Джон Кеърнкрос става член на британската комунистическа партия като студент в Кеймбридж. За агент на съветското разузнаване е вербуван от Антъни Блънт по време на пребиваването му в Кеймбридж.
Шотландецът Джон е едно от 8-те деца на железар и учителка. Той не принадлежи към привилегированата класа както другите четирима от „петорката”, но той има много по-широко общо образование от тях.
След обучението си в университета в Глазгоу, защитава научна степен по немски и френски език в Сорбоната. Получава стипендия в Кеймбридж и там продължава да учи съвременни езици.
През 1936 г. Кеърнкрос показва безпрецедентно високи резултати на кандидатските изпити в МИ-5 (английското контраразузнаване) и в министерство на външните работи. Започва работа в министерство.
Известно време работи с Доналд Маклийн в Централния отдел, който отговаря за Белгия, Германия и Франция.
Началото на шпионската му дейност е 1939 г. Тогава предава информация на Гай Бърджис за британските политици и най-вече за отношението им към нацистка Германия, което е от изключителен интерес за Съветския съюз, подписал на 23 август 1939 г. пакт за ненападение с Германия.
През 1940 г. Кеърнкрос става личен секретар на лорд Морис Ханки – министърът, който отговаря за Разузнавателните служби.
Ханки напуска правителството и Кеърнкрос получава назначение в Правителствената школа за кодове и шифри в Блътчлей парк (Bletchley Park) при МИ-6 (английското разузнаване).
През войната е преместен в МИ-6 и работи в един отдел с Ким Филби.
След войната започва работа в Министерството на финансите.
Когато през 1951 г. Бърджис и Маклийн бягат в Съветския съюз, материали на Министерството на финансите с почерка на Кеърнкрос са открити в жилището на Бърджис. При разпита, проведен от английското контраразузнаване, Кеърнкрос отрича, че е шпионин, но е уволнен без право на пенсия и напуска страната.
Работи по проекти на ООН за икономическото развитие в Африка и Далечния изток. Известно време изнася лекции в американски университети. Превежда няколко френски класически творби на английски език.
През 1964 г. по време на разпита, след като е получил имунитет, Антъни Блънт споменава Кеърнкрос като съветски шпионин, който прави пълно признание пред МИ-5. Но срещу него не е образувано следствие, тъй като властите смятат, че шпионската му дейност не е оказала голяма вреда и че всичко се е случило твърде отдавна.
Съветски изменници обаче по-късно съобщават на следователите си, че Кеърнкрос е важен шпионин, предал „буквално тонове документи“ на руснаците. Кеърнкрос – с псевдоним „Карелиан” е бил особено ценен, докато е работил в Парк Блечли.
Юрий Модин – руският агент, който го е ръководил пише, че докато е бил в Блечли, Кеърнкрос е предал подробности за германския нов танк Тигър и за базите на германските военновъздушни сили в окупираните територии на Съветския съюз, както и плановете за крупното германско настъпление през пролетта на 1943 г. Ценните документи са попаднали в ръцете на съюзниците благодарение на британските дешифровчици.
Кеърнкрос твърди по-късно, че информацията му за разположението на германската армия е помогнала на Червената армия да спечели решаващата битка при Курск, през лятото на 1943 г.
Също така, че е помогнал на Съветския съюз, който през Втората световна война е бил съюзник и от който западните съюзници несправедливо са скривали важна информация.
Той отрича, да е извършвал шпионска дейност по време на Студената война.
След повече от 40 години в изгнание, Кеърнкрос се завръща във Великобритания през 1995 г., довършва мемоарите си и след 2 инфаркта умира същата година.
От цялата кеймбриджска „петорка” Ким Филби обира всчки лаври, но Джон Кеърнкрос е с не по-малък принос за съветското разузнаване.
За добрата му работа Съветското правителство го награждава с орден Червено знаме. Такъв орден за други агенти е даден само на Ким Филби.
Отказвайки да емигрира в Русия и прекарвайки извън страната си 40 години, той посреща твърдо всички несгоди на емигрнт, който е считан за предател на нацията си.
Понастоящем, в Русия единствено Ким Филби е шпионинът, който се помни и олицетворява „петорката” от Кеймбридж. Незаслужено, другите четерима са в забвение.
Независимо, че те всчки са работели за един идеал, който историята изхвърли на бунището, тяхното безвъзмездно участие и саможертва заслужават уважение и почит.