You are here: Home // древна история, древна цивилизация, фантастика // 21.12.2012 – МАИТЕ И СВЕТОВНАТА НАУКАТА!

21.12.2012 – МАИТЕ И СВЕТОВНАТА НАУКАТА!

В навечерието на 2012 година зачестяват публикациите за календара на маите и мрачните им предсказания. Повечето статии спекулират със страховете на хората.

Книгата на Франк Джоузеф „Атлантида и маите”е най-изчерпателният му труд в изследователската му дейност. В нея той представя всички гледни точки и тълкувания на тази тема от строго научна основа.

Франк Джоузеф е писател, изследовател и специалист по древни цивилизации, редактор на сп. “Древна Америка”. 

Интересът към зимното слънцестоене и евентуалните промени с нашата планета в края на 2012 година, предсказано от маите нараства бързо. Съдбовният ден обсъждан в растящия брой книги, статии в списания и вестници, телевизионни и други предавания, все повече приковава вниманието на хората. С него се свързва прогнозата за катастрофа, която ще се прояви под формата на мащабен колапс на традиционните икономически структури, както и чрез екологичната нестабилност на планетата Земя, предизвикана основно от съвременната цивилизация.

Дългата зима – „Бунтът на земята”.

Кратка част от книгата Атлантида и маите. 

Дали „бунтът на Земята”, предричан от древните мезоамериканци и прогнозиран да се случи в най-скоро време, е предвестник на всеобщо обновление, както твърдят някои изследователи от 21 век, или на световната катастрофа, в която вярват маите, предстои да се установи. 

Самото наименование – Бунт на Земята подсказва, че тук става дума за екологична катастрофа от вида на онези, за които ни предупреждават природозащитниците, а Холивуд пресъздава във филмите си. 

Със сигурност този „бунт на Земята” би бил логичен завършек на опустошителните екологични злоупотреби, които се нанасят на планетата от самото започване на индустриалната революция. 

Но спорните сценарии за внезапно бедствие, предизвикано от унищожителния ефект на глобалната икономика, не са толкова вероятни, колкото опасността планетата ни да навлезе в нова ледникова епоха. Последната е прключила около 9500 г. пр. Хр. което означава, че ако се доверим на палеоклиматолозите, в момента се намираме на прага на нова.

Проучванията и геологичните  данни на палеоклиматолозите сочат, че ледниковите периоди продължават към 100 000 години и са разделени помежду си от по-кратки периоди, по около 12 000 години. 

Някои от изследователите правят извода, че последните 12 хилядолетия са били именно такъв по-топъл период, предшестващ предстояща ледникова епоха.

Ако това е вярно, то възобновяването на застудяването е не само неизбежно, но и ще настъпи толкова внезапно, че е възможно изцяло да парализира живота на Земята. 

Всички палеоклиматологични данни, включващи леден материал и седиментни проби (слоеве земни наслагвания) от дъното на океаните, геологичните, палеоботаническите и зоологическите данни, сочат, че се намираме пред прага на нова ледникова ера и че тя предстои да настъпи в рамките на няколко години. 

Д-р Олег Сорохтин от Московския институт по океанология към Руската академия на науките установява въз основа на изследванията си върху климатичните промени през последните 100 000 години, че„налице са индикации за  предстоящия климакс на холоцена (настоящата геологическа епоха) и внезапната му смяна с нова ледникова епоха през първата половина на настоящия век”. 

Има и други руски климатолози, които споделят мнението на д-р Сорохтин.

„В средата на 21 век планетата ще посрещне нова малка ледникова епоха, подобна на Минимума на Маундер – така се е наричала предишната малка ледникова епоха”.

Това се твърди от  Хабибуло Абдусаматов – директор на Руската лаборатория за изследване на космоса.

Абдусаматов е убеден, че тя ще бъде факт, „тъй като количеството слънчева радиация, която достига Земята, константно намалява от 1990 насам и ще достигне минималната си стойност през 2041 г.”.

„Много от данните, на които се основават твърденията за настъпващите дългосрочни климатични промени подкрепят тезата, че топлият, дълъг 12 000 години период скоро ще приключи и Земята ще се завърне към условията на ледников период за следващите 100 000 години.” 

Руските учени не са единствените, които прогнозират нова ледникова епоха в близко бъдеще.

Климатолозите от американския Западен институт за изучаване на околната среда в Лебанон, Орегон (организация с идеална цел, обединяваща изследователи на околната среда и сподвижници вълнуващи се от темата) са съгласни, че Северното полукълбо е непосредствено застрашено от „преминаване в ледников режим”. 

В своята научна статия „Спешен сигнал за приближаването на ледникова епоха” Питър Харис и Джон Фарадей обръщат внимание на това, „как геологичните данни сочат, че става дума за внезапни, дълготрайни и екстремни промени”. 

