You are here: Home // Ахмед Доган, БКП, БСП, България, Държавна Сигурност, КГБ, Общи, Предатели, Преходът, СДС, СССР // АНДРЕЙ ЛУКАНОВ – ПОЛИТИК ИЛИ МАФИОТ (1/2)

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ – ПОЛИТИК ИЛИ МАФИОТ (1/2)

Опасни са хората, в ръцете на които е съсредоточена много власт и имат големи амбиции да ръководят, но съдбата не им отрежда да са на върха.

Най-често, за да докажат своето превъзходство над другите, те използват всички средства – позволени и непозволени.

Но когато тези хора се доберат до върха на властта и решават вeче съдбата на народа или на страната си и усетят, че управлението им се изплъзва, те стават още по-опасни.

Такъв е АНДРЕЙ ЛУКАНОВ – ”САМОТНИКЪТ”, чиято единствена цел в живота беше ВЛАСТТА.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ е роден на 26 септември 1938 година в Москва.

По рождение е съветски гражданин, но от 6 годишна възраст семейството му се преселва в България.

Баща му КАРЛО ЛУКАНОВ през 1926 година се изселва в Съветския съюз.

Първо работи като съдия, после става сътрудник на НКВД и е с големи заслуги като кадрови ”чекист”.

Непосредствено след 9 септември 1944 година се завръща в България и оказва активно съдействие на съветските тайни служби и новата българска власт, за бързото ликвидиране на ”вражеската опозиция”.

От 1952 до 1954 година е вицепремиер, а от 1956 до 1962 година е министър на външните работи на България.

Тодор Живков в своя книга многозначително и с чувство на обида ”споделя” каква роля е играел  Карло Луканов в България, след 9-ти септември 1944 година:
”Карло Луканов бе основна фигура в резидентурната група на генерал Филатов, която хвърли мрежите на съветските специални служби у нас. Аз, като втори човек в партията след Червенков, на късните нощни доклади стоях пред вратата на кабинета му и чаках. Вътре имаше съвещание със съветските генерали от специалните служби и на тези срещи, освен Червенков, вторият българин, който имаше честа да присъства, беше Карло Луканов”.

За заслуги към НКВД, КАРЛО ЛУКАНОВ е награден посмъртно от съветското правителство, със званието ”заслужил чекист на СССР”.

Съветските управници никога не са криели специалното си благосклонно отношение към фамилия Луканови и особено към Андрей.

Андрей Луканов завършва института за Международни отношения в Москва и с актива на баща си и съветската подкрепа, бързо се издига в партийната и държавна йерархия в България.

Голяма покрепа му оказва Тодор Живков, който го прави личен сътрудник. На 34 години Луканов вече е първи зам. министър на Външната търговия, на 38 години е вицепремиер и отговаря за външноикономическите връзки.

Висшите държавни постове на Луканов са свързани предимно с външната търговия и валутно-финансовата дейност на правителството.

Държавните въпроси, свързани с валутния резерв и валутния дълг на България, още от 1973 година са били изцяло в неговите компетенции на министър или вицепремиер.

От 1984 до 10 ноември 1989 година, Андрей Луканов е председател на Валутната комисия към Политбюро на ЦК на БКП – оперативният орган, който отговаря за валутния резерв и валутен дълг на България.

Луканов е човекът, който винаги е знаел колко са и къде са парите на България.

Андрей Луканов също играе изключително важна роля в българския преход.

С всички възможни средства, той се старае да наложи у нас съветската ”перестройка”, като ”единствено правилният път на развитие”. Голяма част от висшето партийно ръководство гледат на Луканов като на ”главен архитект на прехода” и като такъв, те разчитат той да решава историческата съдба на днешните и бъдещи поколения.

Луканов за руснаците е бил винаги ”човекът на Москва” в БългарияТой умело използва това за укрепване на личния си авторитет, влияние и власт, което поражда съмнения у Живков в лоялността му към България.

От там идва и постепенна промяна и накрая до негативното му отношение към Луканов.

Живков дори е допускал, че Луканов може да е сътрудник на съветските тайни служби.

Андрей Луканов е човекът, който с умело интригантство засилва противоречията между Горбачов и Тодор Живков, за да стигнат до положение на нетърпимост, особено от страна на Горбачов.

Луканов успява да убеди Москва, че Тодор Живков е в състояние да измени социалистическата същност и посока на развитие, търсейки икономическо сближаване със Запада, за сметка на отношенията на България със СССР.

Основният инициатор за свалянето на Живков е Горбачов, а Андрей Луканов е главният организатор и изпълнител.

За реализирането на тази цел се подготвя и извършва ”партиен преврат”.

На 9 ноември 1989 година, на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП, Андрей Луканов и Петър Младенов искат оставката на Тодор Живков. Те са подкрепени от Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов – всички присъстващи на пленума, които са били предварително ”подработени”.

