You are here: Home // БКП, БСП, България, Държавна Сигурност, КГБ, КПСС, Преходът, СССР // ПЪРВО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ (ПГУ) – ДС

ПЪРВО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ (ПГУ) – ДС


ПЪРВО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ – ПГУ ДС

                           ФИЛИАЛЪТ НА КГБ

„Да изпълним указанията на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”.
1972 г. ген. Димитър Кьосев, н-к на разузнаването.

Структура на Първо главно управление

Началник управление ПГУ

Четири заместник началници

Отдели:

01 – Турция;
02 – Гърция, Кипър;
03 – Западни страни и НАТО
04 – Контраразузнавателен (КРО)
05 – „Н” (нелегали)
06 – Информация и анализ
07 – Научно-техническо разузнаване
08 – Активни мероприятия (А);
09 – Арабски страни
10 – Работа по секретния щат;
11 – Работа по капиталистическите граждани
12 – Радио–свръзка ;
13 – Икономическо разузнаване
14 – Културно-историческо разузнаване ;
15 – Технико-документационен ;
16 – Специализиран (остри мероприятия, ОМ);
17 – Линия „А„ – Китайска народна република, Албания;

Самостоятелни отдели и служби

Отдел „Секретариат”; Отдел „Контрол, анализ и планиране”
Отдел „Административно-стапански”; Отдел „Картотека и архив”
Служба „Мобилизация”; Служба „Координация и протокол”
Финансова служба ;

Това е структурата на ПГУ – ДС от 70-те години и с малки изключения е запазена до края на неговото съществуване.

Дейност на Първо главно управление – ДС

На 25 май 1947 г., в структурата на дирекция „Национална сигурност” към МВР е създаден 3-ти отдел, на който са възложени разузнавателни задачи. Така се поставя началото на българското външнополитическо разузнаване.

Първият началник на 3-ти отдел е Борислав Николчев, който е бил негов ръководител до 1949 г. Още от самото създаване на отдела, партийните указания са: „Разузнаването да бъде организирано по подобие на КГБ”.

През юни 1950 г. съветското и българското правителство, договарят строго поверителен ред за установяване на връзка между външнополитическото разузнаване на СССР и това на НРБ. Организацията на реда е договорена с личното участие на Министър председателя Вълко Червенков.

След промените у нас и падането на Червенков, за неговото раболепно поведение пред Москва, Тодор Живков казва:

„Знаеше се, че агент „Спартак” на НКВД е не друг, а Червенков”.

Но след време, самият Тодор Живков ще предложи на Москва България да стане съветска република. Поведение не само раболепно, но и престъпно – да продаваш нацията си!

През 1950 г. Политбюро обсъжда специален доклад за състоянието на българското разузнаване и издава строго поверително постановление за неговото активизиране.
Утвърждава се промяна на статута и 3-ти отдел вече се нарича, отдел за „Външнополитическо разузнаване”.

Политбюро гласува и редица финансови стимули за кадрите на разузнаването. Приета е специална инструкция за взаимодействие между външното разузнаване и учрежденията, служещи за прикритие.

Документът урежда разделението на военното и политическото разузнаване и тяхната подчиненост, съответно на МНО и МВР.

В периода 1950-1952 г. началник на отдел Външнополитическо разунаване става Христо Боев, който извършва същинското му изграждане. Той е бил дълги години активен агент и нелегал на руското военно разузнаване и познава добре структурата на специалните им служби.

Христо Боев се смята за „бащата” на българското външнополитическо разузнаване. В специална инструкция на Политбюро е посочено:
„На външнополитическото разузнаване се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина”.

През 1952 г. разузнаването е издигнато на по-високо равнище, от отдел става Първо управление на Държавна сигурност.

На 21 ноември 1953 г. със секретно решение Политбюро задължава МВР да вземе мерки за подобряване работата на разузнаването. За началник на управлението е назначен ген. Господин Гочев, който остава на този пост до 1964 г. Привличат се за служители много млади и перспективни кадри с висше образование и владеещи чежди езици. Чуствително се увеличава броят на преминалите едногодишна оперативна подготовка в КГБ.

