You are here: Home // България, НДСВ, Преходът, СДС // СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – бъдещ Министър председател на България (1/2)

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – бъдещ Министър председател на България (1/2)

„Всеки народ има правителство, което заслужава” У. Чърчил

Първа част.

Обръщение на Симеон Сакскобургготски към българския народ – Врана, 6 април 2001 г. 

Мои сънародници!

Днешният ден е повратен в моя живот. Аз съм готов да основа и поведа ново обществено движение за нов морал в политиката, с нови идеи и с нови хора. С това обръщение към вас поставям началото на Национално Движение Симеон ІІ в името на три принципни цели:

Първо: бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика. Готов съм да предложа схема, посредством която не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие ще промени живота ви.

Второ: скъсване с политическата партизанщина.

Трето: въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията.
Гласувайки за Национално движение Симеон ІІ, вие ще сте истинските му създатели, а избраните депутати – изпълнители в Парламента на неговите цели и идеали”.

Царски обещания, големи обещания, иска само 800 дни да стискаме зъби – мисли си народа.

То май от стискане, зъби не му останаха на горкия народ, но и този път, пак ще повярва – не на червени, не на сини,  а на него на Царя ще повярва!

Народът ни е доверчив, но и мъдър, той веднага започна да брои дните. А ние ще проследим действията на Симеон ІІ, за да видим дали ще изпълнява своите щедри обещания или е поредният демагог, който като всички предишни политици ще измами отново НАРОДА.

Организационната работа по изграждане на Движението кипи. Започва се от нищо, има само един „гол Цар”, както се казва в приказката.

Създаден е Щаб, в който първостепенна роля има Стоян Ганев. Други важни функционери са Мирослав Севлиевски, доцентът – правист Пламен Панайотов, юристката Миглена Димитрова, съпругът й – икономистът Венцислав Димитров – те и двамата са били върли седесари.

Помагат и други юристи от група около Пламен Панайотов, защото царя и неговото Движение все още не е озаконено и регистрирано, за да има право на участие в изборите.

Задачите на щаба са да организират Национална конференция, да изработят Устава на Движението и да уредят неговата регистрация в съда.

Но въпросът, който най-много вълнува хората от Щаба и активистите на Симеон ІІ е подреждането на изборните листи. Чрез тях реално ще се определят позициите на всеки приближен до Царя – ще се разпределя властта.

При изработването на Устава се разбира, че по нареждане на Царя, Движението няма да има никакво управително тяло и цялото ръководство ще бъде в ръцете на Симеон ІІ, който еднолично ще управлява.

Още в началото, вече са се появили първите противоречия между Стоян Ганев и групата на юристите, начело с Пламен Панайотов , които роптаят срещу големите права за кадруване и командване, дадени на Ганев от Царя.

В същото време, Симеон ІІ се съветва с другия стълб, на който се е опрял – Илия Павлов, собственик на империята ”Мултигруп”, за която Царят знае, че тя може да мери мегдан дори с държавата.

В навечерието на изборите, Царят прави едно продължително царско гостуване на Илия Павлов в неговия луксозен комплекс ”Свети Илия” на морето. Посрещането на Симеон ІІ е като през 1997 г. във Велико Търново – на много високо равнище. На специален обяд с Царя Павлов кани и кандидат-депутатите от Варненският район.

Добре информираният политически анализатор Ариел Коен от фондация ”Heritage” твърди:
”Листите на Движението бяха създадени с помощта на Стоян Ганев и Илия Павлов“. Това е вярно, но не напълно. Участие има и милионерът от Лондон Спас Русев, който е близък със Симеон ІІ и с неговите синове, особено с банкера Кирил. С тяхното съдействие Спас Русев е подбрал млади български ”Юпита” от банковата сфера на Лондонското Сити за икономическия екип на Царя.

Симеон ІІ вече се сблъсква с първия възникнал по-сериозен проблем. При проверка на кандидат–депутатите на НДСВ в т.н. ”Комисия по досиетата”, някои са белязани с „червен картон” като бивши сътрудници на ДС. Един от тях е активистът Венцислав Димитров, който е напуснал СДС и става голям привърженик на Царя. Венци е бил определен дори за водач на листа в Разград , но се наложило Царят да го извиди от списъка.

