You are here: Home // България, древна история, древна цивилизация // БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ПО-СТАРА ОТ ГРЪЦКАТА!

БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ПО-СТАРА ОТ ГРЪЦКАТА!

БЪЛГАРИЯ е „ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ на СТАРА ЕВРОПА“. 

Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя да бъдат построени, преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на р. Дунав се е зародила културата на съвременна Европа. 

Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за изучаване на историята на древния свят, към Университета на Ню Йорк, бе открита археологическата изложба „Изгубеният свят на стара Европа“.

Той е процъфтявал в Дунавската равнина от 5000 до 3500 г. преди христа.

Освен антични скулптури, тотеми, керамика и предмети от бита, открити в земите около Дунав, изложбата представи част от най-старото златно съкровище в света, намерено във Варненския некропол.

Изложбата е посветена на изгубения свят на стара Европа! 

Чрез тази изложба се прави опит да се запълни една празнота в изучаването на историята на древния свят, където след древна Месопотамия се преминаваше веднага към изучаването на древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на стара Европа.

А тя е процъфтявала по земите на река Дунав хилядолетия преди древногръцката цивилизация. 

Досега се смяташе, че в древна Гърция се е зародила европейската цивилизация.

С изложбата, която е представена в Ню Йорк, се прави опит да се докаже нещо ново и доста интересно – че това се е случило на територията на днешна България и Румъния.

Все още не е ясно какви ще бъдат реакциите на специалистите!

Организаторите се надяват, че ще успеят да докажат по научен път твърденията си.

Интересен е фактът, че след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, тя ще бъде показана отново….. в Атина.

Там организаторите на изложбата възнамеряват да питат гърците: „Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?“. Няколко хилядолетия!

Цикладската цивилизация, възникнала на Цикладските острови в Егейско море е завършила първия етап от развитието си преди 3000 г.

А по това време на север, край Дунав, вече е съществувала тази древна цивилизация.

Едни от най-интересните предмети в изложбата, това е най-старото златно съкровище в света, намерено в България – във Варненският халколитен некропол. 

За да се подготви нюйоркската изложба, трябвало е да се водят преговори с няколко различни държави.

От българска страна, всички хора, с които организаторите са работили са  оказали безценна помощ.

„Много сме благодарни на служителите от Националния исторически музей в България, на тяхната щедрост и съпричастност към идеята по организирането на изложбата”. 

Жената, заела се да докаже на света, че не в земите на антична Гърция е покълнала европейската цивилизация, а на територията на съвременна България, е ШЕЛБИ УАЙТ – член на борда на директорите на музей „Метрополитън“ и на управителния съвет на фондацията „Леон Леви“.

Г-жа УАЙТ се занимава и с изследователска работа. Покойният й съпруг Леон Леви е един от най-успешните инвеститори в историята на Уолстрийт.

Сп. „Форбс“ го описва като „инвестиционен гений“, който е дарил огромна част от богатството си за археологически разкопки и изследвания на древния свят.

След смъртта си през 2003 г. Леви оставил състояние от $ 1 млрд.

За дарителската й дейност в сферата на образованието и изкуството през 2007 г. сп. „Бизнесуйк“ я нареди сред най-щедрите меценати в Америка.

Вторник, 22 Февруари 2011

Тази статия, която дължим на Симеон Гаспаров от Чикаго, основателно поставя много въпроси:

Ако са прочели, че „ШЕЛБИ УАЙТ е жената, заела се да докаже на света, че не в земите на антична Гърция е покълнала европейската цивилизация, а на територията на съвременна България, като е организирала изложба с български археологически находки”, как са се почуствали:

– стачкуващите учени от БАН, не се ли срамуват?

– българските средства за масова информация, които бълват предимно долнопробна култура, чалга, клюки и интриги.

– министерство на културата, защо и те са безучастни и мълчат?

– начело на ЮНЕСКО е Ирина Бокова, тя нали се гордееше, че е българка.

