You are here: Home // България, Общи, Преходът, СДС // ИВАН КОСТОВ ЗАБРАВИ, ЧЕ „АБСОЛЮТНАТА ВЛАСТ ПОГУБВА“

ИВАН КОСТОВ ЗАБРАВИ, ЧЕ „АБСОЛЮТНАТА ВЛАСТ ПОГУБВА“

”АЗ СЪМ ТОЛКОВА ДОБЪР И МОЩЕН ПОЛИТИК, ЧЕ МОГА ДА ОБЪРНА И НАЙ-ВЪРЛИТЕ ПРОТИВНИЦИ НА ЕДНА ДОБРА КАУЗА ТАКА, ЧЕ ТЕ ДА РАБОТЯТ  ЗА НЕЯ”. Иван Костов

През 1997 г., след сериозна икономическа криза довела до жестока хиперинфлация и народът до отчаяние, правителството на Българската социалистическа партия (БСП) с министър председател Жан Виденов пада от власт, две години преди края на мандата си.

След преврата от 10 ноември 1989 г., който поставя началото на политическия преход в България, управлението на БСП за трети път е свалено от власт по средата на мандата му с народен бунт.

След упорити опити да съставят ново правителство, за да приключат останалата част от мандата си, новоизбрания президент Петър Стоянов отказва да им връчи нов мандат.

Нарушавайки Конституцията, той свиква Съвета за национална сигурност, на който БСП са убедени да се откажат от властта, което се приема с голямо обществено и политическо облекчение.

БСП най – после разбира, че тяхното управление е довело България пред прага на гражданска война и само чрез отказването им от властта може да я избегне.

Новоназначеният президент Петър Стоянов назначава служебно правителство начело със Стефан Софиянски. Насрочва и парламентарни избори на 19 април 1997 г., които коалицията на ОДС печели убедително изборите. Те имат мнозинство в парламента и избират Иван Костов за министър – председател.

След 1989 г. той е първият премиер, който остава на поста през целия четирrгодишен мандат.

Кабинетът Костов е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономчески и социални реформи. Правителството успява да стабилизира финансовата система, като завършва започнатото от правителството на Софиянски въвеждане финансов режим на Валутен борд. Поставя се началото на икономически растеж, макар и бавен. Кабинетът на Костов започва да провежда мащабна и повсеместна приватизация, която обаче не винаги се извършва прозрачно и честно.

Лично Костов и не малко от министрите му се обвиняват в злоупотреби и корупция. Правителството бързо пропилява голямото доверие, с което се е ползвало и все по – често става обект на критики, включително и към премиера Костов.

През декември 1999 г., под засиления обществен натиск, както и на някои парламентарни партии, вече се искат оставки на корумпирани министри или на такива с нисък обществен рейтинг.

Иван Костов е принуден да извърши сериозни персонални и структурни промени в правителството.

На практика той прави почти нов, втори кабинет на СДС. От старото правителство остават министрите: на външните работи –  Михайлова, на финансите – Радев, на екологията – Манева, на културата – Москова и социалният министър – Нейков.

Костов извършва и структурни промени, с оглед съобразяване управлението на страната с поканата за членство в Европейския съюз. В кабинета влизат нови имена, някои даже съвсем неизвестни на българската общественост.

При формирането на новото правителство, Иван Костов отстранява и вътрешния министър Богомил Бонев без обяснение, въпреки, че той е с много висок рейтинг.

Обиден и амбициран, Бонев прави сензационни разкрития и обвинява Костов за незаконна приватизация на ВЕЦ – овете.

В резултат на това Костов се принуждава да спре процеса на тяхната приватизация.

На 9-ти юни 2000 г. Богомил Бонев разкрива друга голямата измама направена с компенсаторни записи. На г-жа Енгибарова – Шмит, като обезщетение на имоти, са издадени компенсаторни записи на стойност 70 млн. германски марки. Оценката на имотите, спекулативно е надвишена 250 пъти. Като виновник за това, Костов е принуден да отстрани Божков, но той е главен преговарящ от българска страна с Европейския съюз.

Костов и кръгът около него, премълчават другата, не по – малка далавера и спекулация.