Отстраняването на Венци Димитров е станало по странен начин, защото факсът, с който го уведомяват, от проверката се разбира, че е изпратен от лечебно заведение за душевно болни.

Съпругата му – Миглена Димитрова и тя бивша активистка на синята партия, сега е изявена привърженичка на Симеон ІІ и взема дейно участие в подготовката на устава и по регистрацията на Движението. Но изваждането на съпруга й от листите дълбоко я обижда и разочарова.

Миглена открива големи противоречия в обещанията и действията на Симеон ІІ. Афектирана от случилото се със съпруга й, тя решава да проговори.

В интервюто от 12 юни 2001 г. пред Коритаров от „Свободна Европа” тя открито обвинява Симеон ІІ, че лъже.
„Царят излъга всички ни, каза Миглена Димитрова. Симеон ІІ подведе хората като им каза, че прави формална коалиция с Тошо Пейков и Весела Драганова, а тя се оказа политическа. И за новия морал. Какъв нов морал! Няма групировка, която да не е представена в листите, пълно е с мошеници и леки жени”.

Има още сериозни обвинения, които ще бъдат потвърдени и от други разочаровани царисти. Миглена Димитрова в интервюто казва, че Стоян Ганев е идеолог на много странни концепции за бунт, революция и нови избори.

„Неуспешната регистрация на царското движение беше част от сценарий на Стоян Ганев, с който трябваше да се предизвика революция. Да се дигнат хората на бунт в защита на Царя”. И допълва: „Но сега разбирам, че първоначалните намерения са били такива, да няма регистрация”. На въпрос на Коритаров ”документите съзнателно ли са били изработени с юридически пропуски, за да няма регистрация”, тя отговаря утвърдително.

От ОДС светкавично искат Симеон ІІ да обясни каква роля е играл в този сценарий за умишлената предизборна дестабилизация. Те настояват за имената на други царски хора, замесени в атаката срещу институциите.

Концепцията на Стоян Ганев е след като кандидатурата на Царя за президент е отхвърлена от съда, трябва да се върви към ”проблеми с регистрацията на НДСВ. Целта е да се вдигне шум в пресата и предизвика обществено недоволство. Симеон ІІ да изпадне в ролята на „жертава”, за да печели симпатии, от там и повече гласове.

Едновременно с това, безшумно се работи за коалиция с две малки, но регистрирани партии, чрез които Движението ще получи право да участва на изборите. Според изборните наблюдатели, тази тактика е довела до желаното настроение сред хората на съчувствие и дори „героизация” на Движението на Симеон и действителни тактиката се оказва печеливша.

Симеон ІІ е приел тази тактика и от съображения, които освен него никой друг не знае. Те са внушени от приятеля му Илия Павлов, който счита, че ако Движението се регистрира по-рано, ще се разкрият хората, които стоят в „ядрото”, ще има време за проверки, анализи и много излишни коментари. А в „ядрото” – това са поставени от него  представители на групировките и сенчестия бизнес.

За първи път при Симеон ІІ различните престъпни групировки ще са заедно в неговото Движение. Хората на ВИС и СИК, на Васил Божков, на Гриша Ганчев и на Николай Гигов, ще са в един екип – Царският.
Влиянието на Илия Павлов върху Симеон ІІ е голямо, защото и паричната помощ, която получава от него също е голяма.

За първи път организираната престъпност ще влезе във властта и ще получи държавна защита.

Най-после ще настъпи така чаканият момент на легализирането й, за да могат да се изчистят и да носят спокойно белите якички. Да станат станат почтени представители на нацията.

Илия Павлов и преди е бил инициатор за легализиране на престъпния бизнес. През 1995 г. той пребивава в луксозната си къща край Вашингтон, но в червения вестник ”Дума”, от негово име излиза статията: ”Време е да обуздаем организираната престъпност”. В нея той внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да се легализират, така те ще излязат на светло.

Тогава не успява да реализира това но сега с помощта на Симеон ІІ, той може да го направи и го прави.

Предполага се, че Симеон е бил наясно с цената на неговата услуга защото е достатъчно хитър, за да знае, че от този план печели най – много Илия Павлов и корпорацията „Мултигруп”, която е признатият лидер на престъпните групировки.