– Президентът Първанов-историк, нали се изтъкваше като”баща на нацията”!

Госпожа УАЙТ поставя голям, фундаментален въпрос, от много голямо значение за самочувствието на БЪЛГАРИНА, което векове наред е било потъпквано и мачкано!

Въпросът, който поставя г-жа УАЙТ е от национално значение, това не се ли разбира от нашите ДЪРЖАВНИЦИ!

Гърция, след като целия свят рзбра че са „хитра и лъжлива нация”, която живее десетилетия наред с парите на старата и глупава Европа, непрекъснато парадира с”ДРЕВНАТА СИ ЦИВИЛИЗАЦИЯ”, която г-жа УАЙТ оборва.

Гърция печели милиарди от това, че се изтъква като създател на европейската цивилизация.

И тази древна и културна нация нагло лъжеше и хитро крадеше от парите на Европейския съюз – от нашите пари!

Или може би отново се стараем да покажем колко сме добри и”толерантни” към съседите си, а македонците и най-вече гърците ни се подиграват и ни считат втора категория хора!

Няма ли кой да подеме факела, който американката ШЕЛБИ УАЙТ запали.

Свършиха ли се родолюбивите българи!

Може би, отново трябва да цитираме светецът Паисий Хилндарски:

„О,неразумни юроде,

поради що се срамиш да се наречеш българин…“  

 

 

« | »

6 коментара to " БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ПО-СТАРА ОТ ГРЪЦКАТА! "

  1. wotmark казва:

    Хайде сега глупости. Артефактите не правят цивилизация. Каквото и да е имало по нашите земи (тогава те не са били наши) то не може да се определи като цивилизация. Защото не е създало градове и писменост. В основата на Европа стои Рим, чиято култура и философия е гръцка. Гърците са създали векторна култура прехвърляца достижшнията на шумерите отвът границите на цивилизования свят. Сегашното българско битие е толкова несъстоятелно чтрябва да си измисляме исторически значимости…

    • българка казва:

      Ето,веднага казваме „глупости“. А сме и толкова черногледи, че дори чужденците да ни казват „Вие сте най-древния народ“,ние пак не вярваме. И да, битието ни е несъстоятелно, самочувствието ни е смачкано, най-бедните и мизерни сме СЕГА в Европа, но имаме хилядолетна история, с която ТРЯБВА да се гордеем. Много цивилизации са изчезнали от лицето на Земята по една или друга причина, но НИЕ сме още тук и ни има. Сигурна съм, че ще преживеем своя катарзис и БЪЛГАРИЯ ще я има още векове. Да, нужно ни е повече самочувствие и истински български държавници, каквито България е имала през вековете.
      И нека да се дава гластност за това, че ние не сме случайни и от вчера.

    • nik казва:

      Naprotiv,nai starata civilizaciq i kultura sme,i tepurva tova shte izliza naqve,i pismenost sme imali i durjavi,zashtoto bulgarite proizlizat i sa preki naslednici na ,,chernoglavite narodi,,na Shumer!!!Koito iska,tursi i namira!

  2. Цветан казва:

    Кога най-накрая Българските учени хора с висше образование, а и обикновения Български народ ще разберат „истината“, че сегашната Гърция, цялата е на Българска територия? Егейско море е Българска територия. Кога Гърция ще разбере, че се намира на Българска територия? България в миналото, когато имаше война отстъпи част от своята земя на Гърците за временно ползване, за да има къде да живеят докато си вземат обратно заграбената от Турция земя.
    Мраморно море е Българска територия заграбена от Турция. Турския град Истанбул е в Българската територия построен.
    Не сели насити Турция на заграбените чужди земи? А сега продължават, искат да заграбят още земя от България, чак до Стара планина, заедно с Родопите и Рила.
    Какво мисли по този въпрос Българската Управляваща власт? Затова ли в Българското Управление има Турци назначени за управляващи и кметове, за да бъде без война по-лесно превзета половината сегашна България?