Тези компенсаторни записи са закупени с 55% отстъпка от приятелите на премиера – братята Красимир и Стефан Джанкови. Те приватизират Софийски мелничен комбинат на занижената цена – 15 млн. щ.д., от които 12 млн. плащат със закупените на ниска цена компенсаторни записи. Спекулативната приватизация на комбината става след уволнението на Божков, но Костов не признава това и не отменя решението си за неговото освобождаване.

Приватизацията на БГА ”Балкан” е още една непрозрачна и изключително корупционна сделка. Приватизационният договор, сключен с Гад Зееви предвижда продажба на 75% от акциите на националния превозвач.

Договорът обаче се пази в тайна. Интересен е фактът, че експертната комисия към Агенцята за приватизация, от 11-те й члена, само 5 са дали съгласие БГА ”Балкан” да бъде продадена на Гад Зееви.

Неговата оферта била най – неприемлива. Офертата на ”Улрих Бентелер” била много по – добра. Той предлагал запазване на всички дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и плавното им увеличаване, цена 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара.

А ето офертата на Гад Зееви – цена 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращаване на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета, ограничаване до 50% от дестинациите и всички дълги полети, т.е. фактически бойкот на арабския свят – най печелившата дейност на Балкан.

Нарушенията и злоупотребите по сделката продължават.

75% от акциите на БГА ”Балкан” са продадени на „Зееви холдинг” и „Аркиа холдинг” за 150 000 долара. България, макар, че е акционер с 25%, няма представител в органите на управление и не знае нищо какво се върши от Гад Зееви.

Към договора има приложена секретна документация, в която има и писмо на финансовия министър Муравей Радев. За сметка на държавата по нареждане на премиера Костов, той прави много улеснения на Гад Зееви, които се изчисляват на милони долари. Загубите за страната са огромни. БГА ”Балкан” е била не само безогледно източена, но в същност и ликвидирана.

Изборът БГА „Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви е престъпен, но няма никакви последици и всичко е потулено и прикрито.

Александър Божков, Муравий Радев и Вилхелм Краус, както и Агенцията по приватизация са предимно фигуранти в тази сделка. Основният играч е Иван Костов.

Никога няма да стане ясно от българска страна кой колко е получил, защото много пари са били откраднати и много раздадени под масата.

Друга приватизационна сделка, кято тежи на съвестта на Иван Костов, а най-вероятно и на „джоба” му, е продажбата на „Мобилтел”.

Костов иска да прикрие вината си за неизгодната и брутално спекулативна сделка, като я прехвърля върху Стефан Софиянски. Но фактите доказват, че продажбата на „Мобилтел” на Майкъл Чорни е станала на 31.10.1997 г. и е подписана от Антони Славински, член на кабинета.

Това не е станало без санкцията на Костов.

„Мобилтел” е била първо приватизирана от Красимир Стойчев – личният съветник и приятел на Костов и Атанас Тилев, агент на ДС, собственик на фалиралата Банка земеделски кредит, чрез която открадва милиони и се скри в чужбина,  международен мошеник и личен приятел на о.з.ген. Бриго Аспорухов.

Стойчев и Тилев продават „Мобилтел” на Майкъл Чорни за 30 млн. долара, поне така се твърди. Междувременно, Майкъл Чорни е изгонен от България „като заплаха за националната сигурнаст”. Но въпреки, че Чорни е изгонен и е извън България, кабинетът, както е записано в решението ”без търг и конкурс , продължава и разширява лиценза на Чорни до юни 2006 г. Това е направено съзнателно, за да може той да продаде по – лесно „Мобилтел” и на по – висока цена.

И действително Чорни я продава за баснословната сума от 800 млн. долара. Разликата от 30 млн. до 800 млн. долара е огромна, а основната роля е изиграл „продълженият лиценз” дело на кабинета на Костов. Пита се кои ли са българите, които тлъсто са се „облажили“ и в очи са набива на първо място името на Иван костов!

Правителството на Костов през април 1988 г. сключва Договор за доставка на руски природен газ.

Основните контрагенти са РАО ”Газпром” и „Булгаргаз” ЕАД. Договорът подписва от руска страна Рем Вяхирев – шеф на „Газпром“, а от българска вицепремиерът Евгений Бакърджиев.

На преговорите Бакърджиев често се консултирал по GSM с премиера. Очевидно, окончателното решение е това на Костов. Подписаният договор е изгоден преди всичко за „Газпром”, за сметка на националния интерес на България.

