You are here: Home // БКП, БСП, България, КГБ, Общи, Преходът, Русия, САЩ, СССР // АНДРЕЙ ЛУКАНОВ – ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДЕМОН НА РАЗРУХАТА (2/2)

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ – ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДЕМОН НА РАЗРУХАТА (2/2)

Няколко месеца след партийния преврат, Андрей Луканов и група негови съмишленици от висшата номенклатура, променят рязко политическите си и идеологически позиции.

Те преценяват, че е необходима кардинална промяна в развитието на България и че това трябва да стане не по пътя на демократичния социализъм, а точно обратното.

Страната трябва да се развива по съвършено нов път и да изгражда друга политическа, икономическа и социална система – тази на демократичния капитализъм.

Направили са и важни стъпки в тази насока, като са потърсили американско съдействие от Фондацията на националната търговска камара на САЩ. Тя е дясна организация със силна антикомунистическа идеология и разработва проекти за бърз икономически растеж, основан на пазарните принципи за страни с развиваща се демокрация.

Ричард Ран и Роналд Ът–и двамата от ръководството на Фондацията, по личната молба на Андрей Луканов организират група от американски специалисти – общо 22 души, за да разработят ”Проект за преход към пазарна икономика и демократически капитализъм” – проект за промяна на обществения строй в България.

Този Проект от 600 страници, придобива популярност у нас като ”Планът Ран–Ът”.

В уводната част на проекта е казано: ”България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази посока, но има да се вършат още много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната търговска камара на САЩ“. 

През месец август, американски екип пребивава в България няколко седмици и работи заедно с група от 29 български специалисти. Начело на групата е професор Иван Ангелов – икономически съветник на правителството.

Участват още Иван Костов и Венцислав Димитров от СДС, Атанас Папаризов от БСП, банкерите Тодор Вълчев и Емил Хърсев, представители на научни икономически институти и други специалисти.

За посещението на американския екип у нас и за неговата работа в пресата почти нищо не се съобщава.

Проектът, или по-скоро Планът Ран Ът, предвижда:

  • 1. До края на 1990 година да се изготви приватизационна програма, написана от Ричард Ът – вицепрезидент на търговската камара, която е и спонсор на проекта.
  • 2 Да започне основна парична реформа.
  • 3 Да се разреши свободна обмяна на валута.
  • 4. Да се премахне контролът над цени и заплати.
  • 5 Да се предприемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населението
  • 6 Да се извърши данъчна реформа
  • 7 Да се пригоди Търговският закон от 1986 година в срок от 1 месец от адвокат Стюарт.
  • 8 Да се преразгледа Законът за социалната политика и да се редактира от американския социолог Чарлз Мъри.

Предвидени са точни срокове за изпълнение на тези мерки.

Андрей Луканов лично внася Плана в Народното събрание, където той е приет с бурни ръкопляскания.

Отпечатан е в ограничен тираж, но по един екземпляр е раздаден на всеки депутат. Народните избраници без колебания приемат американския план, преценявайки, че той отговаря на нуждите на страната и на техните разбирания за преход към демократичен капитализъм.

Случайно се разкрива, че има секретна част към Плана, която е поверителна и за която малцина знаят. Това е разделът ”Цената на прехода”.

За този скрит от Андрей Луканов секретен раздел, случайно разбира журналистът Георги Тамбуев – известен със своята неподкупност и собствено мнение.

Заради това, че е дръзнал да пише срещу режима на Тодор Живков, Тамбуев е арестуван, въдворен в лагер и малтретиран като враг. После е реабилитиран и е избран за член на Висшия съвет на БСП, както и депутат два мандата.

Управителят на фирмата, на която е възложен превода и отпечатването на Плана, се оказва приятел на Тамбуев. Той го уведомява за наличието на поверителната част. Тамбеув казва на Луканов, че знае за раздела ”Цената на прехода” и иска да го прочете.

Авторитетът и влиянието на Тамбуев, принуждават Луканов да се съгласи. Той го завежда в къщи с колата си, вади от секретна каса документа и го дава на Тамбуев да се запознае.