 

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ЩУРМУВАНЕ НА ВЛАСТТА ЧРЕЗ ЦАРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

„Qualis vir, talis et oratio.“ „Какъвто човекът, такава и речта му.“ Луций Сенека    Втора част.

Тошо Пейков е бивш активист на СДС, после става радикал в партия „Либерален конгрес”, след това създава и регистрира Движение „Оборище” и накрая се приютява при Царя.

Симеон ІІ използва Т. Пейков и неговото Движение „Оборище”, както и Партията на българските жени начело с Весела Драганова, с чиито регистрации НДСВ получава право на коалиционно участие в парламентарните избори през юни 2001 гоодина.

Използвайки вратичките на закона, по този хитър начин, Симеон преодолява решението на българския съд да не регистрира царското Движението. Обществеността подробно се информира за пречките и трудностите, на които „съзнателно” е подложен Царят и които той трябва да преодолява.

Симеон ІІ е длъжник на Тошо Пейков и на ръководителката на женската партия Весела Драганова, които разбира се, като отплата стават царски депутати.

Голяма част от социолозите считат, че НДСВ ще спечели изборите, защото народът харесва Симеон ІІ и му вярва.

Но социолозите съзнателно премълчават това, че той знае как да обещава и да казва това, което избирателите искат да чуят и по този начин „гъделичка” изстрадалите им души.

Програмата му е популистка, но същевременно антисоциална, защото е насочена към богатите, а не към социално слабите. Освен това, тя е толкова объркана и неясна, както и приказките и идеите на самия Цар.

Според много от политическите анализатори в случай на победа, екипът на Симеон ІІ за управление на страната ще е съставен от случайно подбрани хора, защото той няма нито идеология, нито социална база, нито някаква изградена структура – задължителни за всяка партия или движение.

Въпреки това, те предричат успех на Симеон ІІ, защото отчитайки народната еуфория, те усещат, че ще има „наказателен вот” на народа към предишните управления.

И действително, коалицията начело с НДСВ печели изборите с 43%.

Парламентът ще има следната конфигурация:

НДСВ – 120 депутати;   ОДС – 51 депутати;   Коалиция за България – 48 депутати и ДПС – 21 депутати.

Обстоятелството, че Симеон ІІ има 120 от общо 240 депутати, налага той да търси коалиционен партньор и това е ДПССпоразумението е подписано през юли 2001 година.

След спечелване на изборите Симеон Сакскобургготски учредява партията Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и става лидер на партията.

Политически партии, които носят името на лидера си е рядко явление и обикновено това се прави при диктаторски режими от диктатори.

А нима Симеон не е диктатор? В неговото движения няма учредени органи и той еднолично управлява.

На 24 юли 2001 г. кабинетът на НДСВ, в коаллиция с ДПС и с министър-председател Симеон Сакскобургготски полага клетва.

Правителството е съставено предимно от активистите на Царската партия. На коалиционния партньор са предоставени Министерство на земеделието и горите с министър Мехмед Дикме, а на Неджет Моллова поста министър без портфейл.

Като жест към БСП Симеон ІІ прави Костадин Паскалев заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика.

„Юпитата” подбрани от сивия кардинал Спас Русев и сина на Симеон – Кирил заемат важни постове – там където са парите.

Николай Василев е първи заместник министър-председател и министър на икономиката.

 Милен Велчев – на финансите, а негов заместник е Красимир Катев – все млади, наперени и изключително верни на Симеон ІІ „Юпита”.

Милен Велчев, заедно със сина на Симеон ІІ – Кирил, ще изиграят ключовата роля в сделката с валутния дълг на България,от която Царят,  Велчев и техни приближени печелят милиони. 

Вицепремиерът Костадин Паскалев е изненадата в правителството на Симеон. Политическите анализатори считат, че с този ход, Царят иска да не хлопва портата на БСП.

Престоят на Паскелев в кабинета е много кратък – една година, защото трудно се издържа, ако неволно си попаднал в „гнездо на оси”.

И сега навлизаме в министерската джунгла на лобита, групировки и сенчестият бизнес.

Лидия Шулева.

Вицепремиер, министър на труда и социалната политика по професия е инженер, но по специалист „оценяване на предприятия за приватизация”. С това се е занимава частната й фирма. Използвала е максимално и важната позиция шеф на „Албена Инвест холдинг” по време на голямата туристическа приватизация. В пресата за нея пише: „шокиращ пример за корупционно управление”.

