You are here: Home // Ахмед Доган, БСП, България, Общи, Преходът, Русия, СДС // ЛЮБЕН БЕРОВ – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯИНИСТЪР

ЛЮБЕН БЕРОВ – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯИНИСТЪР


МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ на БЪЛГАРИЯ от 30 декември 1992 година – до 17 октомври 1994 година.

”Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”– Нейчо Неев.

Правителството на Любен Беров е уникалното правителство на прехода.

То е резултат на договореност между Андрей Луканов и Ахмед Доган, които успяха да направят съюз, между двете доскоро враждуващи партии – БСП и ДПС.

Активно е и съдействието на президента Желев, който чрез Доган, договари икономическият му съветник Любен Беров, да стане министър председател.

Колкото и невероятно да звучи, правителството е с мандата на ДПС, избрано е от БСП и ще изпълнява, както Желев твърди, програмата на СДС.

Каква политическа ”ролетка” се е разиграла, в борбата за власт?

В правителството има пълна симбиоза в интересите на двете партии и особено на техните ръководители – Андрей Луканов и Ахмед Доган.
Моментът, в който правителството поема властта е изключително важен и сложен. България е на кръстопът – дали ще тръгне по нармалния път на демократично развитие, или ще продължи да върви към упадъка, хаоса и беззаконието.

В парламента е формирано т.н. динамично мнозинство от БСП и ДПС, а СДС е в опозиция. Това мнозинство се нарича още, тематична коалиция, но най-точното му наименование е група на интереси.
В края на предишното правителство на Филип Димитров започна разпада на световната социалистическа система, но при правителството на Любен Беров, негативното отражение на този разпад е много по-силно, отколкото при управлението на Филип Димитров.

Основните международни институции на Източният блок – СИВ и ОВД (Варшавският договор) се разпускат. Чадърът на ОВД над България не съществува и страната няма никаква защита, нито пък концепция за национална сгурност.

На 1-ви август 1991 година, с решение на Народното събрание, президентът Желев денонсира съюзния Договор със СССР, в който има и военни клаузи. България остава напълно беззащитна и от силната страна във военно отношение на Балканите, се превръща в силно уязвимата.

Икономическите връзки, които страната ни е поддържала дотогава, са предимно със страните от СИВ, които сега се сриват.

Търговският ни оборот със СССР е бил 60%, от общият дял на търговията ни, но той катастрофално спада.

Горбачов отменя преференциалните цени, по които България купува газ, петрол, електроенергия и други суровини и стоки. Преференциите, давани за износа ни за Русия също отпадат, а стоките ни не могат да се конкурират със западните, наводнили руският пазар. Износът ни също рязко спада.

Това са основните причини за икономическия ”колапс” на България.

В тази крайно неблагоприятна обстановка изпъква още по-ясно далновидното решене на предишното правителство на Филип Димитров, за орентацята на Българя към Европейският съюз и НАТО, с оглед осигуряване не само на нацоналната ни сгурност, но и създаване възможности за нови икономически връзки.

България навлиза в един изключително труден период, не само поради сериозните последици от икономическия разпад на социалистическата система.

Трудностите на България ще се задълбочат и в резултат на опасната игра, която ще заиграят Доган и ДПС, заедно с БСП, използвайки поставеното от тях марионетно правителство.

Целта им е да се възползват максимално от големия шанс – приватизацията на националното богатство на България.

Но не по законният, а по скритият начин – ”под масата”. Това богатство е все още в държавни ръце, тоест в ръцете на правителството.

А правителството вече е добило известност като ”Пилотният проект на Доган”! Но и при активното участието на Андрей Луканов. Правителството, всъщност държавата е изцяло под тяхното влияние, 

Любен Беров е на 67 години, когато става премиер. Той е авторитетен уважаван учен и известен като почтен човек. Неговото име, за разлика от това на други премиери, не е замесвано в никакви корупционни схеми или съмнителни игри.

Икономическият съветник на президента – Любен Беров, препоръчан на Доган от Желев, е един много удобен ”параван”, зад който ще се извършва свободното и задкулисно разграбване на държавата. Премиерът е уморен, с разклатено здраве и често пребивава в болница. Вероятно затова така лесно Желев се разделя с Беров, но очевидно той разчита на неговата признателност, с оглед допускане на президентската намеса в управлението на страната.