Оттук нататък, без никаква промяна, ще цитирам коментара на Георги Тамбуев – коментар на члена на Висшия съвет на БСП и депутат в парламента. Пълният текст на коментара е публикуван във вестник ”Труд” на 9 декември 2000 година.

Тамбуев споделя:

”Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Нострадамус за Апокалипсис. Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системно недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите, покупателната способност на населението ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да стигне около 1 милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести. Всички тези ”благини” могат да породят силни обществени сътресения. Затова, трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издържливостта на народа”.

”Мизерия, глад, болести, нищета – такава е прокобата на поверителната част от Плана Ран-Ът“.

„Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме беше блъснала кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака”.

На страница 117 се посочва: ”Българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхрани 5 милиона души”.

Но Планът не предвижда нищо за останалите 3 милиона българи и очевидно ги обрича на изгнание или изчезване.

Но защо групата от 29-те български специалисти, предимно от БСП, но експерти и от други партии, включително и опозиционни, са премълчали и скрили от народа страшната, апокалиптичната картина на този зловещ план?

Защо в продължение на много години за него почти нищо не се говори – нито от политиците, нито от икономистите? Повечето от тези ”елитни” специалисти направиха завидни кариери, излъчиха дори и премиер – известният на Луканов от „кръглата маса“ икономист ИВАН КОСТОВ. Всички тогава и сега мълчат, прикривайки участието си!

В Програмата е записано:
”Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила”.

Андрей Луканов и неговите съмишленици в БСП, както и подбрания икономически ”елит” са дали своето безпрецедентно съгласие България да се превърне в ”опитна мишка” на американската програма Ран – Ът, загърбвайки последиците.

На американските специалисти е ясно, че приватизацията е политически процес с огромни икономически последици. Частните лица, които трябва да я извършат, придобиват изгодно държавни предприятия и средства за производство.

Те получават реална власт – политическа и икономическа.

Във всички останали бивши социалистически страни, приватизацията се извършва без американска помощ, с умерени темпове, постепенно, запазвайки и стратегически държавен дял в икономиката. Само в България, следвайки американския план се извършва бърза, стихийна и почти пълна приватизация.

Непредвидени и дори случайни обстоятелства, наложиха частичното изпълнение на този пагубен План.

Но независимо от това, България изпадна за един дълъг период в политически, икономически и социален хаос, период на безвластие и беззаконие, на алчно и непрозрачно приватизиране, от което една група, предимно от бившата номенклатура и новопоявили се мафиотски и бандитски структури, бързо забогатяват.

Народът обаче, в огромната си част обедня и понесе страшни беди, страдания, лишения и огорчения.

Според Ричард Ран, вината за неизпълнението на неговия план е заради това, че ”България е прахосала времето до 1997 година, в резултат на политическия хаос в страната”.

Но Ран не казва кои са причините и най-вече виновниците за този хаос, както и това, че той съзнателно е създаден.

Виновниците се знаят, това са продажните политици и депутати, които чрез лобистки закони, нечестни игри, или престъпно бездействие, натикаха България в ”блато”, от което повече от 20 години не можем да излезем.

Голяма вина носят БСП и ДПС и най-вече техните ръководители – Андрей Луканов и Ахмед Даоган.

Журналистът Георги Тамбуев е от малкото комунисти, преминали през ”ада” на тоталитарната власт. С присъщата си журналистическа наблюдателност и аналитичност, той разбира ”демоничната роля” на Луканов и пръв вижда неговата ”двойнствена игра”.

В своя книга Тамбуев пише: ”На конгреса, от една страна той държи силна надгробна реч над едноличната власт на Живков, а от друга, защитава доскорошните и крепители.”

Голяма част от новите членове на Висшия партиен съвет, увеличен по изричното настояване на Луканов, са именно от подържниците на тоталитарния режим.

Тамбуев разкрива и друга, още по-опасна ”двойна игра” на Луканов.

На ”Кръглата маса” и особено на конгреса, той шумно демонстрира позицията си за народен, ”демократичен социализъм”, но извън конгреса, конспиративно работи за промяната на този строй с американски ”демократичен капитализъм“.