  3. Валентин Иванов - Атил казва:

    Защо не се издават у нас 2 и 3 том на оцелелите части от историческия сборник от Волжка България „Джагфар тарихи“?!
    Много са лъжите и клеветите и принудитилното мълчание, невъвеждането му в научно обръщение и това никак не е случайно!
    Ето тази статия написана върху сведенията от тези оцелели записки, дава много и конкретни отговори:
    Цитат:
    „…Но самите дорийци/тирляр по булгарски-„хора облечени в кожи”/ се оказали покорени от българската култура. Така, че гърците възприели от българите традицията да живеят родово, общинно и в градове-държави/т. е. с развито самоуправление и автономия/. Възприели множеството митове и елементи от религиозната българска духовност/например мита за Икар е гръцка преработка на мита за Мардукан-Карга/, названията на градовете си, някои обичаи/българската борба-спартанската , българските поменни състезания за отпадане, спускане на траурния флаг „алама”-гръцките олимпийски игри и т. н. /Възприели редица думи и географски названия:гръцкото „акро”-от българското югара „висок”, името на Егейско море-от българското Ек дингез „море със силни течения”, името на гръцките планини Тайгос-от българското „Тайга”/планина покрита с високогорие/ и др.
    Интересно е че и превземането на Троя, древногръцкия поет Омир изобразил във вида на българския празник Нардуган.

    Участниците в Нардугана правели снежно градче и се разделяли на две групи. Едната защитавала градчето а другата атакувала с огромно чучело на кон. Точно така с помоща на огромно чучело на кон, в поемата на Омир „Илиада” гърците завладели гр. Атряч/Троя/. Възможно е Омир да е бил по произход троянски кимериец/за това говори и името му, напомнящо булгарското название на кимерийците-камир/ и затова построил поемата си по сценария на любимия български празник

    Дори гръцкото название на Гърция „Елада”, произлиза от старабулгарското-„елам”/страна/. ..“
    https://sites.google.com/site/valentinivanovatilbg/home/blgarite-i-svetovnata-civilizacia

