You are here: Home // еврозона, европейски съюз, китайска икономика, криза // КИТАЙСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ И ЕВРОПЕЙСКАТА ДЪЛГОВА КРИЗА

КИТАЙСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ И ЕВРОПЕЙСКАТА ДЪЛГОВА КРИЗА

ДЪЛГОВАТА КРИЗА В ЕВРОПА СЕ ОТРАЗЯВА И ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА КИТАЙ.

Може би трябва да започнем с това, че Китай вече е втората икономика в света и по годишен ръст изправарва значително всички други икономики.

Ако Китай продължи да се развива с такива бързи темпове, не е далече времето, когато ще застане на първо място в световната икономика.

САЩ – сегашният световен икономически лидер отдавна е разработил сценарий за бъдещото развитие на световната икономика и факторите, които ще определят развитието й. За това говори и публикуваният доклад на ЦРУ с прогнози за развитието на световния ред до 2020 г. включително и за това, как ще се развива световната икономика.

Анализаторите на разузнавателните служби на САЩ отчитат, че Америка трябва да очаква първото място на Китай, като дял в световния БВП да настъпи около 2026 г.,

Според много световни специалисти прегряването на китайската икономика ще е основният риск за страната и че признаците за това водят началото си още от 2011 година.

В правителствен китайски доклад цитиран от авторитетната агенция Bloomberg, вече се отбелязва настъпването на обратна тенденция. На лице са признаци, които недвусмислено показват началото на охлаждане на китайската икономика.

В свое проучване Bloomberg показа, че икономиката на Китай може би ще отчете най-ниският си ръст от 13 години насам.

Не са малко световните икономисти които считат, че китайският икономически модел е погрешен и че той крие много неизвестности. Те не изключват и това, че погрешният модел може да повлияе негативно и на световната икономика. Особено, що се отнася до голямото държавно участие в управлението и голям държавен дял от собствеността.

Оказва се, че китайският икономически модел е уязвим и от европейските икономически проблеми, включително и от сериозната задлъжнялост на страните, които са големи вносителки на китйски стоки.

А Европейският съюз е изключително голям и важен пазар за Китай, защото там се реализира около 20% от китайския износ.

Роджър Бейкър – заместник-председател на влиятелната частна американска разузнавателна групировка „Стратфор“, специалист по геополитика, регионални стратегии, азиатски икономически перспективи и старши анализатор в групировката, обяснява как дълговата криза в Европа, прави уязвим китайския икономически модел.

На снимката : Характерен европейски щанд на базар с безброй евтини китайски стоки, с ниско качество и краткотраен срок на употреба.

Ето защо потребителят ги е нарекъл „еднодневки“, или стоки менте. Тези китайски стоки се продават предимно без гаранционен срок, с фалшиви марки често на много известни фирми,  без отчетни документи и са предназначени за бедния купувач.

Поради голямото им разнообразие и малки габарити, пристигащи предимно в контейнери те трудно подлежат на реално осъществим митнически контрол. Ето защо китайските стоки са в основата на сивата икономика и контрабандата не само в България, но и в много други страни от Европейския съюз.

Значителна част от парите, получени от продажбата на китайските стоки отиват в Китай не по банков път, а “ кяш“ по тайни канали.

Според анализа на „Стратфор“, китайците продължават да следят пътят, по който европейците се опитват да се справят с финансовата и политическа криза в момента. За Китай това било от особена важност с оглед решаването на тяхните икономически проблеми.

Особеният интересът към Европа се дължал на това, че старият континент вече се превърнал в най-големият експортен пазар на Китай .

Големият интерес на Китай към Европа се дължал и на това, че ако европейската криза продължава и се задълбочава, тя можела да въвлече цялата световна икономика в рецесия. И опасността от това се разбирала много добре от китайска страна.

През последните години китайският износ към Европа и към останалата част от света претърпява известен спад, който е особено рязък през 2009 г.

Китайското правителство е трябвало бързо да противодейства, за да стабилизира икономиката си и да избегне финансови усложнения, поради намаляване притока на капитали от чужбина. Предприемат се мерки за рязко увеличаване на вътрешните инвестиции.

Китайците се надявали, че европейците ще успеят сравнително бързо да се измъкнат от кризата и че Китай ще продължи да увеличава и разширява европейският си износ.

Въпреки че през 2010 г.китайският износ за Европа малко се е повишил, темпът на растеж в сравнение с предишните години е намалял чувствително.

