Берлин в края на Втората световна война! (8/8)
СЛЕД ВСЯКА ВОЙНА ОСОБЕНО АКО Е СВЕТОВНА НАСТЪПВАТ СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДИЦИ, НО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПОСЛЕДИЦИТЕ СА НЕ САМО МНОГО СЕРИОЗНИ, НО ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИТЕ ВОЙНИ, ТЕ СА СЪДБОНОСНИ И ДОРИ ТРАГИЧНИ!
Защото победителите от Антифашистката коалиция са от две различни системи. Те са се съюзили да воюват за разгрома на световния фашизъм, но от коренно различни подбуди и позиции. Те воюват в името на съвършено различни цели.
ЗАПАДЪТ – САЩ, Великобритания, Франция, Канада и други страни воюват за запазване на ”западната демокрация”, докато Съветският съюз воюва за разширяване на политическото влияние на ”комунизма” и за установяване на съветската система, която по същество е противоположна на западната демокрация.
СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ умело използва лозунга: ”борба за победа на световната социалистическа революция”, който в резултат на естествената тенденция на ”олевяване” на народните маси след войната, печели много привърженици.
Всъщност, този лозунг се превръща в смисъла и съдържанието на външната политика на Съветския съюз след Втората световна война. Според комунистическата идеология ”всяка империалистическа война води до социалистическа революция”.
Западът, в първоначалния период от експанзията на Хитлер, съзнателно и целенасочено е тласкал фюрера срещу Съветският съюз.
От друга страна, дали съзнателно или интуитивно, Сталин е тласкал Хитлер в обратна посока – да завладее Европа и така да я превърне в свой враг. И по този начин, губи не само Хитлер, но и Европа. Световната коалиция неминуемо ще ликвидира Хитлер, но ще разруши и обезсили Европа и по този начин ще я подготви за ”социалистическа революция”.
Дали съветските стратези и най-вече Сталин са били толкова далновидни е много спорно и малко вероятно, но всъщност резултатът е точно такъв – над руините на Германия и на голяма част от Европа, където стъпи руският ботуш се установи Съветската комунистическа система.
Това очевидно големият политически стратег на Великобритания Уинстън Чърчил пръв го е разбрал, предвидил и предупредил Запада.
Още незаглъхнали залповете от войната, в речта си през 1946 година, в град Фулъм Чърчил изрича знаменателните думи, влезли завинаги в световната история:
” Западната демокрация трябва да се противопостави категорично на болшевишката експанзия ако иска да оживее”.
НАЙ – ВАЖНИЯТ И СЪДБОНОСЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е СЪЗДАВАНЕТО НА ДВЕ ПРОТИВОПОЛОЖНИ И КРАЙНО ВРАЖДЕБНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИСТЕМИ, КОИТО ВЛИЗАТ В НОВА, ОЩЕ ПО-ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ВОЙНА.
Бившите съюзници, една година след приключване на войната се изправят един срещу друг като врагове.
Но има и друго не по-малко страшно обстоятелство – над човечеството вече е паднала сянката на ”ядрената гъба”.
Последиците от Втората световна война са не по малко трагични от самата война и по друга една съдбоносна причина.
Войната създаде предпоставки за нова, макар и от друго естество война – т.нар. ”СТУДЕНА ВОЙНА”, която предизвика шеметна и необуздана надпревара във въоръжаването и бурното развитие на страховитите ядрени оръжия.