You are here: Home // банки, петрол, политическа криза // ПЕТРОЛЪТ – ДАЛИ НЕ Е ПРОКОБА НА ПЛАНЕТАТА „ ЗЕМЯ” ВЪРХУ ЧОВЕЧЕСТВОТО ?

ПЕТРОЛЪТ – ДАЛИ НЕ Е ПРОКОБА НА ПЛАНЕТАТА „ ЗЕМЯ” ВЪРХУ ЧОВЕЧЕСТВОТО ?

ПЕТРОЛЪТ НОСИ ПАРИ – МНОГО ПАРИ, НО НОСИ СЪЩО ВОЙНИ И ТРОВИ ПЛАНЕТАТА“ЗЕМЯ“! 

Втора част.

Ако се върнем назад в историята ще видим, че заради петрола са водени много войни.

В по-близко време, само в Персийския залив са водени три, включително и инвазията в Ирак през 2003 година. Те са резултат от нуждата да се преначертае картата на Близкия изток според интересите на Запада и особено на САЩ, която винаги е демонстрирала най-агресивна политика спряма богатите на петрол арабски страни.

Такава е била политиката на президента Рейгън по време на целия му 8 годишен мандат, но най-твърди привърженици и яростни последователи на петролните войни са двамата американски президенти Буш – баща и син. 

Буш младши стигна дотам, че даде президентското си съгласие американските специални служби да организират терористичен акт срещу собствения си народ на 11. септември 2001 година, като взривиха двете кули на Търговския цинтър в Манхатън и Пентагона във Вашингтон, използвайки граждански самолети като камикадзета и подготвени от тях арабски агенти. Загинаха хиляди невинни американсики граждани и чужденци.

Целта беше постигната. Американският народ да се оплаши от новият враг – арабските терористи начело с Осама бин Ладен. 11 септември – новият Пърл Харбър даде повод на Буш-младши да започне веднага поредната война за арабския петрол. 

Днес, световната нефтена индустрия е доминирана от пет гигантски компании – две американски, две британски и една френска.

Най-голямата – американската Exon Mobil, има стотици милиарда годишен доход. Следват компаниите BP Amoco (UK), Royal Dutch Shell (UK), и Chevron Texaco (US), а френската TotalElfina е на пето място. Компаниите се водят за мултинационални, но се контролират от еврейското лоби начело с фамилиите Ротшилд и Рокфелер.

Срещата на бившия премиер Гордън Браун с британските петролни босове за обсъждане добиването на по-висок добив от Северно море с цел да бъдат намалени цените на петрола, бе предизвикана от рекордните им стойности от 135 долара за барел – двойно по-високи от миналата година и потресаващите 12 пъти повече от преди десетилетие, съобщава БТА. 

Джеф Рубин от„Си Ай Би Си уърлд маркетс“- водеща британска фирма в проучванията за петролния бизнес прогнозира, че “цените на петрола ще се покачат двойно през следващите години”. И с това се обяснява защо британското правителство твърдо подкрепя идеята “Бритиш петролиъм” да получи голям нов дял от лицензите за добив на петрол, които предстои да бъдат издадени в Ирак.

Освен това кабинетът изненадващо ясно е дал да се разбере, че възнамерява да анексира една трета от 1 млн. кв. мили от морското дъно край Антарктида, за да присвои предварително всякакви права върху петрола, който може да се съдържа в тях. 

Петролната надпревара бързо расте и се разгорещява, особено след откритията на учените, че климатичните промени основно са в резултат от употребата на петрола. Това неминуемо трябва да доведе до ограничаване на неговото производство и ползване.

Големите петролни акули бързат, защото за сега той няма реална алтернатива, за да бъде спрян. А очевидно взимат се мерки такава алтернатива да не се намери.

От друга страна потребностите от петрол за световната икономика се увеличават, а запасите на тази най-важна за света суровина бързо намаляват. 

Ето защо надпреварата за петрола може да се превърне в основният геополитически въпрос, прадвещаващ сериозни противоборства през XXI век. 

Пикът на петролното производство в ОПЕК е близо. Има информация за Саудитска Арабия, според която двете гигантски находища – Говор и Сафания, са близо до изчерпване. А те са източник на 75% от саудитския петрол. 

Все повече специалисти смятат, че ОПЕК е лъгала за размера на запасите си. Ако това е така, светът ще бъде много изненадан, когато световният петрол, включително този на ОПЕК вече е надминал пиковите си производствени стойности. 

Ако световната рецесия през 70-те години се е дължала на временни прекъсвания в производството на петрол, какво би се случило ако прекъсването поради липса на суровина е трайно. 

Авторитетната Международна агенция по енергетика предвижда кризата в доставките на
петрол до 5 години да причини безпрецедентно високи цени и да увеличи драстично зависимостта на Запада от ОПЕК. 

Как би изглеждал света, оставен на волята на 11-те от ОПЕК и по-специално на страните от Близкия изток? Америка никога няма да допусне това, а вероятно и Китай, ЕС и БРИК.

Петролната индустрия в специален доклад озаглавен “Горчивата истина за енергетиката” за първи път предрича, че към 2015 година вероятно ще има недостиг на петрол и природен газ.

Докладът изтъква, че надигащата се криза в световните петролни доставки към 2015 година ще доведе до огромни геополитически последствия. Рискът от нови военни интервенции и конфликти в Близкия изток е голям и расте ежедневно.

Пример за това са последните събития с Иран и Сирия.

Затварянето на Ормузкия проток според адмирал Хабибула Саяри ще бъде „по-лесно от това да изпиеш чаша вода“ съобщава Reuters.

