You are here: Home // БСП, България, Държавна Сигурност, Общи, Преходът, СДС // ИВАН КОСТОВ – СИНОНИМ НА АЛЧНОСТ ЗА ВЛАСТ И ПАРИ!

ИВАН КОСТОВ – СИНОНИМ НА АЛЧНОСТ ЗА ВЛАСТ И ПАРИ!

Иван Костов – синоним на алчност за власт и

пари!

КОЙТО ВЕДНАЖ СЕ  Е ХРАНИЛ ОТ ПОЛИТИКАТА, ОТВАРЯ МУ СЕ ЗВЕРСКИ АПЕТИТ, ОТВАРЯ ГОЛЯМА УСТА И ИСКА ОЩЕ И ОЩЕ 

Тази сентенция е на големия български политик д-р КОНСТАНТИН СТОИЛОВ, министър – председател на две български правителства в най – трудния, но и най – успешния период от българската история след Освобождението. 

Тя е особено актуална и днес, отнася се за по-голямата част от българските политици и най-вече за ИВАН КОСТОВ – политикът, който се е сраснал с властта.

Кратък епизод от книгата на Желю Желев „Въпреки всичко” от 2005 г.

„Смугъл, черничък, къдрокос мъж (Желев по – късно разбира, че това е Иван Костов) ме приближава и предлага да сътрудничи на СДС. Казва, че разполагал с много сериозна база данни и компютърна система, в която е вкарана цялата икономическа, политическа и обществена информация на страната. Но прави характерен жест, че иска да му се плати в ”сухо” и то много. Името си не казва. Не след дълго идва друг по – възрастен човек, скромно облечен и казва: „Аз съм адвокат, казвам се Джеров, искам да помагам на СДС безвъзмездно”  Народът казва: ”Денят си личи от сутринта”.

ИСТИНАТА ЗА ДЪРЖАВНИКА И ПОЛИТИКА ИВАН КОСТОВ – това е нашата цел, защото той вече се e променил в нова – „СИНЯ ПРЕМЯНА”, споделя нова идеология, противоположна на онази, която дълги години е изучавал и отстоявал, а после захвърля като непотребна вещ.

И най-невероятното, много бързо се покатери по стъпалата на партийната и държавна власт, като  определено се чувства, че някой силен фактор го лансира. Говори се, че това е Луканов.

Във ВНС където БСП имат абсолютно болшинство, Иван Костов е избран за председател на Икономическата комисия.  След това става финансов министър от квотата на СДС в коалиционното  правителство на премиера Попов, но кандидатурата му е утвърдена пак  със съгласието на БСП. 

Като министър на финансите в две поредни правителства на България, в ръцет3 на Иван Костов беше съсредоточена много власт. Особено във второто правителство – това на СДС с премиер Филип Димитров. Говори се, че Костов бил „човекът в сянка”, който командвал в правителството и още тогава показал, че има голям апетит за власт.

Първото правителство на СДС беше съставено и управляваше с гласовете на ДПС и зависеше много от волята на Доган. Имаше крехко предимство в парламента и затова беше и нестабилно.

БСП все още налагаше силното си влияние, а Държавна сигурност действаше с голяма агентура, включително и сред депутатите на парламентарните партии.

От управлението на Луканов правителството получи тежко наследство. Сериозни се оказаха последиците от Постановление 133 от 1990 г., което отприщи пътя на беззаконието и безвластието в страната.

Управляващите, за да запазят властта си поставиха партийните интереси на СДС над Закона.

Това демонстрираха в скандала, който разтресе сините лидери, правителството и президента, когато Ахмед Доган предаде на турското посолство свръх секретни държавни документи и извърши национално предателство, потвърдено по безспорен начин. И вместо да приложат Закона, те прикриха престъплението на Доган.
След като правителството и синия „елит” и президента нарушават Закона, защо министърът Иван Костов трябва винаги да го спазва?

На 4 март 1992 г., в качеството си на министър на финансите Иван Костов подписва документ, с който разрешава от 24 до 31 март 1992 г. – една седмица, фондация „Сапио” да осъществява безмитен внос на стоки, без да се уточнява какви. Причините за това незаконно разрешение са неясни, но без съмнение те са лични.

Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки, че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение”, фондацията го размножава и извършва няколко пъти голям внос. Ясен Златков твърди, че е внесъл стоки за около 5 милиона долара, но вносът е много по – голям. Характерен е случаят, когато на една митницата задържат два тира с уиски на „Сапио”, но последва телефонно обаждане от министерство на финансите и по „нареждане на министъра”, уискито е освободено.