През 1955 г. по решение на Политбюро, като главни направления за разузнаването отново се определят Турция и Гърция. Основна задача става и дейността срещу българската вражеска емиграция зад граница.

Политбюро насърчава взаимодействието на ДС и разузнаването с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз, като настоява да се обменя информация и да се провеждат съвместни мероприятия. Иска се също обезпечаване на постоянна връзка между двете разузнавания и засилване обучението на кадри в СССР.

Разузнаването става приоритетно след идването на Тодор Живков на власт.

Потвърждение на това са думите на първия вътрешен зам. министър Григор Шопов, който казва: „Живков се интересуваше главно от разведката, за контраразузнаването отговарях аз”.

През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема първия устройствен документ, по който да се ръководи разузнаването. Документът се нарича:

„Основни положения за работата на разузнавателното управление”.

В него е подчертано ръководното начало на висшето партийно ръководство. „Разузнаването в своята работа трябва да се ръководи от решенията и указанията на ръководството на ЦК на БКП”. Отново е посочен и главният враг – САЩ и НАТО и техните съююзници Турция и Гърция. Увеличава се броят на оперативните работници в резидентурите в Турция, Гърция и САЩ.

Използват се и нови прикрития. В ПГУ се създава контраразузнавателен, „4-ти отдел” (КРО).

„Основни положения” поставя конкретни задачи и на отдел КРО. Той трябва да разкрива плановете на противниковите разузнавания за извършване на подривна дейност, да провежда активни мероприятия зад граница и да осъществява защитата на българските представителства и лица в чужбина от вражеска дейност. Основно направления в работата му е „вражеската емиграция”. В отдела има специално отделение, което води на отчет разработваните от ПГУ емигранти зад граница, в това число и бившия цар Симеон. Аналог на 4–ти отдел КРО в КГБ е Управление ”К”- контраразузнаване, най-голямото по състав в КГБ – няколко хиляди души.

В ръководния документ „Основни положения” от 1963 г. за първи път се посочват категориите за вербуване – чужденци в страната и зад граница. Това са дипломати, търговци, туристи, както и подходящи агенти за работа по линия на вражеската емиграция. Особено внимание се отделя на работата с членовете от ръководствата на вражеските емигрантски организации и такива, които имат възможности да разкриват връзките на емиграцията с разузнаванията на капиталистическите страни.

Определена е йерархията на агентурния апарат:
агенти-вербовчици, агенти-маршрутчици и агенти за спецални задачи. Посочени са принципите за придобиване на агенти :
на идейна основа, материален интерес или компрометиращи данни. Узаконено е и материалното поощряване – пари и подаръци.

В периода 1964-1967 г.началник на разузнаването е ген. Костадин (Дичо) Атанасов, който от 1961 г. е бил посланик в Париж. По време на мандата му като посланик, основната задача на разузнаването е активна работа по вражеската емиграция. Париж се е превърнал в европейски център на българската вражеската емиграция, която е обединена в няколко различни организации. От тях най-активна е земеделската начело с Милан Дренчев.
По това време в Париж, като представител на испански и арабски туристически фирми работи бившият цар Симеон. Той също е обект на разработка от страна на българското и съветско разузнаване.

През 1968 г. началник на разузнаването става ген. Димитър Кьосев.

Неговото четиригодишното управление е характерно с подчертаното му пристрастие, да провежда партийната политика за още по-голямо интегриране на българското разузнаване със съветското. При неговото управление, разузнаването се превръща в най-секретната структура на ДС, която е изградена и действа изцяло по съветски образец.

През 1969 г. по предложение на Тодор Живков, статутът на българското разузнаване отново е издигнат. То става Първо главно управление (ПГУ) и продължава да следва съветския модел. ПГУ – ДС е аналог на ПГУ – КГБ. Повишаването на статута е израз на добрата оценка за работата му, както и за значението, което първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков отдава на българското разузнаване.

Сътрудничеството между двете разузнавания се засилва още повече, когато председател на КГБ става Юрий Андропов. Той е първият съветски ръководител, който на 5 април 1972 г. посещава София за сключване на двустранно споразумение за взаимодействие между КГБ и ДС – първо по рода си между две разузнавателни служби.