В подкрепа на това е исканата от Луканов американска помощ и Плана Ран – Ът.

Това, че второто правителство на Андрей Луканов, приема като правителствена програма плана Ран-Ът, за Тамбуев е непростимо, защото той счита, че Луканов подлага народа ни на геноцид. Във връзка с това Тамбуев пеше:

”От този момент Андрей Луканов става за мен ПОЛИТИЧЕСКИЯ ДЕМОН НА РАЗРУХАТА. Вече не изпитвам разочарование, нито гняв, а открита ненавист. В началото и аз гледах на него като на главен архитект на прехода. Бил съм опиянен от падането на диктатурата, участник в еуфорията. Но сетне, при изтрезняването ми, започнах да подозирам, че Андрей Луканов е един от главните архитекти на българската мафия. Той сложи началото на мъчителния преход към дивия капитализъм с програмата Ран-Ът. Той ликвидира валутните резерви на България. Той е инициаторът на големите афери, на безбройните фондации, партийни и студентски фирми, давайки им необосновани привилегии. Той ликвидира контролната система и отвори път на беззаконието. Той положи основата на сивата икономика, с всичките и структури на ”държава в държавата”. Той превърна повечето политици в жалки марионетки, скачайки по негова режисура”.

След преврата на 10 ноември 1989 година, Луканов е ”едновластен лидер” на БСП и на държавата. Поддържа връзки с ДПС и Доган, дори и със СДС и други политици от опозицията. Неговото самочуствие, сила и власт се дължат най-вече на това, че той е ”човекът на Москва” в България. Но явно, високото самочувствие и многото власт променят Луканов.

Само няколко месеца след преврата, се появяват първите сериозни ”съмнителни” действия на Луканов, които озадачават и объркват руските служби в Любянка и близките на Луканов в Кремъл.

Този неочакван завой към ”демократичния капитализъм” и търсенето на американска помощ изненадват руските му приятели, които са го издигали и крепяли, а сега той ги предава.   

Москва неприятно е изненадана и от факта, че Луканов използва посещението на американския държавен секретар Джеймс Бейкър в Москва и Букурещ и настоятелно го кани в България.

Въпреки, че не е предвидено в програмата му, в началото на февруари 1990 година след Букурещ, Бейкър посещава България и води разговори на най-високо равнище – с президента П. Младенов, с премиера А. Ллуканов, с външния министър Бойко Димитров, както и с представители на опозицията, с които се среща в хотел ”Шератон”.

Характерно изказване прави американският посланик в София Сол Полански: ”Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Луканов”.

Очевидно, ”двойната игра” на Луканов се приема благосклонно от американска страна.

Явно, Луканов е поласкан от американското отношение изразено от Полански и се чуства много силен.

Но забравя, че високите си властови позиции в България дължи в много голяма степен на силната съветска подкрепа, включително и на секретните служби.

Хазартно е решението му да заиграе без знанието и одобрението на Москва, ”опасната двойна игра” – и с Изток и със Запад и най-вече със САЩ.

При двете си правителства, Луканов установява пълен партиен и държавен контрол, което му позволява да се разпорежда като ”едноличен лидер” в страната.

Самонадеяното поведение на Луканов е причина за скарването му с партийното ръководство и правителството.

Той е освободен от Изпълнителното бюро на БСП, а в парламента дори не го избират и за председател на Българо-Руската комисия. Започва открита война с премиера Жан Виденов. Чувството ”да се разпорежда” и поведение на ”властващ лидер” Луканов винаги демонстративно е показвал, дори и тогава, когато губи властта и влиянието си.

Без политическа или държавна подкрепа, той стремително се ”хвърля” в частния бизнес и то в най-печелившия – енергийният. Но там вече има и друг голям играч – ”Мултигруп”. Руснаците за пореден път решават да помогнат на Луканов и той става един от учредителите и член на управителния съвет на голямата енергийна българо-руска фирма – ”Топенерджи”. Там Луканов се сблъска с жизнените интересите на крупния бизнесмен – Илия Павлов. Неговият октопод ”Мултигруп” в България вече се е превърнал в ”държава в държавата”. Развива активен бизнес и в чужбина. Павлов е сериозен акционер и в ”Топенерджи.”