На 10 ноември 1989 година, Пленумът на ЦК, който е вече подготвен, приема оставката на Тодор Живков и неговото място заема Петър Младенов.

Бурните събития след 10 ноември – митинги, демонстрации и сблъсъци на опозицията и управляващите, създават крайно напрегната обстановка в страната.

На голям и многолюден митинг пред Народното събрание, новият Генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изпуска нервите си, изричайки фаталната реплика: ”По добре танковете да дойдат”, което води до неговата оставка след няколко месеца и край на политическата му кариера.

Андрей Луканов остава единствения ръководител на ”реформаторите”.

Ортодоксалните комунисти от партийната върхушка, обвиняват Луканов, че той се е вживял ”в ролята на комисар”, който решава всичко сам и за нищо пред никого не отговаря. Те дори считат, че 10 ноември, ”се е оказал механизъм, който отключил у него някаква почти демонични сили”. В подкрепа на това цитират следната хронология в действията му:

11 и 12 ноември – води разговори, за да заеме поста председател на Държавния съвет на България.

Решение на Политбюро или друг партиен орган по този въпрос няма, това е негов личен ход.

На 13 ноември – свиква съвещание и по негово предложение се решава, Тодор Живков да бъде даден на съд.

На 13 ноември – вечерта, при пълна конспирация, в къщата си на ул.”Латинка”№15, в дома на сем. Хайтови урежда еднолично среща с лидерите на опозицията – Желю Желев,
Петър Берон, Йордан Василев, Петко Симеонов, Едвин Сугарев, Стефан Продев и Блага
Димитрова.

Като лидер, който може сам да взима решения, Андрей Луканов предрешава въпроса с отмяната на Член 1-ви от Конституцията за ръководната роля на партият

Гарантира, че имената, променени от ”възродителния процес”, ще бъдат възстановени. Убеждението у ръководителите на опозицията е, че Луканов е ”едноличен лидер” в БКП.

Ортодоксалните партийни водачи обвиняват Андрей Луканов, че ”на тъмно, без участието на ЦК и на партията, предаде и разпродаде целия политически багаж и капитал на комунистическата партия”.

Този ”грях” на Луканов те никога не му простиха.

В БСП започва бърз процес на ”освобождаване от опетнените”, който се ръководи от Луканов.

По върховете, ”освобождаването” се съпътства с яростна борба за оцеляване, както и за власт.

Силното влияние на Луканов се чувства и в налагането на ”тенденцията”, всички грехове на БСП да се стоварят върху Тодор Живков и най-близкото му обкръжение.

На 29 януари 1990 г. се провежда извънреден–14 – ти конгрес на БКП. За лидер на партията е избран Александър Лилов.

Андрей Луканов води последното заседание на конгреса и въпреки силната съпротива, успява да прокара решение, с което Висшият партиен съвет се увеличава от 131 на 153 души.

С това решение той укрепва още повече позициите си. Луканов е избран за председател на комисията по ”деформациите в партията”. В тази си роля, той се изявява като прокурор, съдия и адвокат едновременно и става партиен и държавен кадровик.

За много кратко време, успява да монополизира голяма власт – той определя кой е виновен и кой не. По данни на очевидци, Луканов ходел в Партийния дом като ”комисар” – с група охранители, запечатвал каси и бюра, изземвал документи и архиви, водил разпити.

”В страната всичко ври и кипи, но партията и държавата са едно монолитно цяло”, пише иронично в книгата си видният журналист – комунист, Георги Тамбуев.

Ерата на Андрей Луканов, започва със свалянето на несменяемия диктатор Тодор Живков, но колкото и много власт – партийна и държавна Луканов да е съсредоточил в ръцете си, тя ще бъде краткотрайна, но в замяна на това – фатална.

Между многото обвинения срещу Тодор Живков на конгреса, основното е това, че по негова вина, икономическата криза на България опасно се е задълбочила и че външният дълг на страната застрашително е нараснал на 10 милиарда долара.

Интересно е изказването на Чудомир Александров – вицепремиер в първото Луканово правителство, няколко месеца след свалянето на Живков. На въпрос, как ще коментира публикациите за изчезнали 2 милиарда долара от Валутния резерв на страната, той казва:
”Когато на 8 февруари 1990 година се сформира правителството, то завари между 500 и 700 милиона долара, а дълга, който България имаше по това време не надхвърляше 400 милиона долара.”

Какво невероятно разминаване между обвиненията срещу Тодор Живков за 10 милиардов дълг и твърденията на Чудомир Александров, за дълг от 400 милиона долара.

Вицепремиерът Александров прави и едно друго много важно изказване:

”Аз не знаех колко е валутният резерв на България, тъй като това беше от категорията на големите тайни”. Интересно, над Чудомир Александров е само премиерът, а това означава, че само Луканов се е разпореждал с валутния резерв.

