You are here: Home // БКП, БСП, България, Държавна Сигурност, КГБ, СССР // ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (ДС) – Смъртоносното оръжие на Комунистическата партия

ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (ДС) – Смъртоносното оръжие на Комунистическата партия

bunkerut

ДЪРЖАВНА СИГУРНОС е смъртоносното оръжие на БКП.

Структура на ДС от 1969 г. до 1990 г.

1. Първо главно управление – външно разузнаване

2. Второ главно управление – контраразузнаване

3. Трето управление – военно контраразузнаване

4. Четвърто управление – оперативно-техническо, от 1986 г. икономическо

5. Пето управление – безопасност и охрана – УБО

6. Шесто управление – политическа полиция за борба с идеологическата диверсия и противодържавни прояви (от 1967 г.)
7. Седмо управление – информационно-аналитично – ЦИОУ (от 1979 г.)

Самостоятелни отдели

1. Първи отдел – Следствен в ГСУ

2. Втори отдел – Външно наблюдение и проучване

3. Трети отдел – Архив на ДС и МВР

4. Четвърти отдел – Шифър и радиовръзка

5. Пети отдел – бойна и мобилизационна готовност

Ръководители на Държавна сигурност

1. Димо Дичев -1944-1947 г.
2. Руси Христозов – 1947 – 1949 г.
3. Иван Райков – 1949 – 1951 г
4. Георги Кумбалиев -1952 – 1960 г.
5. Ангел Солаков – 1960 – 1969 г.
6. Мирчо Спасов -1969 – 1973 г.
7. Григор Шопов – 1973 – 1990 г.

Дейност на Държавна сигурност

На 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт (ОФ) Антон Югов, с първото Постановление на новия Министерския съвет е създадена щатна Народна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на бившето МВР. Чистката обхваща всички полицейски началници и около 30 000 служители от полицията. Държавна сигурност е с изцяло сменен състав и остава като отдел към Дирекция народна милиция.

През лятото на 1945 г. ОФ се разпада, демократическите партии напускат и стават опозиция на комунистическата партия. След преврата, Сталин „осуетява усилията на САЩ и Великобритания, в новото българско правителство да участва и опозицията“.

През юни 1946 г. Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов се срещат със Сталин в Москва и решават опозицията да бъде ликвидирана. Започва един от най-кървавите периоди в нашата история.
ДС е натоварена със задачата да извърши ликвидирането на опозицията.

Изцяло обновена, предимно с партизани, ДС е реорганизирана съобразно новите задачи. Има 5 основни отделения:
Отделение А – извършва вътрешното политическо разузнаване.
Отделение Б – отговаря за контраразузнаването
Отделение В – контролира печата и дружествата
Отделение Г – отговаря за информацията и статистиката
Отделение Д – води следенето и проучването
Към ДС са създадени самостоятелни служби като: следствие и арести; служба за контрол на транспорта; служба за вътрешно милиционерско разузнаване; служба за задгранично разузнаване.

В отчет на ДС за периода септември 1945 г.- септември 1946 г. пише:
„Създалата се след отлагане на парламентарните избори обстановка даде възможност да се организират наново фашистките остатъци. Разните опозиционери и гемевисти, окуражавани от чуждата разведка, също се опитваха да създадат в страната, чрез въоръжени провокации и нападения над органи на властта обстановка, която да предизвика чужда намеса”.

В отчета на вербовъчната си дейност ДС пише, че в София разполагали с 1313 секретни информатори и 246 сътрудници. В самите управителни тела на различните опозиционни партии ДС имала агенти, чрез които знаели за целите и задачите им и можели да оказват влияние върху политиката им.
Създадената в началото на 1946 г. Следствена служба към ДС, за по-малко от година е провела 1022 следствия, като 112 души праща на прокурор, а 585 са изпратени на трудово възрпитателни общежития (ТВО) – лагери.

През 1947 г. отделът ДС е издигнат в Дирекция ”Държавна сигурност”, към Главна дирекция на милицията в МВР.

