You are here: Home // Оръжие, САЩ, ФБР, ЦРУ // АМЕРИКАНЦИТЕ НЕПРЕКЪСНАТО РАЗШИРЯВАТ HAARP

АМЕРИКАНЦИТЕ НЕПРЕКЪСНАТО РАЗШИРЯВАТ HAARP

HAARP – СЪВРЕМЕННОТО АМЕРИКАНСКО ОРЪЖИЕ!

HAARP се превърна в грандиозна научна и материална база за йоносферни и други изследвания, каквато няма в света. Но всички те имат предимно военна насоченост. 

Върху 60 квадратни километра е разгърната гигантска фазирана антенна решетка, фактически – мрежа от триста и шестдесет антени, които заедно съставят исполински свръхвисокочестотен излъчвателТе излъчват радиовълни в диапазона 2,8-10 мегахерца, с обща мощност 1,7 млрд вата (по други източници – 10 гигавата), което надхвърля нивото на слънчевото излъчване в този честотен диапазон с 5-6 порядъка. 

В HAARP се включват не само антените, но и радари с некохерентно излъчване и антена с диаметър 20 метра, лазерни локатори, магнитометри, мощни компютри за обработка на сигналите и за управление на антенното поле.

Комплексът се захранва от собствена електростанция и шест допълнителни дизелови генератора.

За развитието на комплекса и за изследванията отговаря „Лабораторията Филипс“, намираща се в базата на ВВС на САЩ в Къртленд, щат Ню Мексико. На нея са подчинени лаборатории по астрофизика, геофизика и лаборатории към Центъра за космически технологии на ВВС. Но това не е всичко.

Под ръководството на HAARP функционира отделна станция в Скандинавия (Тромсьо, Норвегия), а е предвидена още една в Гренландия. 

Тази огромна научна база, подчинена на волята на т.нар. „правителство в сянка“, които искат да наложат Нов Световен Ред преследва една единствена цел! Като използва голямата гама от научни открития на гения Никола Тесла, доразвити от американски и други световни учени, да създадат оръжия, чрез които да налагат своята воля в световен мащаб, но скрито и конспиративно.   

Космическите средства за комуникация и навигация играят все по-важна роля в цялостната съвкупност от системи за връзки, особено във военната област. За нормалното функциониране на тези системи, от съществено значение е състоянието на атмосферата.                          

Тя се състои от няколко слоя:

Първият е Тропосферата – от морското равнище на Земята до около 10 км. над повърхността.

Вторият слой е Стратосфера – от 10 – до 50 км. над морското равнище, който съдържа в себе си и озоновия слой.

Третият е Йоносферата която се простира от 50 км.- до 50 000 км. над морското равнище.

Защитната атмосфера на Земята – (ozone layer) озонов слой е между Тропосферата и Стратосферата с височина на слоя около 10 км.

Йоносферата е най-важният слой от научна гледна точка, защото предоставя големи възможности за разработване и използване на оръжия от първостепенно стратегическо значение.

“Група за изучаване на атмосферните явления”открива съществуването на нов слой над Йоносферата, който нарича на името на откривателя – Ван Алън и вече е известен като “Зона на Ван Алън” . 

Тази зона представлява магнитни полета, които прихващат частици пръснати в космоса от космически или соларни ветрове. Зоната  съдържа също заредени частици, прихванати и от земната гравитация.

За науката особен интерес представлява най-горната част на атмосферата – йоносферата и зоната на Ван Алън. Нарича се още поясът на Ван Алън. Той представлява радиационен пояс на Земята съставен от магнитосфера с високо съдържание на високоенергетични заредени частици – предимно  протони и електрони. 

 На снимката п0-долу: SOLAR WiND (Слънчевият вятър) или АВРОРАЛНИ ТЕЧЕНИЯ.

Йоносферата е частично йонизиран газ, по-точно плазма, което всъщност е йонизирана радиация от слънцето. Тя обхваща Земята във височини от 50 – до 50 000 км. и оказва силно влияние върху разпространението на електромагнитните вълни. А при определени обстоятелства сериозно въздейства върху електромагнитните сигнали и дори може да прекъсне комуникационните връзки.

Йонизацията е процес, при който отрицателни електрони напускат атоми или молекули и стават свободни, а обратният процес се нарича рекомбинация, когато фотоните са освободени от атоми или молекули поради заловени свободни електрони. Балансът между йонизация и рекомбинация определя йоносферата, а тя е факторът, който позволява да се комуникира с хора от другата страна на земното кълбо.

Посредством йоносферата се   извършва и радиоразпространението.

На снимката:

Разпространението на радио вълните в атмосферата и ролята на йоносферата.

Авроралните течения представляват потоци от йонизирани космически частици, „слънчев вятър“, духащ по посока на линиите на земното магнитно поле, предизвикващи северните сияния в полярните ширини на планетата.

Учени, участващи в американския проект HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program), успяха да създадат изкуствено отделни части от йоносфера. Това става ясно от статия, публикувана в списание Geophysical Research Letters. В рамките на проекта учените от HAARP са използвали насочен лъч, чрез който са успели да създадат изкуствена йоносфера.