Съгласили сме се с крайно неизгодни клаузи, за които главната вина носи Костов!

Представителят на Световната банка Рей Томкинс го нарича ”ужасяващ” договор.

Ще цитираме само две от многото неизгодни клаузи, като ”take or pay”, която задължава България да плаща 80% от договорените но неизползвани количества газ. Предвижда се за срок от 10 г. ежегодна доставка от 6 млрд. куб. м. газ, при годишно потребление 3 – 3,5 милиарда. Каква огромна неустойка доброволно приема Костов да плаща на Русия за газ, който не е потребен.

Невзетите количества, които са значителни трябва да се заплащат и загубите са много милиони долара годишно.

Предвижда се също транзитната руска такса да е 1,67 долара за всеки 1000 куб. нанометра газ, на всеки 100 километра.

В същото време, страната ни заплаща за транзита през Румъния 2,67 долара. За целия 10 годишен период държавата ни ще губи около 200 млн. долара.

Евгени Бакърджиев е бил посрещнат на ВИП-а в София с фанфари за големия успех, който той и Костов са постигнали. А всъщност това може би е една голяма далавера, в основата на която стои Иван Костов.  Странно, Бакърджиев беше един от първите, който изхвърча от кабинета, явно не е слушал „Командира“ .

Трябва да се внесе яснота по една изключително важна тема – каква е позицията на Костов по въпроса за АЕЦ ”Белене”, която също говори в полза на Русия.

На 21.януари 2000 г. Висшия експертен съвет на Агенцията по енергетика и НЕК вземат решение, в което обявяват АЕЦ ”Белене” като новата ядрена мощност на България и че се предпочита пред строежа на блок 7 на АЕЦ”Козлодуй”.

През януари 2001 г. вицепремиерът Жотев подготвя доклад, с който препоръчва строежа на АЕЦ ”Белене” да бъде размразен. Докладът е прочетен пред Нароното събрание.

Но за Костов не е трудно да се отмята и да лъже, че няма нищо общо с АЕЦ“Белене“.

Та той излъга всички от лидерите на СДС и стана председател на партията и премиер, без де е бил член на СДС или на друга пяртия от синята коалиция.

При наличието на документи, включително и в парламента, не може да заблуждава и нагло да лъже подчертавайки, че той винаги е бил против АЕЦ ”Белене”.

Може би трябва да направим друг, много по – важен извод: Иван Костов, също като БСП, провежда линия на енергийно обвързване на България с Русия.

  • Той продава „Нефтохим” на руснаците на безценица и обвързва огромния комбинат да работи само с руски нефт. 
  • Подписва 10 годишен договор за доставка на газ при изключително неизгодни за страната условия.
  • Действа за още по – голямо обвързване с Русия в областта на ядрената енергетика.

Подсещаме се за статията: ”Иван Костов е силно зависим от миналото си” и неясните периоди в биографията му, свързани с пребиваването му в Русия.

Има още много други корупционни, съмнителни или неизгодни приватизационни сделки сключени от кабинета Костов, или лично от него.

 – Продажбата на Кремиковци за 1 долар!

 – Приватизацията на „Нефтохим” на нищожна цена и с явна лъжа, че инсталациите на комбината могат да обработват само руски нефт.

 – Така стоят нещата и с приватизацията на другата голяма рафинерия – ”Плама”, съзнателно натикана в сложни приватизационни комбинации и нечестни игри.

С нечисти намерения Иван Костов предлага СДС да закупи банката на Атанас Тилев – Банка земаделски кредит, която фалира и Тилев чрез нея измъква милиони в чужбина, завлича банки, държавни и частни фирми и граждани.

 – През юни 2000 г. Богомил Бонев прави скандални разкрития около приватизацията на най-голямата българска банка – Булбанк и иска оставката на Костов. Един голям скандал, който също много бързо и умело е потулен.

 – Съмнителна е сделката с продажбата на БТК, която е продадена на цена, няколко пъти под реалната.

Костов до такава степен вече се е превърнал в държавен ”приватизатор”, че се е самозабравил. Могат да се посочат много други сделки с негова намеса.

Кръгът около Костов, известен като кръгът ”Олимп” – Красимир Стойчев, ресторантьорът Славчо Христов, станал благодарение на Костов банкер, братята Джанкови, Мая и Георги Кирчеви и други, станаха банкери, олигарси, крупни бизнесмени, натрупаха много пари и закупиха много имоти, построиха хотели, бизнес сгради и жилища.