Доган, след триумфалния си успех над СДС, обладан от силно желание за власт, бързо дава да се разбере, че той управлява страната, като поставя за вицепремиери трима марионетки от ДПС.

Оценка на това управление и за състоянието на страната дава вулгарно един от вицепремиерите – Нейчо Неев, който публично заявява: ”Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”.

Президентът Желев, открито показва намерението си да се намесва в управлението. По повод поредно влизане на премиера в болница, той казва: ”Не министър председателят Беров е болен, правителството е болно, застрашава се националната сигурност”.

Желев подчертава необходимостта, от неговата намеса в управлението на държавата.

Според Желев, БСП неразумно и опасно заиграва, като ”подкокоросва” армията.

Министърът на отбраната Александров, решава да освободи 3000 пенсионири. Младите офицери аплодират това, но генералът от БСП Любен Петров – началник на генералния щаб, говори за ”военен преврат”.

След като направи всичко възможно кабинетът на Филип Димитров да бъде свален, президентът Желев, реагира остро срещу ограничените му възможности, да се намесва в сегашното управление. И започна да търси начин да смени Любен Беров.

Желев използва честите заболявания на премиера и по своя инициатива, започва да му търси заместник.

Любен Беров е огорчен и обиден. Проявявайки дори и деликатност, той заявява: ”Подновяването на президентските атаки срещу моето правителство следва да се обясни главно със стремежа на г-н Желев, при спаднал имидж, да имитира активност, с оглед приближаващите президентски избори”.(Желев е избран временно за президент на България по договореност между БСП и СДС, със срок до провеждането на редовни президентски избори. )

Във външната политика, заслуга на правителството е, че през февруари 1994 година, България се присъединява към програмата на НАТО ”Партньрство за мир” и става асоцииран член на съюза. Това е една сериозна стъпка за гарантиране националната сигурност на България и доказателство за това, че страната вече излиза от орбитата на съветското влияние.

По време на правителството на Любен Беров, България става асоцииран член и на Европейския съюз – ново доказателство, за евроатлантическата ни политика и за търсене на България да заеме място в Европа.

В кабинета на Беров, освен тримата вицепремиери, има само още един министър от ДПС. Всички други са формално ”неутрални”, но са подбирани от Доган и Луканов. При често отсъстващият премиер, ясно е кой управлява страната.

За обстановката в България, ще цитирам вицепремиерът Неев: ”На 30 декември 1992 година, в 5 часа след обед се заклех (тогава се кълне цялото правителство).

Русия беше спряла подаването на газ за България. Имаше режим на ток 3 към 1, нямаше нафта за влаковете. Аз наредих на Булгаргаз да ограничи подаването на газ за 50 завода и да пусне гориво за Топлофикацията”.

В системата за държавни доставки на газ и нефт, частни фирми вече са се уредили като посредници, печелят много и никой не ги контролира.

Вицето Неев е един от първите, който използва властта си за икономическа изгода. През ноември 1993 година, той е арестуван по едно от делата за контрабанда на петрол по време на югоембаргото. Според обвинителния акт, той е съдействал за 16 контрабандни случая през Калотина. Товарът е предназначен за фиктивните фирми ”Осулус” и ”Сирик”, които са продавали горива на фирмите на Боян Петракиев-Барона, на фирмата ”Литекс комерс” на Гриша Ганчев и тази на Димитър Савов ”Елпида” – на трима забогатели ”бизнесмени” станали бързо олигарси.

Друг вицепремиер – Валентин Карабашев, обиден от продажбите без негово участие на 3 от големите хотели в София – ”Ню Отани”, ”София” и ”Парк хотел Москва”, подава оставка.

Министърът на земеделието Георги Танев се забърква в голяма и съмнителна сделка за внос на американска царевица, на цени 30% по-високи от тези на борсата.

В правителството има още много други крупни корупционни сделки, а по висшите върхове на държавната администрация, всеки гледа да завърти ”далавера”. А тя – далаверата става все по-възможна, защото няма контрол, държавата е абдикирала.

