You are here: Home // БКП, БСП, България, Държавна Сигурност, КГБ, Олигарси, Предатели, Преходът, Русия // ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ – ПРЕЗИДЕНТ С НАГЛАСЕНА ПОБЕДА!

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ – ПРЕЗИДЕНТ С НАГЛАСЕНА ПОБЕДА!

Първа част.

„Гласуването е средство, символ на властта, която свободният гражданин притежава, за да прави от себе си глупак, а от родината си – развалина.“

Амброуз Биърс – американски сатирик.

Повече от 20 години ние правим това – българските „гласоподаватели”! 

 

След 10 ноември 1989 г., когато БКП разбра, че окончателно ще се раздели с властта, направи такава Конституция, която ограничаваше влиянието на опозицията обединена в СДС и максимално възпрепятстваше изършването на истински демократични реформи в България и то не за дълъг период, а за винаги. Защото тази конституция, почти е невъзможно да бъде променена.

Великото народно събрание в което комунистите имаха пълно болшинство, чрез българската Конституция предопредели мъчителния ход на прехода, запазване на икономическата власт на БСП и предпоставки за създаване на червена олигархия.

Конституцията съзнателно определи скромна роля на президентската власт, защото не й беше необходима.

БКП държеше силните козове – политическата и съдебна власт, пресата и не на последно място силовия апарат, начело с Държавна сигурност.

Но когато народа ясно показа, че не иска комунистите да управляват, БКП каза, че се преустройва, но само да думи и бързо се преименува в БСП.

Двете правителства на Луканов бяха смъкнати чрез всенародни бунтове, а това на Жан Виденов едва не предизвика кървава гражданска война.

Силата и влиянието на БСП започнаха бързо да намаляват и изчезват.

Бившите партийни величия, заграбили много пари, някои приютили се при капитализма зад граница, други – останали тук, бързо създадоха нова номенклатура в България и станаха силни чрез властта на парите.

Но всички те, бяха сериозно разтревожини за бъдещето на БСП, на партията, която винаги е крепяля „статуквото” – властта им.

Трябваше бързо да се действа, защото след Виденов, СДС взе цялата власт в ръцете си и Костов се разпореждаше като всевластен „командир”.

Формира се спешно ”спасителен отряд” от бивши партийни величия и висши кадри на Държавна сигурност, начело с кръга ”Монтерей” или „генералският кръг”, както още се нарича, начело с о.з. ген. Любен Гоцев. Те все още имаха силно влеяние – разполагаха с много пари, кадри на ДС и агентура.

Загрижени бяха и „братята” от Москва, особено след като Андрей Луканов – тяхният човек, се обърна на „Запад” и се отказа от руският социализъм. България не трябваше да бъде загубена за руснаците, те бяха пуснали дълбоки корени в страната ни.

Новата номенклатура прецени, че единствената възможност на този етап е да запазят поне президентската власт и да я използват за ускоряване процеса на „олигархизацията” на България, за да управляват чрез силата на парите.

Постигането на тази изключително важна цел, номенклатурата възложи на

Георги Първанов – той трябваше да стане НОВИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕЗИДЕНТ.

Първанов беше обявен като кандидат за президент на БСП на предстоящите избори. 

След 10 ноември 1989 г. изборите в България бяха повечето нагласявани  или изтъргувани от БСП.

И тези през 2001 г. нямаше да се различават, след като Георги Първанов като верен партиен другар, на всяка цена трябваше да бъде избран за президент.

Но имаше една сериозна пречка.

Петър Стоянов – предишния президент от СДС, беше единствения български политик, който остана неопетнен през целия си мандат и народа го харесваше и уважаваше. Всички социологически изследвания сочеха, че кандидатурата на Петър Стоянав, след успешния му първи мандат е без конкуренция. Проучванията показваха, че той води значително пред кандидата на БСП Георги Първанов.

Агент ”ГОЦЕ” все още усърдно се криеше в архивите на Първо главно управление ДС, които бяха обявени за „неприкосновени”, защото пазеха агентурната тайна не само на Първанов, но и на Симеон Сакскобургготски.

Номенклатурата трябваше да намери начин да се справи с Петър Стоянов, особено след като преговорите за издигане на общ кандидат – на БСП, НДСВ и ДПС се провалиха няколко дни преди крайния срок за регистрация на кандидатите.

Въпреки, че ДПС отказа сътрудничество, БСП и Георги Първанов избраха за вицепрезидент водача на депутатската листа на ДПС в Стара Загора о.з. ген.- майор Ангел Марин.

БСП и Първанов продължиха традицията за поддържане на връзки с ДПС, но Доган и партията му този път направиха друг избор. „Соколът“ обяви, че страната я чакат предсрочни парламентарни избори и той ще играе солово.

ДПС застана зад двойката Инджова – Илов, без никакви ангажименти или шансове. Доган не желаел да се обвързва и коментира, че „достатъчен бил за БСП жеста му, дето се съгласява о.з. ген.Марин да е вицепрезидент”.

Симеон Сакскобургготски даде „благословията” си за Петър Стоянов  с половин уста и не направи нищо в негова полза.

Но Петър Стоянов продължаваше да бъде безспорния лидер сред кандидат-президентите.

Единственият начин, по който Петър Стоянов можеше да бъде отстранен беше чрез изпитаната система – „Компромат” – там където Държавна Сигурност и агентите й бяха силни.

В историята на политическите надпревари, особено в предизборните манипулации, в България компроматите винаги са били основно средства за водене на борба, която нерядко се е израждала в истинска битка.

„Компроматите“ са били често оръжие в борбата за власт както на БКП, така и на БСП.

Край на първа част.

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.