You are here: Home // Без категория // СЛАБОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СА НЕ САМО ОТ „ГРЪЦКАТА КРИЗА”

СЛАБОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СА НЕ САМО ОТ „ГРЪЦКАТА КРИЗА”

ИДЕЯТА ЗА ФЕДЕРАЛЕН СЪЮЗ Е ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЛОЖИМА, НО ЗА СЕГА ЕВРОЗОНАТА Е МНОГО ДАЛЕЧ ОТ НЕЯ”, Мартин Улф. 

Мартин Улф е известен анализатор във Financial Times, който през 2010 г. бе обявен от авторитетното списание Foreign Policy за един от най-влиятелните съвременни мислители.

В световната информационна служба за бизнес, финанси и политически новини Financial Times, Улф пише: 

Минали са четири години откакто финансовата криза започна, и малко повече от две години от нейния най-лош момент.

Кризата разкри уязвимостта на Еврозоната към прекомерното натрупване на дълг в частния и публичния сектор, причинено от излишъка от спестявания, вложени в лоши инвестиции чрез недостатъчно добре капитализирани финансови институции.

Управлението на процеса на намаляване на задлъжнялостта ще бъде много труден, особено без налична вътрешна гъвкавост на валутния курс. 

Според Улф, кризата е далеч повече от ускорител за съществена фискална промяна, защото причини трудности в страните с високи доходи и като последица разходите там нарастнаха, а растежът се забави.

Кризата тласна този процес с десетилетие напред.

Според МВФ нетният дълг на седемте най-големи икономики с високи доходи ще скочи от 52% от БВП през 2007 г. до 90 % през 2015 г. 

Кризата ускори и при това много рязко промяната в отношението на някои бързо развиващи се икономики към Запада и особено към САЩ.

Някои анализатори отбелязват, че азиатците вече не уважават Запада заради компрометиране на неговата компетентност, като последица от финансовите несполуки.  

Преминаването от Г-7 и Г-8 към Г-20 символизира тази трансформация, която настъпи много по-бързо, като пряк резултат от кризата. 

Ускорената промяна в световния икономически баланс създава най-голямата несигурност и предпоставки за кризи. 

Ако БВП на една страна през 2005 г.се фиксира на 100 %, през 2010 г. той се е повишил до 105 в САЩ, 104 в Еврозоната и 102 в Япония и Великобритания. 

Но в Бразилия е 125 %, в Индия е 147 %, а в Китай е 169 %.

„Криза? Каква криза?“, трябва да е реакцията в Китай и Индия. 

Кризата създава огромна несигурност и поради това, че Китай няма яснота за развитието на световната икономическа и политическа системи.

При условие, че Китай е в състояние да поддържа бързия си растеж, този Колос ще трябва да развие собствени идеи. И след като спечели световно признание за лидерство, страната ще трябва да поеме и отговорността, с която неминуемо ще бъде натоварена. 

На фона на световната несигурност и неяснота, Мартин Улф счита, че:

 „Идеята за федерален съюз е икономически приложима, но засега Еврозоната е много далеч от нея”. 

Основният въпрос пред Еврозоната е дали европейските политици могат да приемат серия от реформи, които са не само политически приемливи и икономически приложими, но и ще позволят на валутния съюз да оцелее и просперира, пише Мартин Улф във Financial Times. 

„Вече всички сме убедени, че така както е проектирана, еврозоната е напълно неустойчива, защото оригиналната архитектура на съюза създава огромни дисбаланси.

Когато притокът на капитали пресъхна, това доведе до серия финансови и фискални кризи, гарнирани с огромен и неустойчив дълг.

Още по-неприятно е, че акумулираните дисбаланси са съпроводени и от чувствителни разлики в конкурентоспособността” – казва Улф. 

В отговор на всичко това Еврозоната разработва стратегия, базирана на мерки за фискални икономии и структурни реформи като междувременно Европейската система на централните банки (ESCB), Международният валутен фонд (МВФ) и правителствата от Еврозоната осигуряват индиректно финансиране за изпитващите затрудения страни чрез временния спасителен фонд (EFSF) и механизма за стабилност на Еврозоната (ESM). 