Много е удобно разбирането, че при зараждащата се пазарна икономика в България, много трудно се различава ”характера” на търговските операции – редните от нередните, сивите от нелегалните. Това устройва всички в играта и създава идеални условия за всякакви корупционни сделки. Това се допуска съзнателно от правителството.
Привържениците на СДС виждат пагубната игра на Доган и БСП. Чрез парламентарната си група, правят 6 неуспешни опита да ги свалят от власт, чрез вот на недоверие. Но бившите ”врагове” – БСП и ДПС заедно се държат здраво за властта.

Беровото управление, или по-скоро това на Доган е златното време за натрупване на капитали чрез грабеж.

Под давлението на Андрей Луканов, БНБ издава десетки лицензи за създаване на частни банки с държавни пари. БНБ и ДСК отпускат кредити за милиони левове с фалшиви гаранции. Съвсем скоро, тези банки ще започнат да ”фалират”, ограбвайки стотици милиони лева, от спестяванията на обикновените българи.

Активно в този процес участват Луканов и Доган с подбрани от тях хора от БСП и ДПС. В банковия обир се включват вече и босове от престъпният бизнес.

Икономическата криза, абдикирането на държавата, създаването на чувството за безнаказаност и липса на контрол, бързото обедняване на населенето, безработицата, задълбочаване на разделението между богати и бедни, остарялото законодателство и нарушаването на връзката и взаимодействето между правозащитните органи – всичко това създава необходмата среда, за бързото ”избуяване” на органзраната престъпност.

Основните дейности на силовите групировка са, чрез бухалки, принудително да се подписват ”договори” за охрана или за застраховане, като най-често те са и крадците и ”ловците на крадците”.

Също така, насилствено и пак чрез бухалки, бандитските групировки изкупуват на цени под себестойността, селскостопанската продукция от производителите и я продават на високи цени на пазарите, които те също контролират. По този начин е ликвидирано и без това анемичното селско стопанство.
Организираните престъпни групировки създават своя ”икономика в сянка”, която в голяма степен измества държавата в произвадството, търговията и услугите. Групировките бързо се множат, за което благоприятства средата. И тогава започва процесът на тяхното обединяване.

Групировките СИК и ВИС се налагат в престъпния свят със смазваща бързина. Но има създадени и по-силни престъпни структури над тях, вече сраснали се с голямата икономика, банките, политиката и дори кабинета.

Такава една структура е ”Мултигруп” на бившия съзтезател по борба Илия Павлов.

В по-ранен етап, той е взаимодействал със силовите групировки – Младен Михалев – ”Маджо” е бивш негов шофьор.

С използване на силовите методи, малката фирма на Павлов” Мултиарт” се превръща в гиганта ”Мултигруп”, която с помоща на Луканов и Доган се издига до такива върхове, че става ”държава в държавата”.

Според доклад на Държавният департамент на САЩ ”Илия Павлов е шеф на най-голямата престъпна организация в България”. Независимо от това, Ахмед Доган поддържа близки отношения с Илия Павлов и има голяма вина, той – мафиотът Павлов да стане най-богатият българин.

Случаят ”Мултигруп” е много характерен за появата, израстването и срастването на мафията с политиката и държавата, затова ще бъде анализиран отделно. Престъпното нехайство на правителството към организираната престъпност се отразява крайно негативно в работата на съдебната система и най–вече на МВР. Поради ниско възнаграждение, липса на мотивация, бедно техническо оборудване и стари коли без бензин, МВР не е в състояние да се справи с добре платените и оборудвани с най-новата техника и коли на престъпните структури, в които участват и не малко бивши ”ченгета”.

Правителството, правозащитните органи и ръководството на МВР, не разбират и не осъзнават, че новите форми на стопанския живот, при прехода към пазарна икономика, пораждат и нови форми на общественоопасно поведение. И че този процес ще се разширява и задълбочава до степен, да превърне живота на обикновения гражданин в ад.В същото време, ”подземният свят” се разраства, търси и все по-често намира форми за легализиране.

В София започват масови вълнения, митинги, гладни стачки, палаткови лагери. Положението в цялата страна става неудържимо. На 2 септември 1994 година, премиерът любен Беров се принуждава да подаде оставка.

Поради отказът на СДС и БСП да съставят правителство, президентът Желев разпуска 36-тото народно събрание и насрочва парламентарни избори на 18 декември 1994 година. До тогава България ще се управлява от служебно правителство с министър председател Ренета Инжова

Следва: ”Мултигруп” – Най-голямата престъпна организация в България

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.