Особено важно звено в ДС става следствената служба. Тя е пряко подчинена на съветските „съветници”, които веднага след преврата, по искане на Георги Димитров са изпратени в България от Лаврентий  Берия. Ръководител на групата офицери от военното разузнаване – НКВД е ген. Филатов, а в нея участва и чекиста Карло Луканов, бащата на Андрей Луканов. Под тяхно ръководство се провеждат всички действия на ДС срещу политическата опозиция.

През декември 1951г. на съвещание пред МВР и ДС Вълко Червенков казва:
„Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши. Вие не можете да мислите иначе освен това, което мисли Политбюро, не можете да действате иначе, освен както ви заповяда Политбюро”.

Политбюро превръща ДС в основно оръжие за разгрома на опозицията, като активно участват и съветските чекисти. НКВД организират специални групи по издирване, залавяне и ликвидиране на набелязаните врагове на народа от бившата власт и опозицията. Такава група ръководи и Мирчо Спасов, един от партийните функционери, най–близък съратник на Тодор Живков. Той придоби печална слава не само като организатор на убийства, но и като отговорник за лагерите край Ловеч и Скравена.

Освен ликвидирането на политическата опозиция, БКП постави на ДС и друга важна задача – да извърши въдворяването на опасните за ”народната власт” лица в лагери, т.н. Трудово възпитателни общежития – ТВО.

През април 1949 г. министерският съвет с председател Васил Коларов решава на островите Белене да се организира ТВО и то да стане основен лагер за политическите противници. През август 1959 г. в интервю пред чуждестранни жулналисти, министър-председателят Антон Югов заявява, че в България вече няма ТВО, въпреки, че Белене е пълно със затворници.

След 1946 г. БКП навлиза в период на т.н. ”прочистване”, включително и в търсене на „врагове с партиен билет”. Процесът и ликвидирането на Трайчо Костов е върхът на това „прочистване”, при което много комунисти са убити или вкарани в затвор. Чистката засяга ДС и нейния висш ръководен състав.

През 1949 г. по заповед на Вълко Червенков е арестуван Стефан Богданов – началник на контраразузнаването в ДС. Обвинен е, че е съучастник на Трайчо Костов. Богданов има заслуги като агент на НКВД от 30-те години. Създал е съветска разузнавателна мрежа в София, Пловдив и Варна. След години, в книгата си той пише, че ”по жестокост, полицейският терор не може да се сравнява със ужасните мъчения, на които бил подложен от ДС”. Според Стефан Богданов, „ръководители на най-големите извращения в ДС били прикрепените към всяко отделение съветски чекисти. ДС беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия”.

За съветските чекисти ген. Григор Шопов, който ръководи ДС казва: „Съветниците” имаха представители във всяко окръжно управление в страната. Те имаха дипломатически имунитет като щатен състав на съветското посолство. Ползваха същите карти като нашите служители от ДС, не подлежаха на никаква проверка и имаха достъп навсякъде”.

До 1954 г. Вълко Червенков контролира цялата партийната и държавна власт, но след смъртта на Сталин, настъпилите промени в съветския съюз оказват влияние и у нас. През 1954 г. Вълко Червенков вече препоръчва ДС да ограничи физическото насилие, за сметка на по-широкото създаване и използване на агентурния апарат. „Агентите” стават най-масовото и най-силно оръжие на ДС, което те използват през целия период на своето съществуване.

В спомените си издадени след промените у нас, Стефан Богданов пише: Повечето незаконни убийства и „ликвидации” на „класовите врагове” се осъществяваха по лични разпореждания на Антон Югов – министър на вътрешните работи и се изпълняваха чрез неговия кротък послушник Руси Христозов“. Жертвите са много – между 30 и 40 000 души.

В перода 1965-1968 г. по политически причини ДС е извадена от системата на МВР и е обособена като Комитет за държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет.

През пролетта на 1965 г. е разкрит голям заговор срещу управлението на Тодор Живков, организиран от члена на ЦК на БКП Иван Тодоров – Горуня и група от около 100 офицери начело с ген. Цвятко Анев. С извеждането на ДС от МВР, Тодор Живков цели да постави нейния апарат и дейността й под пряк и цялостен контрол. Ангел Солаков е определен за председател на КДС, а Мирчо Спасов за първи зампредседател. Двамата са ръководили разкриването и неутрализирането на партийтия заговор.
Живков премахва забраната партийните членове да се разработват от ДС.