Предложените 100 млрд.евро за спасяването на испанските банки са поредният пример за подобна подкрепа. Но според повечето анализатори отпуснатите средства едва ли ще бъдат последните. 

Дали ще проработи тази стратегия? Времето ще покаже. 

Икономистът Марк Клайф и неговият екип от ING отбелязват в своя доклад озаглавен „Пътят към оцеляването“, външните и вътрешни дисбаланси са следствие от безогледното трансгранично финансиране през годините преди кризата. 

За ограничаване на външните дефицити, вътрешното потребление трябва да бъде свито, а ако това бъде направено бързо, безработицата ще нарасне рязко.

В дългосрочен план комбинацията от висока безработица и пазарно ориентирани реформи би понижила заплатите и този процес може да отнеме години.

Икономическата слабост от друга страна ще доведе до ръст на лошите кредити, високи фискални дефицити, увеличаващ се публичен дълг, високи лихвени проценти и изключително крехки финанси. 

Ето защо подобна стратегия не изглежда нито политически приемлива, нито икономически приложима. 

Алтернативите не са много. На първо място „Федерален съюз с федерално правителство, което финансира разходите в целия съюз”.Това е икономически приложим вариант, а примерите са САЩ, Канада, Австралия, Швейцария. 

Но уверено може да се каже, че за сега Еврозоната е много далеч от идеята „федерално правителство”. 

Друга по-малко амбициозна алтернатива е проектът за създаването на съюз, базиран на пренасочване на финансови потоци от по-богатите към по-бедните членове на Еврозоната. 

Но пък по-бедните страни ще поддържат устойчиво висок дефицит по текущата сметка въпреки, че заплатите отговарят на производителността? 

Подобни мерки щяха да са неоправдани и излишни, ако членовете на съюза имаха сходни икономики, но Еврозоната е доста разнородна икономически. 

При създаването на еврото някои икономисти предполагаха, че за защита от икономически сътресения, страните от валутния съюз могат да използват своя фискална политика.

Днес обаче знаем, че това е невъзможно, дори и ако потърпевшата страна е имала стабилни публични финанси като Ирландия и Испания. 

Наистина, големите инвестиционни балони могат да засенчат всякакви фискални мерки. Ето защо страните членки на Еврозоната не могат да се застраховат сами срещу тежки финансови сътресения.

Мартин Улф счита: 

„ЗАСТРАХОВКАТА ТРЯБВА ДА Е ОСИГУРЕНА КОЛЕКТИВНО НА ПРИНЦИПА, ЧЕ ВСЕКИ БИ СПЕЧЕЛИЛ ОТ ОЦЕЛЯВАНЕТО НА СЪЮЗА“. 

Интересно е мнението на българският премиер Бойко Борисов, който казва:

„Гръцката криза показа ползата да сме в ЕС”. 

„Показваме, че сме дисциплинирана, здрава и силна нация, която разбира, че светът е в криза, прави си икономиите, прави си мерките и много по-бързо ще излезем от другите”, допълва премиерът, цитиран от „Фокус“. 

„Кризата в Гърция е ясен пример за Бъгария, който показва колко е важно една страна да е част от европейското семейство”. 

Но икономическият анализатор Мартин Улф твърди, че „Еврозоната е много далеч от идеята за федерален съюз поради икономическа неприложимост”..

„Европейското семейство” на българския премиер, далече не означава „федерален съюз”, както го разбира Мартин Улф. 

Големият въпрос, който все още търси своето решение е: 

„Ще издържи ли сериозните изпитанията Европийският съюз – първият икономически и политически съюз в Европа и в света между богати и бедни страни, или както е прието да се нарича – Съюзът между Севера и Юга? 

За сега, поне в Европа оптимизмът надделява над песимизма!

« | »

1 Response to " СЛАБОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СА НЕ САМО ОТ „ГРЪЦКАТА КРИЗА” "

  1. Kathy каза:

    I love your website and I thought I would share the service I use to get lots of traffic. http://gmbal.com/149o I am very happy with the traffic that I get from their service and I would recommend them to any webmaster.

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.