You are here: Home // Ахмед Доган, БКП, БСП, България, Държавна Сигурност, Предатели, Преходът, СДС // ПРЕХОДЪТ – ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ!

ПРЕХОДЪТ – ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ!

plenum1Българският преход от тоталитарно към демократично управление, в сравнение с преходите на останалите бивши социалистически страни, е не само най-дългият, но и най-мъчителният. Народът трябваше да преживее безброй мъки, страдания и унижения, да стане свидетел на едно безмилостно и хишническо ограбване на страната и на бързото забогатяване на хора, предимно от върхушката на бившата партийна номенклатура. Главният виновник за бавния и мъчителен преход беше БКП, която след като разбра, че окончателно губи властта, действаше брутално и безмилостно, с преднамерена злост, за да остави на демократичната опозиция една опустошена страна и един гладен, обезверен и отчаян народ. БКП съзнателно правеше всичко това, за да покаже на българската нация, че социализмът е по-добрата система за управление, отколкото капитализмът.

Счита се, че българският преход започва на 10 ноември 1989 година, когато Тодор Живков е принуден да подаде оставка. За разлика от другите бивши социалистически страни, където преходът одавна е приключил, в България той още продължава. През този не малък период – повече от две десетилетия, страната ни е управлявана от десет правителства, сегашното, което е на власт от една година е единадесето. Сменили са се десет министър председатели. Според Конституцията, мандатът на правителствата е четири годишен. Само три правителства са успели да изкарат пълен мандат, две служебни правителства са били по четири месеца на власт, едно експертно за една година, а други две са управлявали по две години.

През 1989 година, България плахо навлиза в ”тъмния тунел” на прехода и върви неуверено, поради политическата нестабилност на управляващите правителства, които са въвлечени в нечестни игри и задкулистни договаряния. В началото на прехода, БКП е със силно влияние – има близо 900 хиляди членове. Поддържа многобройни структури на службите за сигурност и огромен агентурен апарат. Опозицията е разединена, неукрепнала и объркана от действията на внедрените сред нея агенти и водената безмилостна компроматна война с ”досиетата”. Всичко това, до голяма степен предопределя бавното обединение на противниците на режима, както и на организирането на опозицията. Ограничените им възможности и влияние, водят до бавно и мъчително провеждане на очакваните демократични реформи в България.

Основна вина за трудностите на българския преход е на политическите лидери, на ръководителите на партии и правителства – хората, носители на властта, както на официалната, така и на задкулистната. Защото в българският преход, прикритата власт, в не малко случаи, играе по-важна роля от официалната.

Ето списъка на българските министър председатели по реда на тяхното управление, чиито правителства пряко са участвали в смяната на политическата система в България. С малки изключения, те са главните виновници за бавния и мъчителен преход, както и за страданията, на които подлагат цялата нация.

  • 1 АНДРЕЙ ЛУКАНОВ
  • 2 ДИМИТЪР ПОПОВ
  • 3 ФИЛИП ДИМИТРОВ
  • 4 ЛЮБЕН БЕРОВ
  • 5 РЕНЕТА ИНДЖОВА
  • 6 ЖАН ВИДЕНОВ
  • 7. СТЕФАН СОФИЯНСКИ
  • 8 ИВАН КОСТОВ
  • 9 СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ
  • 10 СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
  • Преходът в България, всъщност започна преди 1989 година, но с плахи, стихийни и недотам организирани действия на около 15 новосъздадени неформални организации и сдружения. Те обаче постепенно се обединяват и прерастват в опозиция на режима. БКП е все още много силна, държи всички лостове на управление в страната, като използва активно репресивните си структури и най-вече Държавна сигурност.

    За разлика от другите източноевропийски страни, където опозицията е силна и е двигател на прехода, в България той започва по най-неочаквания начин – с вътрешно партиен преврат.

    На 9 ноември 1991 година, на заседание на Политбюро на ЦК на БКП, Петър Младенов и Андрей Луканов искат оставката на Тодор Живков. Подкрепени са от Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

    На 10 ноември, пленумът на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков. На негово място, за Генерален секретар на ЦК на БКП е избиран Петър Младенов.

    Това е типичен вътрешнопартиен преврат, организиран от човека на ”Москва” – Андрей Луканов. Зад него открито стои Горбачов, който отдавна има непреодолими противоречия с Живков. При последвалите бурни събития, от властта отпада Петър Младенов, принуден да си подаде оставката и Андрей Луканов остава единствен партиен и държавен лидер.

    Политическият преврат е добре замислен план на близката до Москва върхушка в БКП, начело с Андрей Луканов. Целта на този план не е смяна на властта, а само формална ”либерализация” на тоталитарния режим на Живков, но със запазване ръководната роля на партията.

    Събитията в Полша и Унгария и особено историческото събаряне на Берлинската стена, силно повлияват и на обстановката в България. Опозицията започва да се обединява, става по-смела, бързо набира сили чуствайки все по-голямата обществена подкрепа. Това принуждава БКП да обяви, че се отказва да бъде определящ фактор в управлението на страната, чуствайки, че вече не е така силна. Но тя твърдо и последователно преследва целта си, да се задържи колкото се може повече на власт.