След посещението на Андропов в София, по покана на началника на ПГУ – КГБ ген. Фьодор Мортин, делегация на ПГУ-ДС водена от ген. Кьосев посещава Москва. Подписано е споразумение за координиране на съвместната дейност между двете разузнавания. След завръщането си в България, ген. Кьосев изнася пред оперативния състав подробна беседа за посещението си в Москва. В нея той казва:


„Както винаги и този път съветските другари проявиха готовност да оказват помощ на своя по-малък брат, на своя съюзник. Нашата гордост е още по-голяма, защото за първи път в половинвековната история на разузнаването на СССР, се подписва такъв план за съвместни действия с друго разузнаване и това е българското” и завършва с думите:
„Да изпълним указанията на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”.
Приносът на ген. Димитър Кьосев за изпълнение на партийните указания от ПГУ-ДС е съществен.

През 1973 г. новоназначеният вътрешен министър Димитър Стоянов предлага на партийното ръководство нов устройствен документ за разузнаването, който предварително е съгласуван с КГБ.
Новите „Основни положения” за работа на ПГУ-ДС са приети от Политбюро със строго секретно решение от 24 юли 1973 г. Освен САЩ, НАТО, Турция и Гърция и емиграцията, като приоритетна задачи на ПГУ е поставена работата по Китай и Албания.
Главната цел на разузнаването е своевременно разкриване намеренята, плановете и действията на противника срещу НРБ и СССР.

През следващите години ”големият брат” дава добри оценки на българското разузнаване. В архивите на ПГУ има документи, които посочват, че тези оценки са „чест и гордост” за нас.

В „Основни положения” Политбюро дава на ПГУ правото да извършва специални операции – „остри мероприятия”, включително убийства и отвличания зад гратница. Формулировката е: „ПГУ планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мерприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ”.

В своите спомени, дългогодишнят директор на разузнаването на ГДР – ЩАЗИ, ген. Маркус Волф пише: ”Още през 50-те години българските и полските секретни служби имаха репутацията на най-често прибягващи до убийства”.

В ПГУ за „острите мероприятия” (ОМ) е създаден специален отдел – 16-ти.
Бившият началник на затвора Иван Горинов през 1974 г. е назначен за ръководител на отдела. Очевидно за добра работа, той става генерал и заместник началник на ПГУ – ДС. Още повече, че съпругата му Ангелина Горинова е дългогодишната и всевластна лична секретарка на Тодор Живков. Семейство Горинови са едни от най-верните и преданни сътрудници на първия човек в партията и държавата – Тодор Живков.
Дейността на отдела и приноса на ген. Иван Горинов са високо оценени.

От август 1972 г. до юли 1973 г. началник ПГУ е ген. Стоян Савов, който преди това е бил резиде3нт на разузнаването в Гърция. Поради издигането му за зам. министър на МВР, от 26 октомври 1973 г. началник на ПГУ е ген. Васил Коцев.

Ген. Коцев е най-дългогодишният ръководител на разузнаването – до средата на 1986 г.

Преди да поеме ръководството на ПГУ, той е придобил солиден партиен актив, както и оперативен опит като резидент на българското разузнаване в Турция.

При управлението на ген. Коцев българското разузнаване постига добри резултати, както във вербовъчната дейност, така и в придобиването на оперативна информация.
През средата на 1986 г. при странни и не съвсем ясни обстоятелства, шофирайки личната си кола ”Лада”, генералът катастрофира през деня на абсолютно правия път към София. Загива той и съпругата му.

През 1975 г. делегация на МВР, водена от министър Димитър Стоянов посещава Москва. Разширявайки още повече сътрудничеството, той договаря общ перспективен план за взаимодействие в периода 1975-1980 г.
Министър Стоянов в отчета си пише:
”В изпълнение указанията на другаря Тодор Живков, координацията и взаимодействието между ДС и КГБ са издигнати на такова равнище, че те функционират като единна система. ДС работи като филиал на КГБ и бяха утвърдени насоки за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството”.

През август 1978 г. в изпълнение на специално „остро мероприятие” е извършен неуспешен опит за убийство на Владимир Костов – изменил офицер на ПГУ-ДС в Париж. Там той е работил под прикритие като кореспондент на БТА. Заради това, че е допусната измяната на оперативен работник от резидентурата на ПГУ в Париж, резидентът полк. Димо Станков е наказан дисциплинарно и предсрочно отзован в България.