Противоречиво изказване прави и самият Луканов. Той казва, че през есента на 1989 година България е разполагала с около 1 милиард долара, а към март 1990 година те били вече 300 милиона.

От тези изказвания трудно може да се разбере, каква е истината за валутния резерв и валутния дълг на България, но едно е ясно, че Луканов е бил човекът, който е държал ”ключа на валутния трезор”.

Андрей Луканов е министър председател на двете последни правителство на БКП.

Първото е от 8 февруари до 22 ноември 1990 година. Това правителство завинаги ще остане в паметта на народа като ”Лукановата зима”, със студ, глад, мизерия и празни магазини, а страната тъмна, с режим на тока.

В същото време, според данни на БНБ, до които са се добрали журналисти и по-късно публикувани в пресата, бедстваща България, чрез БНБ и Българска външно търговска банка (БВТБ) е извършвала масово кредитиране на фирми и лица зад граница, с пари от валутния резерв.

В БНБ и БВТБ няма данни на кои фирми или лица са били превеждани парите по ”кредитирането”.

Междувременно, по повод написана биографичната книга за английския милионер Робърт Максуел - бизнесмен със съмнителна репутация, авторът на книгата Ръсел Дейвис, в интервю за вестник ”Гардиан” казва:

„Съществува български документ в 3 екземпляра с гриф ”строго секретно”. В него се дават указания на българските тайни служби да ”координират и контролират движението на парите зад граница”.

Става въпрос за парите на многобройните задгранични български фирми, които по данни пак на тайните служби са над 400. От позицията си на вицепремиер и министър на външноикономическите връзки, Луканов има пряко отношение към тези фирми.

Но за това, къде са парите на фирмите, нито преди партийния преврат, нито след него, пък даже и сега, след повече от 20 години, продължава да се пази пълна конспирация.

Луканов, като приятел на Максуел и като човекът, който е в основата на бизнес партньорството му с България, остро реагира в пресата срещу интервюто.

Но далече по-яростно той реагира на твърденията, че в периода от януари до края на март 1990 година, от страната ни са изнесени близо 2 милиарда долара от валутния резерв. Нарича тези твърдения ”басня”. Но се оказва, че това не е ”басня” и че тези пари действително са изнесени.

В края на м. октомври 1991 година, когато вече са паднали и двете правителства на Луканов, Иван Костов – финансов министър в правителството на СДС с министър председател Филип Димитров, получава сигнал от служителя на БНБ Никола Данчев за стопяване на валутния резерв на държавата.

Наредена е проверка от служба ”вътрешен контрол” в БНБ, която констатира, че действително огромна сума липсва от резерва.

Последва едно дълго и бавно разследване, включително и от т.н. ”Комисия по корупцията” в парламента, но без резултат.

Комисията вика на разпит авторката на материала в пресата–журналистката Люба Манолова, която потвърждава, че разполага и с копия от оригиналните документи на БНБ за износа на парите.

Характерен е разговорът на директора на БНБ Тодор Вълчев и Люба Манолова преди да влязат на разпит в парламентарната комисия. Вълчев казва:

”Знаете ли какви неприятности имам. Дойде Андрей Луканов. Настоя да напиша и изпратя опровержение до редакцията с настояване да се публикува. Обясних му, че не мога да го сторя, защото съм разбрал, че Вие имате копие от оригиналните писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда”.

Силните управленски позиции на Андрей Луканов, влиянието на БКП, както и голямата агентура на Държавна сигурност в БНБ, включваща и самият директор Тодор Вълчев, правят проверката да се влачи безкрайно и да няма никакъв резултат.

На 4 ноември 1993 година правителството на СДС е свалено и ДПС с подкрепата на БСП, поставят начело на България кабинета на Беров, който е контролиран изцяло от Ахмед Доган. 

Аферата с изнесените 2 милиарда долара и доклада на ревизорите, които потвърждават това, потъват в дълбока забрава. В замяна на това укрепват отношенията на Доган с Луканов.

В края на месец март 1990 година, два месеца след изнасянето на огромната сума, Луканов, като министър председател, обявява едностранно мораториум върху плащанията на България по външния дълг. Предлогът е, че в процеса на реформи и преустройство, икономиката на България не може да издържи.

Като последица, кредитният рейтинг на България рухва и за страната настъпват страшни, катастрофални последици, които години наред не могат да се преодолеят.

Обстановката в България рязко се влошава.

Повсеместният недостиг на стоки засилва още повече мизерията и глада, народното недоволство неудържимо нараства.

Кулминацията е масовото идване на миньорите от Перник , които подкрепени от софиянци организират в центъра на София голям протестен митинг.

Първото правителството на БКП след преврата на 10 ноември 1989 година начело с Андрей Луканов е свалено от народният бунт.