Хора като Ясен Златков, с гъвкав ум и вродена хитрост, разбират какви огромни възможности за спекулации и далавери дава Постановление № 133 от 1990 г., на Лукановото правителството. То разрешава създаване на „организации с идеална цел” – фондации, студентски кооперации, сдружения и др., които са освободени от местни данъци и такси. Първоначално, фондациите са около 500, но скоро след това броят им надхвъпля 3400. Масово започва безконтролен внос и търговия със стоки, най – вече вносни. Бедният български пазар започва да се наводнява, но стоките са на спекулативно високи цени и много от тях със съмнително качество.

„Сапио” е една от първите фондации. Тя е създадена през 1990 г., но е регистрирана от съда на 2 април 1991 г. Председател е синият депутат Ясен Златков, близък на Иван Костов. ”Сапио” бързо създава 11 клона в различни сфери – на забавленията, здравеопазването, училищата, магазини и др. В многостранната си дейност, бързо и с голям размах се включва в безмитния внос, особено в търговията с цигари, алкохол, скъпа техника, кафе и др.

Интересни са основателите на „Сапио” – освен председателят Ясен Златков, съоснователи са: Научно – координационният съвет при БАН; СУ”Климент Охридски” и издателство „Мисъл – 90”.

Биографията на Ясен Златков също е впечатляваща. Той е доктор на философските науки, бивш колега на Георги Първанов от Института на БКП при ЦК на БКП. Неочаквано и той става син депутат от СДС във Великото народно събрание и бързо забравя и за доктората и за философията. Както Иван Костов и той извършва светкавична „метаморфоза”, но вместо да се занимава с политика, става бизнесмен – частен предприемач, председател на ”Сапио”.

Дали жестът на Костов към Златков е от солидарност към бивш колега, или от носталгия по миналото само може да се гадае ? Но най-вероятно е демонстрация на власт и това, че той безнаказано може да бъде над закона! И действително Иван Костов свободно, безотговорно и без последици може да наруши закона! А в бъдеще това ще го прави многократно.

Съмнителните действия на фондация „Сапио“ вече са в полезрението на следствените служби. Но във времето на „беззаконие”, което демонстрира дори и финансовия министър Костов всичко може да се случи. Все пак, следствието разбира за извършените големи далавери от Златков и са по петите му, но той своевременно се измъква и емигрира в САЩ. Някой го е предупредил и най-вероятно Костов.

През 1994 г.е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио” е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 13.5 млн. долара.

Главният прокурор Татарчев излиза с мнение да се образува следствие срещу Иван Костов, но поради изтичащия му мандат и явна незаинтересованост на прокуратурата, нищо не е предприето. Иван Костов прави всичко възможно, за главен прокурор да назначи своя човек – Никола Филчев и успява. Така „Сапио” е забравена и остават само съмненията и слуховете. Но е ясно, че подаръкът от няколко милиона долара, който Костов прави на Ясен Златков, не е само израз на добро отношение и разположение към него. В такива действия внаги има личен интерес, скрита мотивация и прикрит подтекст.

През 1991 г. с нестопанска цел е създадена политическата фондация „Демокрация”. Година по – късно за улесняване на стопанската й дейност, се създава ЕООД ”Фодем” – дружество с ограничена отговорност. То обаче се управлява от изпълнителния директор на фондацията. Дейността му включва търовия със стоки в страната и чужбина, консултанска дейност и всякакъв вид незабранени от закона сделки. Въпросът е: Къде остана благотворителната дейност – целта на фондациите?

Скандалът с фондация „Демокрация” е свързан с Иван Костов. Двадесет дни преди местните избори руският бизнесмен Майкъл Чорни, с публикация във в-к „Труд” обвинява Костов, че го е изнудвал за пари.
Десет дни преди парламентарните избори, във фондацията постъпват като дарение 189 000 щ.д. от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг”. Кипърски адвокат чрез в-к „Труд” прави изявление, че банковия превод е извършен по нареждане на бизнeсмена Майкъл Чорни. От фондацията твърдят, че произхода на парите е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни Майкъл Чорни да е дарител, но остават много въпросителни.

Скандалът години наред занимава обществеността, пресата, дори и Темида и хвърля сериозно петно върху Иван Костов и жена му Елена.
Фондация „Бъдеще за България” е създадена през 1996 г. от Елена Костова и съпредседатели Антонина Стоянова – съпруга на президента Стоянов и Алиса Софиянска – съпруга на кмета на София Софиянски.

През 1998 г. Антонина Стоянова напуска фондацията и създава своя – „Ценности”. Постепенно от фондацията излиза и Алиса Софиянска.

За фондацията на Елена Костова се говори, че получава пари от хора свързани с КГБ, както и от други неясни източници.