Иван Костов сигурно не е бил лишен от полагаемото му се. Та той е признат за „Командира“.

Чувството му за недосегаемост стига до там, че той вече не крие връзките си с мафиотските лидери като Константин Димитров – Самоковеца и Маргина.

Дори не се притеснява да подържа връзка с тях. На една от срещите на кандидат – президента Стоянов с известни софийски бизнесмени, която СДС организира в ресторант ”Олимп”, идва Маргина.

Иван Костов коментира, че „това не е нередно”. Той дори казва, че и двете му коли са застраховани в СИК. Скоро след това изпълнителният директор на СИК Димитър Попов на пресконференция съобщава, че имуществото на СДС е застраховано при тях – в СИК.

В поведението на Костов вече се забелязват смущаващи признаци – липса на чувство за реалност и главозамайване от собственото му „его”.

За това ”помагат” и хората от обкръжението му, които го ласкаят и величаят.

Той действително се е вживял много в ролята на ”Командир”, която много му допада. Костов вече не може да търпи друго мнение.

Неодобрението и раздразнението от неговото поведение бързо расте, включително и сред синята партия. Усеща се и ускорения процес на оттегляне и намаляване както на привържениците, така и симпатизантите на СДС. Рязко спада доверието към партията и най – вече към Костов. С поведението си, той си спечелва и много врагове.

Но все още няма нужда от съвет, защото се смята за безпогрешен.
Не закъснява реакцията и на опозицията. Ахмед Доган заявява, че „Иван Костов е уплашен и неадекватен”, а Бългрия е така ограбвана през последните три години, както никой друг не я грабил”.

Във външната полтика, благорение на активността на министъра на външните работи Надежда Михайлова, правителството на СДС има определени резултати. Разбира се, ролята на Костов за прозападната ориентация на България е непоклатима. Кабинетът продължава линията за членство на страната в Европейския съюз. През декември 1999 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г.

През 1999 г. правителството подава молба и за членство в НАТО. Същата година – 1999, по време на войната в Косово, въпреки организираните от БСП протести начело с Георги Първанов, правителството решава да предостави въздушното пространство на България, за нанасяне на удари от авиацията на НАТО, върху обекти на Съюзна република Югославия.

В същото време, кабинетът отказва на Русия въздушен коридор и по този начин възпрепятства руския военен контингент да дебаркира на летището в Прищина. Кабинетът не допуска огромни маси бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По време на управлението на Костов, в Либия са задържни 6 български медици, обвинени в умишлено заразяване на либийски деца със СПИН.

Месец преди арестите, в началото на 2007 г. по БТВ, тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров предупреждава правителството какво се готви. Съдебният процес, започнал срещу медиците придоби голяма международна популярност, особено след като либийските власти издават срещу тях смъртни присъди.

По повод предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте медицински сестри и българския лекар, в публичното пространство у нас, силен негативен отзвук получава фразата на Костов ”Ами ако са виновни?!”

Костов и правителството търпят сериозни критики за бездействие и пасивност, особено в началния период.

Той също се е отнесъл с подчертано пренебрежение към докладната записка на Надежда Михайлова – министър на външните работи от края на 1999 г., с която го призовава, като премиер да се срещне с Муамар Кадафи.

През 2002 г. Народният съд на Либия, поради липса на доказателства, прекратява делото за заговор срещу държавата – едно от обвиненията срещу нашите медици.

През следващите мъчителни години срещу медицинските сестри и доктора са повдигнати нови обвинения.

Процесът и най-вече смъртните присъди предизвикват много широк международен отзвук и силна реакция на световната общественост. С активната намеса на френското правителство и най-вече на бившата съпруга на президента Саркузи, българските медици получават разрешение да напуснат Либия и с френски правителствен самолет се завръщат в България. Посрещнати са много радушно.
Българската общественост обаче, не скри своето голямо разочарование от отношението на премиера Иван Костов към целия случай.

По време на четиригодишния мандат, премиерът и лидер на СДС Иван Костов се налага като неоспорим лидер. Но неговото авторитарно управление, командния му маниер, подчертано желание всичко да контролира и най вече извършваната от него непрозрачна и корумпирана приватизация и клиентилизъм, отблъсна голяма част от неговите и на СДС привърженици и симпатизанти.