През 2005 г. по подобен начин HAARP съумяха да предизвикат и изкуствено полярно сияние. Сега те посочват, че ефектът от йонизирането на газ на височина около 250 км се е оказал напълно неочакван за тях.

Според официалните говорители на HAARP проектът има за цел да извършат научни изследвания на йоносферата, както и подобряване на американските военни комуникации чрез отразяване на комуникационен сигнал от йоносферата и достигането му зад хоризонта на отправната точка.

Програмата обаче има и много критици, които са убедени, че тя има и друга  употреба – военна, включително изучаване или предизвикване на изкуствени земетресения, както и целенасочена промяна на климата.

Опити за влияние върху състоянието на йоносферата с помощта на апаратура, монтирана в ракети и изкуствени спътници са правени и преди, но темата придобива широк обществен резонанс едва в средата на 90-те години, когато HAARP започва реализация на специална програма за високочестотни активни аврорални изследвания.

При руско-френския експеримент „Аракс“, проведен още в началото на 80-те. години, от френски спътник прелитащ над остров Кергелен в индийския океан, е бил изстрелян сноп електрони успоредно на геомагнитните линии, а съответните реакции на йоносферата са се регистрирали от научната база Согра, Архангелска област, където е била разположена станция с френска апаратура. Ръководителят на съветската част от „Аракс“, професор Троицкая, емигрира от страната през 1986 г. в САЩ. Това обяснява защо експериментът „Аракс“ стои в основата на много научните разработки на HAARP в областта на йоносферата.

За въздействие върху йоносферата се прилага разпръсване на химически реагенти (различни химически съставки) или „напомпване“ в йоносферата на избрания участък фокусирани радиовълни, възбуждащи атомите.

По втория начин се въздейства на авроралните потоци заредени частици в района на Северния полюс, които се придвижват по магнитните силови линии на Земята, или до създаване на високойонизирани участъци в йоносферата – т.нар. плазмоиди, най-често с размери от няколко десетки километра.

Ежедневно в йоносферата се създават немалко естествени плазмоидни образувания, породени от „слънчевия вятър“, които бързо изчезват. Но изкуствените плазмоиди имат такава особеност, че докато не се прекрати „напомпването“ им, те са стабилни и притежават специфични, зададени отвън характеристики. 

Изкуствените плазмоиди се използват за подобряване на радиовръзките. При  определени параметри на излъчване чрез възбуждане те се превръщат в гигантски огледала, отразяващи радиовълните.

Но ако променим параметрите на напомпването, то получаваме гигантски „заглушител“, a ако накараме възбудените атоми синхронно да излъчат енергия, получаваме множество атомни лазери, поразяващи електронните системи на потенциалния противник. 

HAARP разполага с оборудване, което може да създава плазмоиди и целенасочено да ги преместват в почти всяка една точка от Северното полукълбо.

На снимката:

Плазмоиди създадени от HAARP 

За Русия това значи практически пълно покритие от запад на изток – от Калининград до Камчатка, и от север на юг – приблизително до 45 паралел.

Ако американците изградят друг комплекс HAARP и в Южното полукълбо, то те ще могат да покрият и всички страни, разположени на юг от екватора. 

На 22 януари 1999 г. HAARP провежда експеримент за иницииране на процеси в йоносферата, целящи засичане на бойни глави на балистични ракети.

Посредством управляема експлозия на височина 270 км над тихоокеанското крайбрежие на Аляска е инициирано мощно плазмено изригване в близост до северния магнитен полюс на Земята. Беше доказано, че параметрите на инициираното излъчване значително се различават от параметрите на напомпването. 

Официално комплексът за йоносферни изследвания HAARP е построен с цел изучаване природата на йоносферата и развитие на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Предполага се използването на HAARP за откриване на подводници и за подземна томография.

В същото време все повече учени и изследователи твърдят, че истинската задача на комплекса HAARP е създаване на различни глобални и локални природни аномалии и бедствия, с цел демонстрация на сила и налагане американската хегемония.  

На 26 декември 2004 г. половината свят беше залят от огромната вълна на безпрецедентна трагедия – гигантските унищожителни цунами, предизвикани от подводно земетресение със сила 9 степен по скалата на Рихтер, с епицентър на около 160 км от северната част на остров Суматра (Индонезия). 

Доста изненадващо в онези трагични мигове правителството на Индия направи ясен намек, че не става дума за „нормално земетресение“. На 27 декември Делхи отказа да се присъедини към планирания от Джордж Буш „Клуб на четирите“, който би трябвало да изтегли Индия от очертаващия се геополитически съюз с Русия, Китай и Бразилия. 

Все повече учени търсят връзката между природните аномалии в световен мащаб и научните изпитания с военна насоченост на комплекса HAARP.

Виж земетресението в Токио на видео ТУК!

« | »

1 Response to " АМЕРИКАНЦИТЕ НЕПРЕКЪСНАТО РАЗШИРЯВАТ HAARP "

  1. antiNWO каза:

    супер яка публикация,но зловещото е,че сме обречени докато има сащ и хаарп!

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.