Покушението срещу Владимир Костов е извършено две седмици преди убийството на писателя Георги Марков. И върху двамата по единтичен начин е изстреляна отровна микроскопична съчма от специално оръжие.

След като изпада няколко дни в много тежко състояние – силна треска и висока температура, Владимир Костов едва оцелява, вероятно поради по-малка доза отрова. Георги Марков не е имал този късмет.

Опитът за убийство на Владимир Костов и убийството на Георги Марков са дело на „Специалния отдел – „Остри мероприятия“ – ОМ, в сътрудничество със съветската служба КГБ, които са изготвили оръжието и отровата, по искане на ПГУ -ДС.


Бившият шеф на контраразузнаването на КГБ ген. Олег Калугин след време ще признае, че с „разработката на Георги Марков от българска страна са ангажирани шефа на разузнаването ген. Васил Коцев и неговия заместник ген. Владимир Тодоров”.

След 80-те години отдел 16-ти за „Остри мроприятия” без много шум се изважда от структурата на ПГУ – ДС, а началникът му – ген. Иван Горинов поема кадровата политика на разузнаването.

От 17-ти юли 1986 г. до 5-ти февруари 1990 г. началник на ПГУ е ген. Владимир Тодоров. Той е началник на разузнаването, по времето на когото демократичните промени в страната доведоха до ликвидирането на ПГУ-ДС.

Ген. Тодоров не само е освободен като ръководител на разузнаването, но и след съдебно дело, военен съд го осъжда на 14 месеца затвор за унищожаването на 16 тома оперативни материали по делото ”Скитник” на писателя Георги Марков. В затвора ген. Тодоров лежи 10 месеца.

Съгласно строго секретна инструкция за оперативния отчет от 20 ноември 1976 г. ПГУ има самостоятелен архив. Инструкцията определя архива да е под командването на началника на ПГУ. Тя определя също и срока за съхранения на различните оперативни дела, след изтичането на който специална експертна комисия решава кои материали се запазват за постоянно и кои трябва да се опишат в протоколи и унищожат.

При чистката на досиетата в разузнаването тези изисквания не са спазени и прочистването на архива започва много преди специалната заповед на министъра на МВР ген. Семерджиев, за унищожаване архива на МВР и ДС.

Унишожаването на оперативните дела в ПГУ започва през декември 1989 г., продължава в началото на 1990 г., когато е мащабното прочистване и приключва в края на февруари 1990 г. В пещите на МК ”Ленин” в Перник, нощем, ПГУ -ДС изгаря общо около 20 000 оперативни дела. В архива на ПГУ – ДС е имало общо около 60 000 тома дела, от които една трета, подбрано безследно е изчезнала.


За избирателното унищожаване на архива на МВР, ДС и ПГУ – ДС на никого не е потърсена отговорност и все още, пълна ревизия на архивните фондове на тези служби не е извършена.

Политическата върхушка на БКП не само, че държи обществото в неведение за процеса на тронсформиране на политическата власт в икономическа, но и тайно заличава най-компрометиращите доказателства за репресиите на комунистическото управление – досиетата. Селективно, наследниците на БКП чрез ДС, ще се възползват максимално от скритата власт на досиетата и ще поставят в зависимост за години напред хиляди свои агенти или сътрудници. Ще ги използват и манипулират при тайното, задкулисно преструктуриране на политическата власт в икономическа.

На 5 февруари 1990 г. елитното Първо главно управление от всесилната Държавна сигурност престава да съществува.

По ирония на съдбата, последният началник на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров е първият и единствен осъден и лежал 10 месеца в затвора от многохилядната армия на ДС.

С Указ № 152 от 05.02. 1990 г. на Държавния съвет на НРБ, създава се Национална разузнавателна служба (НРС) при Държавния съвет на НРБ.
Със специален закон от 19.04.2002 г. Националната разузнавателна служба е със статут на ведомство извън състава на въоръжените сили и минава на подчинение на президента.

Следва: Научно техническо разузнаване .

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.