You are here: Home // БКП, България, Държавна Сигурност, КПСС, САЩ, СССР // УПРАВЛЕНИЕ НАУЧНО ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УНТР)

УПРАВЛЕНИЕ НАУЧНО ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УНТР)

ntrУПРАВЛЕНИЕ НАУЧНО ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ

УНТР към ПГУ – ДС

Структура

УНТР се състои от пет отдела:

01 отдел – Америка, Канада

02 отдел – Европийски страни, Япония и Индия

03 отдел – Териториален – работи на територията на НРБ

04 отдел – Информационен – връзка с ЦИНТИ

05 отдел – Ембаргови операции.

Организация и дейност

Българското Научно-техническо разузнаване – НТР е създадено през 1964 г. и негов пръв началник е полк. Иван Иванов, който казва крилатата фраза:
„Ние сме много щастливи, че България е изостанала страна – всичко, което намираме на Запад върши работа”. Унизителна ирония, но иначе вярна.

На 10 август 1966 г. секритариатът на ЦК на БКП разрешава на НТР 30 офицерски и две сержантски длъжности. През 1967-1968г. целият състав на НТР преминава едногодишна подготовка в школа на КГБ в Москва.

Още през 1949 г. Западът създава КОКОМ – Координационен комитет за многостранен контрол на износа – единна западна стратегия в търговията с технологии. Целта е да се ограничи достъпа на страните от източния блок до съвременни научни постижения. След 70-те години КОКОМ и най-вече САЩ затягат още повече контрола, особено върху модерните технологии.

Политбюро възлага на НТР преодоляването, или по-скоро заобикалянето на ограниченията наложени от КОКОМ. Япония се оказва най-подходящата страна за „прескачане” на ембаргото.

В началото на 70-те години, в Москва се провежда междуправителствено съвещание на всички социалистически страни, което отчита изоставането в областта на кибернетиката и поставя основите на сътрудничество и коопериране в тази изключително важна област. България прави голям пробив с категоричното отстояване, страната ни да се специализира в компютърното производство в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Избира и подходящите производства – магнитни дискове и запаметяващи устройства. Бързо издига заводи в Стара Загора, Пловдив, Русе, Благоевград, Варна, Велико Търново.

През 1965 г. завод „Електроника” в София произвежда първия български електронен калкулатор „ЕЛКА 6521”. В средата на 70-те години започваме да произвеждаме електронно-изчислителни машини (ЕИМ).

През 1972 г. в гигантски фармацевтичен заводи край Лондон гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава и потапя носната си кърпа в съд с пеницилин „Г 43 000” единици, непознат дотогава у нас. Ние произвеждаме пеницилин до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът бързо заминава с дипломатическа поща за България. Той успешно е възпроизведен, внедрен и заводът в Разград започва неговото производство. Човекът с носната кърпа е оперативен работник от НТР. Така е започнало българското НТР.

Нарастналото доверие на Тодор Живков към Огнян Дойнов и неговите авангардни концепции, намират израз в бързото му израстване в партийно и държавно отношение. Реализирани, негови идеи вече носят конкретни икономически резултати.
Огнян Дойнов оценява важната роля, мястото и значението на НТР, в осъществяването на неговите планове. През лятото на 1977 г. разузнавачът от НТР Стоян Ефтимов е назначен за политически съветник на Дойнов. Той е първият офицер за връзка между научно-техническото разузнаване – НТР и Политбюро.

През 1985 г. България е на първо място сред страните от социалистическия лагер по износ на електронно-изчислителна техника и реализира експортна продукция повече от всички соц-страни, включително и СССР, взети заедно.

Въпреки, че има общо решение на СИВ страната ни да се специализира в компютърното производство, през 1985 г. Министерството на съветската радиопромишленост настоятелно иска съдействие, да внедрят нашата технология за производство на магнитни дискове.

НТР все повече разширява своята дейност. В работата си използва около 900 доценти и професори, 5 000 хабилитирани научни работници и около 10 000 дипломирани инженери. Изграден е апарат от съветници – офицери на НТР към министрите на електроника и електротехника, на химическата промишленост, на машиностроенето и други. Чрез тях се определят какви са нуждите, както и конкретизират задачите на НТР.