Играта на нерви между Иран и Запада продължава с пълна сила. Техеран за първи път свали картите на масата, като открито заплаши, че ще блокира жизненоважния Ормузки проток, ако санкциите срещу режима заради ядрената му програма продължат да се затягат. Според специалистите, ако Иран наистина затвори стратегическия Ормузки проток, цената на петрола ще стигне до небесата. Американското правителство заплаши, че това означава обявяване на война. 

Общите световни запаси от петрол се изчисляват на 2,5 – 2,9 трилиона барела, като половината от тях вече са изразходвани. 51 от държавите произвеждащи петрол, от 2006 г. регистрират спад в производството, а това са повече от 50 % от производителите.  

Петролът получаван извън страните от ОПЕК се очаква да достигне връхната си точка и да започне да спада през следващите 5 години, което ще бъде предизвикано главно от растящото търсене от Китай и САЩ в комбинация с ограниченото производство в Ирак. 

По политически и икономически причини ОПЕК може да не увеличава производствения си капацитет достатъчно бързо. Освен това, решенията в организацията стават твърде бавно, защото проблемът със сигурността, особено при транспорта е сериозен.

Бяха изразходвани милиарди за търсенето на нови петролни полета, а върхът на този процес беше в средата на шейсетте години. Последните големи находища бяха открити през седемдесетте години. 

Само Ирак има гигантски неразработени петролни залежи – в Западна Курна, Маджнун и Източен Багдад, както и капацитета да увеличи производството си до 8-10 млн. барела дневно.

Шумно рекламиран вариант е широкомащабен преход към производство на т.нар. неконвенционален петрол – от битуминозните пясъци в Атабаскан – Алберта, Канада, нефтоносните шисти и седиментните скали. Но при тях почти непреодолим проблем е цената на която се извлича суровината. 

На всички е ясно, че огромният ръст на отделяните емисии на парникови газове може да има изключително бърз ефект върху климатичните промени, който да заличи всякакви ползи от едно глобално споразумение след Киото. 

Най-тревожно от всичко е, че световните икономически сили са много далеч от извършване на големи промени в енергийната си политика и драстично засилват използването на петрола. 

Въпреки че в Ирак войната все още не може да има развръзка, САЩ изграждат там най-малко 5 големи постоянни военни бази, за да могат да контролират достъпа до петрола от Персийския залив, включително и от Саудитска Арабия и Иран. 

Един американски неоконсерватор наскоро постави въпроса: “Една от причините да нямаме стратегия за изход от Ирак е, че не възнамеряваме да си тръгваме.” 

САЩ също така се опитват да прокарат нов иракски закон за петрола, който да даде на западни, главно американски многонационални петролни компании контрол над иракските петролни находища за следващите 30 години. 

САЩ поддържат 737 военни бази в 130 страни под предлог “войната срещу тероризма”, за да защитават икономическите си интереси и на първо място петролният. 

Главната цел на НАТО след Студената война е да се обкръжи Русия и да се изземе от Китай водещата роля в достъпа до петрол и природен газ от Каспийско море и Близкия изток. 

Това е само началото на необявена титанична битка за глобални ресурси между САЩ и Китай – най-големите вносителки на петрол и същевременно най-големите замърсители на атмосферата. 

В тази борба за петролните и газови ресурси е въвлечен и Ислямът, защото точно в ислямските страни се намират повечето от петролните и газови ресурси, но ислямът все още е второстепенен играч. Очевидно, не е далече времето, когато той ще започне да играе първостепенна роля. 

В случая с Русия, нападките срещу Путин и твърденията, че той подкопава демокрацията, са насочени към търсене на възможност за осигуряване на прозападно правителство в Кремъл и достъп до руския петрол и природен газ. 

Русия разполага с повече от тези въглеродни горива, отколкото всяка друга страна. 

Борбата се разпростря и в Западна Африка, за която се смята, че разполага с 66 млрд. барела петрол с ниска концентрация на сяра, който поради тази причина е идеален за рафиниране. 

През 2005 г. САЩ внесоха повече петрол от Гвинейския залив, отколкото от Саудитска Арабия и Кувейт, взети заедно, и се очаква през следващите 10 години да доставят повече петрол от Африка, отколкото от Близкия изток. 

В крак с тази тенденция Пентагонът изгражда ново единно военно командване за континента, наречено АФРИКОМ. 

От друга страна, Ангола в момента е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, като задмина Саудитска Арабия още миналата година. 

Няма съмнение, че АФРИКОМ значително ще увеличи американското военно присъствие в Африка и е предназначено срещу опасността от нарастване на  конфликт с Китай за петролните запаси. 

Както казва бившият кандидат за президент на САЩ ДЖО ЛИБЕРМАН, усилията на САЩ и Китай да използват вноса на стратегическата суровина, за да задоволят нарастващото търсене, “МОЖЕ ДА ИЗОСТРЯТ СЪПЕРНИЧЕСТВОТО за ПЕТРОЛА ДО НЕЩО ТОЛКОВА ИЗБУХЛИВО и ОПАСНО, КАКТО НАДПРЕВАРАТА в ЯДРЕНОТО ВЪОРЪЖАВАНЕ МЕЖДУ САЩ и СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ”. 

Отново има много важни факти:

 – заради петрола, опасността от военни конфликти ежедневно расте

 – поради непрекъснатото увеличаване замърсяването на цялата планета, природните катаклизми и бедствия също ежедневно ни преследват.

 – и не на последно място, петролът разпалва ислямския фанатизъм и фундаментализъм, които се изразяват в засиленото арабско желание сами да се разпореждат с това природно богатство, с което ги е дарила планетата „земя“и Алах.

Колкото и да се поставя на заден план това, опасностите са големи и вероятно в бъдеще може да се очакват сериозни конфликти .

Дали и това е случайно?

« | »

Leave a Reply

Copyright © 2009 Разузнаване.ком. All rights reserved.