В началния период, Симеон я харесва и през юли 2003 г. тя остава вицепремиер и поема от Н.Василев икономиката. Но през 2005 г. Царя сваля доверието си от Шулева и я освобождава от кабинета. Замесена е в различни непрозрачни и корупционни сделки, а заради афера с продажбата на ”Булгартабак” прави сериозен скандал в НДСВ и предизвиква предсрочно освобождаване на  председателя на Парламента Огнян Герджиков .

Лидия Шулева е в много „топли” отношения с „Мултигруп” и е най-голямата благодетелка на братя „Диневи”- крупни туристически олигарса.

Тя играе важна роля в бизнеса на братята, който много бързо и успешно се развива, за да се превърнат за няколко години в крупни олигарси. Въпросът, който много си задават е каква е  била благодарността им към Жулева?

На снимката Огромната Марина „Диневи“ на Слънчев бряг.

За министрите също има много интересна информация, но както казва Царят ”когато му дойде времето”

Това, че народът повярва на една непозната, но митологична фигура – Симеон ІІ, който на развален български език даваше охотно обещания и лозунги, като „почтеност във всичко”, има своето оправдание.                                                                                                                                                                                           Защото това не беше само традиционното за българина очакване, спасението да дойде „отвън”, нито пък комплекс за „национална малоценност”, както псевдосоциолози го съчиниха.

Това е израз на голямото народно огорчение и обезверение – естествената реакция на обидени хора. Това е „наказателен вот” и към сини и към червени управници.

Как ще обяснят своето Царско превъплъщение такива изявени сини деятели като Емил Кошлуков – специалист политолог, или Венцислав Димитров – икономист и политик, за когото Желю Желев пише в своя книга, че през 1990 г. ”се мъчел да привлече Иван Костов в СДС”.

В предизборна дискусия Емил Кошлуков, кандидат за депутат на НДСВ се опитва да излъже българския народ, твърдейки, че „Царят променил дневния ред на обществото с това, че то вече не се дели на партии, а на „честни” и „нечестни”. „Образът на политическата фигура, олицетворен от Симеон, била „скромен, честен, некорумпиран”.

Иска се голяма доза наглост и лицемерие, след като си бил в първите редици на сините барикади и митинги и си развявал байрака на синята демокрация, сега да я заплюеш и да агитираш за Царя.                                                                          На снимката Самонадеяният Кошлуков, който сменяше политическите партии като носни кърпи!      

Политологът Кошлуков толкова беше запленен от Симеон, че не виждаше как той се разпорежда еднолично, авторитарно и безкомпромисно, като че ли е българския Цар?Самият Кошлуков го наричаше „Царят“.

Г-н политик Кошлуков, „смисълът на демокрацията не е в едноличното управление“!

Очевидно, интересът е в основата на новото превъплъщение на Кошлуков. Но ето че, неучаквано у него настъпва сериозно просветление.

На 8 април 2003 г. той набира смелост да каже: ”НДСВ не е модерна партия а СЕКТА”.

Срамно е но факт – не български, а руски политолог направи точния анализ за състоянието на политическата обстановка в България, като пише:
”Новата политическа сила на бившия български цар е лош признак. Това е признак на тежко заболяване на българското общество, което изпитва дълбоко недоверие към българската политическа класа във всички нейни разклонения и в ляво и в дясно”.
„Когато в политическия спектър се появи сила, която не кореспондира по никакъв начин с политическите партии, няма ясна програма, а само въплъщава някакви надежди – от една страна и разочарования от друга – това е симптом на много тежко обществено заболяване”.

Очевидно, голямата еуфория от завръщането на Царя е обхванала не само обикновените хора, но и тези, чието задължение е да изследват обществото, особено когато то изживява тежка криза.

Разсъжденията за тежкото заболяване на нашето общество са не само верни, но и тревожни.

И ако българският интелектуален елит не преодолее потребителския инстинкт, който му се налага и го завладява, бавно но сигурно ще продължи духовното обедняване на българската нация.

Наш дълг е да казваме истината, а не това което се харесва, както прави Симеон Сакскобургготски и както все по – често се прави от политиците в България.

Следва: СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – министър председател на БЪЛГАРИЯ                                                                                                                                                                                    

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.