В МВнТ има „Специална дирекция”, която урежда бързото издаване на разрешенията за внос и облекчен митнически режим. В МВнТ по линия на НТР отговаря Петър Башикаров, кадрови офицер на ПГУ.

През 1977 г. Огнян Дойнов поема ръководството на работна група за координардинация и внедряване на научнотехническия прогрес.
От 1981 г. групата е самостоятелно звено към ЦК на БКП. Основните й задачи са: анализи, оценки и експертни прогнози във важни направления на икономиката. Групата докладва на партийно-държавна комисия по научно-техническа политика, която се ръководи от Тодор Живков.

От 1977 г.Огнян Дойнов поема стратегическото ръководство и на НТР.
Той е информиран за всяка задача и участва във вземането на важните решения. Отделни въпроси за НТР се обсъждат не от цялото Политбюро, а от трима члена – Тодор Живков, Огнян Дойнов и Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи.
При особени случаи Огнян Дойнов докладвал само на Тодор Живков.

Резидентът на НТР в Япония Москов споделя:
„Задачата ни беше ясна – да осигурим на ДЗУ Стара Загора технология за производство на магнитни дискове. Тази технология беше американска, която японците купуват, доразвиват и подобряват. В края на 70-те години антиамериканските настроения у японците все още са много силни. Япония е членка на КОКОМ, но не винаги се съобразява с ембаргото”.

През 1978-1979 г. резидентурата на НТР в Япония успява да придобие ценни технологии и мостри. Японските фирми срещу заплащане, намират начини да заобикалят ембаргото. Дори нелегално, в завода в Правец е доведена група японски специалисти, които със знанието на фирмите им, работят повече от 6 месеца.

Производството на ДЗУ през 1971 г. започва със 7,5 мегабайта (МВ) твърди дискове, а през 1977 г. вече се произвеждат 100 МВ. През същата година се сдобиват с модула на 200 МВ твърд диск, който тежи 800 кг. Разглобен на части, през Москва е докаран в България, през 1978 г. вече е внедрен и през 1979 г. се продава на пазара.
”Не зная колко са се продали, но знаехме, че пред ДЗУ чакат много – по 100 камиона на Совтрансавто”, споделя резидента Москов.
През 1976 г. чрез японците, НТР доставя в България 317 МВ американски диск ”Уинчестър”, работещ на нов, по-съвършен принцип.

През далечната 1978 г., сътрудник на НТР започва работа в американски обект, който експериментира първата ЕИМ от най – ново поколение (тогава все още компютрите се наричат електронно изчислителни машини – ЕИМ). Успява да изнесе и копира документацията, която е изпратена в България. Тя се доразвива успешно от наши специалисти и страната ни произвежда първата ЕИМ (компютър) в Източна Европа, която извършва 100 милиона операции в секунда.

През 1978 г. след съгласуване между Дойнов и Луканов към ”Изотимпекс”, НТР създава специална външнотърговска дирекция „ИНКО” – Производствено сътрудничество. След една година тя става самостоятелна външно-търговска организация. Скоро ИНКО ще се превърне в едно от основните
прикрития на НТР, с много т.н. „неявни фирми и бюра” в чужбина.

В 1980 г. Политбюро издига НТР в самостоятелно управление – УНТР, в рамките на ПГУ – ДС. То е сериозно подсилено в кадрово отношение, като съставът му е увеличен почти двойно.
УНТР работи активно в САЩ, Япония, ФРГ, Англия, Франция, Италия, Австрия, Канада, Швеция, Швейцария, Холандия, Испания и Индия.

Разработен е перспективен план с КГБ, както и план за съвместни операции. В изпълнение на плана, през 1976 г. на ПГУ-КГБ са били изпратени 716 НТР информации и от тях са получени 189.

За периода 1981-1985 г. ефектът от работата на НТР се изчислява от финансовите служби в страната на 580 млн. долара годишно.