След като партията се справя с вътрешната опозиция, тя отделя по-голямо внимание на българската вражеска емиграция зад граница. С решение ”Б” № 15 от 27.12.1966 г., Политбюро на ЦК на БКП, дава указания на ДС За пресичане възможностите на капиталистическите разузнавания да провеждат подривна дейност против НРБ чрез вражеската емиграция”. Решението предвижда репресивните действия на ДС спрямо семействата на политическите емигранти в страната да се засили.

През 1968 г. ДС се завръща отново в структуррата на МВР. Счита се, че Тодор Живков е ликвидирал всякаква съпротива и е укрепил властта си.
Показателни са думите на председателя на КДС и вътрешен министър Ангел Солаков: ”Бях пряко подчинен на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Бях член на Министерския съвет, но пред него не се отчитах. Аз докладвах само на първия секретар на ЦК на БКП”.

Политическите убийства и отвличания зад граница също са част от методите, които партията, МВР и ДС използват в борбата с вражеската емиграция. През 1974 г. под ръководството на министър Димитър Стоянов, ДС организира отвличане от Дания на Борис Арсов, на 59 г., лидер на емигрантска организация. Докаран е в България и след като отказва да сътрудничи на ДС е осъден на 15 години затвор. Присъдата си излежава в Пазарджишкия затвор, където при съмнителни обстоятелство е намерен обесен в килията си.

Направен е неуспешет опит за отвличане от Виена на писателя –емигрант Димитър Инкьов, който с псевдонима Велко Верин по радио „Свободна Европа” осмива режима в България и особено Тодор Живков.

През 1978 г., на рождения ден на Тодор Живков – 7 септември, в Лондон писателят Георги Марков е прострелян в крака със специална отровна съчма. На 11 септември 1978 г. Георги Марков – най-популярният критик на българската политическа система и на Тодор Живков умира.
Бившият началник на контраразузнаването в ПГУ – КГБ Олег Калугин, прави публично изявление, че лично Живков е поискал от ръководителя на КГБ Юрий Андропов помощ за ликвидирането на Марков. КГБ е оказало исканото съдействие, но продължава да пази пълно мълчание по случая.

След 10 ноември 1989 г. под натиск на българската общественост, съпругата на Георги Марков и английските специални служби, у нас започва мудно разследване. Въпреки това, то установява, че има оперативно дело от 16 тома в ПГУ-ДС и Шесто управление -ДС, което съзнателно е унищожено. През 1992 г. пред съда трябва да се изправят двама от виновниците за унищожаването на секретното дело – началникът на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров и зам. вътрешният министър ген. Стоян Савов, отговорящ за операциите на разузнаването. Два дни преди делото ген. Стоян Савов се самоубива, а ген. Тодоров е осъден и излижава 10 месечна присъда.

Има и други случаи на неуспешни опити за убийства на „вражески емигранти”, но оперативните им материали също са унищожени.

В края на 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение: ”За по-нататъшното засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма”. Това е програмен документ, на базата на който през 1967 г. е създадено Шесто управление на ДС.

В периода 1969-1980 г. ген. Иван Савченко е ръководител на представителството на КГБ в България. Той и екипът му имат право да следят всяка по-значима операция на ДС и да докладват в Москва. В управленията на ДС, особено в ПГУ и ВГУ има големи екипи на КГБ, които знаят коя е ценната агентура и по-важните оперативни разработки. За служителите на ДС е голяма чест да работят съвместно със ”съветските другари”, което се отчита и отразява в кадровото им израстване.

През април 1974 г. ръководството на МВР начело с министър Димитър Стоянов, предлага на Политбюро изцяло нов нормативен документ за работата на ДС, озаглавен: „Основни положения за указ за Държавна сигурност”. Това е документът, по който ДС се ръководи чак до закриването й. За първи път в партийните документи е записано, че освен на Политбюро, ДС е пряко подчинена и на първия секретар Тодор Живков. В документа пише:
„ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП”.

