You are here: Home // Общи, САЩ, ФБР // ОКОТО НА БИГ БРАДЪР се казва DCSNet

ОКОТО НА БИГ БРАДЪР се казва DCSNet

250px-Aerialmisawa ОКОТО НА БИГ БРАДЪР се казва DCSNet (Digital Collection System Network)

СТИВЪН БЕЛОВИН, професор по компютърни науки в Колумбийския университет и дългогодишен експерт в разузнаването ПРЕДУПРЕЖДАВА:
DCSNet – Окото на Биг Брадър, софтуерният Джеймс Бонд освен, че засича стационарни и мобилни телефони, чете SMS – ите и текстовите, които си разменяме on-line чрез технологията push-to-talk също така ЗАПИСВА, АНАЛИЗИЛА, КЛАСИФИЦИРА И СЪХРАНЯВА телефонни номера и свързва ФБР постовете в страната с външни, включително и частни комуникационни мрежи.

Какво всъщност представлява DCSNet:

DCSNet се състои основно от три дигитални шпионски подсистеми.

    1. DCS – 3000 събира телефонните номера при изходящи и входящи повиквания. Кръстена е Червената кука (Red Hook)
    2. DCS – 6000 я наричат Дигиталната буря (Digital Storm). Тя събира, анализила, обобщава и класифицира съдържанието на самите обаждания и текстовите съобщения.
    3. DCS – 5000 e третото ”око”, което следи денонощно топшпионите и терористите.

Благодарение на софтуерните ”брадъри”, армията от агенти не само подслушват и прихващат електронните съобщения. Те също прослушват многократно записите, създават профили на мишените или обектите, както още ги наричат и проследяват местоположението им. Когато разговорите са на чужд език, идва ред на лингвистите от Федералното бюро и информацията се превежда. Подслушвателните центрове са свързани помежду си чрез частна, криптирана електронна мрежа, която е отделна от Интернет.

dcsnet ”Тя пазволява на агентите от Ню Йорк например, да запишат разговор по мобилен телефон в Сакраменто, Калифорния и светкавично да установят къде се намира притежателят му. Техен избор е дали да продължат със SMS – ите и съобщенията от гласовата и електронната му поща, разбивайки всички възможни пароли за личен достъп. Само с няколко удара по клавиатурата шпионите пренасочват записите към езиковите специалисти на ФБР за превод и коментар”, обяснява журналистът от Сан Франциско Раян Сингел.

Набираните цифри се проучват от анализатори, които ги съпоставят с други включени в базата данни за ТЕЛЕФОННО ПРИЛОЖЕНИЕ на ФБР.

През 1997 година подслушвателната програма DCSNet е замислена като временна мярка. Но вместо да бъде прекратена или ограничена, тя се разраства в пълноцанна софтуерна мрежа, която покрива цялата страна.

CALEA (Communications Assistance for Law Enforcement Act), с поправката на член 18 от Федералния кодекс на САЩ. фактически революционизира начините, по които се събира дигиталната информация в приложение на законовите разпоредби.

FISA е Закон за американските разузнавателни служби. Той регламентира техните компетенции, включително и на службите, които организират и извършват дигиталния шпионаж.

Събитията от 11 септември 2001 година измениха съществено и трайно обстановката в САЩ. Американската нация, която до тогава беше спокойна за своята национална сигурност и териториална неприкосновеност, изведнаж изгуби тази увереност и спокойствие. Чудовнищните атентати и огромните разрушения, включително и на Пентагона – символа на военната сила на САЩ, разрушиха мита за американското военно превъзходство по въздух, суша и вода.

Под прякото ръководство на президента Буш се извършиха важни промени в законодателството. Беше изработен и приет специален Закон за защита на Америка. Законът позволява на правителствените служби да провеждат подслушване на физически лица без разрешение до 72 часа. Законът разрешава също на компетентните правителствени органи да контролират всички електронни съобщения на американските граждани, които те получават от чужбина. Законът дава ”имунитет” на всеки доставчик на Интернет услуги или друг вид електронни комуникации, който сътрудничи с правителствините служби по прилагането на този закон.

Новият Закон въвежда редица промени и в Закона FISA на Националната разузнавателна служба, с който се създават редица облекчения за дейността им, включително и за дигиталния шпионаж.

Компаниите от телекомуникационният бизнес трябва да се съобразяват с новия закон. Но те запазват правото си на контрол, макар и сега да са въведени някои ограничения. ”Те имат свои правни екипи, които се запознават със съдебните заповеди и проверяват дали обектите, които са посочени в документите за електронно проследяване са действително техни клиенти”, обобщава специален агент Антъни Диклементе, шеф на Секцията за ”придобиване и засичане на данни”, към Отдела за оперативна технология на ФБР.

Федералното бюро за разследване, особено след терористичният акт от 11 септември 2001 година, увеличи поръчките за изработване на нови или за разширяване и усъвършенстване на старите системи за дигитален шпионаж. Открито или негласно, те възлагат на специализирани институти и на някои американски университети, изработването на различни софтуерни програми за обслужване на електронният контрол.