На един секретен пленум на ЦК свързан с икономиката, самият Тодор Живков, удивен съобщава, ”че 57% от приложния научен продукт в българската индустрия идва през НТР”.

От 1985 г. България навлиза в поредната икономическа криза. Приходите от електрониката бързо спадат. СССР намалява значително вноса от страната ни, под предлог високи цени и се ориентира към внос от ГДР и Чехословакия. Партията възлага на НТР нови задачи, като се надява от тяхното изпълнение да спечели необходимата й свежа валута.

Политбюро на ЦК на БКП с активното участие на Огнян Дойнов и УНТР утвърждава Програма за създаване на ”неявни фирми” контролирани от УНТР. В тази схема се вкарва и СО ДЗУ, чрез секретния проект „Монблан” за „превземане на Западния пазар на дискове”. Проектът ще струва минимум 14-15 млн. долара. Програмата предвижда участие и в крупния проект „Нева” за изграждане на завод за магнитни дискове в СССР.

СО ДЗУ купува закъсалата английска фирма ”Дейта магнетикс”, която трябва да се съживи и превърне в „неявна”. Целта е да се заобикаля КОКОМ. Само чрез този проект след врееме ще се източат 11 млн. долара, за които дори ревизията на БНБ не може да установи движението на многото парични потоци.

През април 1983 г. на външнотърговската фирма „ИНКО” със строго секретна заповед, министър- председателят Гриша Филипов разпорежда също, да разкрива свои „неявни” фирми в Западна Европа и други подходящи райони. На ”ИНКО” се дава право да използва собствената си валута натрупаната от реекспорта”. По това време тя е изградила търговски бюра във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, а ръководителите на бюрата са ОР или сътрудници на УНТР.

Освен СО ДЗУ и ИНКО, УНТР използва и други търговски предприятия, които имат същия статут и правомощия – да създават „неявни фирми” зад граница.
По-известни са „Матхим” за работа в химията и микробиологията, „Аварала”, дъщерна фирма на „Кинтекс”, ВТО ”Изотимпекс”, ВТО ”Техника”, търговско предприятие ”Инсист”- главният отговорник по проекта ”Нева” и др.

За осъществяване контрол и улесняване дейността на многобройните и увеличаващи се фирми на УНТР зад граница, през 1987 г. в Министреството на външноикономическите връзки, оглавявано от Андрей Луканов, е създадено специално звено – отдел ”Научно-техническо сътрудничество” ръководено от офицер на УНТР. То също урежда безпрепятственото получаване на вносни разрешения и улеснения с митниците.

Специалният статут на фирмите на УНТР позволява много от плащанията да се извършват в брой, като сумите се изнасят от България с дипломатическа поща. Фирмите водят отделно счетоводство и т.н. ”тетрадки”, за вписване движението на парите. След преврата на 10 ноември, по указания на ПГУ – ДС тетрадките са унищижени.

На колко общо възлизат държавните валутни средства, отпускани по линия на „неявните фирми” на ПГУ – ДС и УНТР не е известно, но със сигурност става въпрос за десетки милиони долара.

Провежданата от Огнян Дойнов линия на производствено коопериране с капиталистическите страни и на първо място с Япония и ГФР се приема негативно от Горбачов и от съветското ръководство. Андрей Луканов оказва силно влияние в тази насока, като освен Огнян Дойнов, той „топи” и Тодор Живков.

Изграждането на завода за тежко машиностроене в Радомир по инициатива на Дойнов, както и планираното от него коопериране с японската фирма „Кобе стил” прелива чашата. Горбачов изпраща премиера Николай Рижков в България и Тодор Живков, под натиск се съгласява да анулира договора с „Кобе стил” и вместо с Япония, кооперирането да продължи с руснаците, въпреки, че те нямат технологически възможности. Преките ръководители на завода за тежко машиностоене в Радомир, като Цоко Димитров и други смятат, че сътрудничеството със СССР ще бъде безрезултатно. „Съветската страна нямала възможност да предаде съответната документация по производствената програма на завода.“
Тодор Живков фактически е принуден да предреши „погребването” на завода в Радомир, но това струва много, още повече, че България е в тежка икономическа криза.
Заводът е глътнал 1,367 млн. лева, които Тодор Живков жертва в името на ”дружбата” с по–големия брат – СССР.

