You are here: Home // Втората Световна Война, КГБ, КПСС, Оръжие, Русия, САЩ, ФБР, ЦРУ // ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ!

ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ!

КИМ ФИЛБИ, ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН, АНТЪНИ БЛЪНТ И ДЖОН КЕЪРНКРОС.

За първи път една тайна служба – КГБ, успява да внедри толкова високо свои агенти и практически да има достъп до огромна по обем секретна информация на специалните служби на Великобритания и САЩ.

Полковникът от КГБ Юрий Модин – тяхният оперативен ръководител, дори и той не може още да си обясни мотивите на тези английски интелектуалци и аристократи да посветят живота си на една кауза, която не им носи никакви облаги или привилегии.

Герои или предатели – според гледната точка!

Но безусловно най-ефективните шпиони на ХХ век.

Едни от най-успешни в историята на разузнаванията, те проникват в тайните – военни, политически, икономически и дори социални, на англичани и американци на най-високо държавно равнище.

Според повечето сведения първи е вербуван Блънт, който привлича Кеърнкрос и най-малко още един – Лио Лонг от студентите в Кеймбридж.

Но според съветския разузнавач Юрий Модин, който оперативно ги е ръководил, Бърджис вербува Блънт и останалите. Истинският лидер бил Бърджис. В периода на дългото им оперативно използване, в съвтските партийни и разузнавателни ръководства, които са били информирани, те стават известни като „петорката от Кеймбридж”.

„Петорката”, както и ние ще ги наричаме, по мнение на ръководелият ги съветски разузнавач, в никакъв случай не била задружна групичка. Всеки имал коренно различен характер. Всички отказвали да приемат пари за шпионската си дейност.

По времето, когато се извършва вербовката на „петимата”, Комунистическият интернационал се ползва с голяма популярност сред студентите в Кеймбридж, защото в този перод все още Кремъл не е сложил ръка върху него, лишавайки го от интернационалния му характер.

Много британски интелектуалци си задавали въпроса, дали е правилна западната политическа и икономическа система, тъй като преподавателите чувствали, че младите хора са обезверени.

В подкрепа на това говори създаденият „Коминтерн в Кеймбридж” от студенти, които симпатизират на комунизма и вярват, че организацията им работи за утвърждаване прогресивните идеи на световния комунизъм.

Младите студенти лесно възприемали целите на Коминтерна, да обединят по целия свят комунистическите партии за постигане на общите идеаали.

В Кеймбридж се създава „Тайно общество на Апостолите” в което се включват Бърджис, Блънт и Лонг.

Апостолите се откъсват от колегите си не само защото вярват в интелектуалното си превъзходство, но и защото много от тях таят две неща:

Марксизма и хомосексуалните си наклоности.

Световно известният икономист Кейнс, Джон Мейнард споделя за младежките си години:”Ние напълно отхвърляхме общоприетия морал, условности и традиционни ценности. Не почитахме моралните задължения или вътрешните задръжки, на които да се подчиняваме”.

Друг един Апостол – писателят Форстър, Е.М. казва, че „ако някой от Апостолите трябваше да избере дали да предаде приятеля си или страната, той щеше да предаде страната си”.

В много голяма степен това се отнася и до шпионите от Кеймбридж, особено за Филби, Бърджис и Маклийн.

Очевидно, съветското разузнаване във Великобритания е имало добри възможности да изучава обстановката в Кеймбридж и да подбира подходящи кандидати за привличане като агенти.

„Тайното общество на апостолите” е златната мина за КГБ. От там излиза и най-голямата по значимост разузнавателна група, създавана някога.

Счита се, че единствен Блънт нарушава девиза на Апостолите по въпроса за предателството. След като му обещават имунитет ако окаже помощ на британското разузнаване, той разкрива агентурната принадлежност към съветските тайни служби на Кеърнкрос и Лонг.

При разследването, което се провежда по повод разкритите шпиони от Кеймбридж, британското контраразузнаване набелязва 40 възможни шпиони – живи или вече мъртви.

Американците също проявяват голям интерес към разследването, защото Филби, Бърджис и Маклийн са имали достъп до информацията на американското контраразузнаване, плановете за създаване на атомната бомба и стратегическото планиране по време на корейския конфликт през 1950-1953 г.

Без съмнение и тримата са предавали на съветското разузнаване тази важна информация, заедно с огромно количество британски оперативни материали.

Години след като като Филби, Бърджис и Маклийн са разкрити, остават съмнения и слухове, че четвъртият от петорката е Антъни Блънт.

Той е приятел на другите трима, завършил е колежа Тринити в Кеймбридж и е бил офицер от МИ-5 по време на Втората световна война.

Когато през 1963 г. американецът Майкъл Стрейт признава на ФБР, че Блънт го е вербувал в Кеймбридж през 30-те години, едва тогава Блънт е разкрит като шпионин.

Руснаците са използвали като център за вербуване езиковата школа за агенти в Кеймбридж, където се преподава руски на специалисти разузнавачи от въоръжените сили.

Мемоарите на бившия съветски шпионин във Великобритания Антъни Блънт излязоха на бял свят, съобщава Би Би Си. В своята книга Блънт определя работата си за СССР през Втората световна война като „най-голямата грешка в живота си“.

Съдбата на всички от кеймбриджката „петорка” е различно, но абсолютно всеки един от тях има нещастен край, в една или друга степен.

Ние ще проследим живота на всеки един от „петорката”, защото в историята на световното разузнаване, няма такава силна агентурна група от друга националност, която да работи за съветското разузнаване от „чисти идейни позиции”, предавайки собствената си страна.

Тази агентурна група до такава степен беше повлияла на съветското разузнаване, че във вербовъчната им дейност, придобиването на агенти на „идейно-политическа основа” става основен метод на агентурната работа и трябва да минат много години и поколения разузнавачи, докато се разбере и приеме истината за пълното компрометиране на комунистическите идеи. От там и невъзможността „идейно-политическата основа“ да се използва повече.

Следва: КИМ ФИЛБИ – шпионинът на ХХ век!

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.