В труда си „Геологически взаимовръзки между климат и време” геофизикът Крол посочва  как отклоненията в земната орбита дават отражение върху климатичните цикли.

Той е първият учен, който установява положителната отражателна способност на леда, усилваща обратното излъчване на слънцето.

Според него в етап на висок орбитален ексцентритет ледниковите периоди придобиват цикличен характер.

Орбиталният ексцентритет е важен параметър, който определя формата на орбитата и в каква степен тя е разтеглена.

Опирайки се на откритията на Адемар и Крол, сръбският геофизик Милутин Миланкович установява съвпадане между ледниковата дейност и промяната в геометрията на земната орбита. 

Миланкович открива, че ледниковите периоди са зависими от промяната в наклона на земната ос, настъпваща в рамките на 41 000 години, от орбиталния ексцентритет (разтеглеността на елипсата), който се променя за период от 100 000 години, както и от прецесията (промяната) на равноденствията или колебанията в посоката на земната ос, наблюдавани на всеки 26 000 години.

Тези цикли определят количеството слънчева радиация, достигаща нашата планета, и заедно са причина за редуването на ледникови периоди с междинни затопляния.

Откритията на Миланкович са посрещнати с недоверие от научната общност. Но в началото на 1968 година Уолъс С. Брокър, геофизик от Колумбийския университет, който седем години по-късно измисля термина „глобално затопляне“, открива, че точното датиране на коралови рифове и седиментни проби от дъното на океаните се оказва в подкрепа на хипотезата на Миланкович. Сателитното наблюдение на биосферата също подкрепя теорията на сръбския геофизик за соларно-ледниковите цикли. „Тези изследвания сигнализират за приближаването на нова ледникова епоха.”  

През 1974 година списание „Тайм” пише, че „38 кораба  и 13 самолета с учени от 70 страни се събират в Атлантическия океан и на други места, за да проведат многостранно 100-дневно проучване за ефектите на тропическите морета и атмосфера върху климата в световен мащаб.”

Наблюдателите от най-разнообразни научни сфери, участващи в Програмата за глобално изследване на атмосферата (Global Atmospheric Research Program – GARP) достигат до извода, че намаляването на слънчевата светлина достигаща Земята,  дори с един процент, може сериозно да наруши климатичния баланс, да предизвика рязко понижаване на температурите и настъпване на ледникова епоха.

Докато изследователите от GARP полагат усилия да изчислят кога ще настъпи следващия ледников период, тяхните колеги от Програмата за дългосрочно изследване, картографиране и прогнозиране на климата (Climate Long-Range Investigation, Mapping, and Prediction – CLIMAP) се заемат с пробиване на земната кора на дъното на океана. Пробите от последния половин милион години, които получават от пробиването, потвърждават обяснените от Миланкович цикли на прецесия, ексцентритет и наклон на земната ос.

На снимката: Наслоени вулканични цикли потвърждаващи теорията на сръбския учен Милутин Миланкович. 

Пробите ясно показват, че заледяването понякога е започвало и приключвало твърде рязко.

Климатичните проучвания през последните десетилетия потвърждават и задълбочават най-лошите прогнози за заледяването.

През 1987 година, по време на провеждането на проект в Гренландия, с помощта на усъвършенствани сонди е взет материал от над 3 километра под земната повърхност, образуван през последния четвърт милион години.

Пробите доказват, че всяка една от ледниковите епохи в този времеви отрязък е започвала внезапно. 

И нещо утешително!

Според най-новите научни теории мисиите от въглероден диоксид (СО2) ще отложат настъпването на следващата ледникова епоха.

Това установиха учени, цитирани от Би Би Си.

Последната ледникова епоха е завършила преди около 11 500 години, а новата се очаква да настъпи след 1500.

„При настоящата ситуация обаче, междуледниковият период ще се удължи“, казва Люк Скинър, ръководител на екипа от учени от университети във Великобритания, Норвегия и САЩ, провели изследването.

Чрез наблюдения на орбитата на Земята и проучване на състава на определени скали те изчислили, че за да започне ново заледяване, концентрацията на СО2 в атмосферата трябва да падне под 240 частици на милион. Към момента тя е 390 частици.

Актуални проучвания са показали, че дори емисиите да бъдат спрени незабавно и изцяло, концентрацията на въглеродните частици ще остане сравнително висока още поне 1000 години.

Освен това водата в океаните е достатъчно топла, за да топи полярни ледове и да повишава нивото си.

Досега на Земята е имало пет ледникови ери. Към момента планетата става все по-топла заради отделянето на парникови газове, което продължава да расте. 

Очевидно науката няма много време за да доказва или опровергава определена теория, защото съдбоносната дата 21.12.2012 наближава!

На 21 декември ще стане ясно кои учени имат право и кои не!

 

 

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.