През месец септември 1986 година, рязко се влошават и без това враждебните отношения между Луканов и Павлов. В Москва, за Общото събрание на акционерите на ”Топенерджи” Илия Павлов идва като пълномощен представител на България. Конфликтът между тях скандално ескалира и става достояние не само на присъстващите. Луканов напуска събранието, чуствайки се унизен и предаден предимно от руска страна.

На 8 август 1996 година Луканов е освободен от Управителния съвет на ”Топенерджи” и неговото място се заема от Илия Павлов.

Особено унизителен бил моментът, в който Луканов напуска офиса на дружеството. Отнет му е кабинета, служебния Мерцедес, телефоните и хората на Илия Павлов, веднага нахълтват и извършват пълен професионален обиск. Но на компютъра цялата информация е изтрита, дискетите липсват и няма никакви материали, които да го компрометират.

Унижението на Луканов е пълно. Негов познат, свидетел на тази картина споделя:
Това не беше ”Титанът Луканов”, когото познавах, това беше един ”съкрушен, унил и отчаян човек”.

Изхвърлен от големия газов бизнес и унижен, той незабавно се свързва с турски и западни делови кръгове, за да помага в изграждането на алтернативния енергиен път към Европа – проекта Самсун-Джейхан.

Луканов е видян на разходка с яхта в Босфора с турски и европейски специалисти по изграждане на енергийни проекти. С тези си действия, Луканов силно засяга руските итереси. Близък до него ”съпартиец”, няколко дни преди да го убият му казва:

”Макар, че ти все още минаваш за руски агент, не са малко тези, които считат, че ти служиш и като агент на западните служби. Попита ме защо мисля така? Отговорих, че не само на мен са известни секретните му ходове”.

Същият този приятел споделя:

В края на септември 1996 година, Националната служба за сигурност, която подслушва оперативен обект – бизнесмен, случайно прихваща разговора му с Луканов, който му казва, че иска да го види. Луканов определя среща за 14 часа в ”Шератон”, като му казва, че преди това, в 12 часа има друга среща и съобщава името на човека.

От разговора става ясно, че в 12 часа, в ”Шератон” Луканов има среща с резидента на голяма разузнавателна централа на Балканите. Макар и трудно, с помощта на агентура, част от разговора е прихванат.

Резидентът предупреждава Луканов, че незабавно трябва да напусне България, защото живота му е в ”голяма опасност”. От България той трябва да отсъства поне 6 месеца. Луканов отговаря, че толкова дълго не може да отсъства, защото има да ”урежда сметки” с това правителство и повече от месец, два не можел да отсъства.

Броени дни след срещата на Луканов с резидента, в деня, в който той е трябвало да замине – 2 октомври 1996 година, посред бял ден, дръзко и показно, Андрей Луканов е убит пред дома си в София.

Убийците му още не са разкрити. Не е ясно дали е политическо убийство, агентурна разплата или мафиотско отмъщение.

Интересен е фактът, че съветският посланик Авдеев, 15 минути след убийството е бил на местопроизшествието – каква невероятна бързина.

След убийството, семейството на Луканов веднага заминава заМосква.

Вероятно, истината за убийството на Андрей Луканов никога няма да се разбере, защото е сигурно, че в него са замесени хора на много високо равнище. Те са решили да го ликвидират, защото или ”знае много” и е опасен, или пък ”за назидание”, а може би и заради неуредени финансови сметки.

При толкова много предположения, никога не се разбира кой е верният отговор.

Убийството на Луканов никога няма да измие огромната му вина за мъчителния преход и геноцида, на който подложи българския народ, както и за трайната разруха на България, която настъпи в резултат на неговата – ”Лукановата ера”.

Не напразно Георги Тамбуев го нарече ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДЕМОН НА РАЗРУХАТА.

Следва: ДИМИТЪР ПОПОВ

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.