You are here: Home // Общи // ИДВА ЛИ КРАЯТ НА ФРЕНСКИЯ ” Belle vie”!

ИДВА ЛИ КРАЯТ НА ФРЕНСКИЯ ” Belle vie”!

Майкъл Шуман в сп.”Тайм” пеше:

„Социалната държава – този политико икономически миш-маш от големи социални разходи, държавни протекции и регулиран капитализам, достига до всеки французин от люлката до гроба”.

Фамилни субсидии помагат на майките да стоят в къщи, за да си гледат децата, или да плащат на бавачки.

Лекарските прегледи са почти безплатни. Образованието също.

Работниците са защитети от стриктни правила, които правят съкращенията сложни и скъпи.

Пенсиите и обезщетенията при безработица са щедри.

И дълго време всичко това работеше.

В анализа си сп.”Тайм” изтъква:

Френските политики създадоха здраво, добре образовано население, със стабилни работни места и доходи сред най-високите в света.

Никой във Франция не може да си представи живота без социалната държава.

Но може да им се наложи.

Защото любимата национална държава може и да не оцелее, поне във вида, в който е днес. Създадена е с благородни подбуди, но идеализмът се сблъсква със стената на финансовата реалност.

През 1980 г.Франция е харчила 21% от Брутния национален продукт, докато през 2010 г. социалните разходи са надвишили 30%.

„Социалната държава е част от нашата социална тъкан, от нашия начин на живот, но има нужда от реформи” – казва Емануел Мулен,икономически съветник на френския президент Саркузи.

„Бремето ще натежава още, докато населението на Франция се състарява и все по-малко работна сила ще трябва да издържа повече пенсонери”.

Реформата на социалната държава е неизбежна, защото тя стана неразделна част от осигуряване на платежоспособността на всяка страна.

Реформата на социалната държава ще бъде най-голямото предизвикателство, пред което ще бъде изправена всяка страна. Защото социалните програми са час от икономиката и политиката – от живота на хората.

Свиването на социалната държава ще напправи по трудно преодоляването на икономическата криза или рецесията и най-вече намаляване на безработицата.

Премахването на държавната подкрепа на средната класа и бедните може да засили неравенството в доходите и да увеличи бедността.

Някои страни, които бяха принудени да проведат болезнени реформи, започнаха с повдигане на възрастта за пенсиониране.

През 2010 г.френският президент Саркузи повиши пенсионната възраст на 67 г. и последваха протести на милиони държавни служители.

Остри недоволства от ограниченията на социалните придобивки има в много европийски страни, като началото им постави Англия, после Гърциа, Испани САЩ и др.

Битките около социалната държава и реформите, които трябва да се извършат задълбочават още повече разделението на обществото от все по-голямото отваряне на”ножицата в доходите” и от негативните последици на  глобализацията.

Редица производства се местят в страни с по-евтина работна ръка или по-ниски данъци.

Подръжниците на социалната държава виждат в свиването й нова форма на класова дискримнация, в която богатите, манипулирайки политическата система прехвърлят бремето на фискалните си проблеми върху държавния бюджет – върху данъкоплатеца.

Така пъстъпиха САЩ, Англия и други европейски страни, които отпуснаха от бюджета пари на частни банки, за да не фалират. Всъщност частните банките бяха спасени с парите на данъкоплатеца, но за сметка на социалните фондове.

На генералната коференция на труда в Париж е поставен въпроса, че социалната държава няма вина за икономическите беди на Франция и че вината е на икономическият либерализъм. Изходът е да се обложат богатите с по-големи данъци.

Жан Пол Фитуси, директор по изследванията в Института за икономическата конюнктура, предупреждава:

„драстична реформа на социалната държава (има предвид налагането на сериозни ограничения – бел. Ред.),може да подкопае  социалната стабилност на Запада.”

„Ако анулирате социалната държава сега, ще имате голам политически проблем”

„СКОРО БИХМЕ ИМАЛИ РЕВОЛЮЦИЯ”                            

Много от френските политолози считат, че предупрежденията на Фитуси не са празни думи.

След апела на американския милиардер Уорън Бъфет ”Обложете ме”, някои френски богаташи също последваха неговия пример.

Морис Леви, шеф на парижкия рекламен гигант „ Publicis Groupe” е предложил сам да му бъдат увеличени данъците.

Анализаторите от сп.”Тайм” считат, че предизвикателствата пред политическите лидери са огромни, защото държавните дългове растат, а инвеститорите са в паника.

Дали Европа се нуждае от зъвръщане към „духа на социалната държава”, към солидарност и взаимни саможертви в името на общото благо?

Докато консерватори и либрали, бедни и богати, синдикалисти и мениджъри спорят в безплоден опит да запазят привилегиите си, или да търсят политически дивиденти, солидарността се губи.

Единственото сигурно което остава като резултат са конфликтите.

Изабел Алог се зарича да излиза на улицата при всяко орязване на социални разходи от правителството. На дъска на бюрото си е написала мотото си:

„Който не се бори, вече е загубил, който се бори, може да загуби”.

„Каквото и да стане, социалната държава няма да си отиде тихо и кротко”, завършва анализът на сп.”Тайм”.

Колкото и да е странно, че англичани правят анализ на може би най-социалната държава в Европа – Франция, факт е, че само преди няколко месеца в много градове на добрата стара Англия и най-вече в Лондон имаше бурни протести срещу орязването на социалните програми на бедните и емигрантите.

„Окупирай Уолстрийт” вдъхнови много млади хора по света – 700 града, които последваха примера им и излязоха да демонстрират своето недоволство срещу богатите и да защитят социалните си права.

Прави са анализаторна на сп.„Тайм”, че социалната държава няма да се предаде лесно!

А в България има ли социална държава и има ли кой да я защитава?

Българското общестно, като че ли още не се е осъзнало и не е излязло от онова състояние на политическа и социална апатия, която дава възможност да бъде лесно манипулирано.

Дали ще дойде времето и ние да поставим табела с някакво мото, като Изабел Алог или поне да кажем:”Стига сте ни лъгали ГОСПОДА и да тропнем по масата!!! 

Май не се вижда краят на френския ” Belle vie”!

И французите ще продължат да бъдат пак най-социалната държава, с най-много привилегии и най-висок стандарт в Европа.

И пак ще си имат „Мулен Руж“!

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.