Григорий Лучански – съмнителен руски милиардер твърди, че на няколко транша пращал пари на фондацията – общо 1.5 млн.долара, за да финансира СДС. В периода 1996 – 1997 г. той финансирал СДС с 1 милион германски марки месечно от Мобилтел, чрез свои фирми в България. Известно е, че СДС от неговата фирма ”Телендорф” получава превод от 80 000 долара.

Съмнителен ливански бизнесмен, който закупува ЦУМ чрез офшорна фирма също дарява 50 000 долара на фондацията. Очевидно, тя получава много дарения, част от които отиват в СДС.

Годишно фондация „Бъдеще за България”официално отчита над 5 млн. лева, но явно не се регистрират всички постъпили суми. В потвърждение на това говори и факта, че в списъка на дарителите, отпечатан във в-к „Труд” не фигурира нито Лучански, нито фирмата ”Телендорф”.

Елена Коства твърди, че фондацията работи и с „Отворено обществою” от където е получила 581 млн.лева, от ЕС 130 000 швейцарски франки, от Ротари клуб 60 000 долара и още много други дарения.

В края на май 2000 г. Елена Костова обявява, че няма повече да публикува списъка на дарителите – нямало такава практика. Съмненията около присвояването на пари от даренията са много. Костова е призвана да отговаря съдебно за укрити данъци, но след намесата на Иван костов всичко се потулва.

Злоупотребите и облагодетелствуването на фамилия Костови стават все по – очебийни и компрометират сериозно фамилията, особено Елена Костова. Намесени са имената на олигарха Красимир Стойчев и бизнисмена Георги Кирчев, които са поддържали връзки с повечето чуждестранни дарители.

Принципът „финансиране на политическите партии чрез фондации” е измислено от Лукановото правителството и се е наложило като удачна форма и за пране на пари от съмнителните бизнесмени. Тогава се извършва масово българска приватизация чрез офшорните фирми.

Финансирането на партиите чрез фондациите се осъществява тихомълком от всички следващи правителства и особено от БСП и СДС.
Иван Костов като финансов министър е длъжен да контролира фиска и бюджета на държавата. Ето защо има пряко отношение към фондациите, но той е безучастен.
Намесата му в аферата „Сапио”, историите с фондациите на жена му, неясните и дарители и съмнителни капитали го поставят в трудно положение. Той е критикуван не само от опозицията, но и от някои среди на СДС. Костов продължава да мълчи и да запазва привидно спокойствие.

Трябва също да споменем и за бизнеса на г-жа Костова. Напористата съпруга на лидера на СДС е собственичка на 49% дял от акциите във фирмата „Булс”, регистрирана в България. Съсобственик е съмнителният сръбски бизнесмен Заран Ристич.

От няколко години фирмата търгува активно с петрол и петролни продукти, които е изнасяла и по време на ембаргото. Има сериозни съмнения, че е извършвала и контрабандна дейност. Вдига се много голям шум за това, че с участието си в тази фирма г-жа Костова компрометира не само съпруга си но и уронва престижа на СДС.

Остро реагира опозицията и голяма част от сините привърженици. Възмутена е цялата общественост.

С този неприятен въпрос се занимава и Националния изпълнителен съвет на СДС, който решава: ”Всички роднини на висши сини политици да излязат от частните, общински и държавни фирми и компании”. Това решение на НИС, провокирано от предизвикателното поведение на г-жа Костова, се възприема от лидера Иван Костов също без никаква реакция. Той продължава да пази мълчание или да твърди, че това е тенденциозна кампания срещу него.

Като финансов министър, през 1991 г. на Иван Костов е предаден „Доклад на специалната комисия на БНБ”, във връзка с източването на Валутния резерв на България. Докладът по безспорен начин доказвал, че през 1991 г. резервът, в размер на над 2 млрд. долара е незаконно изнесен от страната. Посочено е как е станало източването, кои са виновниците и разбира се Андрей Луканов е на първо място. Докладът се основава на много проверки, разследвания и анализи, в които участва и Парламентарна комисия. Но непонятно защо, финансовият министър Иван Костов не реагира и не предприема нищо.

Има друг случай, по който всички участници са се наговорили да пазят пълно мълчание и темата става „табу” завинаги.

По времето на кабинета Попов, са водени много конфиденциално правителствени преговори с католическия Малтийски орден на принц Алекс Втори, за получаване от България на безлихвен кредит от 3 млрд. и 650 млн. долара, с 20 годишен погасителен срок.

Основните действащи лица са Иван Костов, като министър на финансите и Емил Хърсев, вероятно като експерт или представител на БНБ. От малтийска страна преговорите е водил
ковчежника на ордена Роберто Копола.