  4. ІІІ част

    За да покажа нагледно колко различна може да бъде интерпретацията на историята, ще ви „изпея” една моя стара „чалгаджийска” песничка с някой-друг добавен куплет. Какво пък, нима певците не повтарят песните си стотици пъти?
    И така: „Език, минало и бъдеще” (фейлетонен трилъросъспенс):
    Проектирайки досегашната ни историо-, политико-, интриго- и езикогафия в бъдещето, има вероятност след някое друго столетие историята на България и българите да изглежда и по следния начин:
    През 2012 г. група прабългари от САЩ, Канада, Австралия, Италия, Испания, Южна Африка или Аржентина (или според възможните други виждания на бъдещите „власт-именци”), подплашена от мълвата за предстояща ката-клизма, стъпила за първи път на Балканския полуостров. Най-напред те се укрепили в „Angle”, защото някой им бил казал, че някога тук се е намирала Старата велика Прабългария. И започнали да се подготвят за решителна битка с държавата Еврия. Отвсякъде заприиждали войски както на времето за войната край Троян. Повечето били на страната на съюза Еврия, но имало и такива, които си спомнили за договора на Атила с тази отколешна империя, както и това, че Атила произхождал от прабългарския владетелски род Дулос (което значело роб). Макар самият той да твърдял, че е от далечния тил – Тулуза или Долоса (затулено, задръстено място) и просто минавал оттук на път за Малая Перецепина. Искал да се поклони на гробовете на дедите си, за които му разказвали в детството, и да пооправи едно-друго, разбутано от племето на няманярите. За целта бил получил само транзитна евразийска виза. Така пишело и в хрониките на Радик.
    Та, събраните войски започнали да „подгряват”, удряйки оръжия о кевларените си щитове и давайки си кураж с викове: „У-у-у, прабугари, одите си у Мадариню!” Изходът от битката бил ясен и императорът на евразийците решил да отиде да си натопи заболялото го кутре на левия крак (поради поредната смяна на земните полюси) във варненската си вила със собствен минерален извор и няколко огромни SPA-лни за гости и приближени.
    Но точно в този момент сред войските се разнесъл слух, че няма да им бъде изплатена тринадесета заплата и те захвърлили всичко и се разотишли по домовете до изясняване на положението. Така без нито един лазерен изстрел прабългарите се сдобили със статут на бежанци и право на социални помощи, медицинско обслужване и осигуровки.
    Но скоро след това, чрез серия компютърно-хакерски, мобифонни и ракетно-рекетни операции, те поставили на тясно обединените разоръжени сили на НАТО, Евразийския съюз, Ислямската дъга, Международния валутен фронт, страните от АЛ’ПАК, Китай, ООН (съкратено от ОО Homes), Северната Кория и групировките на Осанна бил Хладен и Сезам Кьосеин. Наложили им договор, в който се предвиждало плащането на огромен ежегоден вземък, позволяващ извършването на “стратегически инвестиции” дори при липса на валутен брод. Така прабългарите си извоювали авторитет и първенство сред местните племена – гяури, мутри, роми, рокери, помаци, наркомани, македонци, тракийци (бежанци от Беломорска Тракия), левскари, цигани, реститути, шопи, седесари, нестинари, скинари, скаути и пр. Обединили ги, основали нова държава и пристъпили към формирането на аморфна осреднена класа. В името на общото дело те най-бързо се претопили. Оставили името си, но от езика им се запазили не повече от десетина думи. Което, наред с нова обединяваща религия, наложило приемането и на нова писменост.
    Но особено за второто те нямали знания и опит, макар да се опитвали да си отбелязват едно-друго с черти и резки по дърво и камък, та се обърнали към еврийския император. Той им пратил двама учени братя – Кире Библиотекар и Мето Друнгар, които най-напред създали някаква гаргарица, но тя била много сложна и не се възприела. Тогава братята се върнали при императора и заедно се посъветвали с най-учения му довереник Фотокопий. Решили направо да пригодят еврийската азбука, но по-напред да я експериментират в друга област от империята, защото потомците на прабългарите, бидейки все същите варвари от кол и въже, не били много схватливи. Двамата братя заминали за Ливадия и се заловили за работа. Но се оказало, че църквата на Източна Еврия имала разпоредителни права от минали времена над тази част от империята и не пожелала да си усложнява живота с другомайчини езици. Тогава двамата учени братя направо отишли в Прабългария и внедрили там азбуката, но пак ударили на камък, защото все се налагало да правят някакви промени. И ето, вече повече от хиляда години, мине–не мине някое десетилетие, и току се прави писмена реформа.
    Покрай цялата тази работа трудно било да се напише и окончателна история на прабългарите, защото те все се запилявали нанякъде по света, мешали се с други и сред техните потомци възниквали спорове къде са били, какво са правили и какъв е произходът им: славяни ли, мирмидонци ли, скити, хуни, тюрки, пелазги ли, етиопи, шумери или кумани, даки ли, илири, ази или хазари, казаци ли, аргири или аргати, кутригури, оногундури, именци или гяури, кимери ли, чуваши или пелтаси, капанци, казълбаши ли, кушани или трибали, каракачани ли, бургури, бугари, бурджани или бургуджии, сармати, софиянци или провансалци, пеонци, мидийци, лидийци, партийци, електоратници или лук(ан)ови глави, юпита или власи, варвари или бербери . . .
    Ядосани от тази несигурност и бъркотия, и особено в моменти на орязване на социалните придобивки, мнозина напускат Прабългария и тръгват накъдето им видят очите. След време техни потомци се завръщат да видят какво е станало и току се загнездят в някой „Ъгъл” на империята, докато им се удаде случай да изскочат и да заявят претенциите си. Четат притчата за блудния син и може би си мислят, че трябва да ги посрещнат като него с колене на волове, прасета и кокошки, защото са се сдобили с познания и опит за света, които биха могли да вложат в многострадалната Прабългария. Но и останалите в нея не са стояли и чакали тъкмо тях; да им казва някой си какво да правят.
    В различни вариации историята се повтаря през 1300 години, а в „последните времена” – и по-често. Писмени и археологически свидетелства – дал Господ . . .
    Следват бурно, неудържимо и безспирно „Браво! Бравис-с-симо!” в стила на Джак Никълсън от филма „Вещиците от Ийстуик” и откъслечни викове от публиката: „За Бога, сестри и братя родни, не четете!”