Чрез Указа Тодор Живков за пореден път си осигурява механизма за тотален контрол в държавата, партията и обществото.
Указът узаконява огромната власт и на ДС. Той й дава право да „проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за всякакъв вид и форма на противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия, методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации, да извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземване”.

След 80-те години присъствието на КГБ в страната ни се засилва. Особено когато за ръководител идва ген. Владилен Фьодоров. Мащабите на работа са толкова големи, че КГБ открива второ представителство във Варна. От 1979 г. МВР започва да обменя директно оперативна информация по специализираната система СОУД, чиято централа се намира в Москва.

След „Пражка пролет” и българското военно участие в Чехословашките събития, у нас макар и плахо, започва да се надига вълна на обществено недоволство. ДС решава изпреварващо, чрез агентурата си да контролира създаването на „неформалните сдружения” и организации.

Политическата полиция – Шесто управление ДС следи внимателно и контролира процеса на създаването на обществената съпротива срещу режима. Докладва се ежедневно на ”първия”. Внедрената агентура на ДС в „неформалните сдружения” и организации съзнателно забавя процеса на тяхната консолидация и умишлено създава сред тях противоречия, остри противоборства и болни амбиции. Активно се използва компроматната война с агентурните дела.

Но независимо от действията на огромния апарат на ДС и многобройната агентура, която тя използва, комунистическата партия разбра, че трябва да се раздели с властта. Тя предприе един последен спасителен ход – пожертва несменяемия партиен и държавен лидер – Тодор Живков. С помощта на Москва на 10 ноември 1989 г. чрез вътрешно-партиен преврат той беше свален от власт. Но и това не помогна на партията да запази властта си. България навлезе в един безкраен, но мирен преход на смяна на комунистическата власт с демократическа.

Партията, МВР и ДС, до последния си ден упорито криеха числеността на репресивните органи и най-вече на ДС. Според някои данни, в началото на 80-те години щатните служители на ДС били 12-13 хиляди, а нещатните сътрудници – между 50 и 300 хиляди.

Определено трябва да се счита, че преди края на 1990 г. ДС е била една огромна репресираща машина с много звена и многохилядна агентура и сътрудници, не малко от които фиктивни.
На среща на ръководството на МВР с част от офицерите на ДС, които са най – многочисления състав в министерството, състояла се на 20 януари 1990 г. ген. Семерджиев – последният министър, казва:

„Предстои ни да извършим една много болезнена операция, да извършим дълбоко съкращаване и всеобхватна реорганизация на органите на МВР. Сега те са една много голяма, сложна, архисложна бих добавил социална система, която се е превърнала в ”държава в държавата”. Вчера, др. Любен Гоцев от трибуната на партийната конференция каза, че МВР се доближава до числеността на БНА. И ви съветвам, не настоявайте да я назовеме и разгласяваме. Това ще бъде взрив. Ние трябва да обявим онзи числен състав, който обществото ще приеме спокойно. Ако сега обявим числеността, народът не знам как ще реагира”.

На съвещание пред ръководния състав на МВР ген. Семерджиев казва, истината, че „числения състав на МВР е страшно голям, даже спрямо МНО”.
(Извадки от стенограми на МВР)

В началото на 1991 г. ДС е съществено съкратена и сериозно преустроена. Но от „метастазите” й обхванали българското общество, то все още не може да се излекува.

Възниква един много голям въпрос: Защо в България няма нито едно подробно изследване за престъпленията на комунистическия режим и за ролята на ДС – смъртоносното оръжие на партията.
Има една огромна институция с големи претенции – БАН, куп научни институти, безброй обществени организации, от какво се страхуват? Може би ги преследва синдрома „гузна съвест”, или се страхуват да бръкнат с „пръст в раната”, причинена от комунистическата партия, МВР и ДС?

Не трябва да забравяме, че голямата грешница – комунистическа или социалистическа партия – няма значение как се нарича, отново разчита на „късата народна памет” и винаги намира подходящ момент, за да докопа властта!!!

Нима не виждаме, че Сергей Станишев като баща си, със съдействието на Москва извърши преврат и взе властта насила макар, че партията му не спечели парламентарните избори.

Следва: Първо главно управление – ДС.

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.