You are here: Home // банки, Общи, сионизъм - израел // КАКВО СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ЗА“ВЕЛИКАТА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ“

КАКВО СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ЗА“ВЕЛИКАТА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ“

Великата френска революция показва същността на всички основни идеологии: КАПИТАЛИСТИЧЕСКА, КОМУНИСТИЧЕСКА, СОЦИАЛИСТИЧЕСКА И АНАРХИЧЕСКА.

Революцията е събитие, което никога не се забравя и не загубва своето значение, сила или влияние и предизвика последици в цялостното световно развитие. Тя остави трайни следи в човешкото съзнание, които и времето не е заличило. 

Френска революция създаде един нов модел за действие, който човечеството следва много години и продължава да следва и сега. Модел, който е носил много надежди и мечти или горчиви илюзии, лицемерие и нещастия, модел довел до войни и революции с проливане на много кръв.

Оттогава са изминали повече от 220 години, но привържениците на основните идеологии, изникнали по време на революцията не са престанали и до днес да се борят помежду си за налагане на своите идеи, като всяка от тях претендира, че е истински изразител на революцията.

Дългото управление на Луи ХІV-Кралят-слънце във Франция и неговият абсолютизъм докарват страната до сериозна икономическа криза, наред с която възникват и много политически проблеми. След неговата смърт тези проблеми се изострят още повече и се стига до бурни народни недоволства. Икономическата и политическа криза принуждават краля да свика Генералните щати, които не са били призовавани от 1614 г.

Политическата криза оказва голямо влияние върху  по-нататъшната историческа съдба на страната. Последвалите я събития ще променят не само Франция, но и историческия ход на много европейски държави през следващите 19-ти и 20-ти век.

Близо 180 години френските крале са управлявали самовластно държавата, като са лишавали от законодателни действия и френския парламент. През пролетта на 1789 г. се провеждат парламентарни избори, които се печелят от буржоазната опозиция и народът.

Въпреки свикването на парламента, народното недоволство не стихва, а расте и води до бунтове, които прерастват в революция – Великата френска революция.

На 14.VІІ. 1789 г. разгневената  тълпа съставена предимно от безработни работници и селяни, както и от легионът на платените Санкюлоти на Ротшилд, нападат и превземат крепостта-затвор Бастилия – символът на френския абсолютизъм.

Още на 26 август Националното събрание приема ”Декларация за правата на  човека и гражданина ”.

Този документ има голямо историческо значение. С  неговото създаване се слагат основите на съвременната западна  демокрация.

Не след дълго, водачите на революцията ще отменят правата на народа, дадени му с Декларацията.

След 14. VІІ. 1789 г. Франция не се управлява от краля и неговото  семейство, а от водачите на бунта прерастнал в революция, които са депутати  в Националното събрание – Робеспиер, Дантон,  Мирабо, Марат, Кондросе и други.Те ръководят и насърчават протестите на народа, насочвайки ги към бунт срещу краля. Плановете им се осъществяват през лятото на 1792 г.,  когато на 10-ти август избухва голям бунт в Париж, който иска  смъртта на краля. На 21.І.1793 г. смъртната присъда е изпълнена. Преди него на  смърт осъждат и съпругата му Мария-Антоанета.

За да се вникне по-дълбоко в същността на Великата Френска революция, необходимо е да се анализира обстановката във Франция преди самата революция.

През 1778 г. еврейският преуспяващ банкер Майер Ротшилд чрез доверен евреин-Адам Вайсхаупт създава тайната организация „ИЛЮМИНАТИ“, известни и като „Просветените“. Той създава и използва организацията за налагане на своето влияние и власт.

Ротшилд възлага на Вайсхаупт да убеди масонската ложа „ГРАНД ОРИЕНТ“ във Франция за необходимостта от въстание. За целта ложата трябвало да се подготви, като средствата ще бъдат осигурени от банките на Ротшилд.

Преследва се ликвидиране на монархията и сваляне на краля Людовик XVI от престола, унищожаване на християнската църква и настройване на Европа срещу Франция. 

Така с помощта на тайните масонски ложи, като се използват и сериозните вътрешни икономически и политически проблеми във Франция се създават предпоставките за революция.

