You are here: Home // БСП, България, НДСВ, Общи, Преходът, Русия // СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

Сергей Станишев – МИНИСТЪР  ПРЕДСЕДАТЕЛ  НА

България

ПОЛИТИКЪТ, КОЙТО МНОГО ПРИКАЗВА И НИЩО НЕ КАЗВА!

Парламентарните избори на 25 юни 2005 г. показаха, че разочарованието на българския избирател от синьото управление на Иван Костов и това на НДСВ начело със Симеон Сакскобургготски, е много голямо.

Изборната активност продължаваше да намалява, поради нарастващото недоверие към всички политически партии.

БСП, НДСВ и СДС бяха сериозно наказани от своите избиратели. Нито една от тях не получи възможност сама да състави правителство и се налагаше или коалиционно управление, или нови избори.

От изборните резултати, парламентарно бяха представени 7 партии, като първите три бяха Коалиция за България с 82 депутати, НДСВ с 53 – ма и ДПС с 34.

Партия Атака е на четвърто място с 21 народни избраници и изпреварва разделената на две синя опозиция – ОДС начело с Мартин Димитров с 20 депутати и ДСБ с лидер Иван Костов със 17. Последно, седмо място заема новата коалиция – Български народен съюз, начело със Стефан Софиянски, която има 13 депутати.

Коалиця можеха да направят само БСП и НДСВ, които общо събираха 135 дпутата. 

Последваха сложни преговори и големи политически игри, в които се включи активно и президентът Първанов.

Симеон Сакскобургготски казва, че предизборно е обещал да не прави коалиция с БСП и трябва да спази обещанието си. Изненадващо, той търси съдействието на президента Първанов, казвайки му, че би приел коалиция с БСП, само ако той е премиер, или компромисно – Милен Велчев, но номира му да се докопа до властта не минава.

Създаването на кабинета Станишев стана мъчително не само поради сложните игри със Симеон Сакскобургготски, като се стигна дори и до принудително извиване на ръце. Но той се усложни и по още една причина.

Нетърпелив да стане премиер, Сергей Станишев бе подложен на изпитание от своя съпартиец – заместник председателят на Парламента – Любен Корнезов.

Станишев е подведен да се закълне преждевремено, но по този начин по Закон му се отнема правото  да гласува за министрите, които е избрал в кабенета си.

По ирония на съдбата, не му достига точно един глас – неговият. Започват безкрайни – седемнадесет часови дебати и препирни, но кабинетът Станишев не става.

Президентът Първанов тогава връчва мандата на втората партия по брой на депутати – НДСВ.

Царят с предварително замислен печеливш ход връща мандата, като посочва някакви неясни аргументи.

И  националистическата турска партия ДПС начело с Ахмед Доган,  за втори път в българската история става мандатоносител с 34 депутата.

Президентът Първанов влиза в ролята на архитект на тройната коалиция, но въпреки готовността на мандатоносителя Доган да спаси БСП и да не се отива на нови избори, БСП не може да мине без гласовете на НДСВ и да състави правителство.

Опитът за насилствено действие спрямо Симеон не минава и БСП се принуждава да направи голям компромис – реверанс към Симеон, за да получи съгласието му. 

БСП не предполага, че Царят – голям специалист на „покера“ беше замислил предварително този ход! Той беше заложил капан на червената столетница и разчиташе, че с отказа да състави правителство БСП ще падне в капана.

На 16 август 2005 г. с гласове на 168 депутати, 67 против и без нито един въздържал се, парламентът утвърждава Сергей Станишев за премиер.

СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ е роден на 5 май 1966 г. в гр. Херсон, СССР – днешна Украйна. Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП и на проф. Дина Сергеевна Мухина, украинска еврейка.

През 1989 г. Станишев завършва с отличие историческия факултет на Московския университет. Дипломната му работа е на тема : „Ролята на униформата за бойнния дух на военнослужащите в Червената армия”.

Пет години по-късно защитава докторска дисертация на тема: „Система на служебното повишаване на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век”. Станишев като чели се е готвил да служи на Русия?

През 1998 г. специализира политически науки в Московска школа, а през 1999-2000 г. международни отношения в Лондонска школа.

Сергей Станишев е съветски, след това руски гражданин до 1996 г., когато придобива българско гражданство. По всяко вероятност руското му гражданство продължава и сега.

Следва дълъг период, в който той работи няколко години като свободен журналист, след това в низшия и среден партиен апарат.

През 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. вече е депутат, а през декември 2001 г. става председател на ВС на БСП и на парламентарната група.

Тези постове заема до избирането му за министър-председател.

При неговото управление, на 1 януари 2007 г. Европейския съюз (ЕС) приема България за свой член, след като няколко предишни правителства правят сериозна подготвка.

Правителството на Станишев въвежда т.н. ”плосък данък” – 10%, който е най-нисък в ЕС. Това води до бързо нарастване на инвестициите в България. Създават се и благоприятни условия за пране на пари предимно в бързото и безконтролно строителство, особено по Черноморието и планинските курорти. Този процес активно се стимулира от правителството чрез т.н. „заменки”, повечето незаконни, чрез които се предоставят на нищожни цени терени за строителство в най-красивите части на България.

