You are here: Home // БКП, България, Държавна Сигурност, КГБ, Общи, Преходът, СДС // ИВАН КОСТОВ – БЕЗОЧЛИВОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ И НАГЛОСТ

ИВАН КОСТОВ – БЕЗОЧЛИВОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ И НАГЛОСТ

 

Иван Костов – вечният политик, който нагло

използва късата памет на българина!

”В ПОЛИТИКАТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДЪРЖИ ДЪЛГО,  АКО СИ БЕЗОЧЛИВ И РАЗЧИТАШ НА КЪСАТА ЧОВЕШКА ПАМЕТ” – Иван Костов

Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Премълчават се въпросите от какво семейство произлиза, какво е икономическото им състояние и какви са политическите им  убеждения. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца.

Според информация от няколко различни източника, в Кременчук Костов преминава специална проверка дали отговаря на изискванията за привличането му като агент на руското военно разузнаване – ГРУ.

След престой от около два месеца в Кременчук той е върнат в България, като междувременно му е уредено следването. Костов е бил резерва, но е приет за редовен  студент във ВИИ ”Карл Маркс”. През 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.

Иван Костов веднага започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.

През 1982 г. завършва вечерно висше образование във  физикоматематическия факултет  на софийския университет ”Св. Климент Охридски”, става магистър по математика със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва.

Не е ясно кой и как му е уредил специализацията в Съветския съюз, но обикновено под такава легенда в Москва се извършва строго индивидуална подготовка на руските чуждестранни агенти. Осигурява им се за легенда и гражданска квалификация. Като „свободен“ аспирант Костов защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини.

През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националното стопанство на България.

Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”.

От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.

Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидно, от тогава датира по-близката връзка на Иван Костов с Андрей Луканов.

Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП и наблюдава отблизо борбата между политическите партии.

Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.

След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.

Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.

Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламент, където депутатите на БСП има абсолютно мнозинство. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели разположението на депутатите от СДС, без да загуби доверието на БСП.Такава бърза кариера на Костов в парламента е невъзможна без благословията на Луканов.

В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Но очевидно умее много добре да се нагажда.

Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..

Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС

За да се смекчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.

Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.

На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обкновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително.

В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.

Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.

Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с широка популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов:

„Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.

Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите.

Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)

На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.

Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство.

Неговата статия за подмазване на управляващите ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.