Ротшилд негласно финансира поотделно различните френски политически групировки изразили готовност да участват в революцията. Така се разбира за големият им брой – РОЯЛИСТИ, ОРЛЕАНИСТИ, ЖИРОНДИСТИ, ЯКОБИНЦИ, МОНТАНЯРИ, ДАНТОНИСТИ, САНКЮЛОТИ и други по-малко известни. 

Историческите данни за Френската революция са много противоречиви, но повечето упрекват народа за извършените нечувани жестокости и престъпления. Никой не обвинява тези, които съзнателно тласкат страната към хаос и терор. От обсадата на Бастилията до септемврийското клане в Париж настъпва царството на жесток терор.

Един от главните инициатори на френската революция е Орлеанският херцог Луи Филип –  братовчед на краля. Той е много богат, ексцентричен, популярен и с влияние сред обикновените французи.

Херцогът създава голяма мрежа от наемници, които настройват народните маси срещу кралския двор. Кулминационната е през 1789 г. , когато хората на Луи Филип, подпомогнати от масоните на Вайсхаупт изкуствено създават продължителен глад в Париж 

Парижани все още се въздържат от масово недоволство. От милионните жители на Париж, не повече от 1 000 души участват в обсадата на Бастилията, която въстаниците превземат без съпротива и там намират само седем криминални затворници.

Падстрекаваната жестокост по време и след обсадата на Бастилията ужасява и плаши парижани. Те с ужас виждат човешки глави набити на колове и кирки и многобройни трупове увиснали по уличните фенери.

Прусия изиграва много важна роля при създаването на хаос и анархия във Франция. Фридрих Пруски пръска цяло състояние за дискредитирането на кралския двор и кралицата –австрийка Мария Антоанета.

Главните организатори на безредиците и подстрекатели към революция са в самото Национално събрание и са от подкупното адвокатско съсловие.

Отначало се бунтува само Париж, но бунтът обхваща цяла Франция. Жертви стават не само аристократи и духовенството, но и селяните, които не се присъединяват към анархията – към палежите и убийствата.

Апелът на Мария Антоанета за външна помощ не само че не помага на кралския двор, а утежнява положението му. Подбудителите на революцията упрекват двора и Мария Антоанета, за искането й на интервенция от Австрия.

Прусия засилва още повече провокациите срещу Франция. Ротшилд, чийто интереси съвпадали с тези на пруския император, освен Вайсхаупт, изпраща в Париж и друг евреин – Ефраим за подсилване на подмолната дейност. Ефраим тегли за подкупи огромни суми от банките на Ротшилд за ликвидирането на кралския двор.

На 14 юни 1791 г. в Учредителното събрание с участието на водачите на революцията Дантон, Марат и Робеспиер приема нови закони, които лишават народа и работниците от много техни права.

В пламенна реч пред участниците в Учредителното събранието Дантон казва:

Нека ние бъдем страшни, да предотвратим народа от това той да бъде страшен!“

Ръководителите на революцията се страхуват от народа, от чието име те уж правят революция, която ще бъде наречена от тях „народна“!

В Париж се появява нова политическа формация – т.нар. санкюлоти – безработни бедни младежи, които нощем вилнеят в Париж, грабят и мародерстват.

Срещу няколко франка на ден те са организирани в „Легион на санкюлотите“ и всеки носи на главата си знака на Ротшилд — червеното кепе. Въоръжени с вили и кирки, всеки ден легионът пълни градините и парковете на Тюйлери, крещейки срещу краля и кралицата. 

Това всъщност е подготовка за 20 юни — денят определен за нападението на двореца и ликвидирането на краля и кралицата.

Според някои историци, участниците в това нападение са около 7 000 души, според други — 20 000, но те са една много малка част от милионния Париж.

Парижани не вземат участие в събитията 20 юни. Известни френски патриоти категорично заявяват: „Историческа истина е, че всичките издевателства и престъпления, извършени по време на Френската революция, не са дело на френския народ, а на една чужда ръка“.

Колкото по-задълбочено се анализира Френската революция, толкова повече противоречия и погрешни тълкования изникват. Ето няколко от тях:

Не е обяснен фактът, че тези, които вършат всичко от името на народа и за народа, още непостигнали дори и крайната си цел — републиката, чрез Учредителното събрание те отнемат дадените от тях права на народа! 

Не се дава ясен отговор и на това, защо Франция трябва да даде толкова много жертви и да плати скъпо за реформи, които Людовик XVI е искал да въведе безплатно и най – вече без кръв! 