Стандартът на живот в България се подобрява, средната работната заплата от 354 лв. скача на около 600 лева, расте и покупателната способност на населението.

Но неочакваният икономически подем в България поражда и сериозни отрицателни последици.

Безконтролно се увеличава сивият сектор, най-вече в строителството и туризма, а те се превръщат в основните фактори на българската икономика.

Рязко се увеличава социалното разслоение на обществото – богатите стават още по-богати, а бедните по-бедни.

Появяват се и нови олигарси особено в туризма и строителството.

Големият дял на сивата икономика създава нездравословната среда, която ражда масовите корупционни практики. Те намират израз и в новосъздаващите се икономически отношения с ЕС.

Много служители от висшата държавната администрация, частни фирми и отделни лица, виждат в Европейските фондове добри възможности да присвояват пари от европейските фондове. Но това се установява от Европейската комисия, която контролира фондовете.

На 23 юли 2008 г. Комисията спира междинните плащания по фонд „Пътища”, заради ”подозрения в конфликт на интерси и неспособност на българските власти за борба с корупцията”.

Името на България вече е станало синоним на корупция не само за администрацията на ЕС, но и на европейската общественост.

Негативните настроения на ЕС спрямо България оказват сериозно въздействие и върху обстановката в страната. Недоволствата са все по-чести явления.

Опозицията – СДС, ДСБ и ГЕРБ организират подписка за оставка на правителството, която събира над 1 млн.подписа.

Премиерът Станишев посреща вносителите в парламента с надменното Здравейте циркаджии”. Следва кампанията на ДСБ ”Серго върви си”, която събира хиляди привърженици в Интернет.

От 2006 г. до 2009 г. правителството на тройната коалиция оцелява след 7 вота на недоверие, защото всички участват в „далаверата“ и здраво се държат един за друг.

Колкото повече расте общественото недоволство от корумпираното управление на тройната коалиция, толкова повече е тяхната сплотеност.

Не само в Европа, но и в целия свят се говори за страшната финансова и икономическа криза, която е обхванала много страни.

Само в България Сергей Станишев се тупа по гърдите и говори: ”Ние сме номер 1”.

Дни преди да се обяви доклада на ЕС за България, пред депутати от Бундестага Станишев държи реч и се хвали, че ”в новата история на страната ни няма правителство, което да е извършило толкова реформи и най-важното, гражданите да почувстват позитивните страни от членството в ЕС.

Станишев знае, че ЕС е спрял 550 млн. евро от структурните фондове за България и че негативните оценките и остри критики в докладите на ЕС показват точно обратното на това, с което той се хвали.

Говорителят на Европейската комисия Кристина Наги с ирония казва: ”Оценяваме мерките, които България предприе, но повечето от тях бяха само обещания за бъдещи действия и не доведоха до конкретни резултати”.

Когато министър-председателят Станишев така нагло лъже и се хвали пред германския Бундестаг, кой говори – българинът или руснакът Станишев?….

Правителството на тройната коалиция става още по-нагло, но и опасно, когато продължава с лъжите си, чеБългария криза не я лови.

Хазната, която се беше понапълнила предимно от пране на пари от руснаци и украинци чрез инвестиции в строителството и туризма, повишеното потребление от сивата икономика, даде добра възможност в края на мандата си правителството Станишев охотно да харчи.

Президентът Първанов най-добре от всички виждаше, че тройната коалиция си отива и полагаше голямо старание да намали негативните последици за БСП. Той осъзнаваше каква е силата на съдебната власт, при което и да е правителство, ето защо се постара да направи необходимите промени.

По негово внушение, двата най-важни съдебни органа – Върховния административен съд и Висшия съдебен съвет бяха реконструирани по формулата 8:5:3, което му позволи, неговите хора в тях да имат болшинство.

И сега е ясно, че всъщност той все още ги ръководи.

Преди да си отиде, тройната коалиция и по-специално БСП предприе мерки за поставяне на свои хората на възлови административни постове. Също така, взеха се мерки да заметат следите си, които компрометират тяхното управление.

Въпреки това, правителството на „тройната коалиция“ начело със Станишев ще остане в историята   като правителството, станало причина българската нация да бъде сочена с пръст като най-корумпираната в Европейския съюз, което все още тежи на България.

Тройната коалиция начело с БСП създадена по проекта Първанов и ревниво подкрепяна от него, ще остане в историята като правителство на лъжата, демагогията и далаверата, защото и самият му създател – Първанов и тай е големият лъжец. 

След дългогодишно мълчание, под натиска на опозицията и на цялата общественост, през 2006 г. Първанов с половин уста признава, че в архива на Държавна сигурност има папка с псевдоним ”Гоце”, но тя била съставена без негово знание.

Една година по-късно, на 19 юли 2007 г., Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989-1993 г., като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество.

Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната си кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби.

Ако в България имаше независима съдебна система, заради тази доказана лъжа Първанов трябваше да бъде съден и позорно свален  като президент.

А не да се вживява и изявява като вожд на българската нация.

Нашият народ е търпелив и прощава.

Но не и такава нагла и долна лъжа!

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.