Сериозният проблемът за Китай е това, че забавянето на темпа на растеж е при износа, докато при вноса няма забавяне.

Китайците имат нужда от много голям внос, защото са потребител на голямо количество вносни стоки. Тези стоки са необходими не само за изхранване на огромното китайско население, но те играят и изключително важната роля на вътрешни инвестиции. Те не само  увеличават потреблението, но и гарантират суровините за вътрешното производство.

И така,  след като китайците не могат да реализират високи продажби и печалби от износа, те са принудени да купуват стоки от външния пазар на високи цени, за да бъдат в състояние да развиват вътрешното си производство.

Европейската криза и бавното възстановяване на американската икономика  засегнаха Китай, а те се надяваха влиянието на тези негативни процеси да бъде отложено или забавено, което не стана.

Това наложи по необходимост Китай да предприеме мерки за преструктуриране на икономиката си.

Структурата на китайската икономиката е подобна на другите азиатски икономики. И тя, като повечето от другите азиатски страни има една особена характеристика:

Това е икономика, чиято жизнена среда за съществуване е непрекъснатият растеж.

Всъщност това означава непрекъснатото нарастване на износа и от там непрекъснат ръст на притока на капитали, които да влизат в страната.

И тъй-като темпа на растеж на износа макар и бавно намалява, това тревожи властите на Китай.

Сега, при намаления износ и спаднал приток на капитали,  за да поддържат заетостта, налага се Китай да прави това чрез заеми.

Икономически активната част от Китай е около 300 милиона души, но остава работоспособно население повече от един милиард и според плановете на Китай се предвиждало част от тях да бъдат включени в китайския икономически растеж.

Ако се направи по-подробен анализ ще се види, че това не се отнася за хора от крайбрежни зони, или от богатите области, в Китай.

Става въпрос за хора предимно от бедни селски райони,  които не са свързани пряко с икономическата система на страната, особено като се има пред вид, че те нямат никаква квалификация.

Едно от решенията, които китайците се опитаха да реализират е урбанизацията.

Идеята е, че ако се строи мащабно,  хората ще  се придвижват към градовете, където по-лесно ще намерят работа и не по-малко важно,  ще станат активни потребители.

Това не е възможно да стане с един милиард от населението, но китайците предвиждали това да стане с 200 – 300 милиона.

Властите считали, че това ще помогне също по-добре да се разпределя богатството в страната и ще облекчи Китай от силната й зависимост от износа.

Провеждането на този бум в урбанизацията наложило правителството да харчи много повече за местни инвестиции, отколкото се предполагало.

Китай, като много други страни попада в капана на т.нар. „спекулативен строителен балон” с инвестиции в недвижими имоти.

И тези инвестиции включват строежи не само за населението от крайбрежните райони на Китай, които с ипотечни кредити да се сдобиват с жилище. В капана попадат също бизнесмени и служители от държавни предприятия, които разчитат да печелят луксозни жилища и бизнес центрове.

Така Китай попада в примката на „имотният балон” в опита си да проведе политика за урбанизиране на изостаналите райони и тяхното масово придвижване към градовете е пропаднало.

Китай е поредната жертва на „имотният балон”. Огромни новопостроени жилищни комплекси остават непродадени и много от тях са ипотекирани.

Ето защо явно и тайно Китай се старае да придобие и ползва както американския, така и европейски опит в преодоляване на ипотечната криза.

За Китай горчивата поуката от европейската криза е, че за дълъг период от време те няма да имат възможност да увеличават износа си. Европа вече отпада като най-големият експортен пазар за Китай и трябва да се лишат от значителни приходи на капитали.

Ето защо дълговата криза в Европа, прави уязвим китайския икономически модел.

Ръководителят на Световната банка Робърт Зелик наскоро заяви, че китайската икономика е достигнала превратната си точка и трябва да се направят сериозни реформи, за да има  по-нататъшен стабилен икономически ръст.

Според прогнозите, в близките години икономиката на Китай ще нарастне два пъти. Но в доклада на Световната банка се подчертава, че сегашният икономически модел на Китай е неустойчив.

Банката препоръчва на Пекин да проведе редица икономически реформи, в това число и такива, които са насочени към намаляване ролята на държавния сектор.

В противен случай, експертите от световната банка смятат, че може да има рязко забавяне на ръста на китайската икономика.

Това мнение се споделя и от много други икономически анализатори.

В статията е използвана предимно информацията на частната разузнавателна агенция  „STRATFOR“

 

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.