Ето някои нови системи за дигитален шпионаж, освен известните DCSNet и основните подсистеми 3000, 5000 и 6000.

Първият прототип на система от този вид се предполага, че е била ETHERPEEK.

През 1997 година ФБР вече използва нова програма – OMNIVORE за сканиране имейлите чрез доставчиците на интернет услуги. Програмата позволява прихващане на различните кодове и ги запазва за анализ.

През 1999 година OMNIVORE е подменена от нова програма – DRAGONWARE SUITE, която позволявала на ФБР да възтанови имейли от свалени файлове или уеб страници.

Системата CARNIVORE (хищник), създадена през 1999 година всъщност се явява усъвършенстваната програма DRAGONWARE SUITE. Тя е била активно използвана след терористичните актове на 11 септември 2001година. Американската общественост, силно чуствителна след атентите, остро реагира срещу името CARNIVORE в превод „хищник” и то веднага е сменено с DCS 1000.

Системата използва предимно Интернет за контролиране на съмнителни обекти и най-вече потенциални извършители на терористични действия. Използват се работни станции на Microsoft Windows снабдени със специален софтуер за подслушване и проследяване. Компютърът трябва да бъде инсталиран от Интернет доставчика, за да прихваща цифровата информация минаваща през тяхните сървъри.

DCS 1000 е проектирана да следи електронната комуникация и предимно електронната поща. Тя използва т.н. адаптивни пакети, които са в основата на софтуера. Те могат да следят всеки обект – мишена, който е потребител на Интернет, да го наблюдават и да събират данни или информация в реално време.

През 2005 година системата CARNIVORE или DCS 1000 е заменена с по-съвършената – NARUSINSIGHT, която изпълнява почти същите функции като DCS1000. Различава се само с това, че има допълнителна софтуерна праграма с т.н. ”нюхащ” пакет, който има свойството да усети трафика на LAN сегмента, за да започне да търси съобщенията.

CIPAN е друга една система използвана от ФБР за извършване на дигитален шпионаж. Софтуерът на тази система следи всички електронни комуникации – от разнообразните информации, включително IP адреси на компютрите, операционните системи, MAC адреси, всички портали в момента на отварянето или поставени програми, регистрация и потребителско име на собственика, най-посещавания сайт, както и всички други адреси, с които компютърът е вързан.

Според доклад на ФБР, чрез CIPAN през 2007 година е разкрита бомбена заплаха срещу едно училище във Вишнгтон. Тя е била организилана от 15 годишен ученик в същото училище, обявена анонимно чрез MySpace и засечена от CIPAN.

MAGIC LANTERN е една интересна система за дигитален шпионаж. Софтуерната програма фактически инсталира вирус – ”троянски кон” дистанционно, чрез имейл и прикачен файл. След като компютърът се зарази с вируса, системата следи и записва потребителя, включително и работата с клавиатурата и клавишите, които той използва. Известно е, че ФБР, след като се убедили в ефектевнастта на системата, потърсили специализираните фирми изготвили програмата, с настояване за нейното усъвърщенстване. Помолили са ги също да не правят и съответните антивирусни програми.

По въпроса за използването на шпионските дигитални системи, американското общество е силно раздваено. Бивш помощник главен съветник в ЦРУ – Сюзан Споулдинг (Suzanne Spaulding) изразява мнението: ”Тези програми засягат толкова много хора в Америка, които са убедени, че те са насочени само към заподозряни терористи. Но нашите програми не са идеални и е неизбежно, напълно невинни американци да бъдат засегнати по някакъв начин от тях”.

Лари Мефърд (Larry Mefford), бивш заместник директор на ФБР казва: ”Мога да ви дам повече сигурност, но аз трябва да ви отнема някои права”.

Кседрик Смит (Xedric Smith), юрист в Държавния департамент коментира: „Аз искам да живея в страна, в която има здрав разум и справедлив баланс, но аз съм притеснен за хора, които от неопитност, пряват нещо с добро намерение, но в крайна сметка вредят на нашите свободи”.

Всичко това показва неспокойствието и раздвоеността на американското общество, което схваща, че ”окото на Биг Брадър” не може да лови само лошите. И че потребността от използването на дигиталния шпионаж в защита на националната сигурност, неминуемо води и до нарушаване на основни Закони, като Закона за свободата на информацията.

Както образно, професор СТИВЪН БЕЛОВИН нарече дигиталния шпионаж, ”окото на Биг Брадър”, трябва да се продължи неговата мисъл, че Биг Брадър не може да бъде панацея за решаване на националната сигурност. Даже и такава военна сила като САЩ, и те не са в състояние да гарантират напълно своите граници, колкото и да усъвършенстват електронния шпионаж и дигиталните си системи.

Международната общественост не може да бъде ням наблюдател на онова, което САЩ вършат чрез своите Биг Брадъри. Останалата част от света трябва ли да има свой „Биг Брадър”?

За сега, тази роля доброволно пое върху себе си Уикилийкс и ако ние не можем да им помогнем, то поне да не им пречим.

Човечеството не трябва да да се гордее с това, че световни учени участват в надпреварата да създават ”Биг Брадъри”.

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.