В последни напъни да задържи властта си, БКП, вече преименувана в БСП, на 21 ноември 1990 година съставя ново правителство, отново с министър председател Андрей Луканов, но то просъществува още по-кратко – до 20 декември 1990.

Въпреки краткия си престой на власт, по време и на двете си правителства, Луканов извършва много сериозни престъпления спрямо страната и българския народ.

Едно от най – големите е  т.н. ”План-програма Ран-Ът”, изработена от американската администрация по искане на Луканов, за оказване помощ при провеждане на реформите в България. А второто правителство на Луканов, приема програма за действие, която е буквално копие на Програмата Ран-Ът.

Българският народ, има пълното основание да обвинява Андрей Луканов за заблудата, че извършва демократични реформи.

Играейки си със съдбата на страната ни, самонадеяно, безотговорно и злонамерено, той тикаше България към Ада.

Огромна е вината му и за изчезналите милиарди долари, откраднати от валутния резерв на страната, както и парите на българските задгранични фирми, преминали в частни сметки.

Не е изключено, българските тайни служби, чрез агент ”Сава” – Ахмед Доган и т.н. афера ”Оня списък”, да са разработили специален план за прибиране на парите от българските задграничните фирми и Андрей Луканов да има участие и в тази грандиозна афера. Защото той е човекът, който помогна на Доган да се докопа до властта в България.

Непростима е вината на Луканов, за обявяване мораториума по плащанията на външния дълг, с което той обрече България на икономическа безизходица, разруха и бедност – последици с изключително дълготраен ефект.

Друга вина, с не по-малка значимост и съдбоносни последици е нареждането му, в нарушение на Конституцията, Софийски градски съд да узакони ДПС като политическа партия. Това отвори пътя на Ахмед Доган към върховете на държавната власт, с огромни негативни и трайни последици за страната.

Андрей Луканов и Ахмед Доган поддържат близки връзки, но без да ги афишират. В периода, когато Доган организира ДПС, Луканов му предоставя 3 леки коли безвъзмездно    помагайки на новоорганизираната му партия ДПС. 

Съдбоносното действие на тандема ”Луканов – Доаган” е на 30 декември 1992 година, когато те свалят първото демократично правителство на СДС и поставят начело на България марионетното правителството на Любен Беров – правителството на ДПС, контролирано от Доган.

На 9 юли 1992 година, при правителството на СДС, по искане на главният прокурор Татарчев и след като Народното събрание сваля имунитета на Луканов, той е арестуван с обвинение, че като първи заместник министър председател, през периода 1986-1989 година ”при условие на продължаващо престъпление”, е присвоил имущество в особено големи размери.

Луканов още е много влиятелен и съдът го оправдава. На 30 декември 1992 година той е освободен от затвора. Същият ден, след като Парламентът е гласувал недоверие на правителството на Филип Димитров, депутатите трябва да приемат новото правителство на Любен Беров, предложено от ДПС и подкрепено от БСП.

Любен Беров влиза в Парламента, за да прочете списъка на министрите си, но заседателната зала е празна.

Жан Виденов е събрал всички депутати на БСП в зала ”Запада” и ги държи там повече от 4 часа. Голямата част от депутатите на СДС са извън Парламента и не влизат. Хората на ДПС стоят затворени в тяхната стая. Както се изразява един депутат – ”води се изтощителна битка”.

В стаята на ДПС влиза депутатката от БСП Петя Шопова и казва: ”Ахмед, Луканов е на свобода, чака те на телефона”.

Ахмед Доган казва: ”Сега ще видите как ще стане кабинета”.

По телефона, Доган казва на Луканов: ”Ей, много се радвам, че най-после успяхме”. След кратък разговор с Луканов, Доган се обръща към другите турски депутати, казвайки: ”Сега ще сляза в зала” Запад” и кабинетът ще стане. Те като минат, ние пускаме нашите, а седесарите са готови, около 20 човека, те са организирани от други хора”.

”Като отворих вратата, бесепарите слизат на тумби от зала ”Запад” – 81 човека. Като минаха те, ние се наредихме. След нас и 23-ма от седесарите слязоха да гласуват и… кабинетът на Беров стана”.

Осман Октай – дясната ръка на Доган по това време е свидетел на тези събития. Това е неговия разказ.

Заслужава особено внимание казаното от Доган: ”А седесарите са готови, около 20 човека, те са организирани от други хора”. Не е трудно да предположим, че те или са купени или са зависими от Държавна сигурност.

Съдбоносните действия за България на Андрей Луканов, не свършват до тук. Има и още едно, колкото страшно, толкова и позорно – това е ”Планът Ран – Ът ”, който ще бъде отделно обект на нашето внимание, поради голямата му важност.

Следва: Андрей Луканов – Политическият демон на разрухата

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.