С приближаването края на мандата на правителството, голяма част от ръководния екип на СДС вече се съмняват, че на предстоящите избори ще се представят добре. Но те все още не искат да признаят, че най – голямата вина е на Иван Костов.

КРАХЪТ НА КОСТОВ И НА СДС ДОЙДЕ НА ИЗБОРИТЕ! СДС ОЩЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪВЗЕМЕ!

Едноличното му управление постави под съмнение не само неговите лидерски достойнства, но и демократичните принципи, които изповядва СДС. Прозвището ”Командира”, което се е ползвало с голяма популярност, защото е било синоним на понятието ”Лидер”, сега вече няма положителен ефект. То става вече синоним на поражение, разруха и разцепление сред СДС. Бъдещето на партията е неясно и песимистично. Резултатите от изборите потвърдиха това.

АБСОЛЮТНАТА ВЛАСТ ПОГУБИ ”КОМАНДИРА” А ТОЙ ПОГРЕБА СДС!

« | »

2 коментара to " ИВАН КОСТОВ ЗАБРАВИ, ЧЕ „АБСОЛЮТНАТА ВЛАСТ ПОГУБВА“ "

  1. bobec каза:

    Предишните анализи за прехода ми бяха много интересни, но съм много разочарован от анализа за Костов. Очевдино плюенето по единственото свястно (макар и не безгрешно) управление по време на пехода няма да спре.
    Нека само погледнем първия мит – как Костов имал „абсолютната власт“. Ами не, против него последните години се водеше пропагандна война, подобна на тази срещу Ф Димитров, даже с някои от същите герои – Тошко от Труд (после сниман с въпросния Самоковец) с лъжливия му парцал, кулминиращ с „България уби дете“, бакшишите на Алексей Петров. И Доган – този ли шще ми казва кога била ограбена България? Не ви прави чест да позлвате негови думи за аргумент. Доганят беше изолиран по времето на Костов, и разобличен като агент на ДС. Нека добавим другите боклуци – Бисеров и Цонев (още като хора на ОДС, нагло призовавайки за близост с ДПС, сега вече там, и знаем какво стана с единия, надявам се скоро и с другия). Бакърджиев, Богомил Бонев (уж популярен, но дори и с руски пари остана трети на президентските избори). И какво е това СДС – идея и кауза ли? Защото в България тези неща не вървят. Върви авантюризма, и няма как да си чист, ако искаш пълно мнозинство в НС. Когато Коство почна да се чисти, новите сини продажници, които са били там само за далаверата, напуснаха „кораба“, като участваха в неговото потопяване. А „корабът“ беше българската държавност. Нека сега погледнем кой идва след Костов – агент Цар, ДПС, БСП, мафията (Илия Павлов дори присъства на откриването на кабинета).
    Но вместо да мислим, трябва дс се плюе по Костов. За когото нищо конкретно не бе намерено, а уж бил крадец (по думите на БСП-ДСП и тяхната доста упсешна пропагандна машина). Е, имало е доста хора около него, които са крали. Да си беше търпял.
    Иначе заслугите на кабинета „Костов“ са онсовно две, и много важни. Не е само стабилността (която е почната при служебния кабинет, и е „дреболия“ в сравнение с истиснката работа). Както пише горе, Костов завършва завоя към запад, блокира руските интереси, и всъщност е единственият (или един от малкото), който гледа българските интереси и не се продава България на никой. България беше силан при него.
    Другото е изпълнението на важните икономически реформи, които преструктурират икономиката и се създава истинска, функционираща, конкурентноспособна пазарна икономика, която почва да се разивва и ни движи и до днес! Хубаво, имало и далавери, но да се изпозлват БГА Балкан (фалирал 1998-ма), и ище повече Кремиковци в нелепо. Костов не веднъж е давал отговори, но най-важният принцип е, че не можеше да се кара с остатъците от соц икономиката, нереформирани до края на 90-те, където има губещи предприятия, които дори имат отрицателна добавена стойност и трябва да се сусбидират от държавата, вместо да се развива ефикасна икономическа дейност. За задълженията на тези предприятия, чието покриване е включено цената няма нито дума в този анализ.

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.