    Но аз все пак бих казал: „Четете, четете, когато имате възможност, па учете и децата си! Защото затова Бог е дал и калпавото – за да се научим къде му е мястото и на читавото.”
    Ето и още един пример. Днес повечето махат с ръка, когато чуят за тъй наричания вече Болен Лидеров. И ако не издумат нещо хулно, най-малкото правят кисела физиономия. Не са много тези, които тепърва биха се захванали непредубедено да прочетат нещо от него. Трудно вече може да се намери и книжицата му „Основи на българизма”. (Май тези, които я допуснаха със съответната политическа цел, сега тихомълком я прибират и унищожават.) А тя не само в изключително сбит вид доказва(!) древната ни история в синтезирания й от мен по-горе вид, но би могла да послужи и като ръководство за нашите историчари и къртичари през следващите поне 50 години (къртичари – от „къртица”; да не се бърка с ровичарите – от „ровя”, които са най-преки потомци на няманярите). След това вече нещата ще са на чисто и нататък може да се върви без спънки. Това ще спести много средства и усилия и на двата исторически „фронта” – автохтонци и чуждогонци. Макар да е почти ясно, че „поръчващите музиката” няма да променят нито вкусовете си, нито йезуитско-оруеловските си методи. Само фактът, че президентът уж-историк Георги Първанов не продума думица по въпроса и остави школските учебници да се пълнят с явни лъжи, следва да е достатъчно показателен.
    Не по-малко показателен и за това, че във възрожденските ни килийни училища се е учела по-вярна история от днешната, е фактът, че всичките исторически учебници от онова време сякаш са се изпарили. Има всякакви други и може да се види, че и печатният им вид е технически съвсем на ниво, и изложените в тях знания спокойно биха могли да се преподават и на днешните ученици. Тоест, на децата ни не е било набивано знание в главите само устно и с помощта на прътове за брулене на орехи . . .
    Затова на нас сега ни се налага да възстановяваме историческата мозайка по остатъци, до които само по Божие предохранение унищожителите не са се докопали или на които те просто не са обърнали внимание поради незнанието си. – Също както оброчните плочки от Караново, Градешница и Тартария, които повече от 40 години бяха пред очите на всички в музейните витрини, докато се намери „зрящ”, който да ни ги разтълкува. За „благодарност” той и брат му преди две-три години получиха сериозна доза лобут, а тези дни се чу, че по „неведоми” причини братът Стефан вече не е между живите.
    Георги Сотиров пък има една цяла глава, озаглавена „Красноречието на липсите”. Оказва се, че за по-маловажните неща в „преписите” има купища информация, а тъкмо същественото и което е съвсем нормално да бъде отразено – изненадващо липсва!? . . .
    Както вече казах, многократно е констатирано, че официалната ни история и училищните учебници са изготвени само въз основа на писания от чужди автори, защото „не били останали наши собствени”. Вярно е, че огромнен масив от свидетелства е унищожен от врагове и недоброжелатели, но на нашата земя история има „до шия”, че и отгоре! Има и за иманяри, има и за фалшификатори, има и за истински учени! Само в началото на миналия век у нас са картографирани 60 000 могили, които иначе могат да бъдат разкопавани мародерски и тихомълком, но официално и научно – само „по план”! За който обаче все „няма средства” . . . Нали на Георги Китов точно за такова нещо му „дърпаха ушите”, пък той нека се оправдава, че бил искал да предотврати разграбване. Но забележете, всичко тракийско се датира само към ІV – ІІІ в. пр.н.е. и току се добавя, че е разкопано и разграбено още в древността.