Кои са истинските причини, които карат Конвента да проявява такива жестокости и да издава толкова много смъртни присъди?

Политическа демагогия е твърдението на много от историците, че причините за тези кръвопролития и зверства са омразата и отмъщението на народа срещу управляващата класа във Франция. Това категорично не отговаря на истината. Народът е бил подведен и излъган, че ще получи права и свобода от такива политически играчи като Ротшилд, в съюз с подкупни френски политици. Иначе как ще се обясни фактът, че от всичките осъдени и екзекутирани, аристократите са само 5 процента, а останалите 95 са жертви от народа. 

Един от изявените водачи на кървавата френска революцията – Робеспиер заявява: „Френската революция след като е направена за народа и от народа, защо е толкова ненавиждана от него“? 

„Целият френски народ е срещу нас“, казва безспорният лидер на якобинците.

В последната си двучасова реч в Конвента на 26 юли 1794 г. Робеспиер признава, че „Френската революция, както и всички останали, не се ръководят от французи, а от ЧУЖДИ АГЕНТИ“.

„Революциите се организират от една шепа мултимилионери и общото с народа им е това, дето те обират плодовете на неговия труд“.

„Аз нямам никакво доверие във всички тези чужденци, на които лицата са покрити с патриотични маски и които се мъчат да се представят за по-големи републиканци отколкото сме ние.Тези агенти на чужди сили трябва да бъдат унищожени.“ (Count Cherep-Spiridovich, p.67)

За това свое изказване Робеспиер плаща с главата си. 

Той познава господарите, които са го издигнали до върховете на революцията и в момент на величие и слава, Робеспиер решава да скъса и да се отърве от тях. Но не може да прецени силата на тези, срещу които се изправя.

За отбелязване е, че от толкова много историци и аналитици, които са изследвали революцията, нито един не е видял в тази многолика и потънала в кръв революция скритата ръка на Ротшилд. За него се смята, че чрез хората и най-вече капиталите си, не е трудно да организира революция или дори да предизвиква война.

Инквизицията води началото си от доминиканците в Испания, но по време на френската революция е прилагана и във Франция. 

Пиер- Кошон, председателят на съда, който присъжда изгарянето на Жана д’Арк на клада, е доминиканец, както и всички други членове на съда.

След падането на монархията през 1792 г. якобинците, без да се обявяват официално за републиканци, ръководят революцията и фактически управляват Франция. Те позволяват Якобинската революционна диктатура да се изроди в терор. Но много ясно се разбира, че има скрити сили и задкулисна намеса, които предизвикват и направляват терора.

След  юлските събития през 1794 г. във френското общество надделява мнението, че якобинците са главните виновници за всички злини на Франция. 

Якобинските клубове обединяват аристократите – терористи и те са тези, които с помощта отвън извършиха Френската революция. Но никой не знае кой в действителност е давал заповедите на Робеспиер, Дантон и Марат – лидерите на клуба. Кое е задкулисието, което ръководи френските изпълнители на революцията. През 1794 г. членовете на клуба са повече от 500 000 души.

Според много исторически анализатори, тези якобинци аристократи – терористи, в действителност са френските МАСОНИ И ИЛЮМИНАТИ, зад които стои силното еврейско банкерско лоби начело с РОТШИЛД!

Вижте какво казва лидерът на британските лейбъристи за Ротшилд още през далечната 1891 година:

„Тази шайка кръвосмучещи паразити се явяват основната причина за неизчислими беди и страдания в Европа през този век и натрупват своите огромни богатства главно чрез разпалване на войни между държави, които не би трябвало никога да се карат.
Всеки път когато има проблеми в Европа, навсякъде където слуховете за война се разпространяват и човешките умове се изпълват от ужас от възможността за промяна и катастрофа, вие трябва да бъдете сигурни, че хората на Ротшилд играят своите игри близо до този регион на безпорядък.”

КАКВО ПО-ГОЛЯМО ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА РОЛЯТА, КОЯТО РОТШИЛД ИГРАЕ ВЪВ ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

« | »

1 Response to " КАКВО СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ЗА“ВЕЛИКАТА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ“ "

  1. Ник каза:

    Всъщност това е първата или зародиш,една от всичките цветни революции направени от евреонала!Следват още много и все велики-въстания,революции,преврати и пр.Жертвите сме ние!

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.