    Едно от последните правителства на България съставено от БКП е с министър председател Георги Атанасов. То е на власт от 19 юни 1986 година до 8 февруари 1990 година. През последните години на управление, правителството усеща и у нас ”вятъра на промяната”. Но БКП не може да залъже българското общество и най-вече международната общественост, че с ”партийния преврат” тя се преустройва.

    Андрей Луканов в това правителство е първи заместник министър председател, оговаря за външноикономическите връзки на България, също така за българските фирми зад граница и за валутния резерв и валутния дълг на страната.

    На 8 февруари 1990 година, в последните си напъни, БКП отново съставя самостоятелно правителство, вече с министър председател Андрей Луканов. То просъществува до 22 ноември 1990 година – само десет месеца.

    На 22 ноември 1990 година БКП, преименувана в БСП прави последното си правителство, отново с министър председател Андрей Луканов. То има още по-кратка съдба – до 20 декември 1990 година, по–малко от месец.

    След тази дата – 20 декември 1990 година, България навлиза в един сложен период на борба между БКП и опозицията, обединена вече в Съюз на демократичните сили (СДС). Но тази борба е предварително обречена, защото БКП, вече БСП, все още е силна – държи икономическата власт. Младата опозиция, макар и организирана, все още не е достатъчно силна и няма необходимото самочувстве.

    Компромисното решение на политическите противници е т.н. ”кръгла маса”, която, в началото прилича повече на ”игра на котка с мишка”. Ръководител на групата на БСП на ”кръглата маса” е Андрей Луканов. Той и другите партийни величия, се държат високомерно с представителите на опозицишята. В своето встъпително изказване Андрей Луканов отправя силно предизвикателство:
    ”БСП скъсва със сталинисткия модел на социализма и неговите тоталитарни методи на управление, но ние, още по-решително защитаваме демократичния, хуманния социализъм.”

    На ”кръглата маса” БСП успява да постигне своите цели – запазване на икономическата и минимални компромиси в политическата власт. Това се постига както при избора на депутатите за Велико народно събрание (ВНС), така и при изработването на новата Конституция. Основният двигател за постигане целите на БКП, в този почти едногодишен период на безвластие, е Държавна сигурност, която успява да внедри много свои агенти във ВНС. Ахмед Доган – дългогодишен агент на Държавна сигурност, ръководител на партията ДПС и депутат във ВНС, прави безпрецедентно изказване:
    ”Ако трябва да се обявят публично агентите на Държавна сигурност във Великото народно събрание, то трябва да се разпусне.”

    Опозицията не приема политическите претенции на БСП и настоява за истински демократични промени. Все по-голяма част от българското общество започва да разбира демагогската игра на БСП и открито подкрепя опозицията. Обстановката в София се изостря, след като 39 депутати от СДС напускат ВНС поради несъгласие с проекта за Конституция и обявяват гладна стачка. Въпреки това, Конституцията е приета и влиза в сила. Тя определя и провеждане в кратък срок на избори за обикновено народно събрание. Силата и влиянието на опозицията в страната са нарастнали неимоверно. СДС очаква сериозна изборна победа. Непосредствено преди изборите, Милан Дренчев и БЗНС решават да участват самостоятелно и провалят пълният успех на СДС.

    На тези избори, макар и с малка преднина, СДС побеждава и изпреварва БСП, но само с 4 гласа и не може да състави самостоятелно правителство.

    На 8 ноември 1991 година, опозицията начело със СДС, с гласовете на ДПС съставя първото демократично българско правителство. Министър председател е Филип Димитров – председателят на НКС на СДС. Правителството има много кратко съществуване – до 30 декември 1992 година. Политическа грешка на СДС е искането ”вот на доверие” на правителството, което се използва ловко и коварно от Ахмед Доган. Той се отказва от сътрудничеството със СДС и първото българско демократично правителстово е свалено. Ахмед Доган дори сключва споразумение с БСП, въпреки,че преди шест месеца, в парламента е поискал комунистическата партия да бъде забранена.

    Последните две правителства – на БКП и БСП с министър председател Андрей Луканов, имат сравнително кратък период на действие, но се оказват съдбоносни за България. Те са причина българският народ да изживее години наред неимоверни страдания, мизерия, лишения и глад. В същото време, бившата партийната върхушка бързо забогатява. Раждат се новите български олигарси.

    Андрей Луканов по време на второто си управление разпорежда узаконяването на етническото ДПС като политическа партия, нарушавайки българската конституция. Той и президентът Желев са виновни за това, лидерът на ДПС Ахмед Доган да стане мандатоносител – невиждан в историята прецедент – осъден за антибългарска терористична дейност в полза на Турция и лежал 3 години в затвор, Ахмед Доган да определя българското правителство и бъдещето на България.

    Той определи марионетното правителство на Любен Беров и подбрани от него министри, чрез които утвърди беззаконието, ”мутризацията” и ”мафиотизацията” на България. Ето защо, за дългия и мъчителен български преход най-голяма вина носят двама души – Андрей Луканов и Ахмед Доган.

    ”Лукановият период” на управление е един от най-мрачните както в политическия преход, така и в най-новата историята на България.

    Следва: Управлението на Андрей Луканов.

    « | »

    Leave a Reply

    Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.