юли 1985 година и е ликвидирано през юни 1986 год.

Ръководител на движението е НЕДЖМЕТИН ХАК. В него се присъединява и АХМЕД ДОГАН. Програмата на Движението предвиждала провеждането на терористични действия. Заради дейността си в движението, ДОГАН е арестуван заедно с други членове и осъден на 10 години затвор. Движението няма никакъв принос в майските събития. ДОГАН по време на събитията е в затвора в Пазарджик.

През 1988 и особено през 1989 година съпротивата на българските турци, следвайки съпротивата на българите, навлиза в нова фаза – създаване на неформални сдлуженя. Първоначалният процес бил да се използват създадените български сдружения. Масово се включили в Независимото дружество за защита на правата на човека. ЗЕЙНЕП ИБРАХИМОВА била координатор на движението за Варненска област.

През 1988 година се учредява Демократична лига за защита на правата на човека в България, с председател МУСТАФА ЮМЕР. Същата година е създаден Мюсулмански стачен комитет.

Особено активно е създаденето Дружество за подкрепа – Виена 89.

Всичките тези неформални сдружения, в тeхните политически декларации обявяват, че ”тяхната борба, е част от борбата за демокрация на обществото като цяло и че са неразделна част от българската опозиция”. Те всички отхвърлят нелегалните форми на борба. Турци започват гладна стачка в подкрепа на гладната стачка на българските дисиденти ПЕТЪР и ВЕРА МАНОЛОВИ. Също така турци масово подкрепят арестувания ИЛИЯ МИНЕВ – ръководител на Независимото дружество за защита на правата на човека. Председател на това дружество след смъртта на МИНЕВ става СТЕФАН ВЪЛКОВ, човекът обвинил ДОГАН в неистини, манипулации и внушения по повод майските събития от 1989 година, в ”Откритото си писмо”.

МИХАИЛ ИВАНОВ, в един от анализите си по ”възродителния процес” прави следните изводи:
В противодействията на турци и българи срещу политическият режим има ”взаимна подкрепа” и че тяхните антидържавните действия се характеризират със ”зрялост и демократичност. ”Характерно в това отношение е Обръщението по радио Свободна Европа на председателя на Демократичната лига за защита на правата на човека в България – МУСТАФА ЮМЕР, който апелира ”да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални органзации”. Той настоява, ”борбата за демокрация да се слее с борбата за запазването и съживяването на малцинствата в страната”. Формите на борба, според него трябва да бъдат ”само законни и мирни. Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж”.

Турската съпротива има подкрепата на българските неформални дружества. 120 интелктуалци от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството инициират Обръщение, което внасят в Народното събрание на 18 юни 1989 година, с което защитават правата на българските турци и подпомагат турските неформални сдружения. Организират четенето на Обръщението по радиостанциите на Свободна Европа, Дойче Веле и БиБиСи.

Майските протести – гладни стачки, походи, демонстрации и митинги, организирани от неформалните турски сдружения, остават неизвестни за българската общественост, защото властите налагат пълна цензура върху информацията за тях. По същият начин, строго е цензурирана и информацията за дейността им и съзнателно принизяват ролята и значението на неформалните турски сдружения, като важна част от общата демократична съпротива срещу тоталитарния режим в България.

АХМЕД ДОГАН високомерно се разграничава от турските неформални сдружения. ”В средствата за масова информация се пише за различни дисидентски истории и много хора подчертават какво били направили”, твърди ДОГАН.

Ето какво пише в един от анализите си МИХАИЛ ИВАНОВ – специалистът по възродителния процес:
”Твърденията за водещото участие на АХМЕД ДОГАН в организрането и провеждането на протестите на турското население през май 1989 година не са подкрепени с нито един установен конкретен факт и с нито едно свидетелство на самите участници в тези събития”.

В Доклада на началника на 6-то Управление ДС ген. МУСАКОВ до ЦК на БКП пише, че в основата на майските събития стоят неформалните структури, като Независимото дружество за защита правата на човека, начело с „турското крило”, Демократичната лига за правата на човека, Мюсулманският стачен комитет и най–вече Дружеството за подкрепа – Виена 89. Посочени са и имена на турските ръководители на майските събитията, ето някои от тях – АВНИ ВЕЛИЕВ, МУСТАФА ЮМЕР, МЮМЮН АККАЛА , САБРИ ИСКАНДЕРОВ, ШУКРИ АЛИЕВ, НУРИ ДУРГУДОВ, ЗЕЙНЕМ ИБРАХИМОВА и др., но името на АХМЕД ДОГАН липсва.

Началникът на Турския отдел към 6-то Управление ВЕСЕЛИН БОЖКОВ, коментира: ”Що се отнася до изявленията на АХМЕД ДОГАН, че е безспорният лидер и ръководител на майските събития, това е само негово твърдение.”

Аферата ”ОНЯ СПИСЪК”, която изстреля агент ”САВА” – АХМЕД ДОГАН в най-високата орбита, намери израз в негово поведение и действия и относно ”възродителнят процес”, като не само си приписа, че е бил ръководител на майските събития, но допринесе и за това, че:

1. ДОГАН съзнателно принизи и омаловажи ролята и значението на турските неформални сдружения.
2. ДОГАН направи всичко възможно да заличи връзките между българските и турски неформални сдружения, връзките между българската и турска съпротива срещу тоталитарнят режим в България.
3. ДОГАН се възползва максимално от ”възродителтия процес”, като се обяви нагло и лицемерно за ”водач на съпротивата”- истинският герой.
4. ДОГАН, с помощта на Турция и с пасивното поведение на СДС, успя да пререже ”пъпната връв ” между българското мнозинство и турското малцинство в България. Тази пъпна връв крепеше разбирателството между двете нации векове наред.

АХМЕД ДОГАН прокара с много хитри и добре премислени ходове, използвайки максимално и българската и турска страна, ТУРСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ, да бъде ”основна тенденция” сред турското малцинство в България.

АХМЕД ДОГАН успя да разруши ВЕКОВНОТО РАЗБИРАТЕЛСТВО – житейско и духовно, както и религиозната търпимост между българи и турци в България и да върне времето, когато българската нация беше наричана ”ГЯУРИ ”.

« | »

1 Response to " АХМЕД ДОГАН И „ОНЯ СПИСЪК“ – Четвърта част "

  1. Прочетете документите публикувани в блога Време за история!

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.