Огнян Дойнов – човекът сторонник на новите нехнологии и на коопериране със Запада и на първо място Япония и ГФР също е пожертван.
На пленум на ЦК на БКП на 14 декември 1988 г. Огнян Дойнов е свален от всякаква партийната и държавна власт. Тодор Живков с типичната си простовата ирония му казва: „Ние ти вярваме, продължавай да работиш, може пък това да е империалистическа провокация”.
Живков не може да си представи, че по подобен начин, за „непослушание”, само след няколко месеца, чрез Андрей Луканов, Горбачов също ще го свали от власт.
Дойнов за утешение е изпратен за посланик в Норвегия и Исландия.

След 1988 г. до 1990 г. ръководството на УНТР се поема от Андрей Луканов.

Малко преди преврата от 1989 г., благодарение на УНТР България е създала супер компютъра „ИЗОТ 1014” с производителност 120 милиона операции в секунда. Той веднага е закупен от Съветския съюз и се включва активно за изследване в космоса, контролиране на спътниците „Вега” 1 и „Вега” 2, които изследват Халеевата комета, моделиране на космически кораби, тяхното свързване и др.
Бившият висш партиен кадър Стоян Марков, който през 1998 г. е бил във Виена, като член от правителството на Луканов споделя:
„Госпожа Анодина, съпруга на министъра на съветската радиопромишленост П.С. Плешаков ми каза, колко тежко е преживял той факта, че България първа е създала компютър с такава производителност”.

През 1990 г. със съдействието на американския посланик в София Сол Полански, в България пристига специална делегация от Пентагона и ЦРУ, за да се запознаят с българската електронна промишленост, но и да проверят съществува ли българското чудо – компютърът „ИЗОТ 14”. Американците остават изненадани от българските постижения и разбират, че „ИЗОТ 14” не е пропаганден трик, както се говорело.

Въпреки секретните операции и успешни кражби на ембаргови технологии, УНТР не успявава да помогне съществено, за преодоляване на голямото технологично и най- вече общоикономическо изоставане на България.

Тодор Живков и приближеният му кръг от стопански ръководители, виновни за дълбоката криза, прибягват до отчаяни ходове. Те вече не разчитат на реалната икономика и на утвърдените пазарни правила, а залагат на тайни операции с неясен край, чрез „неявни фирми”. Скрити под строгата секретност, тези фирми създават благоприятна почва за корупция, безконтролност и злоупотреби с милиони държавни средства. Номенклатурата, използвайки властовите предимства първа се възползва от това, след като разбира, че системата загива и разграбването вече не може да се котгролира.

Тайните фирми на българското УНТР са били създавани и ръководени предимно от трима души от Живковото обкръжение – Огнян Дойнов, Стоян Марков и Андей Луканов.
Още в началото на политическите промени, докато Андрей Луканов се захваща да спасява партията, Дойнов и Марков съобразително се измъкват от България и се озовават във Виена. Те знаят, че резидентурата на УНТР, която е отговаряла за цяла Европа, е била във Виена и че тя все още има влияние въру многобройните български „неявни” фирми зад граница. Начело на тази резидентура дълго време е бил Стоян Евтимов, а той дължи голямото си издигане на Огнян Дойнов и отчасти на Стоян Марков.

ПГУ-ДС и УНТР вече не съществуват и огромния брой – над 300 български и смесени търговски фирми са без контрол. А те разполагат с огромни държавни средства и много скъпи недвижими имоти.
Това е много добре известно на бившите висши партийни величия. Остава само да се приберат парите, а те знаеха как!!!

И двамата са се възползвали от това, защото много бързо и двамата се оказаха с много пари.

Следва: Проектът на УНТР „НЕВА”. Как по-малкият брат прецака по-големия

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.