Хърсев не отрича, че с Иван Костов през 1991 г. са се срещали с Копола в Рим, но не уточнява с каква цел.

И до днес не е ясно, подписван ли е договор за заем, България получавала ли е някакви пари и страната ни има ли някакви задължения. Ясно е само, че сме снабдили Копола с български дипломатически паспорт, което било едно от условията за отпускане на кредита. Когато Костов и Хърсев занесли на Копола паспорта, той не го харесал, защото пишело, че е „почетен консул“ и се наложило да му се издава друг паспорт като „почетен посланик”, което е прецедент в дипломацията.

Рим, виа „Ница“ № 61-63. На този адрес Иван Костов договарял с Роберто Копола безлихвения заем. Сумата била внесена през 1991 г. по сметка в швейцарска банка. Първият транш от 300 милиона долара трябвало да дойде в София през август същата година. „Този проблем не ме касае“, казва сега тогавашният финансов министър. 

Според д – р Тренчев, издаването на паспортите било по нареждане на президента Желев. Той също твърди, че в банка в Логано бил извършен превод от ордена и някакво лице през 1993 г. се опитало да тегли пари от сметката. Но се получил проблем и бил сезиран българският посланик в Берн. Следите в Министерство на външните работи по случая „Копола” са заличени – липсва досието за издаването на дипломатическите паспорти. Останали са само две вербални ноти получени от италианското посолство в София – в първата от 23 май 1991 г. се иска потвърждение за това, дали е автентичен дипломатическият паспорт, а втората – да се отговори на първата.

Няма информация дали е отговорено на тези ноти. Но има справка от 1993 г., в която са описани дипломатическите паспорти на Копола, което означава, че някой още е имал отношение към случая. Съмнително е упоритото мълчание на Костов и Хърсев – сега велик масонски касиер на България?

През 1994 г. американската разследваща журналистка Клеър Стърлинг, известна със своите разкрития за финансови злоупотреби, издава книгата „Светът на крадците”. В нея 20 страници са посветени на престъпната дейност на Роберто Копола и на Малтийския орден в прането на пари. Вероятно и българският дипломатически паспорт е бил използван за безконтролно пътуване и пренасяне на „дипломатически“ багаж от Копола. Но българската страна и до сега мълчи. Крие се каква е ролята на правителството и на министъра на финансите Костов в случая, по – точно в съмнителната аферата „Копола”!

Еволюцията на Иван Костов минава през много и различни етапи.

Плахият асистент, надъхан с остарели идеологии, отдавна ги е изхвърлил и бързо се е преориентирал. За да стане син депутат, помагат му не само късмета или качествата, които притежава. За да направи такава бърза кариера, определено някой стои зад него и му помага.

Говори се под сурдинка, че това е Андрей Луканов, особено в първите години на прехода.
Костов вече се е превърнал в съвършено нов човек. Той вече не се плаши да влезе в играта, в която играчите са много – сини, червени и пребоядисани като самият него. От първия ден, когато става син, той започва успешно да играе тази игра, въпреки, че тя е груба и не се играе по правила.

На Костов вече не му липсва самочувствие, натрупал е необходимия опит и умения и е готов да промени синята идея.

Тя вече трябва да престане да бъде основата на широкоспектърна демокротична коалиция.

Той разбира, че трябва да разруши и разедини малките партии, които са се обединили в синята идея, да покаже, че това е химера и да изгради една нова синя партия – негова партия. За целта трябва само да спечели сините привърженици, пък даже и с лъжливи приказки и обещания. И най – вече да отстрани „старите седесари“, които му пречат да вкара синята идея в „калъпа” на неговата партия. За постигането на това той трябва да се опре на свои хора и предприема конкретни действия. Голяма част – 60% от сините депутати в 37 Народно събрание са подменени. Новите са подбрани предимно от него. Прави известна, макар и ограничена партийна и административна реорганизация.

Играта на Костов, макар и със закъснение е разгадана от създателите на СДС – Желю Желев, д-р Тренчев, Едвин Сугарев, с мненията на които вече ви запознахме.

Колкото и невероятно да звучи, Иван Костов почти успява да превърне синьото движение в партия от негов тип, а синята идея, почти да я превърне в химера. Това не е лесно, защото той все още не е получил пълната власт.

Ще проследим кариерата на Иван Костов, когато вече е успял да вземе абсолютно цялата власт в ръцете си – партийна, държавна, парламентарна и съдебна.

 

 

« | »

1 Response to " ИВАН КОСТОВ – СИНОНИМ НА АЛЧНОСТ ЗА ВЛАСТ И ПАРИ! "

  1. Novae каза:

    Малко олово в тиквата!

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.