    Напълно идентичен проблем с подвеждащото чуждо влияние в историографията, например, е възникнал и в Германия през ХVІІ – ХVІІІ век. Подобно на нашите възрожденци и будители, и там загрижени люде са се помъчили да свържат разкъсаните нишки на времето. Така по някое време констатирали: „Старанието на науката да гради генеалогия върху римски и гръцки сведения е довело до съществуващата бъркотия.” И стигнали до извода, че „основата на родословието на един народ може да се формира само от неговите собствени предания и традиции”.
    Също толкова объркващ за някои е например съвсем пресният случай с керамичната икона (или оброчна плоча, ако желаем) от ІІІ век, намерена на Виничкото кале (то пък точно в земята македонска!), на която е изобразен препускащ на кон „херос” (герой, да си го кажем по нашему; а не както и Перперек се раздухва като Перперикон), а горе отстрани до него съвсем ясно пише „BOLGAR” – едно към едно! – ясно и за малчуганите, които в Интернета „чатят” на „методиевица”, „шльокавица”, „нетица”, „чатица”, „кронщайнерица” или не знам още какво (плюс разните му „емотикони”). На друга такава икона пък пише „AHILES”. В такива ситуации се вижда как официозно(-одиозните) истеричари започват буквално да мънкат с трепереща долна устна. Надникнете например в последния брой (1/2014) на списание „8”.
    Веднага се сетиха да заумуват за кой от Ахиловците става въпрос. Иначе всичко това не било толкова интересно, а виж, най-оригиналното бил материалът, от който тези икони били направени(!?) . . . Засега това се сетиха, но знаем как само след броени дни те ще се окопитят и ще докарат вода от девет океана (недостигащото число ще попълнят от Марс), само и само да докажат, че „такива животни нема”. А каквото не намерят отвъд океаните и десетте планини, просто ще го поръчат на „фотошопари”. На мен един такъв още преди 1989 г. ми разказваше как е трябвало да „монтират” Тодор Живков до Георги Димитров при завръщането му от СССР. А при днешната техника и цял „документален” филм не е проблем. Може човек да си кротува в къщи и току да се види на телевизора ексхибистично гол и в луксозен хотел в Париж, в Хавана или навсякъде другаде по света, и то в „компрометиращо” обкръжение.
    За експеримент мога дори да предложа на разсъждаващия читател нещо, за което рискувам да бъда подведен под съдебна отговорност или „просто” да последвам пътя на Стефан Гайдарски, на Иван Митев, на Здравко Даскалов, на Благой Шклифов и много други . . . И никой нищо няма да разбере. Е, далеч по-добре би било да изпратят някоя „агентка за влияние”, с която да се поразходя из Еврия (не Николай Панайотовата, а днешната – „обединената”), на която да купя безбожно скъп апартамент с неудостоверими средства, разбира се. (Макар че вече съм обиколил половината свят и нямам особено желание да пътувам, а и по природа никога не съм имал. Защото в „астралния” си вид съм видял много повече . . .)
    И така, драги четящи и мислещи съотечественици, надникнете в „нета” на страницата на „Deutsche Welle” с адрес http://www.dw.de и прочетете статията „Човекът, който отиде доброволно в . . .”. Как ви се струват вторите две снимки и цялата описана история? Не са ли твърде много загладените бузки на фона на изпитите тела, включително и тези на „главния герой”? . . .
    Спирам дотук и затулвам устата, очите и ушите си.
    А, май двете ръце не стигат . . .

    Ради Панайотов, Шумер, 30 януари 2014 г. по еврийското летоброене (7519 г. от последната корекция на Българския календар)

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.